МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 380/2019г НА ДнРС

          Районна  прокуратура  гр.Дупница е предявила обвинение срещу В.  Х.М. *** ,за престъпление по чл.129,ал.1 НК.

          В обвинителния акт се сочи,че на 15.06.2014 год. в гр. Кочериново, обл. Кюстендил, в дворно място на ул. „Искър“ № 1 е причинила средна телесна повреда на Н.И.Я. ***, изразяваща се в дислоцирано напречено метадиафизарно счупване (фрактура) на средна фаланга на четвърти пръст на дясна длан с наличие на вътреставна компонента, състояние довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за период по-голям от 30 дни.

          Прокурора поддържа обвинението и предлага на подсъдимата да се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер, при който може да се приложи разпоредбата на чл.**,ал.1 НК.

          Пострадалата Я. е конституирана по нейно искане като частен обвинител. Повереника на същата поддържа обвинението като доказано и  предлага на подсъдимата да се наложи справедливо наказание. Претендира и деловодни разноски.

          Подсъдимата не се признава за виновна. Същата не дава обяснения. Защитника излага доводи за недоказаност на обвинението и предлага същата да бъде оправдана.

          Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели,  тройната  медицинската и съдебно медицинска експертизи, и  и писмените  такива, преценени по отделно и в съвкупност,прие за установено следното от фактическа и правна страна:

          Пострадалата Я. и семейството на подсъдимата М. са съсобственици на дворно място в гр.Кочериново, в което място са построени къща-собственост на семейството на подсъдимата  и малък семеен хотел на Я..  Ползването на общата собственост  довело до неразбирателство между съсобствениците, което изострило отношенията им и често се стигало до скандали и пререкания.

          На 15.06.2014г.пострадалата Я. помолила свид.П. да и помогне в почистването на зеленчуковата градина, която била засяла  дворното място.Около 17 ч. двете окопавали и почиствали от плевели засетите зеленчуци. Действията им,предвид лошите отношения именно във връзка с ползването на последното, подразнили подсъдимата М. и последната решила да им потърси сметка, явно искайки да заснеме действията им, тъй като носела в ръката фотоапарат.Насочвайки се към зеленчуковата градина, взела мотика и замахнала към пострадалата. Това действие било видяно от свид.П., която извикала „Василко, какво правиш“, което накарало пострадалата да надигне глава и виждайки,че подсъдимата замахва с мотиката, инстинктивно вдигнала дясната ръка, за да предпази,като удара попаднал върху пръстите и. Я. извикала от болка. Междувременно, свид.В./ зет на Я./ излязъл на двора да изпуши една цигара,чул виковете на П. и пострадалата ,и веднага изтичал към градината, където успял да изтръгне мотиката от М. ,предотвратявайки и нанасянето на още удари от последната. Разправията била чута и от дъщерята на свид.Я., която виждайки ситуацията,сигнализирала на тел.112. Междувременно, подсъдимата,явно под въздействието на силните емоции колабирала и се свлякла на земята,където я заварили свид.Н. и А.-***, които били изпратени на подадения сигнал.Двамата и помогнали да се изправи  и да се прибере в къщата си, като установили,че и по ръката на пострадалата има нараняване.Извикали екип на Спешна помощ,който пристигнал в рамките на няколко минути .Свид.д-р К. прегледал пострадалата и подсъдимата ,преценил,че и двете имат нужда да им бъде извършен по-обстоен преглед в медицинско заведение, и закарал и двете в болнично заведение в гр.Благоевград. При прегледа се установило,че пострадалата има счупване на четвъртия пръст на дясната ръка.

                   Тройната медицинска експертиза, приета от съда и неоспорена от страните установи,че в резултат на нанесения удар с мотиката, пострадалата Я. е получила счупване на четвърти пръст на дясната ръка, което наложило гипсова мобилизация за около 20дни и довело до трайно затруднение движението на дясната ръка, за повече от месец. Механизма на причиняване на увреждането е директен удар с твърд тъп предмет. Съдебно медицинската експертиза установи,че за  получената от Я. травма са налице обективни находки и към настоящия момент ,като давността и съответства към момента на деянието.

                   Съдът установи горната фактическа обстановка като даде вяра на показанията на пострадалата Я., свид.Петкова, В., А., Н., Г., Т. и К.. Същите не си противоречат, установяват събитията в последователност и се подкрепят изцяло от писмените доказателства и медицинските експертизи. Свид.П. е пряк очевидец ,като показанията и ,относно начина на причиняване на увреждането съответства изцяло на медицинската документация. Показанията на свид.В., които съдът прие за обективни, имайки предвид роднинската му връзка с пострадалата,установяват  състоянието на пострадалата и подсъдимата, както и действията им ,непосредствено след нанасянето на удара от страна на подсъдимата, които съответстват на показанията на свид. П... Свид. А. и Н./служители на полицияьта/, както и свид.д-р К. ,са дошли няколко минути след деянието и безпротиворечиво установиха, че Я. е имала травматично увреждане на дясната ръка- пръста и бил  посинял и силно подут ,както и състоянието на подсъдимата М., като свид.К.,след като се убедил,че здравословното състояние и на двете налага медицинска помощ ,ги закарал в лечебно заведение.тези показания съответстват и на писмените доказателства / фиш за оказана спешна помощ, където е отбелязано,че пострадалата има счупване на пръст на дясната ръка, а подсъдимата е с високо кръвно налягане.  Съдът не кредитира показанията на свид.Г. и Е.М., предвид,че същите се опровергават от останалите гласни и писмени доказателства, а и установяват опосредствени впечатления за събитията, които са им разказани от подсъдимата М., която е заявила,че е била пребита от съседите  си.Действително, на същата и е оказана медицинска помощ,  като и двете свидетелки са отишли в болничното заведение,но показанията им,че е била в лошо здравословно състояние, а пострадалата Я. се чуствала добре, се опровергават от медицинската документация, установяваща, че в резултат на удара, Я. е със счупен четвърти пръст на дясната ръка, а М. има кръвонасядане на дясното бедро, получено вероятно при свличането и на земята.

