№ 17727
гр. София, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110100705 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск от С. К. Б. срещу „.“ ЕООД с правно основание чл. 200, ал.
1 КТ за присъждане в полза на ищеца на сумата в размер на 22 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – претърпени физически болки и страдания,
настъпили в резултат на трудова злополука от 10.08.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 07.01.2025г до окончателното плащане.
Ищецът С. Б. твърди, че се намира в трудово правоотношение с ответното дружество,
като на 10.08.2024г. е претърпяла трудова злополука, при която е счупила крака си при
изпълнение на трудовите си задължения. Твърди се, че ищцата е полагала труд в павилион за
бързо хранене, находящ се в гр.С.. при необезопасени условия на труд. Посочва се, че на
работното и място се приготвяла храна, за което била необходима термична обработка и за
целта се използвал газов котлон, свързан към газова бутилка чрез маркуч. Изтъква се, че
именно тези маркучи не били прибрани по надлежния ред, с което да се осигури
безопасност и удобни условия на труд, а са представлявали препятствие, което затруднява
движението на персонала. Именно във връзка с това ищцата поддържа, че многократно е
предупреждавала работодателя си да осигури оптимални условия на труд, тъй като са
налице предпоставки за настъпване на злополуки. Въпреки това се подчертава, че от
работодателя не били предприети действия, като в допълнение не са били осигурени на
ищцата необходимите обувки и работно облекло, нито били провеждани инструктажи за
безопасните условя на труд. Излагат се твърдения, че на 10.08.2024г е настъпила процесната
трудова злополука, докато ищцата е почиствала котлоните краката и са се заплели в
маркучите на газовата бутилка и е загубила равновесие и е паднала, като е счупила крака си
в областта на глезена. Подчертава се, че по надлежния ред тази злополука е обявена за
1
трудова с разпореждане от 22.08.2024г. ат .. Поддържа се, че в следствие на трудовата
злополука се е наложило ищцата да постъпи в болница и да бъде оперирана, като е
прекарала там 7 дни, а в последствие се е наложила и втора операция, довела до още 7 дни
болнично лечение. Твърди се, че ищцата изпитва болки и затруднение при движение, което е
наложило и използване на инвалидна количка. Подробно се описва какви затруднения
изпитва ищцата. По отношение на емоционалното и съст.ие също се излагат твърдения –
чувства се като бреме за близките си, социална изолация, депресия и тревожност. С оглед
изложеното се моли искът да бъде уважен, като се претендират и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който
оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на трудово
правоотношение между страните, както и настъпване на процесния инцидент. Излага
твърдения обаче, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл. 201, ал. 1 КТ, тъй като
ищцата била причинила умишлено увреждането си. Изтъква се, че е налице и хипотезата на
чл. 201, ал. 2 КТ. Във връзка с тези твърдения се подчертава, че по време на злополуката,
както и преди това, ищцата е ходила с подпетени обувки, което е довело до затруднение в
придвижването и и било в разрез с дадените указания в инструктажа за безопасни условия
на труд. Изтъква се, че не е налице задължение за предоставяне на ищцата на работни
обувки и работно облекло, тъй като същата е касиер в обекта. Подчертава се, че редовно е
бил провеждан инструктаж. Поддържа се, че ответникът е осигурил съдействие на ищцата,
като след злополуката е заплатил престоя в болницата и операциите, като е закупил и
инвалидна количка за нея. Ето защо се моли искът да бъде отхвърлен, като в полза на
ответника се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им.
Ищецът носи тежестта на докаже съществуването на трудово правоотношение между
страните, настъпването по време на действието на което на злополука, която е приета за
трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е довела до временна
нетрудоспособност, трайно намалена работоспособност до 50 или над 50 на сто, както и
настъпването на вреди – неимуществени под формата на болки и страдания каквито твърди,
техният интензитет и продължителност.
По делото е безспорно обстоятелството, че ищцата С. Б. се намира в трудово
правоотношение с ответното дружество по силата на трудов договор от 13.05.2016 г. като е
назначена на длъжност „касиер“. Това обстоятелство се потвърждава и от представения по
делото трудов договор № 27/13.05.2016г.
