№ 140
гр. Б.С., 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц. Н. Харалампиева
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Ц. Н. Харалампиева Гражданско дело №
20241410100699 по описа за 2024 година
Предявен е иск с вх. № 2633/13.05.2024г. от Ц. П. Д., ЕГН ********** от
с. В., общ. Б.С., обл. В., действаща чрез пълномощника си адв. Н. М. М. от АК
Я. против ”ВИВУС БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., район Л., ул. ”Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от З.С.Р., за признаване за установено, че сключеният между
страните Договор за кредит № ********** от 04.09.2023 г. е нищожен, както и
в условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата,
предвиждаща заплащане на такса бързо разглеждане на кредита по цитирания
договор на основание чл.10а, вр.чл.19, ал.4, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП;
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит №
********** от 04.09.2023 г., сключен между нея и ответното дружество.
Сочи се, че съгласно договора ищцата е получила сумата от 1280.00
лева, при ГПР 49.7.60%, ГЛП 40.97%, при срок на кредита от 30 дни.
Отразено е, че съгласно договора, ищцата следва да заплати такса за
бързо разглеждане на документи в размер на 251.28 лева.
Твърди се, че ищцата е заплатила за „ такса удължаване на срока на
общо дължимата сума „ сумата в размер на 780.00 лева.
Счита се, че така уговорената „ такса за бързо разглеждане „ е нищожни
на основание чл.10а, вр.чл.19, ал.4, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП.
Отразено е, че възможността за събиране от потребителя на такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
1
разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Сочи се, че законът не допуска
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 от ЗПК, а
процесната такса била в явно противоречие с чл.10а от ЗПК.Услугата „ такса
бързо разглеждане “, представлявала услуга с възможност за улеснената
процедура за получаване на парични средства ,т.е. тази услуга по своята
същност представлявала дейност по усвояване и управление на кредита и е в
пряко нарушение на чл.10а от ЗПК.
Отразено е, че в правната доктрина и съдебната практика безспорно се
приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1,
предл.З-то е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той
изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други
разпоредби.Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на
принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.Тъй като ставало
дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип е
чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8,
ал.2 и чл.9 от ЗЗД.Поради накърняването на принципа на „ добри нрави " по
смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД се достигало до значителна не
еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцата, с цел извличане на собствена изгода на
кредитора.
В случая се счита, че е налице нееквивалентност между престациите,
тъй като сумата, която се предоставя по процесните такси, съставлява
допълнителна сума, която е в размер на почти ¼ от общата сума на отпуснатия
кредит.Счита се, че по този начин безспорно се нарушавал принципа на
добросъвестност и справедливост, като принципът на добросъвестността бил
застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото
спазване, както и на принципа на справедливостта, е да се предотврати
несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Сочи се, че уговорената такси е била във вреда на потребителя и не
отговаряли на изискванията за добросъвестност и справедливост и водела до
неравновесие в правата на страните, като по този начин били в ущърб на
ищцата като потребител.
Счита се и, че така уговорените такси, предвидени в процесния договор,
са нищожни поради това, че се стига до нарушаване на нормативно
предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1
пр.2 от ЗЗД, вр.чл.19 ал.4 от ЗПК.
Счита се, че така уговорените такси е следвало да бъдат включени в
процента на ГПР, в който съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК,
следвало да бъде включено „ лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
2
договора за потребителски кредит.Сочи се, че с възнаграждението по
процесната такса се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за
кредит, което е следвало, но не е било включено в процента на ГПР,
единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, което от
своя страна водело до недействителността им.
В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства: заверено копие от договор за кредит №9749843011от
04.09.2023г. и приложенията към него.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му
представител – Д. Д. - юрисконсулт, е постъпил писмен такъв.
Ответникът предявява насрещен иск и прави следните искания:
- за осъждане на ищцата да заплати на ответното дружество сума в
размер на 700.00 лева, представляваща просрочено задължение по договора за
кредит №9749843011от 04.09.2023г., ведно със законната лихва за забава
считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 11.07.2024г.
Прави се искане за отхвърляне на предявения иск от ищцата, като
неоснователен и недоказан.
Претендират се и направените по делото разноски.
