№ 11873
гр. *****, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110158722 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С. ЕАД срещу М. И. С., с
която са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
*****, бул. „*******“, бл. 212, вх. Д, ет. 7, ап. 18, аб. № ****. Поддържа, че съгласно
тези ОУ е доставял на ответника за процесния период топлинна енергия, за която не е
заплатена дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 1327,35 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 07.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 214,56 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2021 г. до 25.07.2023 г., сумата от 25,13 лв., представляваща главница
за услугата дялово разпределение, начислена за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва за забава от 07.08.2023 г. до изплащане на вземането, и
сумата от 5,53 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за услугата
дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК от 07.09.2023 г. по ч.гр.д. 44384/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът в отговора на исковата молба, чрез назначения по делото особен
представител, не оспорва иска, а навежда признание на фактическите обстоятелства,
1
на които същият се основава.
Ищецът в открито съдебно заседание, проведено на 20.05.2025 г. е поискал
постановяване на решение при признание на иска. Доколкото ответникът е
представляван от особен представител, и на основание чл. 29, ал. 5 ГПК последният
може да извърша действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с
одобрението на съда, пред който се води делото, а такова не е извършено по преценка
на докладчика, намира, че признанието на иска следва да се тълкува като признание на
фактическите обстоятелства, на които същият се основава.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна енергия и за
дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обтоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по
см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковете за
главница са основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
2
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на
топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид извършеното от ответната страна признание на всички фактически
обстоятелства, на които се основава претенцията на ищеца, съдът намира исковете за
главница за доказани по основание и размер, поради което следва да се уважат в
пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Т. *****“ ЕАД на битови клиенти в гр. *****, в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
3
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложените съображения и извършеното признание на фактическите
обстоятелства, на които се основава иска, същият следва да бъде уважен в пълен
размер.
Искът за мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение
следва да се отхвърли като неоснователен по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана
втората предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът
е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на спора право на възнаграждение има както ищецът, така и
ответната страна.
Ищецът претендира разноски, от които 588,45 лв. в исковото производство и
81,45 лв. в заповедното производство. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 586,38 лв.,
представляваща дължими разноски по исковото производство и 81,16 лв. разноски по
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете.
Ответната страна е представлявана от особен представител, поради което в
нейна полза не се дължи присъждане на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. И. С., ЕГН
********** дължи на „Т. *****“ ЕАД, ЕИК: ********* следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 1327,35 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
4
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 07.08.2023 г. до
изплащане на вземането,;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от сумата от 25,13
лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение, начислена за периода
от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава от 07.08.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от сума в размер на 214,56 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за реално доставена
топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 25.07.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес гр. *****, бул. „*******“,
бл. 212, вх. Д, ет. 7, ап. 18, аб. № **** и за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК от 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 44384/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 56 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т. *****“ ЕАД, ЕИК:
********* срещу М. И. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 5,53 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за
услугата дялово разпределение, начислена за периода от 15.08.2020 г. до 25.07.2023 г.,
която сума се отнася до топлоснабден имот с адрес гр. *****, бул. „*******“, бл.
212, вх. Д, ет. 7, ап. 18, аб. № **** и за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК от 07.09.2023 г. по ч.гр.д. № 44384/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 56 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. И. С., ЕГН ********** да
заплати на „Т. *****“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 586,38 лв., представляваща
дължими разноски по исковото производство и 81,16 лв. разноски по заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5