2
На 10.08.2024г. ищцата е претърпяла злополука през време и по повод на извършената
работа в търговския обект – павилион за бързо хранене, като по време на сдаване на храна,
Б. се спъва в маркуч за газоподаване на газова бутилка и пада на земята, в следствие на
което получава счупвания, обхващащи няколко области на ляв долен крайник, която е
установена за трудова с разпореждане № 35750 от 22.08.2024г. на . по чл. 60, ал. 1 КСО.
Механизмът на настъпване на така описаната злополуката е безспорен между страните.
Същият се установява от събраните по делото писмени доказателства, в това число
декларация за трудова злополука вх.№ 866/21.08.2024г, в която са описани обстоятелствата
около настъпването на трудовата злополука, а самата декларация е подписана от
представител на ответното дружество и представлява своеобразно признание на описаните в
нея факти, което следва да се цени по реда на чл. 175 ГПК като извънсъдебно признание. В
цитираната декларация управителя на ответното дружество изрично е посочил, че ищцата
ходейки се препъва в маркуч за газоподаване на газова бутилка и чупи ляв глезен. В същата
насока са и останалите събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни.
В разпореждането на . . – С., с което злополуката е призната за трудова е отразено, че в
резултат на същата, пострадалият е получил травма – счупвания, обхващащи няколко
области на един долен ляв крайник, закрито.
По делото е приложена и снимка на газова бутилка, поставена в ниша, която е свързана
с котлони с маркуч, като от снимката е видно, че маркучът е дълъг, а разст.ието между
котлоните и бутилката малко, което е наложило поставянето на маркуча върху находящ се в
близост шкаф.
От представената по делото медицинска документация, от заключението на
съдебномедицинската експертиза, както и от посоченото от вещото лице в открито съдебно
заседание се установява, че ищцата Б. след инцидента е посетила . /съгласно амбулаторен
лист на л.18 от делото/ и е била приета за оперативно лечение, видно от приетата епикриза
към ИЗ № . /л.16-17 от делото/. Установено е и, че в последствие е била проведена втора
оперативна намеса, съгласно епикриза № .г. /л.19-20 от делото/.
Според заключението на вещото лице полученото от ищцата увреждане в следствие на
процесната трудова злополука е счупване в ляво с частично изкълчване на глезенната става.
Експертът изтъква, че травмата е получена при фиксирано ходило и ротация на
подбедрицата навътре или при стъпване на криво, когато ходилото се завърта навън. В
следствие на това вещото лице е констатирало, че при ищцата е налице счупване на
външния глезен със спираловидна фрактура на фибуларния малеол, която започва отпред и
дистално и е насочена назад и проксимално и счупване на вътрешния малеол с непълно
изкълчване на глезенната става. Предвид това локално се е появила деформация, фрактурни
хематоми, посттравматичен оток и нарушена функция. Ето защо вещото лица дава
заключение, че е налице трайно нарушаване на функцията на левия долен крайник за период
по-голям от 30дни. Вещото лице разяснява, че лечението е протекло през няколко етапа,
започнало с болнично лечение от спешен порядък на 10.08.2024г. свързано с оперативно
наместване на фрактурата и метална фиксация на оперативните рани. Това е довело след
3
изписването от болничното заведение до ходене с проходилка без натоварване на крайника
за период около 45-60 дни, след което е започнала рехабилитация и частично натоварване по
време на опорната фаза на походката. Вторият етап е свързан с повторно болнично лечение
от планов характер на 26.09.2024г за премахване на супрасиндесмалния винт, като в
амбулаторни условия е проведена и рехабилитация и физиолечение с помощни средства и
нормализиране на походката. Третият етап вещото лице посочва като болнично лечение с
планов порядък на 30.01.2025г. след зарастване на счупванията, при който с оперативна
намеса са свалени останалите винтове и платката. След тази операция конците на раната са
били свалени в срок и е продължило функционалното възстановяване. При проверката на
цялата медицинска документация вещото лице е дало заключение,че продължителността на
лечебното възстановяване по издадени болнични листове е протекло за около 266 дни, което
съгласно изявлението на експерта в проведено открито съдебно заседание е в рамките на
нормата при подобни фрактури. Съгласно разясненията на вещото лице в съдебно заседание
след последната операция са налице два цикатрикса – по-голям от външната страна и по-
малък от вътрешната страна. Наличието на същите според вещото лице не пречат на
функционалността на глезена, която била възстановена и това било установено от извършен
от него личен преглед на ищцата, при който е констатирал нормална походка и нормално
движение. По отношение на тъмните зони около двата цикатрикса експертът изтъква, че те
се дължат на зреенето на цикатрикс, който зрее за срок от 6 до 8 месеца от момента на
последната оперативна намеса. Досежно интензивността на претърпените от ищцата болки,
като първоначално болките са били в следствие на самата фрактура, а в последствие в
резултат на оперативната намеса Болки и напрежение вещото лице посочва, че са налице и
при първоначалното раздвижване. В резултат на проведеното лечение според вещото лице е
постигната добра анатомия на ставните структури, зарастване за средностатистическия срок
на счупванията и възстановяване на функцията на ставата и крайника. Експертът посочва,
че ищцата при прегледа се оплаква от непост.ни и лек болки в глезенната става. Вещото лице
е констатирало, че функционално движенията са възстановени напълно.
