Присъда по дело №82/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 април 2023 г. (в сила от 27 април 2023 г.)
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20201320200082
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

гр. Видин,  12.04.2023 г.

 

Видинският районен съд, в публично съдебно на  дванадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

                                                      Съдебни заседатели: 1.  Ф.П.       

                                                                                        2.  И.Р.      

 

при участието на секретаря Мариана Владимирова и прокурора Светослав Кръстев, сложи за разглеждане НОХД № 82 по описа за 2020 г., докладвано от СЪДИЯ ПЕТКОВ.

         На именното повикване в 10.15 часа се явиха:

         За Районна прокуратура - Видин се явява прокурор Светослав Кръстев.

Подсъдимият Б.С.Р.  се явява,  редовно призован и с адв. М.М. с пълномощно от по-рано.  

Подсъдимият Р.Б.Р.  се явява, редовно призован и с адв. М.М. с пълномощно от по-рано.  

Пострадалият К.М.К. не се явява, нередовно призован. Вместо него се явява адв. Л.М. с пълномощно от по-рано.  

Пострадалата Д.К.Л. не се явява, нередовно призована. Вместо нея се явява адв. М. с пълномощно от по-рано.

Пострадалият Л.А.Л. не се явява, редовно призован.   

Пострадалата Г.К.М. не се явява, нередовно призована.   Вместо нея се  явява адв. Л.М.  с пълномощно от по-рано.

Свидетелят Е.Д.Б. не се явява, нередовно призован.  Призовката му е върната в цялост с отбелязване, че лицето живее и работи в Германия.   

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото.  

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Б.Р.: Също.

ПОДСЪДИМИЯТ Р.Р.: Също. 

СЪДЪТ

                    ОПРЕДЕЛИ:

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

          Снема се самоличността на свидетеля.

          Е.Д.Б. - 35 год., б.р.

          На свидетеля се напомни наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същия обеща да говори истината пред съда.

          Пристъпи се към разпит на свидетеля.

          СВИДЕТЕЛЯТ Е.Б.: Не си спомням точно какво стана, беше доста отдавна. Не си спомням и датата и времето когато се случи. Всичко вече ми е много смътно и не си спомням.

          Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

         АДВ. М.: Щом свидетеля не си спомня, моля да му се  прочетат показанията.

          ПРОКУРОРЪТ: На основание чл. 281, ал.  1, т. 2 във вр. с ал. 5 НПК да се прочетат показанията на свидетеля.

Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДА се прочетат показанията на свидетеля Е.Д.Б. дадени на ДП.

ПРОЧИТАТ се показанията на свидетеля Е.Д.Б. дадени на ДП.

СВИДЕТЕЛЯТ Е.Б.:  Не си спомням дали това съм го казал аз.

Съдът ОПРЕДЕЛИ:

Да се предяви на свидетеля протокол за разпит, който беше прочетен.

ПРЕДЯВЯВА се на свидетеля Б. протокола за разпит.

Въпрос от съда: Подписа в реквизита свидетел Ваш ли е.

ОТГОВОР  на свидетеля: Подписа за свидетел е мой.

СВИДЕТЕЛЯТ Е.Б.: Лицето с прякор Попай е в залата. Посочва подсъдимия Р.С.Р..

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

АДВ. М.: Във връзка с това, че свидетелят каза, че не си спомня нищо, моля да му бъдат заличени показанията. В случай, че съдът не приема моето искане поставям въпрос: Потвърждава  ли показанията дадени на ДП или се отказва от показанията.

СВИДЕТЕЛЯТ Е.Б.: Пак повтарям, не си спомням какво съм казал.

Съдът  като взе предвид направеното искане за заличаване на доказателства, свидетелските показания на свидетеля Д., счита искането за неоснователно. Тези показания ще бъдат разглеждани в съвкупност с всички останали доказателства. Водим от горното Съдът

                   О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ без уважение искането за заличаване на доказателствата както свидетелските показания на свидетеля Д..

На основание чл.283 от НПК Съдът 

ОПРЕДЕЛИ:

Да се прочетат протоколите и другите документи, приложени към делото, които съдържат факти имащи значение за изясняване на обективната истина в процеса.

Прочетоха се писмените доказателства.

          Съдът приканя подсъдимите да дадат обяснения.

          АДВ. М.: Подсъдимите няма да дават обяснения.

          ПОДСЪДИМИЯТ  Б.Р.: Няма да давам обяснения.

          ПОДСЪДИМИЯТ Р.Р.: Няма да давам обяснения.

На основание чл.286, ал.1 от НПК Съдът запитва страните имат ли искания за извършване на нови съдебни следствени действия.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

АДВ. М.: Нямам искания.

АДВ.  М.: Нямам искания.

ПОДСЪДИМИЯТ Б.Р.: Нямам искания.

ПОДСЪДИМИЯТ Р.Р.: Нямам искания.

На основание чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО.

ПРИСТЪПВА се към изслушване на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам обвинителния акт така както е внесен. От събраните по делото доказателства, свидетелските показания и експертизата се установи, че подсъдимия Б.С.Р. е извършил престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и подсъдимия Р.Б.Р. е извършил престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. От субективна страна деянията са извършени умишлено. Подсъдимите са извършили престъпленията описани в обвинителния акт. Моля съда да се произнесе с присъда като ги признае за виновни. Считам,  че целите на чл. 36 ще бъдат постигнати като им бъде наложено наказание ЛС от осем месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за три години. Относно гражданския иск предоставям на съда.

АДВ. М.: Поддържам становището на представителя на обвинението. Считам, че обвиненията на двамата подсъдими са доказани по безспорен начин. Подсъдимия Б.С.Р. е обвинен за престъпление по  чл. 129, ал. 2, във вр. сал. 1 от НК и  Р.Б.Р. е обвинен за престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Безспорно се установи, че на инкриминираната дата Р.Р. е нанесъл средна телесна повреда на подзащитната ми Д.К., изразяваща се в средно увреждане на слуха на лявото ухо. Безспорно се установи също, че Р. е отправил заплахи с убийство и лишаване от живот и на тримата ми подзащитни. Това обвинение е безспорно доказано, тъй като самата заплаха не е нужно да възбуди основателен страх, достатъчно е да е налице основание, че би могло да възбуди. По отношение на присъдите считам, че следва да им бъде наложено  наказание около средния размер, с отлагане по чл. 66 от НК. По отношение на гражданските искове, моля да бъдат уважени в пълния им размер, тъй като са безспорно доказани.

АДВ.  М.: Във връзка със събраните доказателства, гласни и писмени по безспорен начин се доказва, че моите подзащитни Б.С. Борисолав и Р. БориславовРадославов са невинни по така повдигнато обвинение, което е недоказано. Фактическата обстановка на деянието не е правилна от РП, за което повдигнатото обвинение е недоказано. Видно от съдебното следствие в наказателния процес по доказателствените средства, а именно снемане на свидетелките показания въз основа на което е повдигнато обвинение с обвинителния акт на РП, главният свидетел с изключение на „семейството“ пострадали, не си спомня и по никакъв начин не потвърждава дадените показания в досъдебна фаза, а те са от изключителна важност, тъй като на база на дадените показания от свидетеля Б. РП е повдигнала обвинение на двамата ми подзащитни. На следващо място искам да посоча, че на база на свидетелските показания на основния свидетел Б., с изключение на семейството пострадали,   Р.Р. е бил задържан за 24 часа след инцидента, който се е случил. Посочвам също, че при разпита на  двамата свидетели, които са представители на органите на МР Р.Л. и И.Д., констатират  по безспорен начин, че не са присъствали на инцидента, не са установили Б.С.Р. и Р.Б.Р. да са извършили престъпленията, за които им е повдигнато обвинение, а също въз основа на показанията давени от К.К., Д.Л., основния свидетел Е.Б. и Л.Л., въз основа на тези показания са достигнали до извода, че Б.С.Р. е нанесъл удар на Д.К., а Р.  Р. е отправил заплашителни думи. В този контекст искам да посоча също, че единствения свидетел, който е чул заплашителните думи на Р., това е бащата на Д., а именно К.К.. Същите думи са записани в обвинителния акт „след малко ще умрете“. Нито един от свидетелите, включително и нея не споменават тези думи. Видно от заключението на съдебния лекар в съдебно медицинската експертиза се описва нанесена телесна повреда на пострадалата. Съдебният лекар описва въз основа на медицинска документация, не от преглед на лекаря, и по показания на пострадалата Д.К.. На база на което от всички снети свидетелски показания се установи по безспорен начин, че пострадалата Д.К. се е биела с други жени. Точно не е посочено с коя, как, кога са я удари и по никакъв начин не е доказано, че Б. е ударил пострадалата Д.К., тъй като свидетелите С.Р., З.В., В.К., Л.В., П.Г., Р.В., Б.В., Ц.В., П.Е., А.В., Г.К., Ц.К., Н.М., К.К., всички тези свидетели посочват, че обвиняемият Б.Р. на инцидента не е присъствал. От тук следва да се напри извод, че няма как едно лице да не присъства, а същевременно да нанесе удар на Д.К.. На следващо място посочвам, че съдебния лекар посочи пред уважаемия съд, че има спукване на тъпанчето на Д.К.. От зададените въпроси към съдебния лекар се установи безспорно, че същата, за да може да чува е необходимо да бъде извършена оперативна интервенция. Видно от съдебния процес пострадалата К. при задаването на въпросите от страна на съдията и на другите страни, чуваше много добре. Също така не е извършила тази интервенция оперативно. Въз основа на което безспорно може да се установи, че същата може би е претърпяла някаква увреда, в случая констатирана средна, но недоказана, че подзащитния ми Б. я е нанесъл. Няма доказателства за това. След като се извършва собствена преценка на събраните по делото доказателства, свидетелски показания, отделно и в тяхната съвкупност, може да се установи безспорно, че фактическата обстановка от двете обвинения повдигнати на подсъдимите, а именно на Б.С.Р. по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК   и на Р.Б.Р. по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, че са недоказани и че не са извършени престъпленията  посочени в обвинителния акт. Тази фактология на практика се подкрепя и от всички представени доказателства, а именно показанията на свидетелите. Моля уважаемия съд да не даде вяра на показанията на пострадалите, които са противоречиви. В обвинителния акт РП е посочила, че пострадалата Л. след конфликта е изпаднала в безсъзнание и същата е транспортирана с лек автомобил до бърза помощ в гр. Видин. В показанията на съпруга на пострадалата Л., се установява, че линейка е пристигнала на адреса, която е транспортирала пострадалата в гр. Видин в безсъзнание. От съдебно медицинската експертиза по снети показания вещото лице определя, което е посочено в експертизата, че пострадалата е била в съзнание, адекватна и след извършен преглед в бърза помощ същата е освободена за домашно лечение. В последствие роднините на пострадалата четири часа след инцидента са я върнали в бърза помощ, за да бъде приета в болница. Моля, съда да възприеме и факта, че подзащитният ми Б.Р. не е задържан на самия инцидент, а е извикан пет часа след инцидента в РПУ Видин, където доброволно отишъл сам и въз основа на показанията на пострадалата и свидетелят Е.Б., който не си спомня нищо, същият е бил задържан за 24 часа. От правна страна при така установената фактическа обстановка обвинението спрямо Б.С.Р. по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и Р.Б.Р. по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК не е доказано. Подсъдимите не са осъществили както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Съвкупния анализ на събраните доказателства установяват фактическата обстановка по отношение на деянието на Б.Р., от където считаме и стигаме до извода, че престъплението не е доказано. Също така е недоказано и авторството на това престъпление. Да, инкриминирана е средна телесна повреда, но не е доказано в ДП и съдебна фаза, кой е извършителя на тази средна телесна повреда. Безспорно нито един от разпитаните свидетели по делото, очевидци на инцидента с изключение на пострадалите, семейството, пряко не посочват нанасянето на удар от страна на подзащитният ми Б. Радосавов, както нито един от свидетелите очевидци не посочват отправените заплахи от другия подзащитен Р.Р.. Въз основа на изложените факти, моля уважаемия съд да постанови решение, с което да оправдае изцяло като невинни Б.С.Р. и Р.Б.Р.. Моля да не бъдат уважени гражданските искове на пострадалите лица.

ПОДСЪДИМИЯТ Б.Р.: Подкрепям изцяло защитникът ми. Не съм виновен, моля да бъда оправдан.

ПОДСЪДИМИЯТ Р.Р.:  Подкрепям изцяло защита на адвоката. Не съм виновен и моля да бъда оправдан.

На основание чл.297, ал.1 от НПК Съдът 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИТЕ.

ПОДСЪДИМИЯТ  Б.Р.: Не е вярно това, което е написано в обвинителния акт. Не съм бил на инцидента.

ПОДСЪДИМИЯТ Р.Р.: Не е вярно това, което е написано в обвинителния акт.

На основание чл.300 от НПК Съдът се оттегли на тайно съвещание, след което постанови своята присъда, която се обяви на страните на основание чл.310, ал.1 от НПК.        

         На съдебните заседатели ще се изплати възнаграждение съгласно Наредбата за съдебните заседатели.

Протоколът написан в съдебно заседание в 11.45  часа.   

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                       СЕКРЕТАР:

 

           

 

 

                               

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 165 от 12.04.2023 год. по НДОХ № 82 по описа за 2020 год. на Районен съд – гридин

====================================================

 

          Делото е образувано по обвинителен акт на видинската районна прокуратура, с който е внесено в съда обвинение против подсъдимия Б.С.Р. с ЕГН ********** ***, по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК и против подсъдимия Р.Б.Р. ***, по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК.

          Представителят на районната прокуратура в съдебното заседание е поддържал обвинението спрямо двамата подсъдими така, както е внесено в съда с обвинителния акт и моли за постановяване на осъдителни присъди срещу тях.

          Подсъдимите Б.Р. и Р.Р. в съдебно заседание се явяват, не дават обяснения, отричат извършителството, не се признават за виновни и молят да бъдат оправдани. Техният процесуален представител в тяхна защита оспорва обвинението и авторството на деянието, като молят за постановяване на оправдателна присъда. Оспорват се и гражданските искове и се моли те да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и необосновани.

          Пострадалите лица К.М. Коцов, Л.А.Л. и Д.К.Л. са конституирани като частни обвинители. Д.Л. е конституирана като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявения от нея граждански иск срещу подсъдимия Б.Р. за сумата от 10000лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждане, както и за разноските по делото. Д.Л. е конституирана като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявения от нея граждански иск срещу подсъдимия Р.Р. за сумата от 3000лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждане, както и за разноските по делото. К. Коцов е конституиран като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск срещу подсъдимия Р.Р. за сумата от 3000лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждане, както и за разноските по делото. Л.Л. е конституиран като граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск срещу подсъдимия Р.Р. за сумата от 3000лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждане, както и за разноските по делото. Процесуалният представител на частните обвинители и граждански ищци в съдебно заседание поддържа обвинението по обвинителния акт и моли двамата подсъдими да бъдат признати за виновни и да им бъдат наложени наказания, както и да бъдат уважени гражданските им искове в пълен размер, както основателни и обосновани.

          От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени всяко по отделно и всички общо в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимите и пострадалите, всичките те, живеят в гр.В. в кв.“Н.п.“ и се познават. На 14.07.2019г. Д.Л. и сестра й Г.К. били в центъра на кв.“Нов път“ с децата си. При тях дошла баба им и им казала, че чичо им Д.З. и баща им К.К. са влезли в разправия помежду си и се намират на улицата пред дома им. Л. и К. отишли на това място и установили, че З. и К. имат конфликт, карат се и викат на висок глас. Те спорели за имота на ул.“Ружа“ № 11 където живеят и той е оставен в наследство от дядото им. Л. им казала да спрат със скандала, да влязат вътре в къщата и да си поговорят като братя. З. тогава започнал да обижда двете сестри с цинични думи, казал им че те не могат да се сравняват с жена му, и че той няма да ги остави да ги остави да живея спокойно в този дом. След това К. избутал З. и му казал да си ходи, и не иска да има проблеми. В този момент Р.Р., който бил наоколо, се намесил словесно в  подкрепа на З.. Л. му казала да не се меси между тях, а те да се разберат. Тогава Р.Р. я бутнал с ръце и тя него също, при което той й нанесъл удар с юмрук в главата. К. скочила върху сестра си, за да я предпази от ударите на Р.Р.. Настанала голяма суматоха, намесили се пристигналите от квартала хора, инцидента бил прекратен. На място присъствали К. Коцов и Л.Л.. Тръгвайки си от там, Р.Р. погледнал към Л., Коцов и Л. и с голяма злоба им казал: „След малко ще умрете“ и „Тази вечер ще ви избием“. Като чула това Л. се обадила на тел.112 и съобщила на органите на полицията за случая. Малко по-късно в двора на къщата им нахлула тълпа хора сред които и Р.Р. и Б.Р. по прякор „Попай“, а останалите техни близки и роднини. Там Л. оправял велосипеда на детето си. Тълпата се насочила към Коцов за физическа саморазправа, а Р.Р. към Л. със същата цел. Л. видяла това и му извикала да се спре. В това време Б.Р. бил там близо, приближил се още и й нанесъл силен удар с юмрук по главата в областта на лицето, който попаднал на лявото око и носа й. В следствие на удара тя се строполила на земята и изпаднала в безсъзнание. Малко по-късно конфликта бил прекратен, Л. взел на ръце Л., пренесъл я в автомобила си и я закарал в ЦСМП. Там й бил извършен медицински преглед и оказана медицинска помощ, като е констатирано, че в следствие на нанесения побой тя е получила мозъчно сътресение, счупване на носните кости, травматично разкъсване на лявата мембрана тимпани, проводно намаление на слуха на лявото ухо. Според заключението на медицинската експертиза на Л. в резултат на побоя, който й е нанесен е причинено разстройство на здравето, временно опасно за живота. Изразяващо се в загуба на съзнание макар и за късо време, с посткомоционна симптоматика, както и трайно намаление на слуха на лявото ухо, изразяващо се в травматично разкъсване на лява тъпанчева ципа с проводно намаление на слуха на лявото ухо.                 

          Тази фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите: Б.Б., К. Коцов, Д.Л., Л.Л., Г.М., Ц.Л., Е.Б., Р.Л., И.Д., съдебно-медицинската експертиза, допълнителната съдебно-почеркова експертиза, два броя карти за обвиняеми лица и два справки за съдимост, между които досежно това, което съдът е приел за безспорно доказано и категорично установено няма противоречия, допълват се и си кореспондират, за което съдът ги възприема и кредитира. Свидетелите Г.Н., А.М., Л.М., Ц.Г., Н.М., К.К., Ц.М., Д.З., С.Б. не са в подкрепа на обвинението. Не се подкрепят и не съвпадат с другите доказателства и предадените от тях факти. Те пресъздават друга картина на събитията. Подават се данни и за други потърпевши – подсъдимите. Прокуратурата обаче е работила върху настоящото обвинение и такова както е представено е предмет на сегашното разглеждане. А то се явява основателно и обосновано. Свидетелите С.С.П.Б., Б.З., Р.Л., П.А. дават данни за случилите се събития в тяхна цялост и общо, но без конкретно да отричат, а в този смисъл и косвено се поддържат обстоятелствата от обвинението. Понеже разказват случая като комплицирано стълкновение между множество хора, в който многолюден конфликт са замесени подсъдимите и пострадалите.

От изложената от фактическа обстановка съдът прави извода, че подс.Б.Р. е извършил престъплението по чл.129, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на 14.07.2019г. в гр.В., квН.пнанесъл удар с юмрук в лицето на Д.Л. ***, който обхванал част от лявото око и носа, вследствие на което й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в загуба на съзнание, макар и за късо време с посткомоционна симптоматика, преценени като състояние на разстройство на здравето, временно опасно за живота, травматично разкъсване на лява тъпанчева ципа с проводно намаление на слуха, довели до трайно намаление на слуха на лявото ухо.

 

От субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината съдът прави извода от конкретното поведение на извършителя, което обективира и неговото вътрешно субективно отношение към деянието. За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до шест години. При индивидуализация на наказанието съобразно изискванията на разпоредбата на чл.54 от НК и за постигане на целите на наказанието съгласно нормата на чл.36 от НК съдът приема, че на подсъдимия Б.Р. може да бъде наложено наказание в предвидения от закона над минимален размер. Съдът приема, че са на лице смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият не се отклонява от наказателния процес и от органите на съдебната власт, не е осъждан. Не се разкрива висока степен на обществена опасност на дееца и на деянието. Изтърпяването на наказанието може да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок в минимален размер.

От изложената от фактическа обстановка съдът прави извода, че подс.Р.Р. е извършил престъплението по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. От обективна страна той на 14.07.2019г. в гр.В., квН. п.» се заканил с убийство на лицата К.М. К., Л.А.Л. и Д.К. ***, с думите: «Сега ще уврете» и «Тази вечер ще ви избием», като заканата би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й.

 

От субективна страна той е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. За формата на вината съдът прави извода от конкретното поведение на извършителя, което обективира и неговото вътрешно субективно отношение към деянието. За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до шест години. При индивидуализация на наказанието съобразно изискванията на разпоредбата на чл.54 от НК и за постигане на целите на наказанието съгласно нормата на чл.36 от НК съдът приема, че на подсъдимия Р.Р. може да бъде наложено наказание в предвидения от закона над минимален размер. Съдът приема, че са на лице смекчаващи отговорността обстоятелства. Подсъдимият не се отклонява от наказателния процес и от органите на съдебната власт, не е осъждан. Не се разкрива висока степен на обществена опасност на дееца и на деянието. Изтърпяването на наказанието може да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок в минимален размер.

Съдът не възприема становището на защитата на двамата подсъдими Б.Р. и Р.Р.. Тази версия, че те не са автори на твърдяното престъпно деяние не се кредитира от този съдебен състав на ВРС. Излаганата теза се третира като защитна позиция, на каквато подсъдимите има право в процеса и може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до извод, че тези лица е невиновно. Показанията на свидетелите Е.Б., Ц.Л., Г.М., Л.Л., Д.Л., К. Коцов, Б.Б., И.Д., Р.Л. изцяло подкрепят обвинението. Относно заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице, констатира се, че причинената средна телесна повреда отговаря да е настъпила и да е в резултат на описаните и посочените обстоятелства. Установява се, че това е така и от показанията на свидетелите П.А., Р.Л., Б.З., П.Б., С.С.. Те не отричат случилото си, но косвено го потвърждават, давайки обща фактическа обстановка. Действително се е случил конфликта между пострадалите и подсъдимите и в него са участвали и още други лица. Както и се явяват като потърпевши тримата частни обвинители и граждански ищци. Не се възприемат показанията на свидетелите С.Б., Д.З., Ц.М., К.К., Н.М., Ц.Г., Л.М., А.М., Г.Н.. Те желаят оправдаването на своите драги подсъдими. Разказват нещо друго и различно, за да им послужи и подкрепи в тяхното оневиняване и оправдаване. Обаче не кореспондират с всички останали доказателства. Ето защо Съдът не възприема оправдателната версия, предложена от защитата на подс.Р.Р. и подс.Б.Р.. Тези свидетели съобщават, че техните близки също са инкасирали удари, но в тази многочислена размирица това е реално. Предвид процесното обвинение на прокуратурата, същото се налага като обосновано и основателно. Възможността участници в настоящия процес да имат други процесуални качества в различен такъв е въпрос на преценка по съответния ред от компетентността на обвинението.    

Подсъдимият Б.Р. следва да бъде осъден да заплати на Д.Л. сумата от 1000лв. /хиляда лева/ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 14.07.2019г. до окончателното изплащане. В останалата му част до пълния му размер от 10000лв. /десет хиляди лева/ гр.иск следва да бъде отхвърлен. На базата на събраните доказателства и изяснената на основата на тях фактическа обстановка гр.иск в уважената му част се счита за доказан, а в отхвърлената останала част неоснователен и необоснован.  

Подсъдимият Р.Р. следва да бъде осъден да заплати на Д.Л. сумата от 300лв. /триста лева/ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 14.07.2019г. до окончателното изплащане. В останалата му част до пълния му размер от 3000лв. /три хиляди лева/ гр.иск следва да бъде отхвърлен. На базата на събраните доказателства и изяснената на основата на тях фактическа обстановка гр.иск в уважената му част се счита за доказан, а в отхвърлената останала част необоснован и неоснователен. 

Подсъдимият Р.Р. следва да бъде осъден да заплати на К. Коцов сумата от 300лв. /триста лева/ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 14.07.2019г. до окончателното изплащане. В останалата му част до пълния му размер от 3000лв. /три хиляди лева/ гр.иск следва да бъде отхвърлен. На базата на събраните доказателства и изяснената на основата на тях фактическа обстановка гр.иск в уважената му част се счита за доказан, а в отхвърлената останала част необоснован и неоснователен.

Подсъдимият Р.Р. следва да бъде осъден да заплати на Л.Л. сумата от 300лв. /триста лева/ обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане 14.07.2019г. до окончателното изплащане. В останалата му част до пълния му размер от 3000лв. /три хиляди лева/ гр.иск следва да бъде отхвърлен. На базата на събраните доказателства и изяснената на основата на тях фактическа обстановка гр.иск в уважената му част се счита за доказан, а в отхвърлената останала част необоснован и неоснователен. 

Двамата подсъдими Б.Р. и Р.Р. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на тримата пострадали Л., Коцов и Л. сумата от 800лв. /осемстотин лева/ разноски по делото.

Подс.Б.Р. и подс.Р.Р. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка на ОДМВР-Видин сумата от 336лв. /триста тридесет и шест лева/ изразходвана за експертиза и по сметка на РС-Видин сумата от 130лв. /сто и тридесет лева/ изразходвана за вещо лице.

Подсъдимия Б.Р. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Видин сумата от 50лв. /петдесет лева/ държавна такса върху уважения размер на гр.иск на Л..

Подсъдимия Р.Р. следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Видин сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/ държавна такса върху уважения размер на гр.иск на Л., Коцов и Л..

Водим от горното съдът постанови присъдата.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: