Решение по адм. дело №3019/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и е образувано по жалба на Г. Г. Г., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], против Ревизионен акт № Р-03000323007184-091-001/21.08.2024 г., издаден от М. Г. А.-Д. на длъжност Началник сектор и Р. М. М. - гл. инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, потвърден с Решение № 205/22.11.2024 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, с който са му установени следните задължения:

1. задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди:2018 г. – 10086,79 лв. – главница и 5914,93 лева – лихва; 2019 г. - 7598,00 – главница и 3682,97 лв. – лихва; 2020 г. – 3667,23 лв. – главница и 1257,93 лв. – лихва; за 2021 г. – 44,15 лв. – главница и 11,70 лв. – лихва.

2. задължения върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди: 2021 г. – 66,00 лв. – главница и 17,01 лв. – лихва; 2022 г. – 261,00 лв. – главница и 39,62 – лихва.

3. задължения за ДОО за самоосигуряващо се лице за данъчни периоди: 2019 г. – 3552,00 лв. – главница и 1767,49 лв. – лихва; 2020 г. – 2664,00 лв. – главница и 1008,59 лв. – лихва; 2021 г. – 481,00 лв. – главница и 165,30 лв. – лихва; 2022 г. – 0,00 лв. – главница и 37,83 лв. – лихва.

4. задължения за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за данъчни периоди: 2019 г. – 1740,80 лв. – главница и 856,17 лв. – лихва; 2020 г. – 1293,60 лв. – главница и 461,76 лв. – лихва; 2021 г. – 130,00 лв. – главница и 44,67 лв. – лихва; 2022 г. – 0,00 лв. – главница и 16,53 лв. – лихва.

5. задължения за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за данъчен период: 2019 г. – 1200,00 лв. – главница и 597,11 лв. – лихва; 2020 г. – 900,00 лв. – главница и 341,00 лв. – лихва; 2021 г. – 162,50 лв. – главница и 55,84 лв. – лихва; 2022 г. – 0,00 лв. – главница и 10,33 лв. – лихва.

Жалбоподателят счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че констатациите в РА не намират опора в доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство. Изложени са съображения, че в хода на ревизията не е доказано Г. да притежава количества стока, които да реализира на пазара и съответно да е получавал приходи от тази стока. Заявява, че не е извършвал услуги, за които да е получавал комисионни, които да се приемат като укрити приходи. Оспорва изводите на органите по приходите, че е извършвал дейност по закупуване и продажба на автомобили. Според него всички давани му от приятели, парични средства са за закупуването на автомобили извън страната, като са сключени договори между продавач и купувач и всички плащания са от името и за сметка на купувача. Оспорва констатациите, че извършва търговска дейност по продажба на употребявани части за леки автомобили. Излага съображения, че представените данни от куриерските служби не представляват ел. документ и не установяват верността на отразената в тях информация, независимо от това дали са подписани с ел. подпис. Сочи, че не е доказано наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Излага доводи, че е подавал годишни декларации за получени приходи, като твърди, че не е укривал доходи и не е извършвал дейност като търговец по смисъла на ТЗ. Оспорва изводите на органите по приходите, че не е получил през 2018 г. заем от С. С. и Л. С.. По изложените съображения моли съда да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание и по съществото на спора заявява, не са събрани доказателства за обстоятелства, изисквани по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК. Според жалбоподателя по делото липсват доказателства, че той притежава такива количества стока, които да реализира на пазара и съответно да е получател на приходи от тази стока. Също така твърди, че не е извършвал и услуги, за които да е получавал комисионни. липсват данни за укрити приходи. Според него, органите по приходите без основание приемат, че извършва дейност по закупуване и продажба на употребявани леки автомобили и авточасти. Многократно ревизиращия екип е уведомяван, че Г. Г. е извършвал организация по закупуването на леки автомобили на свои приятели безвъзмездно, респ. не е получавал парични средства за това. В тази връзка са и разпитите на явилите се свидетели по делото. Моли за отмяна на ревизионния акт.

Ответната страна – Директор Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Заявява, че предвид действително получените и доказани приходи от продажби, доказано се явява и основанието за извършване на ревизията в тази част по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК – налице са укрити доходи, които не са декларирани. Правилно данъчната основа за ревизираните периоди за определяне на данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, чл.17 вр. чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ е определена по реда, визиран в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилно са и начислените задължения за ДОО, ЗО и УПФ на самоосигуряващо се лице. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски. Представени са подробни писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и относно РА, който е обжалван по административен ред и не е отменен; жалбата отговаря на изискванията на закона, поради което е допустима за разглеждане.

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323007184-020-001/06.12.2023 г. /л. 1-3 от преписката/, изменена със Заповед № Р-03000323007184-020-002/29.03.2024 г. /л. 396 от преписката/, връчени на задълженото лице по електронен път. Възложената ревизия на Г. Г. е с обхват установяване на годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г., данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г., ДОО за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г., ДЗПО - Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г., здравно осигуряване за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 година. Фактическите и правните изводи на ревизиращите органи по приходите са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000323007184-092-001/18.06.2024 г., издаден на основание чл. 117 от ДОПК и връчен на 25.06.2024 г. на лицето по електронен път. От ревизираното лице е подадено писмено възражение срещу РД по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. На Г. Г. Г. е издаден обжалваният Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323007184-091-001/21.08.2024 г. по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от М. Г. А.-Д. на длъжност Началник сектор и възложил ревизията и Р. М. М. на длъжност главен инспектор по приходите /л. 593-599 от преписката/. Същият е връчен по ел. път на 04.09.2024 г. /л. 592 от преписката/.

Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение по жалба срещу ревизионен акт № 205/22.11.2024 г., го е потвърдил изцяло.

Органите по приходите са констатирали, че Г. Г. Г. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, [семейно положение] с едно дете, регистриран е като едноличен собственик на капитала на „Г екскорт“ ЕООД. За ревизирания период /от 2018 г. до 2022 г./ няма подавани декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ и липсват данни за осигуряване.

Въз основа на данните от приобщени банкови извлечения от личните сметки на Г. Г. органите по приходите са констатирали наличие на внесени суми от Г. по банковите му сметки, на които не е удостоверен произходът им с документи. Установено е получаване на парични средства от трети лица, с основание на паричните преводи - за покупки на автомобили, или за транспорт на автомобили. Извършени са и парични преводи към трети лица без посочени основания и документи, обосноваващи преводите.

В хода на ревизионното производство Г. е представил писмени обяснения /л. 411-гръб от преписката/, в които сочи, че внесените в брой парични средства са за закупуването на автомобили на негови близки и приятели. Не са представени каквито и да било документи и информация за закупено МПС с данни за цена, марка, транспортиране, предаване и други. Също така е посочил, че през годините е имал финансово подпомагане от С. С. и К. В. - приятели, последният живеещ в Германия, който го е финансирал в брой няколко пъти по 4000 евро и 5000 евро, налични от неговия доведен баща от продаден имот в Германия. В подкрепа на твърденията си за получени парични заеми, удостоверяващи произхода на паричните средства, които е внесъл в банковите си сметки, представя: договор за паричен заем от 05.03.2018 г. /л. 410 от преписката/, сключен със С. Д. С. за 9000 лв., със срок на възстановяване 10 години, с приложена разписка за получена парична сума; договор за паричен заем от 01.05.2018 г. /л.409-гръб от преписката/, сключен със С. Д. С. за 8500 лв., със срок на възстановяване 10 години, с приложена разписка за получена парична сума; договор за паричен заем от 06.05.2018 г. /л. 407/, сключен с Л. П. С. за 8700 лв., със срок на възстановяване 10 години, с приложена разписка за получена парична сума.

От С. Д. С. са представени договорите за заем и разписки за предаване на сумите, идентични с представените от Г. Г.. По отношение произхода на средствата не представя документи или обяснения.

От Л. П. С. са представени писмени обяснения, в които лицето обяснява, че като тъст е предоставил на Г. Г. паричен заем от 8700 лв., като тези средства са негови лични спестявания и на семейството му, и че ежегодно получава земеделски ренти.

Извършени са проверки на част от третите лица, внесли или превели парични средства по банковите сметки на Г. Г., подробно описано на стр. 11-13 от РД в частта по ЗДДФЛ, които са посочили, че паричните средства са за закупуване на автомобил или за превоза на закупен такъв от чужбина, както и за закупени автомобилни части.

От отговорите на третите лица се установява, че в действителност през периода 01.01.2018 г. - 31.12.2022 г. Г. Г. е упражнявал търговска дейност като е купувал и продавал употребявани автомобили и е осигурявал транспорта им от други страни до територията на страната, както и е продавал автомобилни части. Изискана е информация и документи от „ЛЕО Експрес“ ЕООД, представена на 20.05.2024 г. /л. 503 от преписката/, от „Спиди“ ЕАД, представена на 21.05.2021 г. /л. 515 от преписката/, и от „Еконт експрес“ ООД, представена с писмо от 11.06.2024 г. /л. 497 от преписката/. На база информацията от горепосочените куриерски дружества в табличен вид в РД в частта по ЗДДФЛ са посочени получените суми от продажба на автомобилни части.

След анализ на събраните доказателства ревизиращият екип е приел, че за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г. Г. е упражнявал търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, като доходите от тази дейност следва да се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. В същото време Г. Г. не е подавал годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Направен е извод за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 от ДОПК - до започване на ревизията не са подадени декларации, когато задължението се определя с тях, както и наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи. На лицето са връчени на 09.04.2024 г. /л .402 от преписката/ уведомление от 04.04.2024 г. /л. 400 от преписката/ и на 16.05.2024 г. /л. 519 от преписката/, уведомление от 16.05.2024 г. /л. 521 от преписката/, с които е уведомено, че данъчната основа за облагане с авансов и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2022 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, както и че осигурителният доход за установяване на задълженията за ДОО, УПФ и ЗО за периодите от 01.01.2019 г. – 31.12.2022 г. ще бъде определен по реда на чл. 122-124а от ДОПК.

Въз основа на изложеното е установено следното:

Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ:

За 2018 г.

Въз основа на данните от приобщени банкови извлечения е установено, че Г. Г. е внасял в брой суми по банковата си сметка в евро с [IBAN] /л. 135, л. 131 от преписката/, както и са налице внесени суми от Д. И. Н. и Д. Г. /л. 134-гръб от преписката/, посочени по дати в табличен вид на стр. 9-10 от РД, общо получени суми през 2018 г. в размер на 58400 евро, равни на 114220.47 лева.

По банкова сметка в евро с [IBAN] /л. 33 от преписката/ чрез вноска на каса от Г. Г. и чрез банкови преводи от трети лица, посочени по дати, имена и основание за превода /покупка на Мерцедес, БМВ, Тойота и др./ , сума в евро и лева в табличен вид на стр.10-11 от РД, са констатирани общо получени суми през 2018 г. в размер на 42708.95 евро, равни на 83531.45 лева.

Относно внесени суми по банковата сметка на Г. от К. В. К., за част от вноските е посочено основание - връщане на заем, подробно описано на стр. 12 от РД. С искане /л. 420 от преписката/ от К. К. са изискани договори за заем, информация за отношенията му с Г. и др., но искането е върнато с обратната разписка с отметка - непотърсено /л. 418 от преписката/.

Лицата, внесли суми по банковите сметки, в отговор на искания са посочили, подробно описано на стр. 12-13 от РД, че преводите са във връзка със закупени автомобили и резервни части, както и транспорт на автомобили, а именно:

Г. Д. в отговор на връчено искане /л. 459 от преписката/ с писмено обяснение от 19.04.2024 г. /л. 456 преписката/ е посочил, че банковият превод на 29.10.2018 г. от 2700 евро /л. 134-гръб от преписката/ е за съдействие за покупка на употребяван автомобил, но няма документи. С писмо от 10.06.2024 г. /л. 534 от преписката/ от ОД на МВР Сливен е потвърдено закупено от лицето МПС с договор от 15.01.2019 г. /л. 533 от преписката/.

А. Т. А. в отговор на връчено искане /л. 424 от преписката/ с писмо от 08.04.2024 г. /л. 421 от преписката/ е посочил, че сумата 3400 евро /л. 31 от преписката/ е внесена за закупуване на личен автомобил втора употреба и за транспортирането му до България.

„Ем енд Джи глас“ ЕООД в отговор на връчено искане /л.455 от преписката/ с писмо от 16.04.2024 г. /л. 452 от преписката/ е потвърдило и представило договор за покупко-продажба на МПС от 06.03.2018 г. за сумата 3750 лв. /л. 30 от преписката/.

Т. В. С. в отговор на връчено искане /л. 434 от преписката/ с писмо от 09.04.2024 г. /л. 431 от преписката/ е потвърдил с представено обяснение, че сумата от 790 евро /л. 29 от преписката/ е преведена за покупка на джанти по обява в сайт Мобиле.бг.

С. В. А. в отговор на връчено искане /л. 442 от преписката/ с писмо от 08.04.2024 г. /л. 439 от преписката/ е потвърдила с представено обяснение /л. 438 от преписката/, че сумата от 900 евро /л. 27 от преписката/ е преведена за закупуване на резервни части втора употреба за личния и автомобил.

К. Р. Р. е записал като основание в превода за сумата 2399.80 евро /л. 30-гръб от преписката/ покупка на Тойота, а за превода 3797.09 евро /л. 29 от преписката/ - покупка на БВМ 525. В приобщен протокол за извършена насрещна проверка от 21.11.2023 г. /л. 20 от преписката/ и дадено обяснение /л. 14 от преписката/ е посочено, че плащането за автомобилите и техния транспорт е извършено по банков път, а закупените МПС са доставени от продавача Г. Г..

На Д. И. Н., във връзка с преведени 960 евро на 23.05.2018 г. /л. 135-гръб от преписката/, е връчено искане за представяне на документи от 05.04.2024 г. /л. 427 от преписката/, но изисканите документи не са представени. Също така на М. П. П. във връзка с превод на 17.09.2018 г. в размер на 185 евро /л. 12 от преписката/ е връчено искане /л. 437 от преписката/, върнато с обратна разписка с отметка - непотърсено /л. 435 от преписката/. За получените преводи на 05.02.2018 г. - 1000 евро /л. 31 от преписката/, на 26.02.2018 г. - 4000 евро /л. 31-гръб от преписката/, и на 27.02.2018 г. - 6200 евро /л. 30 от преписката/, от Г. В. П. с основание „Мерцедес“, поради липса на идентификационни номера на наредител не е отправено искане за представяне на документи и обяснения.

Относно твърдението на Г. Г. за получени суми от С. Д. С. под формата на заем органите по приходите са извършили проверка в информационните масиви на НАП, като на стр. 11 от РД са констатирали, че не са установили данни за декларирани от лицето доходи или декларирани доходи от платци на доходи. В резултат на проверката са приели, че С. Д. С. няма финансова възможност да предостави такъв заем и в действителност Г. Г. не е получил паричен заем от С. С. през 2018 г. в общ размер 17500 лв. /9000 лв. + 8500 лв./.