Съдът кредитира изцяло по реда на чл. 202 ГПК заключението на вещото лице, като
изготвено въз основа на представената и приета по делото медицинска документация и след
извършен обстоен преглед на ищцата, от експерт притежаващ необходимите професионални
знание.
По делото са разпитани двама свидетели на ищцата и двама свидетели на ответника.
Първият разпитан по делото свидетел на ищцата е бившият и съпруг, с когото ищцата е
живяла към момента на настъпване на трудовата злополука и към настоящия момент – Б. Г.
Б.. Същият заявява, че знае за инцидента станал с бившата му съпруга, която се е спънала в
маркуч на работното си място и е счупила крака си пред август 2024г. Б. свидетелства, че
колега на ищцата „.“ му се е обадил по телефона, за да го уведоми, че ищцата се е наранила
и го е извикал. Свидетелят споделя, че е отишъл при ищцата и след него са пристигнали
медици и полиция, като са откарали ищцата за лечение в „., където било установено, че
счупване на крак и била извършена операция за поставяне на пирони и планка. Б. посочва,
4
че при пристигането си на мястото е видял, че ищцата не е била на себе си, била в шок и
плачела. След първата операция свидетелят си спомня, че ищцата е била с гипсиран крак и
се е наложило той да я носи на ръце, както и да я обслужва. Б. свидетелства, че е помагал на
ищцата със всичко – да става от леглото, да отива до тоалетна, до баня, помагал е за къпането
и. Това се наложило, тъй като ищцата не е можела да стъпва на крака си и продължило
според показанията на свидетеля около 3-4 месеца. Всичко това твърди свидетелят довело до
изпадане в депресия на ищцата – била шокирана и уплашена, тъй като се чувствала
безпомощна, а до преди инцидента е водила активен начин на живот. Б. посочва, че на
четвъртия месец ищцата започнала сама да се придвижва, за което използвала проходилка.
Била закупена и инвалидна количка, за да може ищцата да бъде транспортирана до
болничните заведения. Свидетелят заявява пред съда, че неговата съпруга му е споделила,
че управителя на ответното дружество я е посетил в болницата и я е накарал да подпише
книга за трудови злополуки, за да няма проблеми заради инцидента, като тя ги подписала от
човешка гледна точка. Б. си спомня, че при инцидента ищцата му заявила, че е казвала
многократно на работодателя си, че трябва да махне процесния маркуч, тъй като пречи и ще
се спъне в него.
Пред Софийски районен съд е разпитана и свидетелката И. Б. Г.а – дъщеря на ищцата,
която посочва, че е разбрала за инцидента още същата вечер от баща си и е отишла в
болницата, където видяла ищцата. Тя била изплашена и плачела, боляло я. Г.а си спомня, че
при наместването на крака на майка и е чула как тя силно вика, поради което дори изразява
съмнения дали и е поставена упойка. Свидетелката заявява и че не помни дали в болницата
са дали болкоуспокояващи на ищцата. След операцията свидетелката посочва, че е
посещавала ищцата често и е забелязала, че я е страх да става от леглото, боляло я е,
изпаднала е в депресия и била плаха, като не смеела да стъпва на крака си. Свидетелката
посочва, че ищцата дори изпитвала притеснение, че се възстановява бавно и не знае дали ще
се справя финансово. След изпиването от болницата Г.а твърди, че е ходила в дома на
ищцата да и помага, за да се справя с ежедневните дейности, а тъй като не е можело да стои
дълго права дори са и закупили стол за баня, проходилка и инвалидна количка. Г.а посочва,
че се е грижила за майка си два-три месеца, като се е редувала с баща си, които също е
помагал. Категорична е, че първата операция на майка и и разходите за инвалидна количка
са били поети изцяло от работодателя.