          С оглед на така установеното, съдът прие,че подсъдимата М.  е осъществила от обективна и субективна страна следното:

                   ОБЕКТИВНА СТРАНА

          Обект на престъплението са обществени отношения, свързани със здравето и телесната неприкосновеност на гражданите. Подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние на престъплението- същата е нанесла удар с твърд тъп предмет/ дръжка на мотика/  по пръстите на дясната ръка на пострадалата Я. , в резултат на което и е причинила счупване на четвъртия пръст на дясната ръка.Това увреждане е довело до трайно / повече от 30дни/ затруднение движението на крайника и представлява средна телесна повреда, по см. на чл.129, ал.2 НК. Причиненото увреждане  е пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимата.

          СУБЕКТИВНА СТРАНА

          От субективна страна деянието е извършено умишлено- при пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието , предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване. Съдът направи този извод, имайки предвид начинана причиняване на уреждането. Подсъдимата е нанесла директен удар  ,насочен срещу пострадалата Я., който удар е попаднал върху ръката на последната, в опит да се предпази,които обстоятелства обективират именно пряк умисъл при извършване на деянието т.е. подсъдимата е целяла именно причиняването но посоченото по-горе увреждане.

          С оглед на гореизложеното, съдът прие,че подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл.129,ал.1 НК, призна я  за виновна  и  и  наложи наказание.

          ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

          Съдът определи наказанието, съобразно изискванията на чл.54 НК,като взе предвид вида и пределите, визирани в чл.129,ал.1 НК, степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

          Степента на обществена опасност на деянието е висока, предвид,че вида на засегнатите обществени отношения, а именно тези, свързани със здравето  и телесната неприкосновеност, като посегателството върху тях обосновават горния извод.

          Степента на обществена опасност на подсъдимата М. е ниска. Съдът направи този извод, имайки предвид,че не се събраха доказателства за други противоправни деяния на последната, както и  подбудите за извършване на деянието, основаващи се на дългогодишни лоши взаимоотношения ,както и че същата е възприела като провокация действията на пострадалата по обработване на спорното дворно място.

          Смекчаващи вината обстоятелства- чистото съдебно минало на подсъдимата.

          С оглед изложеното, и предвид,че от извършване на деянието до постановяване на присъдата са изминали повече от шест години, съдът наложи наказание в размер, малко над установения от закона минимум -5 месеца „лишаване от свобода“. С оглед размера на наказанието, както и че подсъдимата не е осъждана,съдът прие,че са налице предпоставките на чл.**,ал.1 НК и отложи изтърпяването на наказанието за срок от 3 години.

Съдът счете,че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на същото, визирани в чл.36 НК- да се поправи и превъзпита подсъдимата, като и се отнеме възможността да извърши и други престъпления, както и да се въздейства предупредително и възпитателно и на останалите членове на обществото.

На осн чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимата М. да заплати деловодни разноски, сторени в хода на досъдебното производство, на съдебното следствие в размер на 1299,75лв. и на частния обвинител  размер на 900лв.

ПО ТЕЗАТА НА ЗАЩИТАТА

Защитника на подсъдимата излага доводи за недоказаност на обвинението, позовавайки се на някои противоречия в медицинската документация, като твърди,че не е установено по безспорен и несъмнен начин,че увреждането на пострадалата е причинено на датата, визирана в ОА от подсъдимата М.. Излагат се  е твърдения,че се касае за набедяване от страна на пострадалата, възползвайки се от получена от нея травма в по-ранен момент, с оглед безспорно установените лоши съседски отношения.

Съдът счита,че защитната теза се опровергава изцяло от събраните по делото доказателства, установяващи безспорно фактите, за които съдът доводи по-горе в мотивите си.  Относно противоречията и неточностите в медицинската документация/ отбелязване,че се касае за счупване на трети, а не на четвърти пръст, неотбелязването  на това обстоятелство в някои от медицинските документи ,както и неотбелязване на извършената рентгенография от лечебното заведение, където е направена/ се дължат явно на не особено стриктното водене на медицинската документация от различни болнични заведения, като  се изясниха категорично от съдебно медицинската експертиза.Същата установи,че Я. е получила счупване на четвъртия пръст на дясната ръка, към момента на извършване на деянието, за което и към настоящия момент има  обективни доказателства, установени с необходимите медицински способи- рентгенова снимка. Действително, вещото лице обективно не е в състояние да конкретизира точната датата на счупване с давност от 6 години, но останалите доказателства, безспорно установяват,че същото е получено на датата, визирана в ОА и то по начин и подбуди, установени от съда.

          По горните съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: