№ 311
гр. Смолян, 03.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Петър Хр. Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно гражданско
дело № 20235400500348 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 от ГПК.
С. окръжен съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 2501/11.04.2023г. от А. И.
Р.,депозирана чрез пълномощника му адв.М.О. срещу Решение №
143/22.03.2023г.,постановено по гр.д.№1017/2022г. по описа на С. районен съд.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 ал.1,т.1,2,4 и 7 и чл.261 от ГПК.
Постъпила е в двуседмичния срок по чл.259 ал.1 от ГПК на 11.04.2023г., а от разписките за
връчване на обжалвания акт е видно, че е връчен на 29.03.2023г., поради което жалбата е
допустима
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от Главна
дирекция „Гранична полиция“ –МВР.
Съдът намира, че производството по в.гр.д.№ 348/2023г. по описа на Окръжен съд
Смолян следва да бъде спряно на основание чл.633 във вр. чл. 631 ал.1 от ГПК по следните
съображения:
На настоящия съд е служебно известно, че в съда на ЕС в Люксембург е образувано
дело № С-435/2023 г., въз основа на отправено преюдициално запитване от Окръжен съд-
Смолян по в. гр. дело № 193/2023 г. по описа на съда, имащо връзка с предмета на
настоящото дело, като в преюдициалното запитване са формулирани следните въпроси:
1 . Разпоредбите на чл.12, б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от
Хартата за основните права на Европейския съюз, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба (в случая чл.187 от ЗМВР) която, като не позволява
по[1]кратката продължителност на нощния труд спрямо дневния труд по общия ред, важащ
за работниците в частния сектор, да се прилага и за работниците в публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, работещи на смени и полагащи нощен труд (държавни
служители по чл.142 ал.1 т.1 от Закона за министерството на вътрешните работи), довежда
до следната разлика в третирането, без тази разлика да е свързана с допустима от
законодателството цел, а именно: Една група работници в публичния сектор, натоварени с
особено важните задачи по охрана на обществения ред и защита на населението (в случая
полицаите и пожарникарите по чл.142 ал.1 т.1 от Закона за министерството на вътрешните
1
работи, работещи на смени и полагащи нощен
труд), са поставени в по-неблагоприятно положение:
а. както спрямо друга група работници в същия публичен сектор, натоварени със
същите задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, които обаче не
полагат нощен труд на смени (в случая останалите държавни служители по чл.142 ал.1 , т.1
от Закона за министерството на вътрешните работи), но се ползват от същите придобивки
(напр. допълнително възнаграждение за прослужено време, по-дълъг платен годишен
отпуск, по-ранно пенсиониране, по-високи обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение и други), от които се ползват и полагащите нощен труд на смени полицаи и
пожарникари;
б. така и спрямо работници от частния сектор, които работят на смени и полагат
нощен труд, без да ползват същите придобивки, но по причина, че не са натоварени със
същите особени важни задачи по охрана на обществения ред и защита на населението,
заради които задачи тези придобивки са предоставени на една цяла група работници от
публичния сектор (всички държавни служители по чл.142 ал.1 т.1 от Закона за
министерството на вътрешните работи)?
2. Разпоредбите на чл.12 б.“а“ и §8 от Директива 2003/88/ЕО, както и чл.20 и 31 от
Хартата за основните права на Европейския съюз следва ли да се тълкуват в смисъл, че не
позволяват прилагане на задължителна национална съдебна практика (каквато в случая е
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на Върховния
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданската колегия), ако това
прилагане би довело до резултат, несъвместим с правото на Съюза, а именно: описаното в І-
ви въпрос неравенство в третирането, което неравенство не е основано на обективен и
разумен критерий, тоест не е свързано с допустима от закона цел и не е съразмерно на тази
цел?
Според настоящият състав наличието на висящо дело по преюдициално запитване на
български национален съд в Съда на ЕС, имащо връзка с предмета на настоящото дело и
обуславящо изхода му, налага спиране на производството по същото, на основание чл. 631
ал. 1 от ГПК до приключване на процедурата по чл. 267 ДФЕС и произнасяне на Съда на
ЕС. Чл. 628 от ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите,
когато тълкуване на разпоредба на правото на ЕС е от значение за правилното решаване на
делото. Решението на СЕС обаче е задължително за всички съдилища в България съгласно
чл. 633 от ГПК. Следователно когато е отправено преюдициално запитване по конкретно
дело от един български съд, но по друго дело или пред друг съд се поставят същите въпроси
за правилното решаване, на които е необходимо тълкуване на същите разпоредби на правото
на ЕС и в идентичен аспект, по второто дело или вторият съд също дължи спиране, тъй като
е безпредметно да се изисква от него отправяне на идентично преюдициално запитване.
Адресат на задълженията по чл. 631 ал. 1 от ГПК е не само отправилият питането съд, но и
всеки съд, за който отговорите на отправеното от преходния съд преюдициално запитване
биха били от значение за правилното решаване на спора.
Мотивиран от гореизложените съображения С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 633 във вр. чл. 631 ал. 1 от ГПК производството по
в.гр.дело № 348/2023г. по описа на С. окръжен съд до приключване на дело С-435/2023 г. на
СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.631ал.1 изречение ІІ
2
от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3