РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Перник, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на девети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ 20251700100413 по описа за 2025 година
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Р. С. Б. твърди, че на 10.01.2024 г. около 09:00 ч. излязла от дома си в
*** и вървяла по ул. ***, която е пешеходен участък с наклон и парапет. Слизайки по
улицата, левият й крак попаднал в дупка в паважната настилка, образувана от
разместени и липсващи павета. Загубила равновесие, паднала и изпитала силна болка в
крака. На помощ й се притекли З.Т.М. и съпругът й, с които ищцата имала среща
наблизо. С тяхно съдействие се прибрала в дома си. Левият й крак в областта на
глезена бил силно подут и изпитвала силна болка. На 11.01.2024 г. отишла на преглед в
МЦ „***“ - ***, където след извършена рентгенография била констатирана
полифрагментна вътреставна фрактура на петната кост. Увреденият крак бил
имобилизиран първоначално с гисова лонгета, а след това за около 50 дни с гипсов
ботуш. През целия период Р. С. Б. била на постелен режим. Освен силните болки в
първите две-три седмици след инцидента изпитвала битови неудобства, изразяващи се
в невъзможност да се движи, освен с патерици, както и да се обслужва сама. След
свалянето на гипса увреденият крак продължил да бъде оточен, движенията в левия
глезен били сериозно ограничени за дълго време. Последвал период на раздвижване и
за около шест месеца след злополуката ищцата се възстановила, но през цялото време
била неработоспособна и ползвала болничен отпуск. В исковата молба се сочи, че при
промяна на времето Р. С. Б. все още изпитва болки в крака. Изложени са съображения,
че ответникът Община Перник следва да отговаря за понесените от ищцата
неимуществени вреди вследствие на описания инцидент, тъй като същата чрез
служителите си не е изпълнила вменените й задължения да поддържа и ремонтира
уличната пътна мрежа, представляваща публична общинска собственост. Въз основа на
тези обстоятелства Р. С. Б. моли да бъде постановено решение, с което Община Перник
да бъде осъдена да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
1
размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от 10.01.2024 г. до окончателното му
изплащане.
Ответникът Община Перник оспорва основателността на предявения иск и моли
същият да бъде отхвърлен. Оспорва, че на посочено от ищцата място на увреждане
паважната настилка е нарушена от разместени и липсващи павета и има неравност -
дупка, която да е станала причина за настъпване на инцидента. Сочи, че в тази
пешеходна зона ежедневно минават много хора, но не са подадени сигнали за
нарушена настилка и компрометирани участъци. Излага съображения, че механизмите
за получаване на травма в петната кост най-често са при падане от високо, а в исковата
молба ищцата твърди, че травмата й е получена от попадане на крака в разместени и
липсващи павета на улицата, което по-скоро би причинило изкълчване, но не и
счупване. Въз основа на това счита, че не е възможно процесната травма да бъде
получена по описания от Р. С. Б. начин - при спъване /пропадане/ в разместени павета.
В отговора на исковата молба се сочи, че ищцата е направила твърдение, че
инцидентът е настъпил на 10.01.2024 г. и независимо, че глезенът бил подут и
изпитвала силна болка, същата се явила на преглед в МЦ “***“-*** на следващия ден -
11.01.2024 г. Освен това ответникът отбелязва, че според приложен към исковата
молба документ - резултат от рентгенография на лява става и ходило - образно
изследване от 11.01.2024 г. е установена полифрагментна вътреставна фрактура на
петната кост, както и че за по-точна преценка е необходимо КТ или МР. Според
приложеното компютърно - томографско изследване от 17.01.2024 г. била констатирана
вътреставна фрактура без съществена дислокация на фрагментите. В отговора на
исковата молба е изложено, че не може да бъде направен извод за неизпълнение на
задължения на ответника. Община Перник изразява становище, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева е силно завишено и не
кореспондира с претърпените увреждания. Излага, че при определянето му следва да
се вземат предвид вида на накърнените блага - душевен или телесен интегритет,
степента и продължителността на увреждането, очакваното развитие на страданието,
наличието на трайни увреждания, интензитет на негативните преживявания,
допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, загрозявания, възрастта на
увредения и наличието на предходни заболявания, които биха утежнили последиците
върху здравето и биха удължили възстановителния период. Посочва, че от
приложените към исковата молба медицински документи се установява, че на ищцата
е отпусната лична пенсия за инвалидност, но не е приложено експертно решение на
лекарска комисия, от което да бъде установено въз основа на какво увреждане. Счита,
че в случая при определяне размера на претендираното обезщетение следва да се вземе
предвид, че твърденият инцидент е настъпил в светлата част от денонощието,
напредналата възраст на ищцата, наличието на предходно намаляване на костната
плътност и наличието на крехкост на костите и ставите на ищцата, описано в
медицинската документация като редуцирана костна плътност. С отговора на исковата
молба е наведено възражение, че ищцата е допринесла с поведението си за настъпване
на вредоносния резултат.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Представено е копие от резултат от рентгенография на лява глезенна става и
ходило – фас и профил на Р. С. Б. от 11.01.2024 г. на „ *** – ***“ ООД, според който са
налични данни за полифрагментна вътреставна фрактура на петната кост, но за по-
точна преценка е уместна КТ или МР.
Видно от резултат при направено компютър-томографско изследване на ляво
2
стъпало – нативно на Р. Б. от 17.01.2024 г. от МБАЛ „***“– ***, Отделение по образна
диагностика са констатирани данни за полифрагментна вътреставна фрактура на
петната кост без съществена дислокация на фрагментите.
Според представен резултат от контролна рентгенография на ляво ходило и
петна кост на Р. С. Б. и рентгенография на лява глезенна става от 15.02.2024 г. на
МБАЛ „***“ – ***, Отделение по образна и функционална диагностика фактурата на
лява калканеус е в процес на консолидация – образуване на интраосален калус с
поставена гипсова имобилизация и няма рентгенови данни за травматични промени по
костите на ляв глезен.
По делото е представен резултат от образна диагностика № 2067/ 02.04.2024 г. –
рентгенография на глезенна става на Р. С. Б. от „****** – ***“ ООД, според който са
налични данни за ненапълно консолидирана вътреставна полифрагментна фрактура на
петната кост.
Представено е копие от лична амбулаторна карта на Р. С. Б., в която е отразено
посещение на 16.01.2024 г. при д-р В.А. с поставена диагноза счупване на петната
кост, посочено е, че пациентът носи гипсова лонгета, както и че е предписана гипсова
имобилизация за 35 дни и приемането на Аспирин Протект х 100 мг. дневно.
Отбелязани са още три посещения при същия доктор на 08.02.2024 г., на 07.03.2024 г.
и на 02.04.2024 г., като при първото предписанието е било за гипсова имобилизация за
още 7 дни и прием на Аспирин Протект х 100 мг. дневно.
Видно от представено копие от амбулаторен лист № ***, издаден от д-р В.А., по
отношение на обективното състояние на Р. С. Б. е отразено, че е наличен остатъчен
оток, локална болка при натоварване, ограничена активна дорзифлексия до 100 гр. в
лява глезенна става.
От амбулаторен лист от 02.05.2024 г., издаден от „***“ ЕООД, се установява, че
при преглед на Р. С. Б. е установена палпаторна болезненост и оток в областта на
лявата пета и болезнени движения в глезена.
Приети са копия от 6 бр. болнични листове, както следва: № ***, № *** , № ***,
№ ***, № ***. и № ***, издадени от „***“ ЕООД, от които е видно, че на Р. С. Б. е
разрешено ползването на отпуск поради временна нетрудоспособност при домашен-
амбулторен режим на лечение за периода от 11.01.2024 г. до 08.07.2024 г.
Представено е копия от експертно решение на ТЕЛК № ***, според което на Р.
С. Б. са определени 58 % нетрудоспособност при водеща диагноза – последици от
мозъчен инфаркт.
От свидетелските показания на З.Т.М. се установява, че на 10.01.2024 г. се
уговорили по телефона с ищцата да се чакат в 19:00 ч. на пресечката на ул. *** и ул.
*** в гр. ***, за да отидат заедно на пазар. Свидетелката и съпругът й чакали Р. С. Б.
на уреченото място. Било тъмно. Видели, че тя идва, но паднала на ул. ***, на която е
монтиран парапет. Притекли й се на помощ, помогнали й да стане. Кракът й бил
извъртян. Не искала да ходи в болница, поради което я отвели в дома й, намиращ се на
около 20-30 м. от мястото на инцидента, като я хванали от двете й страни. На
следващия ден сутринта се чули по телефона. Ищцата споделила, че кракът й е отекъл
и я било много, поради което отива към болницата. След това разбрали, че е счупен.
З.Т.М. излага, че улицата, където паднала Р. С. Б., по принцип е проблемна, сочи, че е
павирана, но половината от паветата са събрани на купчини, като такъв бил видът й и
към момента на инцидента. Имало голяма дупка. Според свидетелката ищцата
паднала, тъй като стъпила в дупката. Описва, че улицата няма осветление, но е
осветена от осветлението на страничните улици.
Свидетелят Р.Д.М. излага, че на 10.01.2024 г. с Р. С. Б. се разбрали да ходят на
3
пазар, както и да се чакат в 19:00 ч. на ул. *** и ул. ***. Ищцата вървяла по
пошеходната улица, на която имало монтиран парапет, но паднала в дупка, образувана
от извадени павета. Той и съпругата му се притекли, за да видят как е. Споделила, че
изпитва болка в левия крак. Помогнали й да стигне до дома си, намиращ на около 10
м. от мястото на инцидента, като стъпвала само на единия крак. Сутринта на
следващия ден съпругът й я закарал в болница. Свидетелят уточнява, че улицата,
където паднала Р. С. Б., е разбита, както и че по нея постоянно тече вода.
От свидетелските показания на Б.И.Б. – съпруг на ищцата е видно, че на
10.01.2024 г. последната излязла, за да отиде на пазар с техни съседи, но след около
15-20 минути я довели, като я били хванали от двете страни. Куцала и кракът я болял,
мъчела се да стъпва на пръсти. На следващия ден сутринта не можела да стъпва на
крака. Откарал я в болницата, била направена снимка и се оказало, че кракът е счупен.
Гипсирали го, след което се прибрали. Р. С. Б. носила гипс около 50 дни, през който
период не можела да се обслужва сама. Ходела до тоалетна, но за останалото й
съдействал съпругът й. Повече от половин година изпитвала болки. Свидетелят сочи,
че към датата на разпита не може да движи крака си напълно. Ползвала отпуск поради
временна нетрудоспособност шест месеца. Излага, че при промяна на времето ищцата
се оплаква от болки в крака. Същият сочи, че обичайно тя се грижи за домакинството
и за майка си, която е почти неподвижна, но за около два месеца не можела да прави
това.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което не е оспорено от
страните и се кредитира от съда като компетентно и обективно дадено, е видно, че
ищцата е получила счупване на петната кост на ляво ходило че е проведено
консервативно лечение с поставяне на гипсова имобилизация за 50 дни;
възстановителният период продължил 6 месеца; медикобиологичният характер на
увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече
от 30 дни. Вещото лице е посочило, че е извършило преглед на ищцата на 11.09.2025
г., при който бил установен ограничен обем на движението в лява глезенна става при
повдигане на ходилото нагоре до 15 градуса при норма 20 градуса. Отбелязало е още,
че с оглед вида и давността на увреждането и проведеното лечение този дефицит в
движението ще остане за постоянно. При изслушване на заключението в открито
съдебно заседание вещото лице излага, че в случая мястото на счупване е под
глезенната става и е възможно да се получи при механизма, описан в исковата молба.
Според него при това счупване не може да се стъпва, позицията на крака е в шпиц –
ходилото е силно наведено надолу, за да няма напрежение върху петата, като в тази
позиция се обездвижва кракът. Същият посочва, че ограниченият обем в движение на
глезенната става е типична последица при тези счупвания и е невъзможно пълно
връщане нагоре, тъй като крайникът се обездвижва в силно наведено положение.
Уточнява, че погледнато в битово отношение ограничението в движението ще пречи
на ищцата да кляка и засяга всякакъв вид действия и движения, включващи клякане.
При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, от страна на
ищеца следва да бъде доказано при условията на пълно доказване кумулативното
наличие на следните предпоставки: настъпването на описаното в исковата молба
вредоносно събитие; претъпените неимуществени вреди; причинна връзка между
събитието и вредите; инцидентът да е настъпил на място, възложено за поддръжка на
Община Перник, и да се дължи на противоправно деяние /действие или бездействие/
на лице, на което ответникът е възложил работа, което да е при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно. За отговорността по чл. 49
ЗЗД е без значение формата на възлагане на работа /трудов договор, договор за
4
изработка или друг облигационен договор, в писмена или устна форма, възмездно или
безвъзмездно/, като основанието за деликтната отговорност е упражняването от
възложителя на властническото правомощие да възложи работа, при което този, който
извлича ползата от работата, следва да понесе и отговорността в случай на причинена
вреда.
В чл. 8, ал. 3 ЗП е предвидено, че общинските пътища са публична общинска
собственост. Според чл. 31, ал. 1 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. От показанията на свидетелите
З.Т.М. и Р.Д.М. е видно, че процесният инцидент е настъпил на 10.01.2024 г. на
територията на *** – на ул. *** в пешеходната й част. Следователно в тежест на
Община Перник е задължението да изгради и подържа в изправност тази улица, което
се изпълнява чрез служителите й или чрез други лица, на които е възложила тази
дейност. Тези лица следва да положат дължимата грижа, като изградят и поддържат
улицата в изправно състояние, при което да се осигури безопасно придвижване на
пешеходците, а при евентуално възникване на опасност - да бъде сигнализирано за нея
и да бъдат предприети мерки за отстраняването й. От показанията на посочените
свидетели се установява, че процесната улица е в лошо състояние, че има паважна
настилка, но голяма част от паветата са извадени и са събрани на купчини, съответно,
че по нея са налични дупки. Неоснователно е възражението на ответника, релевирано с
депозираната от него писмена защита, че свидетелите не са описали състоянието на
пътя към релевантния момент на инцидента, а към момента на разпита им. С
показанията си З.Т.М. и Р.Д.М. са посочили ясно, че ищцата е паднала в дупка на пътя,
както и че дупката е образувана от извадени павета, като двамата са заявили, че това е
принципно състояние на процесния участък, което е било такова и към момента на
настъпване на инцидента. Обстоятелството, че в Община Перник не са постъпвали
сигнали за неизправности по улицата от граждани, включително и от ищцата не
обосновава извод, че същата е била в изрядно и безопасно състояние. Доказването на
обстоятелствата, при които е настъпил процесният инцидент и състоянието на пътя
може да бъде проведено с всякакви доказателствени средства, като в случая това е
направено чрез ангажираните свидетелски показания.
Въз основа на горните съображения настоящият състав приема за установен
фактът, че задължението на Община Перник за поддържане в изрядно и безопасно
състояние на процесната улица в пешеходната й част не е било изпълнено. Последното
представлява противоправно бездействие от страна на ответника чрез служителите
или съответно лицата, на които е възложена тази дейност.
От страна на Община Перник не е проведено доказване, оборващо
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че поведението
на съответните служители/ лица, на които е възложено поддържането и
обезопасяването на улицата, е виновно, тоест налице е и субективният елемент от
фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
От показанията на Б.И.Б. се установяват претърпените от Р. С. Б.
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в битово
отношение. Като извърши преценка на същите по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира,
че следва да бъдат кредитирани, тъй като са логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен
материал. От тях е видно, че след инцидента ищцата изпитвала болки около половин
година, както и след това при промяна на времето, кракът й бил гипсиран за около 50
дни, през което време не можела да се обслужва сама и се налагало съпругът й да й
помага.
Причинно-следствената връзка между инцидента от 10.01.2024 г. и
5
претърпените от Р. С. Б. неимуществени вреди се установява от изявлението на вещото
лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, направено в открито съдебно
заседание при изслушване на заключението, според което е възможно при описания в
исковата молба механизъм да се получи твърдяното счупване.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице кумулативните предпоставки
на иска по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на Община
Перник за претърпените от Р. С. Б. неимуществени вреди поради падане на 10.01.2024
г. на ул. *** в пешеходната й част. Поради това и на основание чл. 52 ЗЗД следва да
бъде определен справедлив размер на обезщетението за тези вреди. Справедливостта
не е абстрактно понятие, а при определяне на паричната сума, необходима за
възмездяване на увреждането, се вземат предвид конкретни обективни факти, като
тежестта и характерът на увреждането, неговата продължителност и интензивност,
начинът на причиняването му, обстоятелствата, при които е настъпило, прогноза за
бъдещото здравословно състояние на увредения, наличието на остатъчни поражения,
за които да няма лечение, допълнително влошено състояние на здравето, причинени
морални страдания, възраст на пострадалия и други конкретни факти, които имат
значение (Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС). При определянето на
обезщетението съдът следва да отчете и конкретните икономически условия към
момента на увреждането (решение № 66/ 03.07.2012 г. по т.д. № 619/ 2011 г., ВКС, ІІ
т.о и решение № 59/ 29.04.2011 г. по т.д. № 635/ 2010 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Инцидентът се изразява в падане на улица, която не е била в изрядно и
безопасно състояние, при което ищцата получила счупване на петната кост на лявото
ходило без твърдения и данни за други настъпили увреждания. Видно от заключението
на съдебно-медицинската експертиза проведеното лечение е консервативно - чрез
поставяне на гипсова имобилизация за 50 дни в домашни условия, а не чрез
оперативни интервенции и болничен престой. Възстановителният период е продължил
6 месеца. Неоснователно е възражението на ответника, наведено с писмената защита,
че кракът е бил имобилизиран след повече от месец след падането. В личната
амбулаторна карта на Р. С. Б., копие от която е приложено към исковата молба, е
посочено, че на 16.01.2024 г. при посещение при д-р В.А. е поставена диагноза
счупване на петната кост, като е отразено, че пациентът носи гипсова лонгета, както и
че е предписана гипсова имобилизация за 35 дни. Тоест към датата на прегледа –
16.01.2024 г. кракът вече е бил имобилизиран. На 02.05.2024 г. – около четири месеца
след инцидента при преглед на Р. С. Б. са били констатирани палпаторна болезненост и
оток в областта на лявата пета и болезнени движения в глезена, видно от амбулаторен
лист от 02.05.2024 г., издаден от „***“ ЕООД. През целия възстановителен период
ищцата изпитвала болки и страдания, установени чрез показанията на Б.И.Б., а също и
неудобства за самообслужване в ежедневието, както и невъзможност за извършване на
обичайните дейности в домакинството и поемане на грижата за почти неподвижната й
майка, обусловени от невъзможността за свободно придвижване. От тези показания е
видно още, че след възстановителния период при промяна на атмосферните условия
ищцата се оплаква от болки в крака. От значение за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди в случая е и обстоятелството, че е налице
ограничен обем в движението на глезенната става на левия крак на Р. С. Б. при
повдигане нагоре – 15 градуса при норма 20 градуса, който ще остане за постоянно,
резултат от обездвижването на ходилото в силно наведена надолу позиция, което се
установява от заключението на съдебно-медицинската експертиза и изявлението на
вещото лице, направено в открито съдебно заседание при изслушването му. От
последното е видно също, че този ограничен обем в движението на крайника пречи
при клякане и рефлектира при всякакви движения, включващи клякане. Като взе
предвид тези обстоятелства, възрастта на ищцата към датата на инцидента – 50 г.,
6
както и стандарта на живот в страната към момента на настъпването му, съдът приема,
че справедливото обезщетение, което следва да бъде присъдено, е в размер на 18 000
лева.
Приносът на пострадалия като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на
дължимото обезщетение за вреди от деликт следва да е релевиран надлежно от
ответника с възражение чрез посочване на фактически обстоятелства относно
действията на увредения, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането.
В този смисъл са решение № 69/ 15.03.2017 г. по гр.д. № 60171/ 2016 г. на ВКС, ІV г.о.,
решение № 98/ 29.06.2016 г. по т.д. № 1499/ 2015 г. на ВКС, І т.о., решение № 66/
01.06.2017 г. по т.д. № 650/ 2016 г. на ВКС, І т.о. и решение № 18 от 24.03.2021 г. на
ВКС по т. д. № 696/2020 г., II т. о. В тях е прието също, че ако в отговора на исковата
молба липсват фактически твърдения за конкретното проявление на приноса, съдът е
длъжен да ги изясни по реда на чл. 145, ал. 2 ГПК до края на първото съдебно
заседание. Според прието в решение № 134 от 18.11.2020 г. по т. д. № 1422/ 2019 г. на
ВКС, І т.о. обезщетението за неимуществени вреди не може да бъде намалено от съда
по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в хипотеза, при която която ответникът е направил своевременно
общо възражение за съпричиняване без да сочи конкретни действия или бездействия, с
които пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносните последици. В случая
с отговора на исковата молба е наведено неконкретизирано възражение, че ищцата е
допринесла за настъпване на вредоносното събитие, но не е посочено с какви точно
действия/бездействия е осъществено съпричиняването. Поради това с определение №
592/ 29.08.2025 г. съдът е дал указания на ответника да направи съответното уточнение
най-късно в първото по делото открито съдебно заседание, като изрично го е
предупредил, че в противен случай възражението за съпричиняване на вредите няма
да бъде разгледано. Дадените указания не са изпълнени, поради което настоящият
състав приема, че не подлежи на изследване въпросът дали Р. С. Б. е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат.
Следователно предявеният иск по чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за обезщетение
за неимуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен за сумата 18 000 лева,
като същият подлежи на отхвърляне за горницата до претендираните 30 000 лева.
Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение за обезщетение от непозволено
увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението за лихва върху
обезщетението за вреди от деликт има компенсаторен характер и лихвата се дължи
върху обезщетението за неимуществени вреди от деня на настъпване на непозволеното
увреждане. Поради това и доколкото Р. С. Б. е отправила изрично искане, върху сумата
18 000 лева следва да бъде присъдена законна лихва от 10.01.2024 г. до окончателното
й изплащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Перник
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените от последната съдебни
разноски за държавна такса и депозит за вещо лице по съдебно-медицинската
експертиза, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 900 лева.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ Р. С. Б. следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
иска, в размер на 120 лева.
Видно от представения договор за правна помощ и съдействие Еднолично
адвокатско дружество „С. Д.“ е предоставило на ищцата безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Поради това и съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА Община
Перник следва да бъде осъдена да заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество
7
„С. Д.“ адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, като при определянето му
съдът съобрази материалния интерес на спора, фактическата и правна сложност на
делото, ангажираните доказателства и обстоятелството, че производството пред
настоящата инстанция е приключило с провеждане на едно съдебно заседание.
Така мотивиран, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, с адрес: гр. Перник, пл. Св.Иван Рилски № 1А, да
заплати на Р. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД сумата 18 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на падане на ул. *** в *** на 10.01.2024 г., при което е получила счупване на
петната кост на ляво ходило, ведно със законната лихва от 10.01.2024 г. до
окончателното заплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 900 лева –
съдебни разноски за държавна такса и депозит за съдебно-медицинска експертиза,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 18
000 лева до претендираните 30 000 лева.
ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Община
Перник, с адрес: гр. Перник, пл. Св.Иван Рилски № 1А, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с
ал. 8 ГПК сумата 120 лева – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Перник, с адрес: гр. Перник, пл. Св.Иван Рилски № 1А, да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „С. Д.“, ЕИК *********, с адрес: ***,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1800 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на ищцата чрез адв. Д., а на ответника – на
посочения в молбата от 05.09.2025 г. електронен адрес по реда на чл. 38, ал. 2, т. 3 ГПК
чрез системата за сигурно електронно връчване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8