Софийски районен съд кредитира показанията на свидетелите Г.а и Б. относно
преживяванията на ищцата след инцидента като логични, последователни, непротиворечиви
и взаимно допълващи се, като заявеното от тях е ценено по реда на чл. 172 от ГПК. Съдът
съобразява факта, че като свидетелят Б. е бивш съпруг на ищцата, но продължава да живее с
нея, поради което той е заинтересован от изхода на спора, но въпреки това същият е бил
пряк свидетел на претърпените болки и страдания от Б., доколкото същите живеят заедно.
По отношение обаче на заявеното от свидетеля Б. относно подписването на инструктажните
книги след настъпване на злополуката, настоящият състав намира, че тези показания не
могат да бъдат ценени, доколкото свидетелят не е възприел пряко това, а възпроизвежда
5
заявеното му от ищцата. Същевременно това твърдение противоречи на останалите събрани
по делото доказателства – гласни и писмени.
По делото са разпитани и свидетелите .. и .., които са присъствали по време на
инцидента в павилиона за бързо хранена, в който се настъпила злополуката.
Свидетелят . заявява пред съда, че е служител на ответното дружество и е бил на
работа по време на злополуката с ищцата. Посочва, че заедно с ищцата работят в павилион
за бързо хранена и ежедневно са инструктирани устно, че не трябва да са с джапанки, тъй
като може да се изгорят, както и че трябва да обезопасяват работните си места. Твърди, че
инструктажът се провежда от управителя ежедневно и се полагат подписи, като дори
свидетелят бил санкциониран за това, че е ходил с джапанки на работа. Във връзка с това
свидетелят си спомня, че в деня на инцидента ищцата е била с подпетени маратонки, за
което в този ден и е направена забележка да се обуе както трябва. . посочва, че Б. често е
била с подпетени маратонки. Свидетелства, че по време на инцидента на работа са били
само той, ищцата и техен колега П. . заявява, че е работел на дюнер машината, когато е чул
шум, обърнал се е и е видял ищцата на земята, след което дошъл и третият им колега, който
към този момент се намирал на мивката зад ищцата. Свидетелят твърди, че е попитал
ищцата какво е станало и тя му е заявила, че се е спънала в маркуча на газовите котлони и е
паднала. След инцидента извикали съпруга на ищцата и когато той дошъл, извикали бърза
помощ. Свидетелят разяснява, че газовите бутилки са тежки и когато свършат, някой от
колегите ги сменят много внимателно. . посочва, че газовата бутилка стои в ниша под
касата, а маркучът, който свързва газовата бутилка с котлоните, трябва да се намести зад
бутилката и да бъде прибран. Във връзка с това изтъква, че при смяна на бутилка,
задължение на колежката му е било да намести бутилката и маркуча в тази ниша, така че
маркучът да не виси на земята, а да стои във въздуха. Посочва и, че когато газовата бутилка
започна да свършва, имало практика да се обръща на обратно, като отново маркучът
трябвало да се прибере от ищцата, за да не е на земята. . подчертава, че когато маркучът е на
земята, това било видно, а разст.ието между газовата бутилка и котлоните е малко и никой не
преминава от там.
Разпитан пред съда е и свидетелят .., който е другият служител присъствал на
инцидента с ищцата. Същият заявява, че е бил на мивката, когато е чул звук от падане, но не
е видял какво точно се е случило. За това отишъл отпред и видял, че ищцата Б. била паднала
на земята до газовата бутилка. Свидетелят е категоричен, че в момента на инцидента
другият им колега – . е бил на дюнер машината. Спомня си,че е бил повикан съпругът на
ищцата, който е дошъл на място, след което дошла и линейка. Във връзка с инцидента
свидетелят заявява, че в конкретния ден, а и през повечето дни, ищцата е била с подпетени
розови маратонки, като то за това многократно дори и в конкретния ден и е правена
забележка, че може да падне. Спомня си, че непосредствено след инцидента ищцата е
споделила, че се е спънала в маркуча на газовата бутилка, която е за котлоните за правене на
палачинки. Свидетелят посочва,че мъжете в павилиона сменят газовата бутилка, като
ищцата намества след това маркуча зад един шкаф, но когато той не е наместен, стои много
6
близо до земята и човек може да се спъне в него. За конкретния ден свидетелят . е
категоричен, че маркучът е висял надолу и е стигал до земята, тъй като е дълъг, но
бутилката не е била обърната надолу. Спомня си, че точно преди инцидента ищцата е
излязла извън павилиона при хладилниците, след което се е върнала, влязла е вътре и тогава
се е случила злополуката. Свидетелят твърди, че ищцата по принцип не прибирала маркуча
– правила го само когато се сети и често се случвало да не бъде прибран. . свидетелства, че
редовно се правят устни инструктажи от работодателя, като се правят и писмени такива.
Свидетелят посочва, че и ищцата се е подписвала за тези инструктажи и не му е известно
това да е ставало след инцидента или насила.
Софийски районен съд кредитира показанията на двамата свидетели по реда на чл.
172 от ГПК, като съобрази обстоятелството, че същите и към момента са служители на
ответното дружество. Въпреки това всичко заявено от тях е последователно и
непротиворечиво. Свидетелите . и . са били и единствените лица присъствали
непосредствено на инцидента.
Следователно следва да се приеме, че по делото е безспорно установено, че вследствие
на процесната трудова злополука на ищцата е причинена една травма – счупване на
латерален глезенен израстък на малкопищялната кост на десния крак, което е довело до
временно разстройство на здравето – трайно затруднение на движение на десен долен
крайник. Осъществени са всички факти, включени във фактическия състав на вземането –
налице са претърпени болки и страдания в резултат от травматично увреждане, настъпило
при действието на трудов договор, сключен с ответника, и признато по надлежния ред за
трудова злополука, довела до временна нетрудоспособност на ищцата Б..
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като се отчита неговия компенсаторен характер. Според
задължителните за съдилищата указания, дадени с . № 4/1968 г., понятието „справедливост“
по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. Такива биха могли да бъдат начин на извършване и характер на
увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и психологически
последици за увредения, интензитет и продължителност на болката, вкл. козметични
дефекти, период на възстановяване, използване на помощни средства, възраст на
пострадалото лице, доходи и икономическо положение в страната и др.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически затруднения
и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира
парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението (т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС).
7
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване съст.ието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания и пр. Изброяването не е изчерпателно, поради което в решение №
130/16.07.2019г. по гр.д.№ 800/2018г на ВКС, IV г.о., решение №40 от 18.03.2016г.по т.д.№
188/2015г. на ВКС, I т.о. и в решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, II т.о., е
прието, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД предполага намиране от
страна на съда на точния паричен еквивалент на болките и страданията, емоционалните,
физически и психически сътресения, нанесени на пострадалото лице. Като от значение за
определяне на размер на дължимото обезщетение следва да се съобрази и икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща обществено-
оправданата мярка за справедливост.
В разглеждания случай настоящият състав съобрази от една страна – вида и характера
на увреждането на ищцата – счупвания, обхващащи няколко области на долен ляв крайник,
което увреждане вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, определя като
увреждане трайно нарушаващо функцията на левия долен крайник за период по-голям от 30
дни. Същото е наложи продължително лечение, в това число поставяне на метални винтове
и плака с операция, а в последствие провеждане на още две операции за премахване на
поставените винтове, последвани всеки път с период на възстановяване на загубената
функционалност на крайника. За да определи размерът на дължимото обезщетение
Софийски районен съд съобрази и възрастта на пострадалата, която към момента на
злополуката е била на 52 години, което обстоятелство указва влияние както на
продължителността на лечението, така и на възможността за пълно оздравяване. От значение
според настоящият състав е и обстоятелството, че по делото се установи от показанията на
свидетелите Г.а и Б., че е била нарушена възможността на ищцата да се придвижва, което
безспорно е създало по-големи затруднения за нея при изпълнение на ежедневните и
дейности, които са били поети от дъщеря и и бившия и съпруга.Наложило се е дори
ползването на проходилка и инвалидна количка, което безспорно създава неудобство и още
по-засилено чувство на безпомощност. Софийски районен съд прецени и интензивността на
физическите страдания на С. Б. и тяхната продължителност, доколкото съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на разпитаните по делото
свидетели ищцата се е възстановявала в един продължителен период от време – първо от
операцията за наместване на счупените кости и поставяне на винтове и платка, а в
последствие възстановяване и от последващите две операции за премахване на поставените
метални тела в крака и, като 266 дни е била в болничен. Вещото лице изрично е посочило, че
ищцата веднъж е изпитвала болки в следствие на самата фрактура, а в последствие е търпяла
и болки след всяка операция свързани с проникването през меките тъкани и оток.
Установено по делото от показанията на свидетелите Б. и Г.а (които съдът в тази част
кредитира) и от заключението по съдебно-медицинската експертиза е и, че ищцата е
изпитвала силни болки, които се появяват и в момента, претърпяла е три оперативни намеси
8
– една за поставяне на метални винтове и платка и две за премахването ми, имала е
продължителен оток и не е можела да се справя сама с ежедневни дейности, както и
обстоятелството, че след премахване на винтовете и палтака е налице период, в който е
необходимо възстановяване на функциите на крайника, общо продължил в рамките на 266
дни болнични. Съдът съобрази и обстоятелството, че към момента с оглед снимките
направени от вещото лице при прегледа на ищцата все още са налице видими следи от
оперативните намеси – цикатрикси от вътрешната и външната страна на крака, които са с
потъмнен участък с оглед периодът на зреене – 6 до 8 месеца след последната операция на
30.01.2025г. При определяне на размера на дължимото обезщетение настоящата инстанция
взе предвид и последици за здравето на ищцата, доколкото съгласно заключението по
съдебно-медицинската експертиза функционалното движение е напълно възстановено, като
ищцата е с нормална походка.
Настоящият състав съобрази и психическото страдание на ищцата, която според
показанията на свидетелите Б. и Г.а е изживяла случилото се много тежко – била
депресирана, притеснена, уплашена. Тези обстоятелства, в това число да не може да
разчиташ на себе си за справянето с елементарни ежедневни дейности и да се налага да
получаваш помощ от други лица безспорно оказван негативно влияние върху
емоционалното съст.ие на всеки човек. Съдебният състав съобрази и, че преживяването на
три операции неминуемо оставя емоционален отпечатък, но и физиологичен тъка – два
видими и към настоящия момент белега /цикатрикси/, които за една жена имат съществено
значение. Съдът съобрази и икономическата конюнктура в страната. Предвид всичко
изложено Софийски районен съд намира, че сумата от 22 000 лева е справедливо по размер
обезщетение за търпените неимуществени вреди.
По възражението на ответника по чл. 201, ал. 1 КТ и чл. 201, ал. 2 КТ съдът намира
следното:
Съгласно чл. 201, ал. 1 КТ работодателят не отговаря за причинените в следствие на
трудово злополука вреди, ако пострадалият е причинил умишлено увреждането.
Това означава, че за да отпадане отговорността на работодателя изцяло, следва да е
установена вина в работника при двете форми на умисъла - искал или допускал да бъде
увреден - пряк или евентуален умисъл. В настоящия случай доказателства в тази насока
липсват, поради което съдът намира, че възражението на ответника по чл. 201, ал. 1 КТ е
недоказано.
Досежно възражението за съпричиняване, настоящият състав намира, че следва да се
съобрази, че съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали,
ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Процентът съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука,
като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за
травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от
една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна, решаваща,
допълнителна, съпътстваща и т.н. За разлика от общата разпоредба на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
9
където съпричиняването възниква единствено при установена намеса от страна на
пострадалия в причинната връзка, Кодексът на труда въвежда и изискване поведението на
пострадалия да е виновно и то при изискуема форма на вината „груба небрежност“. Такава е
налице, когато пострадалият не е положил дори грижата, която и най-небрежният полага
/виж решение № 45/08.04.2021г. по гр.д. № 1580/2020г, ВКС, III г.о, решение № 189 от
17.10.2019 г. по гр. д. № 1446 / 2019 г. на ВКС, IV г.о., решение №348 от 11.10.2011 г. по гр.
дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о., определение № 683 от 13.10.2020 г. по гр. дело №1522/2020
г., ВКС, ІІІ г.о. и др./. Установяването на тези обективни и субективни предпоставки на
съпричиняването е в доказателствена тежест на работодателя.