Относно твърдението на Г. Г. за получени суми в размер на 8700 лв. от Л. П. С. под формата на заем с произход лични спестявания органите по приходите са извършили проверка в информационните масиви на НАП, като на стр. 11 от РД са констатирали, че последният трудов договор на лицето е прекратен на 01.07.2008 г., то е получило пенсия, която за периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2018 г. е в общ размер 9 270,88 лв. /л. 606 от преписката/. За същия период от дневниците за продажбите на регистрирани по ЗДДС лица са установени продажби с получател Л. С. в размер на 2 066,56 лева. В резултат на така установеното е прието, че Л. П. С. няма финансова възможност да предостави на жалбоподателя паричен заем в размер на 8700 лв., поради което такъв не е представен.

По данни от „Еконт експрес“ ООД /л. 497 от преписката/ са установени получени суми от Г. Г. в размер на 2 610,45 лв. през 2018 г. от продажба на джанти, гуми с джанти, броня за Ауди, скоростна кутия /л. 542 от преписката/.

От прегледа на банковите извлечения са установени и извършени плащания от банкова сметка с EBAN BG98DEMI92404400198736 на Г. в размер на 42950 евро, съответно 84 002,90 лв. основно към чуждестранни лица, посочени в табличен вид на стр. 14 от РД и в анализа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК на стр. 4 от РД, както и от банкова сметка с EBAN G32UNCR70001522230388 в размер на 24350 евро, съответно 47 624,46 лв., посочени в табличен вид на стр. 14 от РД, в т.ч. и с получател Г. Г. С., посочено и в анализа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК на стр. 5 от РД. От С. е изискана информация /л. 430 от преписката/, но видно от обратна разписка /л. 428/ искането е върнато като непотърсено.

По реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са установили получени от Г. Г. през 2018 г. приходи в общ размер 200 362,37 лв. /197 751,92 лв. + 2 610,45 лв./:

- суми, получени по личните му банкови сметки - 197 751,92 лв. /83 531,45 лв. + 114 220,47 лв./, равни на 101 108,95 евро /42 708,95 евро + 58 400 евро/;

- суми, получени през 2018 г. от наложени платежи от „Еконт експрес“ ООД /л. 542, л. 494, л. 493, л. 492, л. 490, л. 489, л. 488, л. 487 от преписката/ в общ размер на 2 610,45 лв. от продажба на джанти, гуми с джанти, броня Ауди, скоростна кутия и др.

Установени са и извършени разходи през 2018 г. в общ размер 132 872,29 лв., както следва:

- преводи към трети лица в размер на 67 300 евро /42 950 евро + 24 350 евро/, равни на 131 627,36 лв. /84 002,90 лв. + 47 624,46 лв./;

- платени банкови такси в общ размер на 478,02 евро /934,93 лв./;

- платени 300 лв. за транспорт на употребявани автомобили от Италия до България на „Валмат 92“ ООД по фактура от 26.06.2018 г. /л. 206-211 от преписката/;

- платени 10 лв. разходи за телекомуникационни услуги към „Иеттел България“ ЕАД /л. 193 от преписката/.

Определена е данъчна основа в размер на 67 245,28 лв.,представляваща разликата между приходите от търговска дейност от продажби в размер на 200 362,37 лв. /представляващи постъпленията по банковите му сметки / - разходи 132 872,29 лв./ включващи преводи към сметките на трети лица в размер на 67300евро /131627,36лв.+банкви такси 478евро /934,93лв.+300лв. за транспорт на автомобили от Италия до България/ - здравни осигуровки по чл. 40, ал. 5 от 330 в размер на 244,80 лв./.

Въз основа на изложеното е определен дължим данък със ставка 15% по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 10 086,79 лева.

За 2019 г.

Органите по приходите са установили получени от Г. Г. през 2019 г. приходи в общ размер 67 572,45 лв. /66 692,45 лв. + 880 лв./:

- суми, получени по личните му банкови сметки - 66 692,45 лв. /33 323,53 лв. по банкова сметка с IBAN ******** описано в табличен вид по дати на стр.15 от РД + 33 368,92 лв. по банкова сметка с IBAN ****************, описано в табличен вид по дати на стр.15-16 от РД/ равни на 34 099,31 евро /17 038,05 евро + 17 061,26 евро/;

- суми, получени от наложени платежи в общ размер 880 лв.: от „Еконт експрес“ ООД /л. 542, л. 486 от преписката/ в размер на 500 лв. за продажба на фар и от „Спиди“ ЕАД - 380 лв. /л. 512, л. 510/, посочени в табличен вид на стр. 17 от РД.

Установили са и извършени разходи през 2019 г. в общ размер 10 157,57 лв., както следва:

- преводи към трети лица от банкова сметка с [IBAN] в размер на 9 681,36 лв., равни на 4950 евро, описани по дати в табличен вид на стр.17 от РД;

- платени банкови такси в общ размер 379,61 лв.;

- платени 96,60 лв. разходи за телекомуникационни услуги към „Йеттел България“ ЕАД /л. 187-192 от преписката/.

С РА е коригирана допусната очевидна фактическа грешка в РД и по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа в размер на 50 653,28 лв., като разлика между приходи 67 572,45 лв. - разходи 10 157,57 лв. - задължителни осигурителни вноски в размер на 6 761,50 лв., и е определен данък с 15% ставка по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 7 598,00 лева.

За 2020 г.

Органите по приходите са установили получени от Г. Г. през 2020 г. приходи в общ размер 33 460,60 лв. /32 260,60 лв. + 1200 лв./:

- суми, получени по личната му банкова сметка с IBAN ************ описано в табличен вид по дати на стр. 17-стр. 18 от РД общо 21 395,04 евро, съответно 41 845,06 лв., но органите по приходите са установили, че приход на Г. е само сумата в общ размер на 16 494,58 евро /32 260,60 лв./, включваща получени, както следва: от К. Р. - 7 805,88 евро /15 266,97 лв./; от MISS SRL - 900 евро /1 760,25 лв./; от S. R. - 7490 евро /14 649,17 лв./ и от М. К. - 298,71 евро /584,21 лв./, описани на стр. 18 от РД. За сумите, получени по банковите сметки, е изискана информация от Г. с искане от 04.04.2024 г. /л. 417 от преписката/ конкретно за всяка сума, но лицето е представило само общи писмени обяснения - „за приятели“;

- суми, получени от наложени платежи, в общ размер 1200 лв. от „Еконт експрес“ ООД /л. 542, л. 485, л. 483 от преписката/ за продажба на употребяван фар и авточасти, посочени по дати в табличен вид на стр. 19 от РД.

Установили са и извършени разходи през 2020 г. в общ размер 2 662,00 лв. /2 542,58 + 119,42/, както следва:

- преводи към трето лице от банкова сметка с IBAN ************ в размер на 2 542,58 лв., равни на 1300 евро, описана на стр. 19 от РД;

- платени банкови такси от банкова сметка с IBAN **********в общ размер 119,42 лв. /61,06 евро/.

По реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа в размер на 24 448,20 лв., като разлика между приходи в размер на 32 260,60 лв. /приходите следва да са в размер на 33 460,60 лв., т.к. при определяне на данъчната основа поради допусната очевидна фактическа грешка не са прибавени доходите, получени чрез „Еконт експрес“ ООД в размер на 1200 лв. - разходи 2 662,00 лв. - задължителни осигурителни вноски в размер на 5 150,40 лв., с определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 3 667,23 лв.

За 2021 г.

Органите по приходите са установили получени от Г. Г. суми от наложени платежи в общ размер на 2 703,18 лв.: от „Еконт експрес“ ООД /л. 542, л. 484, л. 482, л. 481, л. 480, л. 479, л. 478, л. 477 от преписката/ в размер на 2 323,18 лв. за продажба на гуми, джанти, волан и от „Лео експрес“ ЕООД /л. 502 от преписката/ в размер на 380 лв., посочени по дати в табличен вид на стр. 19-20 от РД.

Не са установени разходи за закупуването на продадените резервни части. В тази връзка по данни от информационната система на НАП, програмен продукт „ИС Контрол“, както и от данните в представените за публикуване ГФО е направен анализ на декларирани в ОПР от няколко дружества с основна дейност търговия с резервни части за автомобили, нетни приходи от продажби и отчетна стойност на продадените стоки. На тази база е определена надценка по ГФО за 2021 г. в размер на 104.27 %, посочено в табличен вид на стр. 20 от РД. Така са определени разходи във връзка с продадените стоки в размер на 1 323,34 лева.

С РА е коригирана допусната очевидна фактическа грешка в РД в размера на дължимите задължителни осигурителни вноски. По реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определена данъчна основа в размер на 294,34 лв., като разлика между приходите от продажби в размер на 2 703,18 лв. - разходи 1 323,34 лв. - задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ в размер на 1 085,50 лв., и е определен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 44,15 лв.

За 2022 г.

Органите по приходите са установили получени от Г. Г. суми от наложени платежи в общ размер 869,66 лв.: от „Еконт експрес“ ООД в размер на 669,66 лв. /л. 475, л. 491, л. 474 от преписката/ и от „Спиди“ ЕАД /л. 510 от преписката/ в размер на 200 лв. за продажба на перка, волан и др., посочени по дати в табличен вид на стр. 20-21 от РД. Не са установени разходи за закупуването на продадените резервни части. В тази връзка по данни от информационната система на НАП, програмен продукт „ИС Контрол“, както и от данните в представените за публикуване ГФО е направен анализ на декларирани в ОПР /л. 608-617 от преписката/ от няколко дружества с основна дейност търговия с резервни части за автомобили, нетни приходи от продажби и отчетна стойност на продадените стоки. На тази база е определена надценка по ГФО за 2022 г. в размер на 167,78 %, посочено в табличен вид на стр. 21 от РД. Така са определени разходи във връзка с продадените стоки в размер на 324,77 лева.

За 2022 г. Г. е подал декларация обр. 6, с която е декларирал задължителни осигурителни вноски в общ размер 2 366,28 лв., в т.ч. ДОО - 1 383,48 лв., УПФ - 378 лв. и ЗОВ - 378 лева.

За 2022 г. не е установена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ

При ревизията не е установено превишение на имущественото състояние на лицето /направените разходи/ над получените доходи за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 година.

За отчетната 2021 г. е установено по справка от ОД на МВР – Варна /л. 628 от преписката/, че Г. Г. е получил доходи от продажба на лек автомобил с марка Mercedes Benz, модел GLI 350d, в условията на семейна имуществена общност /СИО/ в размер на 660,00 лева. Констатиран е облагаем доход по смисъла на чл. 12 и чл. 33, ал. 2 , т. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 34 от ЗДДФЛ е определена данъчната основа за облагане в размер на 660 лв., като разликата между продажната цена 23 000,00 лв. и цената на придобиване 21 680,00 лв. е разделена на две, тъй като доходът е получен в условията на СИО. На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2021 г. е определен дължим данък в размер на 66,00 лева.

За отчетната 2022 г. е установено, че от банковата сметка на „Г ескорт“ ЕООД /л. 389 от преписката/ Г. Г. е изтеглил суми в общ размер на 2610 лв., в т.ч. 1760 лв. на 22.02.2022 г., 800 лв. на 30.05.2022 г. и 50 лв. на 30.05.2022 г. /л. 388-гръб от преписката/. От представените от дружеството счетоводни регистри /л. 355-341 от преписката/ е установено, че изтеглената сума от банковата сметка на дружеството в общ размер на 2610 лв. не е внесена в касата на дружеството и е останала на разположение на Г. Г..

Същата е приета за облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2021 г. е определен дължим данък в размер на 261,00 лева.

Задължения по КСО за държавно обществено осигуряване, определени на основание чл. 4, ал. 3,т. 2 от КСО, чл. 6, ал. 8 от КСО, чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 124а от ДОПК:

За 2019 г. са определени авансови вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за 2019 г. в размер на 663,04 лв., посочени в табличен вид на стр. 30 от РД, и окончателни вноски в размер на 2 888,96 лв., начислени върху осигурителен доход, ограничен до 24000 лв. /предвид съобразяване на максималния месечен осигурителен доход/, описано на стр. 31-32 от РД. При определяне на осигурителните вноски, органите по приходите са съобразили и начислили такива само за месеците, през които е извършвана дейността.

За 2020 г. са определени авансови вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 541,68 лв., посочени в табличен вид на стр. 32 от РД, и окончателни вноски в размер на 2 122,32 лв., начислени върху осигурителен доход, ограничен до 18000 лв. /предвид съобразяване на максималния месечен осигурителен доход/, описано на стр. 33 от РД. При определяне на осигурителните вноски, органите по приходите са съобразили и начислили такива само за месеците, през които е извършвана дейността.

За 2021 г. са определени авансови вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице в размер на 481 лв., посочени в табличен вид на стр. 34 от РД. За този период също са начислени осигурителни вноски само за месеците на извършване на дейността. Предвид, че установеният осигурителен доход от дейността е под минималния месечен осигурителен доход, е прието, че не се следват и с РА не са определени окончателни осигурителни вноски.

За 2022 г. е установено, че от месец февруари жалбоподателят е упражнявал дейност и се е осигурявал като самоосигуряващо се лице - едноличен собственик на капитала на „Г ескорт“ ЕООД. Същият е внесъл дължимите осигурителни вноски, но след изтичане на законоустановените срокове, за което са определени дължими лихви за просрочие /стр. 35-36 от РД/.

Задължения за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ - вноски за универсален пенсионен фонд /УПФ/ за самоосигуряващо се лице, определени на основание чл. 157, ал. 1, т. 1, ал. 5 и ал. 6, чл. 127, ал. 1 от КСО и чл.122- 124а от ДОПК:

За 2019 г. са определени авансови вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице за периода на упражняване на дейността в размер на 224,00 лв., посочени в табличен вид на стр. 30-31 от РД, и окончателни вноски в размер на 976 лв., предвид осигурителен доход ограничен до 24000 лв. /след съобразяване на максималния месечен осигурителен доход и месеците, през които лицето е извършвало дейност/, описано на стр. 32 от РД.

За 2020 г. са определени авансови вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице за периода на упражняване на дейността в размер на 183,00 лв., посочени в табличен вид на стр. 32-33 от РД и окончателни вноски в размер на 717,00 лв., предвид осигурителен доход, ограничен до 18000 лв. /след съобразяване размера на максималния месечен осигурителен доход и месеците, през които лицето е извършвало дейност/, описано на стр. 33 от РД.

За 2021 г. са определени авансови вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице също за периода на упражняване на дейността в размер на 162,50 лв., посочени в табличен вид на стр. 34 от РД. Предвид, че установеният осигурителен доход от дейността е под минималния месечен осигурителен доход, е прието, че окончателни вноски не се следват и не са определени такива с РА.

За 2022 г. е установено, че от месец февруари жалбоподателят е упражнявал дейност и се е осигурявал като самоосигуряващо се лице - едноличен собственик на капитала на „Г ескорт“ ЕООД. Същият е внесъл дължимите осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ, но след изтичане на законоустановените срокове, за което са определени дължими лихви за просрочие /стр. 36-37 от РД/.

Задължения за осигурителни вноски за здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице, определени на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, както и такива на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и чл. 122-124а от ДОПК, както следва:

За 2019 г. са определени дължими авансови вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за периодите на извършване на дейност, а за останалите - за лице, което не е осигурено на друго основание, в размер на 448,00 лв. От тях лицето е внесло 268,80 лв., и е установена разлика за довнасяне в размер на 179,20 лв., посочено в табличен вид на стр. 38 от РД. Определени са окончателни вноски в размер на 1 561,60 лв., предвид окончателния осигурителен доход ограничен до 24000 лв. /във връзка със съобразен размер на максималния месечен осигурителен доход за месеците на упражняване на дейността/, описани на стр. 39 от РД.

За 2020 г. са определени авансови вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за периодите на извършване на дейност, а за останалите - за лице, което не е осигурено на друго основание, в размер на 439,20 лв. От тях са внесени 292,80 лв. и е установена разлика за довнасяне в размер на 146,40 лв., посочено в табличен вид на стр. 39-40 от РД. Определени са окончателни вноски в размер на 1 147,20 лв., предвид осигурителен доход ограничен до 18000 лв. /при съобразяване на максималния месечен осигурителен доход за месеците на упражняване на дейността/, посочено на стр. 41 от РД.

За 2021 г. са определени авансови вноски за ЗО за самоосигуряващо се лице за периодите на извършване на дейност, а за останалите - за лице, което не е осигурено на друго основание, в размер на 442,00 лв. Предвид внесените от лицето 312,00 лв., е установена разлика за довнасяне в размер на 130,00 лв., посочено в табличен вид на стр. 41-42 от РД. Предвид, че установеният осигурителен доход от дейността е под минималния месечен осигурителен доход, е прието, че окончателни вноски не се следват и не са определени такива с РА.

За 2022 г. е установено, че от месец февруари жалбоподателят е упражнявал дейност и се е осигурявал като самоосигуряващо се лице - едноличен собственик на капитала на „Г ескорт“ ЕООД. Същият е внесъл дължимите здравноосигурителни вноски, но след изтичане на законоустановените срокове, за което са определени дължими лихви за просрочие /стр. 43-44 от РД/.

В хода на проведения задължителен административен контрол решаващият орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК /Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП/ е възприел констатациите на приходните органи и е потвърдил изцяло оспорения пред него РА. Обсъдил е възраженията в жалбата срещу РА и представените с нея доказателства като е изложил мотиви защо не ги приема.

В хода на съдебното производство с разпореждане № 13763/19.12.2024г., както и в първо с.з. на осн. чл. 170 ал. 3 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест. На жалбоподателя е указано, че на осн. чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат верни до доказване на противното, когато наличието на основанията на чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.

С оглед дадените от съда указания, с молба с.д. № 3246/24.02.2025 г. „Еконт Експрес“ ЕООД в табличен вид данни за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. за всички изпратени пратки и получени наложени платежи /л. 47-69 от делото/.

С отговор с.д. № 3339/24.02.2025 г. от „ЛЕО Експрес“ ЕООД е посочено, че за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2022 г. в дружеството не се съхраняват товарителници, единствено се съхраняват счетоводни документи, които са приложени към отговора /л. 75-79 от делото/.

С молба с.д. № 3379/25.02.2025 г. от „Спиди“ АД са представени наличните в архива им РКО – оригинал за изплатени наложени платежи на Г. Г., приложени са копия на ел. товарителници с посочени номера /л. 80-89 от делото/.

С молба с.д. № 4531/17.03.2025 г. от „ЛЕО Експрес“ ЕООД са представени оригинали на РКО и товарителници / л. 95-97 от делото/.

С молба с.д. № 4833/20.03.2025 г. от „Еконт експрес“ ЕООД е посочено, че не разполагат с оригинал на разписката за получен наложен платеж, поради което е приложена снимка на същата /л. 101–104 от делото/.

С молба с.д. № 6219/10.04.2025 г. „Еконт експрес“ ЕООД е представен 1 бр. CD, както и ел. изявления за процесния период /л. 135-155 от делото/.

По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение за дължимия данък за ревизирания период при условие, че в данъчната основа не се включват като приходи сумите, внесени от К. Р., К. К., S. R. и от жалбоподателя.

С оглед изясняване на спорните по делото факти са разпитани като свидетели К. Р. Р., Д. Д. Д., И. Д. Г..

В показанията си свидетелят Р. сочи, че познава жалбоподателя от 15 години, семейни приятели са. Твърди, че Г. Г. е работил и живеел в Германия, знаел е немски език. Свидетелят сочи, че си е харесал няколко автомобила в Германия, а Г. му съдействал в преговорите с продавачите там и е натоварил колите, за да бъдат транспортирани до България. Твърди, че парите за тези автомобили му превел по банковата сметка, докато жалбоподателят бил в Германия. Заявява, че не е плащал комисионна, а Г. му направил услуга. Колите са били БМВ и Тойота – за него и негов роднина. Според свидетелските показания Г. се е занимавал изцяло с организацията по закупуването на автомобилите. Пристигали са с транспортна фирма, едната от колите жалбоподателят е докарал на ход. Р. твърди, че Г. Г. му е помогнал за закупуването на 4-5 автомобила. Свидетелят сочи, че се занимава с търговия с автомобили и отдаване под наем на имоти. Получавал е документите на колите и договор с продавача. Г. е подписвал документите, тъй като свидетелят го е упълномощил за това. В договорите за покупко-продажба са фигурирали той и роднините му като купувачи.

Свидетелят Д. Д. сочи, че познава жалбоподателя от 20 години и са приятели. Твърди, че се занимава със строителство в България и чужбина и през м. октомври или ноември 2020 г. е намерил турбозолна машина в Германия, като е помолил Г. да отиде и да провери дали машината е изправна и ако прецени, че машината е изправна да я купи. Свидетелят помолил Г. той да заплати машината, а впоследствие да му върне парите. Според свидетелските показания след известно време продавачът на машината се свързал с него и отказал сделката. Разбрали се заплатената сума да бъде върната направо по сметката на Г. Г., който така или иначе я е заплатил. Сумата била около 6000-7000 евро. Свидетелят твърди, че към момента на закупуване на машината не е разполагал с такава сума и затова помолил Г. да я плати. Жалбоподателят заплатил машината на ръка и след разваляне на сделката сумата му е върната по банкова сметка. Д. сочи, че понеже Г. Г. говорил по-добре немски, той е водел преговорите. Свидетелят не е бил очевидец при предаване на парите.

Свидетелката И. Г. – съпруга на жалбоподателя сочи, че е [семейно положение] за Г. Г. от м. април 2012 година. В периода 2012-2018 г. са живели в мезонет на [улица]. Жилището, което обитавали, разполагало с метален сейф в сиво-черен цвят. Използвали са го за съхранение на пари, тъй като не са разполагали с оръжия. В края на 2017 г. свидетелката си спомня, че в касата е имало големи суми пари – между 15000 и 20000 лева, тъй като след като продадат имот заделят пари за капаро за следващия. Имотът на [улица]е продаден през 2017 г. и когато се преместили, взели сейфа заедно с тях, като в момента също е в дома им. Понастоящем живеят в жилище, собственост на майката на съпруга й, но използват и нейния апартамент, който е в района на Пазара. Сумата, която е била в сейфа им, не са използвали през 2017 г., тъй като и двамата работят и не се е налагало да я използват. Не си спомня да са използвали тази сума и след този период.

Като взе предвид констатациите в РД и РА, приложенията към него и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира жалбата за основателна поради следното:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт, в законоустановения срок по чл. 156, ал. 1, изречение първо от ДОПК и пред надлежния да я разгледа съд, поради което е допустима.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Оспореният по съдебен ред ревизионен акт е издаден от компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК и Тълкувателно решение № 5/13.12.2016 година на ВАС на РБ, постановено по тълкувателно дело № 10/2016 година, и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.

Обжалваният ревизионен акт, чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК, включително разпоредителна част в табличен вид, в която установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. В него са обективирани както фактическите основания на органите по приходите във връзка с установените данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване на акта. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма на административен акт.

Противно на твърденията в жалбата при извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на РА само на това основание. По делото са налице доказателства за уведомяването на жалбоподателя, че ревизията ще бъде извършена по особения ред на чл. 122-124а от ДОПК. Предоставена му е възможност за представяне на доказателства и вземане на становище. Органите по приходите са анализирали всички обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1-16 от ДОПК, които са относими към облагането на жалбоподателя с данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ. Събрани са множество доказателства, свързани с облагането на ревизираното лице, включително са приобщени такива от предходни проверки, като същите са анализирани и мотивирано е посочено кои от тях се приемат и кои не се кредитират с доверие, както и аргументите за това. С оглед горното неоснователно е възражението в жалбата за неизясняване на всички факти относно разкриване на обективната истина и за необоснованост на констатациите в РА.

При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Не е спорно по делото, че ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122-124а от ДОПК, като основата за облагане с данъци е определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания данъчен субект.

Основанията за извършване на ревизия по особения ред са изрично изброени в разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 1 - 8 от ДОПК. Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните, са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК следва да са категорично установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.

Ревизията е извършена, като органът по приходите е намерил за доказани предпоставките на чл. 122, т. 1 и т. 2 от ДОПК. С нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК е въведена презумпция за вярност на фактическите констатации в РА. В случая основанието за определяне на данъчната основа по този ред за процесните периоди е установено от приходните органи, предвид събраните писмени доказателства.

Съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36 от ЗДДФЛ, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. Съответно в чл. 36 от ЗДДФЛ е предвидено, че годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване когато облагаемият доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ предвижда, че размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Според ал. 2 на същата разпоредба размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска дейност по чл. 29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто.

За да достигне до извод за наличие на основание за изменение на годишната данъчна основа с оглед чл. 17 от ЗДДФЛ, ревизиращият екип е приел, че по отношение на ревизираното лице са налице облагаеми доходи, придобити през 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. от други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане – основание по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

По отношение на задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ:

Между страните по делото не се спори, че през ревизираните данъчни периоди /2018-2020 г./ Г. Г. е захранвал собствените си банкови сметки и е получавал парични преводи от трети лица, както и че през същия период са му изплатени парични суми чрез „Еконт Експрес“ ООД, „Спиди“ ЕАД и „Лео експрес“ ЕООД, за които органите по приходите приемат, че представляват облагаем доход с неустановен произход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

С оглед презумптивната доказателствена сила, придадена на фактическите констатации в ревизионния акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК /аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК/, каквато безспорно е процесната, приключила с оспорения ревизионен акт, и доколкото установяването на основанието за превеждане на парични средства е положителен факт от действителността, неговото доказване е в тежест на ревизирания данъчен субект, който следва да установи с допустими, относими и необходими доказателства произхода и основанието за получаване на средствата, с които са захранвани неговите сметки и карти, както и на изплатените му парични суми чрез „Еконт Експрес“ ООД, „Спиди“ ЕАД и „Лео експрес“ ЕООД.

Относно твърденията за получени заеми от трети лица – С. Д. С. през 2018 г. в общ размер на 17500 лева по договор за паричен заем от 05.03.2018 г., 01.05.2018 г. и от Л. П. С. в размер на 8700 лева, съдът приема:

Съобразно общите принципи за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според които всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, доказването на получаването на паричните суми, представляващи предоставени заеми, е в тежест на жалбоподателя, който е лицето, черпещо благоприятни последици от установяването на тези обстоятелства. За установяване на факта на получаване на сумите по предоставените заеми в хода на ревизията са представени копия на договори за заем, и разписки за получаване на суми. Тези доказателства представляват частни писмени документи, които не обвързват съда с материална доказателствена сила. В процесния спор частните документи – договорите за заем и разписките за получени суми, са подписани и следва да се ползват с формална доказателствена сила и съответно тя да се преценява, което означава, че изявлението, което се съдържа в тях, е направено от лицето, посочено като техен издател. Съдържанието на това изявление обвързва страните по договорите, но не и публичноправния субект – данъчната администрация, която е трето лице и не е страна по заемните правоотношения. Релевантно за определянето на данъчните задължения на жалбоподателя е да се установи с допустимите от закона доказателства и доказателствени средства, че фактът по предоставянето на заемите, действително е настъпил. Цели се установяването на факта на изпълнението на реален договор, какъвто е заемът съгласно чл. 240 от ЗЗД. В случая жалбоподателят твърди, че е получил паричните средства по сключените договори за заем, съответно в негова тежест е да установи и настъпването на тези положителни факти.

Представените от ревизираното лице писмени документи, които не носят достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, следва да се преценяват с оглед съдържанието на всички, събрани в хода на ревизията и проведеното съдебно производство, доказателства, за да се установи реалното предаване и получаване на паричните средства, релевантно за формиране на отчета на паричните потоци за данъчните периоди, съответно и за определянето на данъчните задължения. При извършена такава преценка правилно органите на приходната администрация са приели, че соченият от жалбоподателя положителен факт на получаване на парични средства в заем не е доказан от събраните по делото доказателства. В хода на ревизията е направена служебна проверка относно имущественото състояние и доходите на лицата, посочени като заемодатели, при която е установено, че същите не са осигурявани или са били осигурявани под минималния осигурителен праг и няма данни за получени от тях доходи, които да им позволяват да предоставят посочените в договорите за заем и разписките парични суми, а по отношение на Стефовски са установили, че същият е пенсионер и не разполага с финансова възможност да предостави паричен заем в посочения размер. Следователно тези документи /договори за заем и разписки/ представляват доказателствени източници с много нисък интензитет на убеждаващо въздействие.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че макар да са налице оформени договори за заем и разписки към тях, липсата на доказателства за възможността на заемодателите да предоставят паричните средства и за предаването им на жалбоподателя, налага извода, че не е доказано предоставянето на заеми на Г. Г. от С. С. в общ размер на 17500 лв. и от Л. С. в размер на 8700 лева. По делото е установено, че г-н Л.С. е направил много по-големи разходи, отколкото има възможност да извърши, поради което не разполага с излишък , за да даде заем на жалбоподателя.

С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че макар посочените в договорите като заемодатели лица да признават предоставянето на заемни средства, по делото не са събрани достатъчно убедителни доказателства, които да доказват, че тези лица към момента на сключване на договорите за заем действително са притежавали въпросните средства, които да предоставят в заем на ревизирания данъчен субект.

По изложените съображения настоящата инстанция намира, че твърденият положителен факт за получаването на заемите не се установява от събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство доказателства, поради което правилно органите по приходите са приели, че не е доказано предоставянето на процесните заеми – от С. С. в общ размер на 17500 лв. и от Л. С. в размер на 8700 лева, и сумите по договорите за заем, сключени с тези лица, не следва да участват в балансите на разполагаемите парични средства на Г. за 2018 година.

Не се споделят твърденията на жалбоподателя, че е закупувал безвъзмездно автомобили в услуга на свои приятели. Тези твърдения не се подкрепят и от събраните по делото доказателства. На база на установените факти органите по приходите правилно са приели, че тази дейност е извършвана от лицето по занятие , срещу заплащане, като лицето не е подавало декларации за получените доходи, поради което са налице хипотези по чл.122,ал.1, т.1 и 2 ДОПК. Предвид големия брой услуги, фактът, че са извършвани на различни лица, обстоятелство, че през посочените периоди физическото лице не е получавало други доходи, съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че е извършвал въпросните услуги безвъзмездно, на приятелска основа. Данъчната основа правилно е определена по реда на чл.122,ал.2 ДОПК.

Видно от представените по преписката искания за представяне на документи и сведения от трети лица, лицата са от различни населени места – Велико Търново, Силистра, Сливен, София, Варна, Добрич и др., без доказана помежду им връзка. От писмените обяснения, дадени от лицето Г. Д. например /л. 456 от преписката/ се установява, че с Г. са се запознали случайно и не поддържат лични отношения. Това се установява и от обясненията, дадени от представител на дружеството „Ем Енд Джи Глас“ ЕООД, в които е посочено, че отношенията им с Г. са свързани единствени със закупуването на автомобила от него. От обясненията на С. А. се установява, че не познава жалбоподателя, а с него са я свързали нейни познати, като изрично е посочено, че това е била еднократна сделка. Идентични са твърденията и на лицето Т. С., който сочи, че няма близки отношения с Г. Г., а сумата, която му е превел, е във връзка с публикувана обявява в сайт „Мобиле.бг“. С оглед изложеното съдът приема, че правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че Г. Г. е извършвал търговска дейност по закупуването и продажбата на употребявани автомобили.

Горните изводи на съда не се опровергават и от събраните в хода на съдебното производство свидетелски показания. Показанията на свидетеля Д. Д. съдът не кредитира, тъй като същите са противоречиви. От една страна Д. твърди, че е живял в Германия и е познавал продавача на машината и си е общувал с него, а от друга страна сочи, че със сделката изцяло се е занимавал Г., тъй като е знаел немски език по-добре. Освен това съдът намира, че не следва да се кредитират свидетелските показания на Д. и предвид факта, че същият не е бил страна по сделката, самият той в показанията си сочи, че не е разполагал със сумата, необходима за закупуването на машината и тя е заплатена от жалбоподателя.

Съдът не кредитира приетото заключение на допуснатата СИЕ. Експертизата изчислява дължимия данък при условие, че в данъчната основа не се включват като приходи сумите, внесени от К. Р., К. К., S. R. и от жалбоподателя. За да се изключат посочените суми, следва да е доказано основанието за това, респ., че не са свързани с търговска дейност.

Съдът приема, че жалбоподателят не е внасял в собствените си сметки в евро, сумата, остатък от края на 2017г. в размер на 18 270,64 лв., въз основа на следното:1/ Свидетелката И. Г. заяви пред съда, че посочената сума е била в касата им и не се е налагало да я ползват през 2017г. Не се налагало да я ползват и след този период – л.159 от делото; 2/ Изглежда нелогично жалбоподателят, при положение, че разполага в левова сметка, да внася различни суми от наличните левове в брой, в евровата си сметка, без посочено основание, а само като „захранване“. 3/ Внасяните суми в евро започват от 30.01.2018г. и са с различни стойности, поради което е нелогично да бъдат разбити в различни стойности и на различни дати; Въз основа на изложеното, Съдът приема, че жалбоподателят не е внасял необлагаеми суми в банковите си сметки. Правилно приходните органи са обложили като доходи от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ внесените от жалбоподателя по банковите му сметки парични суми, за произхода на които не са представени доказателства, нито по време на ревизията, нито в хода на съдебното производство. В жалбата не са наведени никакви конкретни доводи във връзка с извършените вноски и не са ангажирани доказателства. В тежест на жалбоподателя е да установи, че внесените парични средства са необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ и след като това не е сторено, правилно е счетено, че същите са с неустановен произход и подлежат на облагане като доходи от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, при положение че безспорно са установени размерът и платецът на дохода, както и моментът на плащането съгласно чл. 11, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДДФЛ.

По отношение на сумите от трите физически лица важи ограничението относно доказването , посочено в чл.164, ал.1, т.3 ГПК- установяване на договори на стойност над 5000лв. За посоченото обстоятелство съдът е уведомил жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав преценява, че сумите, в приходната част по посочените банкови преводи са подлежащ на облагане доход, който е намален с разходите по извършените преводи в евро от жалбоподателя. Правилно органите на приходната администрация приемат, че тъй като тези суми не са изрично посочени в материалния данъчен закон като необлагаеми, същите представляват облагаем доход от всички други източници, които не са изрично посочени в закона – облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В случая тежестта да докаже основанието за получаването на сумите, както и че същите са необлагаеми или подлежат на облагане по друг ред или по друг закон, лежи върху оспорващия. Във връзка с това от последния не са ангажирани никакви доказателства за установяването на тези релевантни за разрешаването на спора обстоятелства, въпреки дадените от съда указания в тази насока. Такова доказване не е проведено нито в хода на ревизията и в производството по Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция ОДОП Варна, нито в настоящото съдебно производство. Относно постъпилите суми по банковите сметки на Г. по делото не са ангажирани никакви доказателства за установяване на твърдението, че същите са необлагаем доход на жалбоподателя. Отсъствието на доказателства за установяване на основанието за получаване на сумите по паричните преводи не може да квалифицира същите като необлагаеми доходи по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ. По въпроса за характера на категорично установените получени парични средства не са ангажирани каквито и да било доказателства, опровергаващи констатациите на ревизията, поради което жалбоподателят следва да понесе последиците от недоказването, състоящи се в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили правните последици, на недоказаните юридически факти.

Доходът, чието основание за получаване не е доказано, не е сред изключените необлагаеми доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ, а представлява доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходите се декларират в годината на получаването им, независимо за кой период се отнасят. Съобразно чл. 11, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода. В случая става въпрос за парични суми, получени по банковите сметки на жалбоподателя, поради което доходът е получен на съответната дата, на която е извършен преводът. При това положение получените от жалбоподателя суми по банковата му сметка обосновано са приети от данъчните органи за доход от друг облагаем източник, получен в деня на извършване на превода, т.е. следва да се обложат в годината, в която са получени. Органите по приходи правилно са изчислили облагаема основа по чл.28 ЗДДФЛ, представляваща разликата между приходите от продажби, включващи внесените от жалбоподателя и от трети лица суми по банковите му сметки и разходите, включващи извършените банкови преводи към трети лица в евро, др.разходи в т.ч. и внесените от жалбоподателя здравни осигуровки. Върху определената данъчна основа правилно е прието, че се дължи ДДФЛ по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ при ставка от 15%.

По отношение на получените суми от Г. Г. чрез куриерските дружества – „Еконт Експрес“ ООД, „Спиди“ ЕАД, „Лео Експрес“ ЕООД.

Обоснован е решаващият извод на органите по приходите, че ревизираното лице, в качеството си на физическо лице през периода 2018-2022 г. е извършвало търговска дейност – продажба на стоки по интернет на своя сметка, от която дейност е реализирало твърдените от данъчните органи приходи от продажби. Въз основа на ангажираните по делото доказателства: извлечения от банковите сметки на жалбоподателя / л. 536-385/, в които са вписани регулярните преводи от „Еконт Експрес“ ООД; данните, предоставени от „Еконт Експрес“ ООД, „Спиди“ ЕАД, „Лео Експрес“ ЕООД - наложени платежни и пощенски парични преводи, данни за изпратени и получени пратки, се установява, че именно Г. е извършвал дейност, което обстоятелство е видно и от електронните таблици и товарителниците, където имената му и телефонният му номер са посочени като изпращач на пратки и получател на наложени платежи/ пощенски парични преводи. Представените от куриерските дружества данни и доказателства, безспорно доказват наличието на осъществени от ревизираното лице продажби на стоки, по които е получено възнаграждение, представляващо доход за него. Смият жалбоподател не оспорва обстоятелството, че е изпращал пратки и е получавал суми от продажбите. Събраните справки от „Еконт Експрес“ ООД, „Спиди“ ЕАД и „Лео Експрес“ ЕООД се обхващат от хипотезата на чл. 54 от ДОПК. Касае се за данни, получени на технически носители по установения нормативен ред съгласно чл. 54, ал. 5 от ДОПК, които като такива съставляват годно доказателствено средство.

Относно определените данъчни основи и размера на дължимия данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

Предвид гореизложените съображения за несъответствие на имущественото състояние на жалбоподателя за ревизирания период, както и с оглед постъпилите по банковите сметки на жалбоподателя парични суми от трети лица и внесените от самия него парични средства, представляващи такива с недоказан произход, т.е. недеклариран доход с неустановен източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, формиращ годишна данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФЛ, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред за облагане. При това положение в тежест на жалбоподателя е да обори установените в хода на ревизията факти, тъй като при доказани основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното – аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК. С тази доказателствена задача Г. Г. не се е справил, поради което съдът счита, че фактическите констатации в РА кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства.

Съдът приема, че РА е правилен и законосъобразен, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да се отхвърли.

По отношение на задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ:

Във връзка с тези установявания на органите по приходите не са изложени конкретни възражения от страна на жалбоподателя.

За отчетната 2021 г. правилно и при съвкупен анализ на събраните доказателства по делото приходният орган е определил облагаем доход върху данъчната основа, представляваща положителната разлика между продажната цена на лек автомобил Mercedes Benz, модел GLI350d, в размер на 23000,00 лв., и цената му на придобиване в размер на 21680,00 лева. Правилно и в съответствие с нормативната уредба е определена и данъчната основа за облагане в размер на 660,00 лева, представляваща  част от положителната разлика от продажбата в размер на 1320, тъй като продаденият автомобил е бил в режим на СИО.

Изцяло се споделят изводите на органите по приходите и по отношение на установените допълнителни задължения за отчетната 2022 година. От жалбоподателя не се оспорва, че през 2022 г. са изтеглени суми от банковата сметка на „Г ескорт“ ЕООД в общ размер на 2610,00 лв., които не са внесени в касата на дружеството. По делото няма данни и твърдения посочената сума да е разходвана във връзка с осъществяваната от дружеството независима икономическа дейност, нито с нея да са извършени разплащания към контрагенти. При това положение правилно приходните органи са приели, че същата е останала на разположение на Г. Г. и представлява облагаем доход от друг източник по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, върху която се дължи данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

С оглед на изложеното следва да се потвърди РА и в тази част.

По отношение на задължения по КСО за държавно обществено осигуряване, определени на основание чл. 4, ал. 3,т. 2 от КСО, чл. 6, ал. 8 от КСО, чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 124а от ДОПК; задължения за допълнително задължително пенсионно осигуряване /ДЗПО/ - вноски за универсален пенсионен фон /УПФ/ за самоосигуряващо се лице, определени на основание чл. 157, ал. 1, т. 1, ал. 5 и ал. 6, чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 122-124а от ДОПК и задължения за осигурителни вноски за здравно осигуряване /ЗО/ на самоосигуряващо се лице, определени на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, както и такива на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и чл. 122-124а от ДОПК, жалбоподателят не излага конкретни възражения, нито представя доказателства.

РА, в частта относно допълнително установените данъчни задължения за 2018-2020 г. по ЗДДФЛ на ЕТ, е правилен и законосъобразен. Налице са достатъчно доказателства, относно стопанската дейност, осъществявана от Г. Г., свързана с продажба на автомобили, поради което и така определеният от органите по приходите осигурителен доход е законосъобразно установен и при наличие на фактическите и правните основания на чл. 6 и чл. 7 от КСО, както и на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Тоест налице са доказателства за придобит от жалбоподателя доход от извършвана стопанска дейност, поради което следва да се приеме, че за процесните периоди е налице и осигурителен доход, въз основа на който да се определят задължителни осигурителни вноски за самоосигуряващо се лице за фондове – ДОО, ДЗПО–УПФ и ЗО.

Предвид изложените съображения съдът намира, че РА е законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което жалбата следва изцяло да се отхвърли като неоснователна.

С оглед изложеното, на осн. чл. 161 ДПК на ответната страна се дължа разноски в размер на 4660,71лв., изчислени върху сумата от общия материален интерес – 50133,85лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Г. Г., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], против Ревизионен акт № Р-03000323007184-091-001/21.08.2024 г., потвърден с Решение № 205/22.11.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който са му установени следните задължения:

1. задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди: 2018 г. – 10086,79 лв. – главница и 5914,93 лева – лихва; 2019 г. - 7598,00 – главница и 3682,97 лв. – лихва; 2020 г. – 3667,23 лв. – главница и 1257,93 лв. – лихва; за 2021 г. – 44,15 лв. – главница и 11,70 лв. – лихва.

2. задължения върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за данъчни периоди: 2021 г. – 66,00 лв. – главница и 17,01 лв. – лихва; 2022 г. – 261,00 лв. – главница и 39,62 – лихва.

3. задължения за ДОО за самоосигуряващо се лице за данъчни периоди: 2019 г. – 3552,00 лв. – главница и 1767,49 лв. – лихва; 2020 г. – 2664,00 лв. – главница и 1008,59 лв. – лихва; 2021 г. – 481,00 лв. – главница и 165,30 лв. – лихва; 2022 г. – 0,00 лв. – главница и 37,83 лв. – лихва.

4. задължения за здравно осигуряване за самоосигуряващо се лице за данъчни периоди: 2019 г. – 1740,80 лв. – главница и 856,17 лв. – лихва; 2020 г. – 1293,60 лв. – главница и 461,76 лв. – лихва; 2021 г. – 130,00 лв. – главница и 44,67 лв. – лихва; 2022 г. – 0,00 лв. – главница и 16,53 лв. – лихва.

5. задължения за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващо се лице за данъчен период: 2019 г. – 1200,00 лв. – главница и 597,11 лв. – лихва; 2020 г. – 900,00 лв. – главница и 341,00 лв. – лихва; 2021 г. – 162,50 лв. – главница и 55,84 лв. – лихва; 2022 г. – 0,00 лв. – главница и 10,33 лв. – лихва.

ОСЪЖДА Г. Г. Г., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [улица], да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 4660,71лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от съобщаването му на страните.