Р Е Ш Е Н И Е
№
……………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV
състав въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНДРЕЙ А. ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ Мл. съдия РОСИ
МИХАЙЛОВА
При участието на
секретаря Б. Гешева и прокурора Л. Димитрова като разгледа докладваното от младши съдия Михайлова ВНОХД № 3616
по описа за
2020 година,
прие за установено следното:
Производството е по реда на гл. 21
от НПК.
С присъда № 156531 от 21.07.2020 г., постановена по НОХД № 16886 по
описа за 2017 г. на Софийски районен съд, Н.О.,129 състав подсъдимият К.И.П., роден на *** ***, българин, е
българско гражданство, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като
управител на юридическо лице, е постоянен адрес:***4 и настоящ адрес ***, с EFH ********** е признат за невиновен за това,
че на 22.10.2016 г., около 07.15 часа, в гр. София, бул. „********№ ********, в
съучастие като извършител е Ч. В. Ц. - извършител, противозаконно отнел чужда
движима вещ- моторно превозно средство лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5”, per. № ********на стойност 16 000
(шестнадесет хиляди) лева, от владението на С.К.К.,
без неговото съгласие, собственост на търговско дружество „Р.В.“ АД, вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *******, представлявано от
К., с намерение противозаконно да го присвои, като при извършване на
престъплението използвал неустановено техническо средство и специален начин за
привеждане на автомобила в движение, поради което и на основание чл.304 от НПК,
го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от Наказателния кодекс.
Със същата присъда подсъдимият К.И.П. е признат за невиновен за това, че на
22.10.2016 г., в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе”, при условията на
продължавано престъпление, с три деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление, които са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, като управлявал
лек автомобил марка „БМВ“, модел „X 5“, per.
№ *******с висока скорост и извършвал маневри в опит
да избегне полицейска проверка повредил чужди движими вещи, собственост на
различни лица, както следва: на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С 5“, per. № *******, собственост наП.И. К. причинил: охлузване на предна броня, счупил
преден ляв фар, деформиран преден капак, вдлъбнатини по преден ляв калник,
повреди на стойност 732,50 (седемстотин и тридесет и два лева и петдесет
стотинки) лева, на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
per. № *******, собственост на
Столична дирекция на вътрешните работи причинил: счупен десен фар, счупен ляв
фар, основан на преден десен калник, основа на преден ляв калник, ляв подкалник, преден ляв и десен рог, кожух за вентилатор,
декоративна решетка, стойка за акумулатор, акумулатор,
маслено казанче, маломерна пръчка, огледало за обратно виждане, повреди на
стойност 1248,00 (хиляда двеста четиридесет и осем) лева, на лек автомобил
марка „Опел“, модел „Астра“, per.
№ *******, собственост на Столична дирекция на
вътрешните работи - пукнатина на предна броня, счупен ляв фар, деформиран
преден капак, смачкана джанта, скъсана гума, деформиран преден ляв калник,
деформирана предна лява врата, повреди на стойност 1102,50 (хиляда сто и два
лева и петдесет стотинки), лева и на лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5”, per. № *******, собственост на
търговско дружество „Р.В.“ АД, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *******, следните повреди: счупена маска под броня,
деформирана задна броня, спукана задна лява гума, деформирана декоративна
решетка на предна броня, деформирана дясна врата, деформиран десен праг,
повреди на стойност 798 (седемстотин деветдесет и осем) лева, всички на обща
стойност 3881,00 (три хиляди осемстотин осемдесет и един) лева, поради което и
на основание чл.304 от НПК, го е оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от
Наказателния кодекс.
Със същата е
подсъдимият Ч.В.Ц., роден на *** ***, българин, с българско гражданство,
неженен, осъждан, със средно образование, работи без трудов договор /по негови
данни/, с постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********, е признат за невиновен
за това, че на 22.10.2016 г., около 7.45 часа, в гр. София, бул. „Ботевградско
шосе”, в тревна площ - поле зад КПП „Враждебна” в посока летище София, на
длъжностно лице - К.Й.Й.- полицейски инспектор в 03
сектор ОСПС - СДВР, при изпълнение на службата му, свързана с охрана на
обществения ред, причинил лека телесна повреда, като при залавяне на обвиняемия
Ц., който опитвал да осуети арест по Закона за Министерство на вътрешните
работи, който след като бил повален на земята от полицейския служител оказал
физическа съпротива като ударил Й. в областта на палеца на дяясната
ръка, с което му причинил повърхностна разкъсно-контузна
рана, която по своя медико-биологичен
реализирала временно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради
което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение
за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.1 вр. чл. 130,
ал. 1 от НК.
В срока по
чл.319, ал.1 от НПК срещу така постановената присъда в частта и, в която
подсъдимият К.И.П. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1
от НК, е постъпил протест от прокурор при Софийска районна прокуратура. Релевирани са доводи, че съдебният състав, след надлежно
приобщаване на показанията на свидетеля И. И., е допуснал грешка в оценката на доказателствения източник, като ги е тълкувал превратно,
тъй като в показанията си свидетелят не е направил предположение дали е
изхвърлена от гоненото лице вещ, а е направил предположение единствено относно
вида на изхвърления от подсъдимия предмет. Наведени са аргументи, че след като
съдебният състав е направил правилен извод относно доказателсвената
годност на писменото доказателствено средство –
протокол за разпознаване на лица и предмети, където разпознаващо лице е
свидетелят П., първоинстанционният съд отново е ценил
резултатите от извършеното действие по разследването неправилно, тъй като
свидетелят е дал описание на лицето, което е възприел да бяга, не е съобщил
несигурност, че това е разпознатото лице, а само за разлика в косата на
извършителя, както и се изразява становище, че наличието на съмнение относно
самоличността на разпознатото лице не е основание за несъобразяване с
резултатите от извършеното разпознаване. С оглед изложеното се прави искане
съдът да отмени присъдата и вместо нея да постанови нова, осъдителна такава, с
която подсъдимият К.И.П. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр.
с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за което да му бъде наложено и съответно
наказание.
Пред
въззивния съд представителят на СГП поддържа въззивния протест. Изразява становище, че първоинстанционната присъда е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при превратно тълкуване и неправилен анализ на съраните доказателства в хода на наказателното производство.
Моли съда да отмени първоинстанционната присъда и да
постанови нова, с която да осъди подсъдимия К.П. и да го признае за виновен за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Защитникът
на подсъдимия К.И.П. – адв. Н., моли съда да потвърди
присъдата на СРС като правилна и законосъобразна. По отношение показанията на
свидетеля И. И. посочва, че същият е заявил, че е видял със сигурност, че се
хвърля шапка, а за другия хвърлен предмет е посочил, че не е сигурен какъв е.
На следващо място свидетелят посочил, че когато е видял да се изхвърлят предмети, не е запазил местопроизшествието, а е продължил да
тича след извършителя на кражбата, след което се е върнал и е извикал огледната група. Навежда аргументи, че по делото са събрани
достатъчно доказателства, които установяват как ръкавици, върху които е
установено ДНК на нейния подзащитен, може да са
попаднали на мястото, на което са открити. Изтъква, че подсъдимият П. има тежки
увреждания на двигателно-опорния апарат, настъпили в следствие на ПТП много
преди инкриминираната дата, поради което той не е можел да се движи по такъв
начин и да избяга. По отношение на показанията на св. П. изтъква, че същият е
заявил, че не е сигурен и не може да потвърди, че това е лицето, което описва.
Моли съда да потвърди присъдата на СРС като правилна и законосъобразна.
Подсъдимия
П. поддържа изложеното от защитника му.
Защитникът
на подс. Ц. – адв. М.,
посочва, че не е налице съответен протест по отношение на неговия подзащитен. Изразява становище, че първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият
Ц. поддържа изложеното от защитника му.
В
последната си дума подс. П. моли съда да потвърди първоинстанционната присъда и посочва, че не се смята за
виновен.
В
последната си дума подс. Ц. също изразява желание въззивният съд да потвърди първоинстанционната
присъда.
Софийски градски съд, след
като разгледа обжалваната присъда, с оглед доводите на страните и служебно по
реда на чл.313 и 314 от НПК, установи
следното:
Установената по делото фактическа обстановка е
следната:
Свидетелят С.К.К. бил
Изпълнителен директор на търговско дружество „Р.В.“ АД с ЕИК ******* и в това
си качество ползвал лек автомобил марка „БМВ“ модел „Х5“, рег. № *******,
собственост на дружеството „Р.В.“ АД.
На 21.10.2016 г., около 22.30 часа, св. К. паркирал
лекия автомобил марка „БМВ“ модел „Х5“, рег. № *******, в неохраняема
зона за паркиране пред дома си с адрес: град София, бул. „**********, заключил
го и включил вградена в автомобила охранителна система „Джи пи ес“ с моментно
позициониране на дружество „GPS България“.
Известно време след като се прибрал в дома си, около 1:46 часа на 22.10.2016 г.,
получил обаждане от служител на „GPS България“, с
което го уведомили, че е констатирано отваряне на врата на превозното му
средство и тъй като виждал през прозореца автомобила пред дома си, казал, че
сам ще провери какво се случва. Отишъл при автомобила и констатирал, че е заключен.
Свързал се със служителката на „GPS България“, за да
я уведоми, като последната изразила учудване, тъй като до този момент не се
били случвали такива грешки в системата. Последвало ново обаждане от служителката
на „GPS
България“ ,около 07.19 часа на 22.10.2016 г.,
с което св. К. бил уведомен за получаването на идентичен сигнал за отваряне на
врата на превозното средство. През прозореца на дома си видял, че вратата на
автомобила е отворена и на мястото на водача седи непознат мъж, а второ лице от
мъжки пол стояло до автомобила, оглеждало се и подавало инструменти на
намиращото се в автомобила лице. Св. К., който не бил прекратил телефонния
разговор, съобщил на служителката на „GPS България“, че се
извършва кражба на колата му и я помолил да съобщи в полицията. Тъй като живеел
на първия етаж на сградата се опитал да слезе и да отиде при автомобила, за да
попречи на непознатите лица да го отнемат, но не успял, тъй като бравата на
входната врата била повредена. Върнал се в
апартамента си и продължил да наблюдава лицата, отнемащи автомобила пред очите
му. Единият продължавал да стои на мястото на водача, като К. не възприел пряко
действията му, а другият продължавал да стои в близост до превозното средство и
да се оглежда. В един момент двамата извършители започнали да избутват „БМВ -
то“ в страни от мястото, на което било паркирано, към по - осветено от улично
осветление място. След като избутали автомобила, лицето, седящо на мястото на
водача, продължил дейността си по привеждане на автомобила в движение, а
другият - продължил да се оглежда. Докато двамата избутвали автомобила,
свидетелят К. успял да възприеме двете лица от около 15 метра разстояние, но
местоположението на непознатите, му позволило да възприеме ясно само лицето,
което се оглеждало, но не и лицето, което седяло на мястото на водача в
автомобила. Около две минути, по преценка на свидетеля К., след преместването
на автомобила, лицето, което стояло на мястото на водача привело двигателя в
работен режим, светнали и някои от светлинните прибори. Лицето, което привело
автомобила в движение, останало на мястото на водача, а другият човек седнал на
предна пътническа седалка, след което с автомобила напуснали мястото на
престъплението. В това време К. продължил да води телефонния разговор със
служителя на дружеството, от която бил уведомен, че на адреса му е изпратен
екип на МВР. К. съобщил на служителя, че извършителите се оттеглят с автомобила
и посоката, в която се оттеглят, при което връзката с К. била прекъсната, за да
може служителят на „Джи пи ес“ дружеството да предава в реално време данни за
актуалното местонахождение на лекия автомобил на органите на МВР, тъй като
автомобилът е имал проследяващо устройство.
По
подадения сигнал за кражба на автомобила се отзовали свидетелите К. А.К.и Е. Д.,
двамата служители на СДВР, в този момент изпълняващи служебните си задължения
по охрана на обществения ред, като АП е лек автомобил марка „Хюндай“, per. № ********които в момента на
подаването на сигнала - 07:20 часа, се намирали в близост до ж.к. „Бояна“. По
преценка на двамата свидетели, минути след получаване на сигнала те се намирали
на адреса на местопрестъплението. Там на първия етаж от един от блоковете
видели лице от мъжки пол, което казало, че две лица отнели лекия му автомобил и
се насочили към бул. „Симеоновско шосе“, казал също,
че бил заключен в дома си и не може да излезе. Полйцейските
служители докладвали получените данни в полицейския радиоефир,
като оттам получили и актуална информация относно местонахождението на инкриминирания
автомобил „БМВ“ - бул. „Ситняково“, с посока на
движение - „Терена“. Двамата полицейски служители напуснали адреса на К. и се
насочили към района, в който се оттеглял престъпно отнетия автомобил - „БМВ“,
като от радиоефира непрекъснато получавали актуални
данни за посоката му на движение.
Междувременно,
на 22.10.2016 г„ в град София, около 07:20 часа, автопатрул
145 в състав свидетелите С.Г.иР.Т., двамата служители
на СДВР, в това време, изпълняващи служебните си задължения, свързани с
опазване на обществения ред, като се намирали в района на РЦП „Враждебна“,
когато в радиоефира се разпространявала информация за
престъпно отнемане на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, per. № *******, с който след
престъпното му отнемане извършителите се оттеглили от местопроизшествието.
Отнетият автомобил бил следван от полицейски автомобили, обозначени със
светлинни и звукови сигнали, но водачът на „БМВ - то“ отказвал да спре на
подаваните му недвусмислени за това сигнали, като се движил с висока скорост от
адреса на престъпно отнемане към бул. „Ситняково“ и
гара „Подуяне“. Двамата следили движението на автомобила в ефира и когато
проследили, че същият навлизал в близост до тяхното местоположение, решили да
окажат съдействие на колегите си по задържане на извършителя.
Двамата,
със служебен автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, per. № *******, снабден със съответни
знаци „Полиция“, със звукови и светлини сигнали се насочили към ул. „*****“,
към която се насочил водачът на „БМВ - то“. Именно по ул. „4****“ с посока на
движение към ул. „8 - ма“ към тях с висока скорост се движил автомобил, който
отговарял на описанието на престъпно отнетия. При вида на полицейския автомобил
водачът на отнетия автомобил не преустановил движението си - направил рязък ляв
завой и продължил да се движи по ул. „8 - ма“ с посока към бул. „Ботевградско
шосе“ е още по - висока скорост. В същото време, около 07:45 часа, свидетелите К.
К. и Е. Д., възприели лекия автомобил „БМВ“, след който в това време се движили
колегите им от автопатрул 145. Двата полицейски
автомобила следвали неотлъчно престъпно отнетия.
Свидетелите
Г. и Т. следвали автомобила, като в един момент по ул. „8 - ма“ „БМВ - то“
занесло и се отклонило вляво от пътното платно на ул. „8 - ма“. Полицейският
автомобил поради това почти се изравнил успоредно с отнетото „БМВ“, с цел да го
предизвика да спре, когато водачът на последния със силно подаване на газ
предприел маневра завой надясно и ударил полицейския автомобил, с който се
движили Г. и Т., в предната лява част в резултат на което полицейският
автомобил бил избутан по начин, че „БМВ - то“ продължило движението си по ул.
„8 - ма“ в посока бул. „Ботевградско шосе“, по което продължил да се движи. В
следствие на удара между двата автомобила, освен уврежданията в предната лява
част, се спукала и предната лява гума на полицейския автомобил на АП 145, но
свидетелите продължили да следват отнетия автомобил като в радиоефира
непрекъснато подавали актуална информация относно местоположението му и
посоката на движение. Междувременно свидетелите К. и Д. изпреварили колегите си
от АП 145, като следвали „БМВ - то“ по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на
движение „Автомагистрала Хемус“, изхода на град София.
В
това време, вече около 07:50 часа, със собствения си лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „С 5“, рег.№ *******, по бул. „Ботевградско шосе“ с посока на
движение - изход на град София, пътувал свидетелятП.И.
К.. В района на разклона за „Враждебна“ лек автомобил „БМВ“, движещ се от
лявата страна на „Ситроена“ с висока скорост, занесъл
така че последвал удар в областта на предния ляв калник на „Ситроена“.
След удара, свидетелят К. преустановил движението на автомобила си. „БМВ - то“
продължило движението си по булеварда, следвано от полицейски автомобил, а
именно този, в който се намирали свидетелите К. и Д., които възприели създалата
се пътна ситуация изцяло. В този момент в преследването се включил и друг автопартул - екип „Омега контрола“, с лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, per.
№ *******. Полицейският автомобил с марка „Хюндай“
продължил участието си в преследването, като се движил след екип „Омега
контрола“.
В
района на КПП 58 „Враждебна“ в това време се образувала колона от автомобили,
изчакващи преминаване. При организирани мероприятия за задържане на „БМВ - то“
на мястото на сигнала били изпратени и служителите от автопатрул
211 в състав свидетелите М.И. Г., И. В.И., К.В., всички служители на СДВР,
изпълняващи в това време служебните си задължения по охрана на обществения ред
в района на Враждебна, пътен възел „Яна“. Тримата се намирали в района на бул.
„Ботевградско шосе“, КПП 58 „Враждебна“, когато възприели движещия се с висока
скорост търсен автомобил. В този момент, водачът на „БМВ - то“ предприел
спиране, вероятно възприел колоната от изчакващи автомобили в посока изхода на
София, за което рязко променил посоката си на движение - започнал извършването
на маневра движение на заден ход, при която реализирал удар между задната част
на престъпно отнетото моторно превозно средство и автомобила на екип „Омега
контрола“ в зоната на предната част. От удара двете превозни средства
преустановили движението си на мястото на удара.
|
|
В
това време полицейският автомобил АП 145 достигнал до пътното платно на бул.
„Ботевградско шосе“, като свидетелите Г. и Т. възприели, че на около 20
(двадесет) метра пред пост на „КАТ“ в трета пътна лента „БМВ - то“
преустановило движението си, а зад него се намирал аварирал полицейски
автомобил на екип „Омега Конрола“, а именно лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, per. № *******. Отворили се двете
предни врати на отнетото моторно превозно средство и от всяка излязло лице,
облечено в тъмни дрехи. Едното, излязло от дясната страна на лекия автомобил
(от страната на предна пътническа седалка) и побягнало в посока „Летище София“,
през затревена площ. Лицето, излязло от мястото на водача, също облечено в
тъмни дрехи, побягнало в посока „Кремиковско шосе“, село Челопечене.
Междувременно свидетелите К. К. и Е. Д. преустановили движението на лекия
автомобил „Опел“, видели също бегълците от „БМВ“ - то, Г. и Т. се намирали в
близост до първото от споменатите лица, поради което се насочили към него,
заедно с други техни колеги, сред които и свидетелят К. К.. На множеството
подадени разпореждания на полицейски служители „Стой, лягай на земята“,
беглецът, който побягнал в посока района на „Летище София“ не преустановил
бягството си. По време на бягството си, преследваното лице хвърляло част от
вещите си, а именно шапка и ръкавици. Пред К., на разстояние около 15 метра
тичал друг униформен служител на МВР - К. Й.. В един момент К. Й. настигнал
беглеца и го повалил на терена. Лицето започнало да се съпротивлява и дърпа.
Свидетелят Й. направил опит да му постави белезници, но лицето продължавало да
се съпротивлява, въпреки даваните му от К. Й. устни разпореждания: „Спри, стой,
дай ръцете отзад, полиция“. Въпреки това, св. К. Й. успял да го задържи и да му
постави белезници. Задържането на лицето, слязло от предна дясна седалка на
противозаконно отнетото „БМВ“, станало на разстояние около 150 (сто и петдесет)
метра от мястото, на което било спрялото „БМВ“-то, в тревните площи. След
задържането му от служителите на МВР, беглецът е бил отведен до мястото, на
което било изоставено „БМВ -то“.
В
същото време, лицето, което излязло от вратата на водача на „БМВ -то“, било последвано
от свидетеля И. И., както и от св. Е. Д.. При излизането си от инкриминирания
автомобил лицето хвърлило предмет, който свидетелят не възприел, но според него
представлявал шапка, тъй като преследваното лице вече не носело шапката, с която
го е бил възприел в началото. Беглецът прескочил мантинела
на бул. „Ботевградско шосе“, бягайки поел в посока бул. „Челопешко
шосе“ като не се предпазвал от преминаващите в това време автомобили, като И.
се движил на около 40 метра след предполагаемия водач на „БМВ -то“, а Е. Д. бил
на около още толкова метри след първите двама. След водача на „БМВ -то“ поел и
свидетелят Т.К.от екип „Омега контрола“, но последният изостанал доста след
колегите си и се върнал на мястото на произшествието. Междувременно,
предполагаемият водач тичал по „Челопешко шосе“, а
тичайки хвърлял вещи, след което направил завой по първата пряка вляво и св. И.
го загубил от поглед. След това отново го видял, като И. не спирал да го
следва, но в един момент, преследвайки го, след направен завой отново го
изгубил от поглед. В този момент до И. достигнал свидетеля Д., двамата не
разменили думи, просто тръгнали в различни посоки да търсят беглеца. Това било
в зона, в която вече били разположени дворове на различни обекти, включително
жилищни и стопански сгради, което допълнително затруднило търсенето на лицето.
В
това време, в района на „Враждебна“ при и по повод изпълнение на служебните си
задължения, като охранител на обект, находящ се на
около 700 (седемстотин) метра от бул. „Ботевградско шосе“, се намирал
свидетелят А.П.. Той бил в помещение, предназначено за охрана на стопанския
двор, когато в един момент чул кучето да лае. Погледнал по посока на ламаринена
ограда на обекта и видял тъмна фигура. Излязъл от помещението, насочил се към
мястото на което била тъмната фигура. Зад ламарините видял да стои лице от
мъжки пол, непознато за него. Попитал го какво прави там, а непознатият
отговорил: „Гонят ме, искат да ме бият!“. Непознатият тръгнал да напуска
мястото като попитал свидетеля П. дали между сградите има път, през който може
да се стигне до селото или през неговия двор. П. обяснил, че път няма и
единствено се минавало през „Ботевградско“. Непознатият пак заявил, че не може
да се върне назад, понеже ще го бият и продължил движението си по черен път
между обектите, в неизвестна за охранителя посока. Свидетелят П. огледал
непознатия, направило му впечатление, че носил черен клин, тъмно яке, черни
здрави обувки, без шапка на главата, е къса кестенява коса, на места прошарена,
лека степен на оплешивяване в областта на горната част на главата, нормално
телосложение, висок 170 - 175 см., е овална форма на лицето, без брада. На
извършеното на 24.10.2016 г. разпознаване с негово участие, св. П. е направил
колебливо разпознаване на лицето по предоставени му снимки, като е посочил
снимка №3 - на поде. К.И.П., но изрично е посочил, че не е много сигурен. При
разпита му от настоящия съдебен състав, св. П. заявява, че при извършване на
това разпознаване вече не си е спомнял добре отличителните белези на лицето,
което е следвало да разпознае, а същевременно е бил употребил алкохол, поради
което изрично е посочил и при разпознаването, че не е сигурен дали посочената
от него снимка е на лицето, което е видяло на инкриминираната дата, докато е
бил на работа като охранител в горепосочения обект.
След като не успели
да намерят беглеца, който е слязъл от шофьорската врата на отнетото „БМВ“,
свидетелят И. И. решил да се върне на мястото, на което е било изоставено „БМВ“
-то, като се върнал по същия път, по който е преследвал лицето. Връщайки се,
оглеждал предполагаемите от него места, на които бягайки му се е сторило, че
лицето е изхвърляло различни вещи. Видял една ръкавица, която предположил, че е
възможно да е изхвърлена от лицето, което преследвал. Тъй като му се е сторило,
че изхвърля и други вещи, се е огледал и за нещо друго, но не е намерил нищо.
Видяната от него ръкавица оставил на съответното място, след което при
пристигане на огледната група, им я посочил, като
същата е била иззета е протокол за оглед от 22.10.2016 г. / л.52, т.1 от ДП/.
Междувременно,
полицейските служители, завърнали се със задържания беглец, слязъл от
пасажерското място, при „БМВ - то“ констатирали, че беглецът не носил лични
документи в себе си. Самоличността му била установена след предоставени от него
лични данни, потвърдени от оперативна дежурна част, като подс.
Ч.В.Ц.. Завърналите се на мястото, на което било оставено „БМВ -то“ в това
време полицейски служители, включително и Т.К., И. В.И. и К. К. разбрали, че
водачът на „БМВ -то“ избягал, а само спътникът му бил заловен. На мястото на
произшествието били извършени множество действия по разследването, включително
приобщаване на веществени доказателства от инкриминирания автомобил, биологичен
материал, годен за експертно изследване, изводимо от заключението на
приобщената по делото съдебно - биологична експертиза, установила наличието на
годен за изследване по ДНК метод човешки косми от глава и телогенен
косъм от човешки крайник, одорологични следи и множество предмети, всички подробно
описани в съставените писмени доказателствени
средства.
Видно
от извършения оглед на инкриминираното моторно превозно средство и на огледа на
местопроизшествието /л.52, т.1 от ДП/ се установява наличие на сива кутия,
висяща на букса, под таблото на автомобила, върху която било въздействано при престъпното му отнемане, а в гнездото за
контактния ключ се намерил пластмасов обект, с метален накрайник, чието
производство и предназначение не било от компетентността на вещите лица, на
които било възложено установяването на вида и предназначението й - механичен
обект с цилиндрична форма, с метална пластина в горния край, (извън
компетентността на вещото лице), видно от заключението на приобщената
техническа експертиза /том III от материалите от досъдебното производство/.
Именно чрез извършеното въздействие върху сивата кутия под таблото и
използваният цилиндричен предмет с метален накрайник, поставен в гнездото на автоключа, „БМВ - то“ било приведено в движение от лицето,
което свидетелят К. не могъл да възприеме, пред дома си.
При
така извършения оглед на местопроизшествие, обективиран
в протокол за оглед от 22.10.2016 г. / л.52, т.1 от ДП/, „Срещу КПП-58,
северно от пътното платно в посока София в тревната площ на разстояние 35 м.,
след отбивката за Кремиковци“ /цитат от протокола
за оглед/ е намерена ръкавица от текстилна и гумена материя, черна на цвят,
обозначена като обект 3, запечатана в хартиен плик с картон серия А № 0143862.
Именно тази ръкавица е била предмет на изследване на извършената ДНК-експертиза
по протокол №16/ ДНК - 524 от 01.11.2016 г. и от нея е изолиран ДНК-материал,
съответстващ на ДНК профила на поде. К.И.П..
В
хода на съдебното следствие от страна на защитата на поде. П. са представени и
копия на медицински документи за здравословното състояние на същия към 2009 г.
и 2013 г. , както и копие на констативен протокол №К-759, удостоверяващо
участие на поде. П. в качеството на пешеходец в ПТП, реализирано на 25.07.2009
г.
По доказателствата.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните свидетели, както следва: показанията на свидетелите С.Г.Г.,П.И. К., С.К.К., К. А.К., М.И.
Г., И. В.И., Е. И. Д., К.Б.В., Т.Т.К./дадени в хода
на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав, както и тези дадени в
хода на ДП и приобщени чрез прочитането им на съответното правно основание/,
показанията на свидетелите Р.Х.Т., А.М.П., И. Т.З.и К.Й.Й./дадени
в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав/, обяснения на
подсъдимия П. /дадени в хода на съдебното следствие/; писмените доказателства и
доказателствени средства и експертни заключения:
Заповед за задържане на лице Ч.В.Ц. per. №
513 зз - 323/22.10.2016 г. (л. 123 от ДП); том I: Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум (л. 52 - л. 59), Протокол
за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум, (л. 62- л. 66); Протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно
с фотоалбум, (л. 67 - л. 71), Протокол за оглед
на местопроизшествие, ведно с фотоалбум,
(л. 72 - л. 76); Протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, (л. 78 - л. 82),Протокол за обиск и
изземване, ведно с фотоалбум (л. 83 - л. 86), протокол за претърсване и
изземване, ведно с фотоалбум (л. 95 - 97), Протокол за претърсване и изземване,
ведно с фотоалбум (л. 101 - 105), Протокол за разпознаване на лица и предмети,
ведно с фотоалбум (л. 24 - л. 28), свидетелство за регистрация на предмета на
престъплението (л. 47), заключение на съдебно медицинска експертиза на
свидетеля К. Й. (л. 54), експертно заключение на трасологична
експертиза № 531 - Е/2016 (л. 65 - л. 69), експертно заключение на биологична
експертиза № 249 - Б/2016 (л. 73 - л. 77), експертиза № 16/ДНК - 523 (л. 83 -
л. 85), експертно заключение на ДНК експертиза № 16 - ДНК/524 (л. 91 - л. 93),
Справка изх. № 560/24.10.2016 г. от търговско дружество „Джи пи ес България“ АД
(л. 95 - л. 106), криминалистични регистрации на
обвиняемите по делото лица (л. 110 - л. 113), справка съдимост на обвиняемия Ч.Ц. (л.
114 - л. 118), справка съдимост на обвиняемия К.И.П. (л. 120 - л. 121), том III
- справка Изх. № 30877/08.11.2016 г. на „Мобилтел“ АД (л. 7), справка Изх. №
23404/12.12.2016 г. на „Мобилтел“ АД (л. 10), справка
Изх. № С - 18073/7.11.2016 г. на „Виваком“ „БТК“ АД,
Дирекция „Сигурност“ (л. 12), справка Изх. № С - 19637/01.12.2016 г. на „Виваком“ „БТК“ АД, Дирекция „Сигурност“ (л. 12); заключение
на одорологична експертиза Протокол № 5/09.01.2017 г.
(л. 53 - л. 54), експертно заключение на ДНК експертиза № 16 - ДНК/604 (л. 68 -
л. 70), експертно заключение на дактилоскопна
експертиза № 17/ДКТ - 160 (л. 88 - л. 89), експертно заключение на ДНК
експертиза № 17 - ДНК/132 (л. 92 - л. 94), експертно заключение на техническа
експертиза № 17/ИЕУ - 039, 30.05.2017 г. от специалист при НИКК на МВР (л. 99 -
101); експертно заключение на ДНК експертиза № 17/ДНК - 135 (л. 106 - л. 108),
техническа експертиза № 17/ИЕУ - 041, от 31.05.2017 г. (л. 119 - л. 121),
експертно заключение на ДНК експертиза № 17/ДНК - 133 (л. 127 - л. 130), експертно заключение на техническа експертиза №
2017/ИКУ - 135 (л. 136 - л. 139), том IV - експертно заключение на ДНК
експертиза № 17/ДНК - 134 от 19.06.2017 г. (л. 9 - л. 11), свидетелство за
регистрация на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“,
per. № ******* (л. 25); Списък на държавни служители, ведно с
длъжностни характеристики (л. 29 - л. 41), съдебно - икономическа експертиза
(л. 44 - л. 51), констативен протокол №К- 759 за ПТП от 25.07.20009 г., с
участие в качеството на пешеходец на поде. К.П., становище изх.
№29452/13.04.2018 г.; СМУ №226.07/2009 г.; разпечатка на извършено на поде. П.
изследване: МРТ на лумбосакрален отдел на гръбначен
стълб от 19.06.2013 г.
Извършвайки
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав не намира основания за възприемане на различна фактическа обстановка от
тази, която е установил първоинстанционният съд,
който е извършил задълбочена оценка на доказателствените
материали както по отделно, така и в тяхната съвкупност, обсъдил и
противоречията и е изложил подробни мотиви в подкрепа на фактическите си
констатации.
В
допълнение на изложените мотиви на първоинстанционния съдебен акт въззивният съд, извършвайки самостоятелен анализ на
събрания и проверен по делото доказателствен
материал, намира за необходимо да допълни следното:
Доказателствените материали в подкрепа
на повдигнатото на подсъдимия К.П. обвинение за извършено престъпление по чл.
195, an. 1, т. 4 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, както и за престъплението по чл.216, ал.1, вр.
чл.26, ал.1 от НК са извършеното разпознаване от св. П. /протокол за
разпознаване на лица и предмети от
24.10.2016 г. - л.24, т.2 от ДП/ и заключението на ДНК експертиза № 16 -
ДНК/524.
По
отношение на извършеното в хода на досъдебното производство разпознаване от св.
П., настоящият състав намира, че макар обсъжданото действие по разследването да
е извършено по реда и правилата на НПК, резултатите от извършването му не са от
естество да обосноват категоричен извод, че именно подсъдимият е описаното от
св. П. лице, което същият посочва, че е видял да бяга, запитало го е откде може да продължи и му е заявило, че го гонят. Това е
така, тъй като макар свидетелят да е дал подробно описание на това лице, същият
е заявил голяма несигурност по отношение на това дали посоченото от него при
извършеното разпознаване лице е идентично с това, което е видял да бяга. В
протокола е удостоверено негово изявление „но не съм много сигурен“ и уточнява,
че възприетото от него на инкриминираната дата лице е било „с по-различна
коса“. В разпита си, проведен в хода на съдебното слдствие,
свидетелят заявява, че няма спомени за отличителни белези на лицето, което е
възприел да тича на инкриминираната дата, че е бил употребил алкохол и затова е
изразил несигурност при извършеното разпознаване.
На
следващо място съдът кредитира показанията на св. И. И. като последователни,
подробни и кореспондиращи с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал. Същевременно от тях не може да се
обоснове категоричен извод, че намерената и приобщена като веществено
доказателство по делото ръкавица е била носена и хвърлена там именно от лицето,
участвало в извършване на инкриминираната кражба. В показанията си св. И.
посочва, че побягналото лице – водач на отнетия автомобил, е хвърляло предмети,
докато тича, които предмети не е имал възможност да възприеме какви са, но
предполага, че тези предмети са били шапка и ръкавици, тъй като лицето е носело
шапка, а към момента на изхвърлянето на първия предмет вече не е имало шапка на
главата си, както и на Челопешко шосе, пред двор на
необитаема къща или фургон, е видял ръкавица, която посочил на огледната група.
В хода
на съдебното следствие, подс. П. дава обяснения, в
които поддържа, че към 2016 г. се е занимавал с дейност, свързана с ремонт на автомобили
и в изпълнение на служебните си задължения е носил автоматични скоростни кутии
за ремонт в автосервиз, намиращ се на адрес: гр. София, бул. „*********, които
се е налагало да бъдат пренасяни с ръкавици, с което обяснява обстоятелството,
че в района е намерена ръкавица, върху която има която негов ДНК материал.
Дадените от него обяснения кореспондират с показанията на св. И.С.В., който е стопанисвал сервиза, в
който подс. П. е носил скоростни кутии за ремонт и
който сервиз свидетелят посочва, че се е намирал на разстояние около 300 метра
от КПП 58 Враждебна, както и че отпадъците от дейността, с която се занимава,
се събират в контейнери зад сервиза, съдържанието на които не се събира и
извозва редовно от сметосъбиращите камиони и понякога
се събира значително количество боклук, а след препълване на контейнерите
отпадъците се слагат до тях.
Настоящият
съдебен състав кредитира като пълно и обосновано заключението на изготвената по
делото заключението на ДНК експертиза № 16 - ДНК/524, според което се
констатира пълно съвпадение между ДНК на иззетата и приобщена като веществено
доказателство по делото ръкавица от текстилна и гумена материя и профила на
подсъдимия К.И.П..
Въпреки
заключението на посочената експертиза настоящият състав намира, че от
доказателствата по делото, обсъдени както по отделно, така и в съвкупност не
може да се направи категоричен извод нито, че именно подсъдимият К.И.П. е бил
водачът на отнетия автомобил „БМВ“ модел „Х5“, побягнал и преследван от
полицейския служител – св. И. И., нито че именно преследваното от св. И. лице е
изхвърлило ръкавицата, обект на обсъжданата ДНК експертиза. При съпоставянето и
анализа на гореизброените косвени доказателства с всички други доказателства по
делото и предмета на доказване се обуславя, че свързването им с обвинителната
теза не е единствената възможна версия.
Въз
основа на изложените фактически констатации настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
В
практиката обвинението по дадено дело може да бъде доказано по несъмнен начин и
само с косвени доказателства, но в такъв случай всички косвени доказателства в
своята съвкупност трябва да водят до
единствен възможен извод, че лицето е извършило престъпното деяние и да
изключват всяка друга възможна версия. В настоящия случай не е така и макар по
делото да са събрани всички възможни допустими, относими
и необходими доказателства, при анализът им не може да се стигне до еднозначен
извод, че именно подсъдимият П. е осъществил деянията, за които е привлечен към
наказателна отговорност. Доколкото осъдителната присъда не може да почива на
предположения и обвинението по настоящото дело не е доказано по несъмнен начин въззивният съдебен състав намира за правилна констатацията
на първоинстанионния съд, че подс.
П. следва да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.
По
отношение повдигнатото обвинение на подс. Ц. за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 130, ал. 1 от НК настоящият състав намира следното:
По
делото не е налице съответен протест по отношение на подс.
Ц..
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство СМЕ, надлежно
приобщено и прието без възражения на страните в съдебното производство, се
установява, че при извършения преглед на св. К. Й. е констатирана разкъсно-контузна рана в областта на палеца на дясната
ръка, причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, която по
своя медико-биологичен характер представлява лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130, ал. 1 от НК. Доколкото в разпита си, проведен в хода на съдебното
следствие, св. К. Й. категорично отрича да има спомен за случилото се, а след
прочитане на показанията от разпита му в досъдебното производство, проведен в
отсъствието на подсъдимия Ц. и неговия защитник, заявява, че не поддържа същите
и доколкото обвинението за телесната повреда не се подкрепя от други
доказателства, настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния
съд, че с оглед забраната по чл. 281, ал. 8 от НПК показанията му от
досъдебното производство не могат да обосноват постановяването на осъдителна
присъда, поради което обвинението му е недоказано и първоинстанционният
съд е достигнал до правилен извод, че подс. Ц. следва
да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
При
извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не
констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, поради което не са налице основания за нейната отмяна или
изменение.
Като взе предвид
изложеното и на осн. чл.338 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 156531 от 21.07.2020 г.,
постановена по НОХД № 16886 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд,
Н.О.,129 състав.
Решението е окончателно и не може да се обжалва и протестира.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.