В конкретната хипотеза съдът намира, че от ответника не са ангажирани доказателства,
които при условията на пълно и главно доказване да установят, че ищцата е проявила груба
небрежност при настъпване на трудовата злополука. По делото не се установява от
изслушаните двама свидетели на ответника – . и . ищцата да е проявила груба небрежност. В
действителност показанията на тези свидетели са еднопосочни по отношение на това, че
ищцата Б. по време на инцидента е била с подпетени маратонки, като това не е било
единичен случай и във връзка с това са и били правени забележки от работодателя. В тази
част съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетелите на ответника. Това
поведение на ищцата обаче, съдът намира, че не се намира в пряка причинно-следствена
връзка с настъпването на инцидента. Спъването в намиращ се на земята маркуч не е
установено от събраните по делото доказателства да е станало, защото ищцата е подпетила
маратонките си, а се е случило, защото маркучът е бил на земята. Не може от събраните
доказателства да се направи извод, че ако ищцата не беше с подпетени маратонки, нямаше
да се спъне в маркуча. Нещо повече, самият свидетел . посочва, че изискването на
работодателя по отношение на носените обувки, например не използването на джапанки, е
било с оглед служителите да не се изгорят с мазнината в павилиона, а не за да не се спъват в
предмети, намиращи се по земята. Ето защо съдът намира, че подпетяването на маратонките
от страна на ищцата макар и да представлява нарушение на изискванията към нея при
полагане на труд, не е в пряка причинна връзка с настъпването на трудовата злополука.
На следващо място, настоящият състав намира, че следва да се отбележи, че съгласно
показанията на свидетелите на ответника работодателят е правил устни забележки на
ищцата за подпетяването на маратонките, но не е предприел конкретни мерки в тази насока,
т.е работодателят изрично е допуснал това, доколкото съгласно показанията на свидетеля .
при констатирани нарушения от подобно естество спрямо него е била наложена конкретна
санкция – „глоба“, която е довела до преустановяване от страна на свидетеля . на полагането
на труд с джапанки. По отношение на ищцата обаче не са излагани дори твърдения,
работодателят да е налагал санкции въпреки че практиката да подпетява обувките си
съгласно показанията на свидетелите е била пост.на. Следователно работодателят сам е
допуснал пост.на практика нарушаваща изискванията за безопасност, а това не може да
доведе до прилагане на чл. 201 КТ. В този смисъл решение № 157/24.06.2014г по гр.д.№
6210/2013 на ВКС, III г.о, съгласно което щом работодателят допуска пост.на практика,
10
нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може да се
прилага „грубата небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ищцата е допуснала група
небрежност, като не е изпълнила задължението си да обезопаси сама работното си място. В
настоящия случай от показанията на свидетелите на ответника и от представената снимка на
процесния маркуч, се установява, че под касата, където е работела ищцата, е била поставена
в ниша газова бутилка захранваща котлони, намиращи се отстрани на касата. Съгласно
показанията на свидетелите разст.ието между касата и котлоните не е голяма, а в същото
време е бил ползван дълъг маркуч за свързване, като не са ангажирани доказателства да е
било наложително от техническа гледна точка да се използва именно толкова дълъг маркуч,
който да достига до земята, вместо такъв с дължина от котлоните до бутилката и който при
свързване на газовата бутилка с котлона да не достига земята, без да се налага да бъде
повдиган, прибиран в ниша или поставян върху шкаф. Задължението да обезопасява
работното място на служителите е основно на работодателя, а не на служителя. Предвид
това настоящият състав намира, че работодателят не е изпълнил задължението си да
обезопаси работното място на ищцата, като постави подходящ по дължина маркуча за
газовите котлони при съобразяване на разст.ието между котлоните и мястото на газовата
бутилка. Едва след осигуряване на тези минимални изисквания за безопасност,
работодателят може да изисква от служителите да спазват и поддържат работното си място
обезопасено. Съгласно показанията на свидетелят ., маркучът за газовата бутилка, в който
ищцата се е спънала, е трябвало да бъде прибиран зад шкаф. Този шкаф и маркуч са
онагледени от самия ответник, който към отговора на исковата молба е представил снимка
на процесния маркуч, от която е видно, че той не се прибира зад шкаф или вътре в нишата
при газовата бутилка, а се поставя отстрани и след това върху шкаф, разположен между
касата и котлоните, от където във всеки един момент може да падне на земята, защото не е
закрепен стабилно. Ето защо съдът намира, че не е налице проявена груба небрежност от
страна на ищцата.
Обстоятелството, че ответникът е поел разходите на ищцата за лечение, също не може
да обоснове намаляване на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Възражението за съпричиняване е неоснователно, което налага предявеният иск за
неимуществени вреди да бъде уважен изцяло за сумата 22 000 лева.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ищеца
С. Б., която е направила искане за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по
чл. 38 ЗА. Съгласно представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира
заплащането на 40 лева държавна такса за образуване на производство по обезпечаване на
бъдещ иск, 70 лева – такса за обезпечително изпълнително дело за запор на сметки, 456 лева
– такса за второ обезпечително дело за опис и запор на движими вещи и 5 лева – такса за
удостоверение от пътна полиция.
11
Съгласно разясненията, дадени в т.5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от
06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход. При
изложеното, именно настоящият състав е компетентен да се произнесе по искане за
присъждане на разноски във връзка с проведено от ищеца производство за обезпечаване на
иска. От името на ищцата е направено своевременно искане за присъждане на разноски в
размер на 40 лева – такса за образуване на производство по обезпечение на бъдещ иск, но по
делото не са ангажирани никакви доказателства, че такова дело е било образувано, нито е
представено доказателство, че сумата от 40 лева е била заплатена от ищцата. Към списъка по
чл. 80 ГПК да представени доказателства за заплащане в полза на ЧСИ на такси /70 лева и
456 лева/ и доказателство за заплатено удостоверение от 5 лева, но не и платежен документ
установяващ плащане на 40 лева. Съдът намира, че разноските за издаване на удостоверение
от . са свързани с проведеното в рамките на настоящото делото производство по чл. 389
ГПК, поради което като доказан разход подлежи на присъждане в полза на ищцата. Предвид
това следва да бъдат рисъдени разноски за обезпечителното производство в размер на 5
лева.
В представения по делото списък по чл. 80 ГПК ищецът претендира и присъждане на
разноски в размер на 70 лева – такси, заплатени на . за образуване на изпълнително дело и
налагане на допусната обезпечителна мярка, както за сумата от 456 лева – такси, платени в
полза на . за второ изпълнително дело по допуснатото допълнително обезпечение. Съгласно
формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство,
са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство,
докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са
разноски по изпълнителното производство, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител /в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011
г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК
и др, както и Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о.,
ТК/. Следователно, разноски сторени в изпълнителното производство, в хода на което са
наложени обезпечителните мерки за такси в размер на 526 лева (съгласно представените
доказателства за плащане 70+456) не следва да се присъждат в съдебното производство.
По отношение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът съобрази,
че по делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
адв. Д. П., в който е посочено, че правната помощ се предоставя безплатно. Предвид това
именно в полза на адв. П. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Следователно размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи от
съда, като той не е обвързан с посоченото в списъка по чл. 80 от ГПК. Съобразявайки
материалния интерес на предявените от Б. иск – 22 000 лева, съдът счита, че претендираното
от адв. П. възнаграждение от 2380 лева е изцяло съобразено с предвидените стойности в чл.
7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, която макар и
12
незадължителна за съда служи за ориентир при съобразяване и на извършената от
процесуалния представител дейност, в това число явяване в няколко съдебни заседания,
разпит на четирима свидетели, изслушване на експертиза. Ето защо в полза на адв. П.
следва да се присъди възнаграждение от 2380 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
дължимата държавна такса в размер на 880 лева и разноски за експертиза – 400 лева или
общо 1280 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на
С. К. Б., ЕГН **********, гр. С., на основани чл. 200 КТ, сумата от 22 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени физически болки и
страдания, настъпили в резултат на трудова злополука от 10.08.2024 г. в павилион за бързо
хранена в гр.., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
07.01.2025г до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на
С. К. Б., ЕГН **********, гр. С., на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 5 лева,
представляваща разноски в производството по обезпечаване на иска.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на
адв. Д. Х. П., личен № ., със служебен адрес в гр.. на основание чл. 38 ЗА сумата от 2380
лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски
районен съд.
ОСЪЖДА „„.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати
на основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от
1280 лева, представляваща държавна такса и разноски по уважения иск.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13