№ 1339
гр. Варна, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20253110201299 по описа за 2025 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Д. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Й. А. от АК – Варна
срещу Наказателно постановление № 24 – 0433 – 001204 от 26.09.2024 г.,
издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на
жалбоподателя Н., на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона
за движение по пътищата, са му наложени административно наказание
„глоба“ в размер на 100 лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 (един) месец за това, че в 04:25 часа на
18.08.2024 г. в гр. Варна, по ул. „Девня“ до Стара гара в посока Аспарухов
мост, управлява собствения си лек автомобил „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № В
0435 ХА, като при ясно подаден за спиране сигнал със стоп палка, водачът не
преустановява движението си, като не спира плавно най – вдясно на
посоченото място, а ускорява скоростта си и се отправя в посока кръгово
кръстовище на ул. „Девня“ до магазин „Кауфланд“ и продължава движението
си по бул. „Христо Ботев“, като водачът е спрян на кръстовището на ул.
„Кракра“ и бул. „Христо Ботев“ – нарушение на разпоредбата на чл. 103 от
Закона за движение по пътищата.
1
Жалбоподателят Н. Д. Н. намира издаденото наказателно постановление
за неправилно и незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в
защита на своето становище. Навежда твърдения, че докато се е движел по ул.
„Девня“ в гр. Варна в ранните сутрешни часове на 18.08.2024 г. е изпреварвал
друг автомобил, като не е видял полицейски служител да му подава със СТОП
палка сигнал за спиране. Акцентира във въззивната си жалба, че в случая е
била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, тъй като не може да
бъде установено какъв вид са описаните свидетели – очевидци на
установяване на нарушението или на съставянето на АУАН. Подчертава, че в
случая е била нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, като
в случая не е налице единство между описанието на нарушението от
фактическа страна, обстоятелствата, при които е извършено и законовите
разпоредби, посочени в АУАН и издаденото наказателно постановление, които
са били нарушени, предвид липсата на посочване на съставомерни признаци
на нарушението по чл. 103 от Закона за движение по пътищата. Поради
гореизложените съображения, жалбоподателят Н. Д. Н. отправя молба за
отмяна на наказателното постановление, а в условията на евентуалност моли
за намаляване на размера на наложените административни наказания до
минималния праг, предвиден в Закона за движение по пътищата, както и
претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното на 22.10.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
1299 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Н. Д. Н.
не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. Й.
А. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания,
моли за отмяна на наказателното постановление присъждане на сторените
разноски в съдебното производство.
Въззиваемата страна Началникът на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна
не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на
проведеното на 22.10.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1299 по
описа за 2025 г. на Варненския районен съд, като в изготвени от гл.
юрисконсулт К.Л.-А. писмени бележки, въззиваемата страна моли за
потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки, че липсват
нарушения на материалния и процесуалния закон по време на проведеното
административно – наказателно производство, както и, че нарушението е
безспорно установено.
2
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 04:25 часа на 18.08.2024 г. жалбоподателят Н. Д. Н., с ЕГН:
********** управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ“ с
рег. № В 0435 ХА по ул. „Девня“ в гр. Варна в посока към Аспарухов мост.
По същото на време на ул. „Девня“ до сградата на Стара гара бил
позициониран екип на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, състоящ се от
свидетелите М. Р. Х. и П. С. П. – полицейски служители към Първо РУ към
ОД на МВР гр. Варна, които изпълнявали служебните си задължения по
контрол върху автомобилното движение в този район на гр. Варна.
Св. П. видял приближаващия се лек автомобил „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ“ с рег.
№ В 0435 ХА, като подал ясен и отчетлив сигнал със СТОП палка на водача
му да преустанови движението си и да спре моторното превозно средство,
което управлява в дясната част на пътното платно.
Въпреки подадения му сигнал, жалбоподателят Н. не се съобразил с него
и продължил движението си по ул. „Девня“ в посока към Аспарухов мост.
Свидетелите Х. и П. се качили в служебния си автомобил, и последвали
водача Н., и управлявания от него автомобил „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № В
0435 ХА, като застигнали превозното средство на кръстовището на бул.
„Христо Ботев“ и ул. „Кракра“.
Полицейските служители спрели за проверка управлявания от
жалбоподателя Н. автомобил, като преценили, че със своето поведение
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по
пътищата, поради което и на същата тази дата 18.08.2024 г. св. Х. съставила
акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала
жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 26.09.2024 г.
Началникът на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на
АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата
наложил на жалбоподателя Н. административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева и „лишаване от право да упарвлява МПС“ за срок от 1 месец за
3
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по
пътищата.
По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради
следните съображения:
На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло кредитира
показанията на св. М. Р. Х. и св. П. С. П., като логични, последователни и
взаимнодпълващи се. Двамата служители на Първо РУ към ОД на МВР гр.
Варна са категорични и единодушни, че водачът на лек автомобил „БМВ 1 ЕР
РЕИХЕ“ с рег. № В 0435 ХА, а именно жалбоподателят Н., не е спрял на
подадения му ясен и отчелив сигнал със СТОП палка на ул. „Девня“ в гр.
Варна и е продължил движението си с управлявания от него автомобил, като
впоследствие е бил установен на кръстовището на ул. „Кракра“ и бул. „Христо
Ботев“.
Съдът няма причина да се съмнява в достоверността на показанията на
двамата свидетели – полицейски служители, още повече те са подкрепени
изцяло от изготвената от св. Х. докладна записка, приложена към
административно – наказателната преписка.
По отношение показанията на св. Ю.О.Ю., съдът ги кредитира в една
част, а именно, че полицейски служител е подал сигнал със СТОП палка на ул.
„Девня“, но съдът не ги кредитира в частта по отношение към кой водач, респ.
към кой автомобил конкретно е бил насочен този сигнал. Причината за това е,
че самият св. Ю. призна, че жалбоподателят Н. се е движел с управлявания от
него автомобил пред него, а пък пред автомобила на жалбоподателя Н. се е
движел друг (трети) автомобил. Няма никаква житейска логика св. Ю. с
такава прецизност да твърди, че подадения сигнал със СТОП палка не е бил
насочен към жалбоподателя Н., а е бил насочен към този трети автомобил, при
условие, че се е намирал сравнително далеч от мястото, където са били
позиционирани полицейските служители и е имало две превозни средства
преди него, още повече, че ситуацията се разиграва в тъмната част на
4
денонощието, поради което и са налице чисто обективни пречки св. Ю. да е
проследил с необходимата прецизност действията на полицейските
служители, поради което и съдът не дава вяра на показанията му в частта по
отношение към кой водач е бил насочен сигнала със СТОП палката.
Поради тези съображения, съдът още веднъж би желал да отбележи, че
дава вяра на показанията на двамата полицейски служители и приема за
установено от фактическа страна, че действително на 18.08.2024 г. докато се е
движел по ул. „Девня“ в гр. Варна с управлявания от него лек автомобил,
жалбоподателят Н. не е спрял на подадения му ясен и отчетлив сигнал със
СТОП палка, поради което и според съда правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по пътищата.
Дори и по някаква причина жалбоподателят Н. да не е видял подадения
му сигнал със СТОП палка, това обстоятелство не може да го оневини, защото
на практика това означава самият той да почерпи права от собственото си
недобросъвестно поведение, което е недопустимо и няма как да бъде
толерирано от съда.
Нарушението е описано с всички свои съставомерни признаци, поради
което и според съда в случая не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя.
Същевременно обаче според съда наложеното административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева е неправилно и необосновано
индивудиализирано от административно – наказващия орган. При условие, че
административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е
наложено за срок от един месец, т.е. в минималния размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, съдът
не вижда причина и основание кумулативно предвиденото административно
наказание „глоба“ да бъде наложено в среден в закона размер. Още повече, че
в случая липсват някакви отегчаващи отговорността обстоятелства, според
което според съда е разумно и справедливо двете кумулативно наложени
административни наказания да бъдат в минимален размер.
Поради тази причина, Наказателно постановление № 24 – 0433 – 001204
от 26.09.2024 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр.
Варна, следва да бъде изменено в санкционната си част като бъде намалено
5
административното наказание „глоба“ до размер от 50 лева.
С оглед изхода на спора претенциите и на двете страни за присъждане на
разноски се явяват частично основателни. Следва въззиваемата страна да
заплати на Н. Д. Н. парична сума в размер на 240 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1299 по описа за
2025 г. на Варненския районен съд, съобразно материалния интерес по делото
и предвид степента на уважаване на въззивната жалба, а същевременно следва
жалбоподателя Н. Д. Н. да заплати сума в размер на 65 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 1299 по описа
за 2025 г. на Варненския районен съд.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление № 24 – 0433 – 001204 от 26.09.2024 г.,
издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на Н.
Д. Н., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 175, ал.
1, т. 4 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 1 (един) месец за това, че в 04:25 часа на 18.08.2024 г. в гр.
Варна, по ул. „Девня“ до Стара гара в посока Аспарухов мост, управлява
собствения си лек автомобил „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № В 0435 ХА, като
при ясно подаден за спиране сигнал със стоп палка, водачът не преустановява
движението си, като не спира плавно най – вдясно на посоченото място, а
ускорява скоростта си и се отправя в посока кръгово кръстовище на ул.
„Девня“ до магазин „Кауфланд“ и продължава движението си по бул. „Христо
Ботев“, като водачът е спрян на кръстовището на ул. „Кракра“ и бул. „Христо
Ботев“ – нарушение на разпоредбата на чл. 103 от Закона за движение по
пътищата, като намалява размера на наложеното административно наказание
„глоба“ до размер от 50 лева.
Осъжда ОД на МВР гр. Варна да заплати на Н. Д. Н., с ЕГН: **********, с
адрес: * парична сума в размер на 240 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството по НАХД № 1299 по описа за 2025 г. на
Варненския районен съд.
6
Осъжда Н. Д. Н., с ЕГН: **********, с адрес: * да заплати на ОД на МВР гр.
Варна парична сума в размер на 65 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството по НАХД № 1299 по описа за 2025 г. на
Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7