Определение по дело №258/2020 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 653
Дата: 11 юни 2020 г. (в сила от 6 юли 2020 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20204310100258
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                   О  П   Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                 

                                                          

                                             гр.Ловеч, 11.06.2020г.                  

            

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД, пети граждански състав в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 258  по описа за  2020 год, за да се произнесе съобрази:     

             Производството по делото е образувано по искова молба на „Мого България”ООД – гр.София, чрез юрисконсулт Ирина Георгиева, против В.И.А., с адрес: ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване съществуването на вземане по  Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността от 31.02.2018 г., по който ответникът е солидарен длъжник.

             Искът е с посочено правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.342, ал.2 от ТЗ, чл.92, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

             Видно от адресната част на исковата молба, както и от служебно изисканата справка по реда на Наредба №14/ 18.11.2009г., издадена от министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 94 от 27.11.2009г., ответникът В.А. е с постоянен и настоящ адрес ***.

             Съгласно разпоредбата на чл.113 от ГПК / в редакция ДВ, бр.65 от 2018/, исковете на и срещу потребител се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

               В случая се касае за предявен иск за установяване на вземане по Договор за финансов лизинг, сключен от потребители на финансова услуга, при който лизингополучателят и ответникът/солидарен длъжник са действали извън професионал- ната си и търговска дейност.

             Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз по Директива 93/13/ЕИО на съвета, транспонирана в националното ни законодателства,  качеството „потребител” е признато на всяка физическо лице, което има положението на съдлъжник по договора, ако действа за цели, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

             Доколкото ответникът като солидарен длъжник е страна по процесния договор за финансов лизинг, то на същия следва да се признае качеството на „потребител” по смисъла на ЗЗП и по отношение на предявения срещу него установителен иск следва да се приложи уредената в чл.113 от ГПК местна подсъдност.

             За местната подсъдност по искове от и срещу потребители съдът следи служебно на основание чл.119, ал.3 от ГПК, поради което образуваното пред Ловешки РС производство следва да бъде прекратено и делото изпратено на компетентния Софийски районен съд.

             Водим от горното и на основание чл.119 ГПК вр. чл.119, ал.3 ГПК, съдът

 

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

             ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 258/20 г. по описа на Ловешки РС.

             ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Софийски районен съд.

             Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Ловешки окръжен съд, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

                                                                                   РАЙОНЕН  СЪДИЯ: