№ 527
гр. София, 12.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети окТ.ври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20231110122277 по описа за 2023 година
Предявени да обективно, кумулативно съединени осъдителни искове по
чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД моли съда моли за
осъждане на ответника ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД да му плати на осн.
чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 7455,20 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените на 17.10.2022 г. при ПТП
имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №*******, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор
за застраховка – полица №44012131008130 от 2021 г., срещу ответника като
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със
собственика на т.а. с рег. №********, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 17.10.2022 г., до изплащане на сумата и на осн. чл.78, ал.1
ГПК - обезщетение за направените разноски.
Ответникът ЗК ЛЕВ ИНС АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето
им. Твърди, че е изпълнена хипотезата по чл.477, ал.3 КЗ, тъй като собственик
на двете превозни средства е едно и също търговско дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно
и в съвкупност, приема за установено следното:
1
От приетите по делото протокол за ПТП и съдебно-автотехническа
експертиза и от показанията на свид.И. Т. се установява верността на
твърдените от ищеца факти, които са свързани с произшествието от 17.10.2022
г., предизвикването му от водача на т.а. с рег. №******** в нарушение на
правилата за движение по пътища и сблъсък с л.а. с рег. №*******, с което му
причинява повреди.
По делото е безспорен договорът за застраховка Каско - полица
№44012131008130 от 2021 г., от който личи, че между собственика л.а. с рег.
№******* и ищеца към исковия момент е действал договор за застраховка и
че по него ищецът е задължен срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на авТ.обила при ПТП.
Безспорен е и договорът за застраховка Гражданска отговорност между
ответника и собственика на т.а. с рег. №********, въз основа на който
ответникът е длъжен към исковия момент да носи риска водач на този
авТ.обил да причини вреди на трети лица при управлението му.
Също - и че ищецът е обезщетил застрахования собственик на л.а. с рег.
№******* за претърпените от него вреди от процесното ПТП с плащане на
възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на авТ.обила в
размер на 7110,80 лв., както и – плащането на разноските за превозване на
повредения авТ.обил от мястото на произшествието до мястото за ремонт -
329,40 лв. Не се спори и че е направил ликвидационни разноски в размер на
15,00 лв. за оценка на повредите и размера на обезщетението по чл.405 КЗ.
По делото не се събраха доказателства ответникът да е погасил
задължението си по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.
От приетата по делото САТЕ е видно, че размерът на средните пазарни
цени за отстраняване на повредите по същия е по-висок от претендираното
обезщетение, както и размерът на ликвидационните разноски е в рамките на
обичайния.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.411 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД:
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме
определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
2
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума
(чл.343, ал.1 КЗ). Предмет на застрахователния договор за имуществено
застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в
пари (чл.399 КЗ). За действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество (чл.400, ал.1 КЗ). За възстановителна
застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
С плащането на обезщетението по чл.405 КЗ застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Съгласно чл.45 ЗЗД
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като
вината се презумира до доказване на противното.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си и са в негова
доказателствена тежест, в т.ч. и иска по размер. От приетата по делото САТЕ
се установява, че средните пазарни цени за ремонта на повредения авТ.обил и
за ликвидационните разноски са в рамките на пазарните, съответно –
обичайните. Ето защо, искът следва да се уважи изцяло.
Възражението на ответника, относно механизма на извършване на
произшествието и вината на водача на л.а. с рег. №******* се опровергават от
показанията на разпитаните по делото свид.Т..
Относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по
главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Не се
спори по делото и е видно от входящия номер на ответното дружество върху
регресната покана, че на 17.1.2023 г. (л.47 от делото) ищецът е поканил по
3
реда на чл.412 КЗ ответника да плати обезщетението по чл.411 КЗ, от което
личи, че ответникът е в забава от 17.2.2023 г. (а не от 17.1.2023 г.), от когато се
претендира обезщетението за забава Съдът установи по реда но чл.162 ГПК,
че размерът на законната лихва върху главното вземане за периода 17.2.2023 –
24.4.2023 г. е в размер на 157,90 лв., тоест искът макар и за по-кратък период е
изцяло основателен до претендирания в случая размер от 153,71 лв.
Относно направените по делото разноски: На осн. чл.78, ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца плащането на направените по делото разноски,
съразмерно на уважените части от исковете – изцяло – 2721,28 лв.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК *********
да плати на ищеца ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД с ЕИК *********
следните суми:
на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 7455,20 лв., представляваща
обезщетение за претърпените на 17.10.2022 г. при ПТП имуществени вреди от
собственика на л.а. с рег. №*******, в чиито права е встъпил ищецът с
изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка –
полица №44012131008130 от 2021 г., срещу ответника като застраховател по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег.
№********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
27.4.2023 г., до изплащане на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 153,71 лв. – обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 17.2.2023 – 24.4.2023 г.
на осн. чл.78, ал.1 ГПК – 2721,28 лв., обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважените части от исковете, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗД само по отношение на периода
17.1.2023 – 16.2.2023 г., за който се претендира ответникът да е в забава да
изпълни задължението си по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК
– с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им
адреси чрез процесуалните им представители!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5