С отговора не се оспорва сключването на договора за кредит №
********** от 04.09.2023г.В тази връзка е отразено, че договорът между
страните е сключен на 04.09.2023г. в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние.Отразено е, че с подписването на договора, кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя сума в размер на 150.00 лева,
представляваща главница по кредита.Кредитът бил за период от 30 дни и бил с
падежна дата 04.10.2023г.Твърди се, че начислените такси и лихви по кредита
са както следва - договорна лихва в размер на 5.05 лева, такса „ бързо
разглеждане „ в размер на 31.54 лева, като така общият размер на кредита,
който кредитополучателят е следвало да погаси на падежната дата е бил на
стойност 186.59 лева.
Посочено е, че още в начален етап от процеса по кандидатстване и
одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни
параметри, се предоставял Стандартен европейски формуляр ( СЕФ ), като
това се случвало в момента, в който кредитоискателят е влязла в сайта
vivus.bg, избрал е сумата и срока, за които кандидатства, след което му е
предоставен СЕФ, който отговарял на всички изисквания относно
информацията, която трябвало да съдържа.Сочи се, че срокът на договора за
кредит започвал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по
сметка на кредитополучателя, както и, че заявената и отпусната сума по
договора е била преведена от ответното дружество на ищцата на 04.03.2021.3г.
по банкова сметка в „ Банка ДСК“ АД, тъй като кредитополучателят е избрал
този начин на получаване на заявената от него сума.
3
Съгласно чл.4 от ОУ към процесния договор, кредиторът се
задължавал да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане
на кредит, изпратено от кредитополучателя е одобрено в срок от 7 календарни
дни, считано от получаването му като се свърже с кредитополучателя и му
даде изричен отговор.Кредиторът предоставял възможност на
кредитополучателя да заяви изрично бързо разглеждане на подаденото искане
за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане била допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна
на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на
отговор до 15 минути от изпращането му.За заявката на допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане на искането за кредит,
кредитополучателят дължал такса за бързо разглеждане.Дължимата сума за
тази допълнителна незадължителна услуга била посочена в специалните
условия на договора за кредит и е включена в тарифа на кредитора, налична
на началната страница на на сайта на ответното дружество както и в самия
договор за кредит.
Ищцата била направила общо осем заявки за допълнителни суми, като се
дължало и допълнително начислена договорна лихва за Бързо разглеждане,
респективно били сключени осем анекса, шест от които на 04.09.2023г. е два
на 05.09.2024.
В резултат на горното, отпуснатите допълнителни суми, към датата на
сключване на последния анекс, общия размер на уговореното задължение, е
било в размер на 1574.14 лева, от които главница-1280.00 лева, такса за бърз
разглеждане – 251.28 лева и договорна лихва – 42.86 лева.
Сочи се, че към датата на подаване на насрещната искова молба, ищцата
не е погасила задължението си, поради което същата имала качеството на
длъжник спрямо кредитора.Същата била направила няколко частични вноски
в общ размер от 580.00 лева., както следва: на 03.10.2023г.-сума в размер на
100.00 лева., на 03.11.2023г.-сума в размер на 100.00 лева., на 22.02.2024г.-сума
в размер на 380.00 лева.
Сочи се още, че като част от клиентски ориентираната политика на
дружеството не са били предприети действия по съдебен ред и депозиране на
Заявление по чл.410 от ГПК, за да се събере дължимата сума от длъжника.
Предвид гореизложените факти и обстоятелства се счита, че ищцата има
качеството на длъжник спрямо ответното дружество, тъй като в процесния
случай е налице валидно сключен реален и формален договор за кредит, по
силата на който кредитодателят е отпуснал заемната сума в първоначален
размер от 1280.00 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне сумата
на падежа, заедно с всички такси и лихви по договора, които предварително е
избрал, за които предварително е бил уведомен, и с които изрично се е
съгласил, че са дължими и следва да бъдат заплатени.
Счита се, че ответното дружество в качеството си на кредитор, чието
вземане е дължимо и изискуемо по процесния договор, има правно основание
4
и интерес да предяви насрещен иск, доколкото плащания от страна на ищцата
по първоначалния иск не са постъпвали по сметки на дружеството и на
практика с настоящото производство се целяло главно да бъде осуетено
правото на кредитора да търси изпълнение от страна на длъжницата, било то
доброволно или принудително.
Счита се още, че с иницииране на настоящото производство и отказ от
осъществяване на контакт с кредитора, се търсело неоснователно обогатяване
за сметка на ответното дружество, което от своя страна нарушавало
разпоредбите на чл.55 от ЗЗД и чрез осъществените процесуални действия и
повдигане на процесния спор, се цели външно валидиране на неправомерно
поведение, представляващо бездействие от страна на длъжника.
Отразено е, че в процесния случай е налице неоснователно обогатяване
както по отношение на такса за вече предоставена услуга на длъжника, така и
реалната главница и договорна и наказателна лихва за забава по формален,
реален и консенсуален договор за кредит.Посочва се, че до настоящият
момент ответното дружество е разчитало на доброволни способи за
изпълнение на задължението, което е в унисон и с клиентски ориентираната
му политика, но въпреки това обаче, пълно погасяване на задължението от
страна на длъжника не е настъпило.Сочи се, че така на практика кредиторът е
лишен от възможността да получи по доброволен способ дължимото му по
реалния формален договор за кредит.
Отделно от гореизложеното исковата претенция се оспорва като
неоснователна и необоснована.Сочи се, че ищцата основава исковата си
претенция на обстоятелства, за които не са представени доказателства.
Изцяло се оспорва исковата претенция, като се излагат следните
аргументи:
- неоснователно и лишено от обективни аргументи било твърдението, че
такса „ бързо разглеждане “ е нищожна на основание чл.10а от
ЗПК.Предоставените допълнителни незадължителни услуги, които ищцата
изрично е заявила, съответствали изцяло на законовата възможност, уредена в
чл.10а, ал.1 от ЗПК.В случая таксата се начислявала за услуги, които са
пожелателни, допълнителни и незадължителни и които се предоставяли само
по изрично искане на кредитополучателя, съобразно Тарифа на
кредитора.Оспорваните такси били именно такава, които гарантирали
насрещна престация от страна на кредитора спрямо кредитоискателя и които
не били свързани по никакъв начин нито с усвояване, още по - малко с
управление на кредита.Оспорваните такси били подробно описана в ОУ, които
са неразделна част от договора за кредит, приложими и по процесния
договор.Това били такси, които са допустими и напълно отговарящи на
разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Таксата за „ бързо разглеждане “ не се
отнасяла до действия, касаещи усвояване и/или управление на кредита,
доколкото същите се дължали за услуга, която се предоставяла преди
5
сключването на договора за кредит и не касаела условията по предоставянето
и/или връщането на същия и услуга, която нямала отношение към размера на
дълга, а към удължаване на падежната дата.Счита се, че при условие, че
законодателят не е дефинирал термина „ управление на кредита ", изводът, че
такса „ експресно разглеждане “ и „ удължаване срока на кредита „ има
характера на такса и комисионна за действие, свързано с усвояване и
управление на кредита, почива на предположение;
- неоснователни били и твърденията за нищожност поради нарушаване
на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД и императивните изисквания на ЗЗП.Сочи се, че
с оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля, ищцата
с подписване на искането за кредит и на самия договор за кредит, е изявила
ясно и недвусмислено съгласието си, че желае да ползва услугата експресно
разглеждане, при отразената в специалните условия на договора
цена.Възнаграждението било дължимо за реално извършена услуга, чиято
стойност била обусловена от краткото време / 15 минути /, в което следвало да
бъде предоставена.В общия случай и когато кредитоискателят не желае
използването на допълнителна услуга, всички необходими проверки на данни
и декларирани обстоятелства се осъществявали в рамките на до 7 дни от
получаване на искането за отпускане на кредит.
Счита се, че с оглед ясно определената престация, при заявяване и
получаване на допълнителната услуга „ бързо разглеждане “, същата не може
да бъде категоризирана като противоречаща на добрите нрави или
накърняваща договорното равноправие, откъдето и исковата претенция, за
прогласяване на уредените в договора клаузи за нищожни, се явявала напълно
неоснователна;
- неоснователно било и твърдението за нищожност на процесната клауза
на основание чл.26 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.Сочи се, че единствен
обективен и задължителен показател за максималния размер на ГПР, е
действащото правило на чл.19. ал.4 от ЗПК, по силата на което императивно
изискване, ГПР може да се уговаря свободно до размер от 50 % от главницата
по кредита.В обхвата на така предвиденото ограничение законът не
предвиждал ограничение на отделните компоненти, от които може да се
формира ГПР, нито налага задължителни такива.Спазването на чл.19, ал.4 от
ЗПК не изключвал определяне на договорна възнаградителна лихва от 50 %,
ако тя е единственият начисляван на потребителя разход от обхвата на ГПР,
както е дефиниран по чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК.
По съществото си таксата „ бързо разглеждане " представлявала
възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която се предоставя на
кредитополучателя преди сключването на договора и която услуга нямала
връзка с условията и параметрите на договора за кредит, отнасящи се до
определянето на размера и заплащането на възнаграждението за ползване на
предоставения паричен ресурс.Това било така, тъй като таксата за „ бързо
разглеждане „ е дължима за това, че кредитоискателят изрично е заявил и се е
6
възползвал от възможността искането му за сключване на кредит да бъде
разгледано приоритетно с правото да получи отговор в рамките на до
петнадесет минути от получаване на искането, т.е. тази такса следвало да
възмезди усилията на кредитора за това, че ангажира приоритетно човешки и
технически ресурс, в рамките на до 15 минути се извършват всички
необходими проверки на данни и декларирани обстоятелства, които
стандартно се осъществяват в рамките на до 7 дни от получаване на искането
за отпускане на кредит.
Счита се, че начислените такси са правомерно уредени, утвърдени от
регулаторен орган и законосъобразно начислени.Сочи се, че в случая както
специалните, така и приложимите ОУ към договора за кредит са били изрично
съгласувани с компетентния орган в областта на защита на потребителите,
съгласно изискванията на ЗЗП, поради което се счита за напълно
неоснователно искането за обявяване на нищожност на процесните клаузи,
уреждащи допълнителни незадължителни услуги.Нямало законово основание
тези такси да бъдат включени в обхвата на ГПР и исковата претенция се
явявала напълно неоснователна;
- неоснователно и лишено от обективни аргументи било и твърдението
за нищожност на процесиите клаузи поради неравноправност.Сочи се, че
процесния договор за потребителски кредит бил съобразен изцяло по форма и
съдържание с императивните изисквания на Глава трета от ЗПК.Дружеството
било спазило и прилагало точно изискванията на специалното
законодателство в частност ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП, като още на етап
преддоговорна информация, кредитоискателят бивал запознат със
специалните условия и параметри на договора за кредит, като за целта
съобразно законовите предписания, в момента, в който той е влязъл в сайта на
ответното дружество, избрал е сумата и срока, за който кандидатства, му се
предоставял СЕФ, отговарящ на всички изисквания относно информацията,
която трябва да съдържа. Разпоредбите на ЗЗП са били спазени изцяло, като
ОУ, включително и регламентираната в тях такса за експресно разглеждане
били предварително предоставени и съгласувани по реда на чл.148, ал.3 от
ЗЗП с КЗП, който орган е правоприлагащ и следящ за точното изпълнение
разпоредбите на ЗЗП, откъдето следвало, че в случая не са налице нарушения
на законовите изисквания.
Към отговора са представени заверени копия от следните писмени
доказателства:СЕФ; договор за кредит.; ОУ към него и анекси; справка за
постъпили частични вноски по задължението.
Претендират се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. За
ответното дружество също не се явява представител.
По делото е прието заключение по допусната ССЕ.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
7
правна страна следното:
На 04.09.2023г., ищцата Ц. Д. в качеството си на кредитополучател
сключила с ответното дружество в качеството му на кредитодател договор за
кредит №**********/24.09.2023г. и анекс към договора по смисъла на чл.9 от
ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.По силата на договора ответното дружество е
предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 1280.00 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с
дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.
В договора били уговорени следните параметри и условия:
- сума на кредита / главница / – 1280.00 лева;
- срок на кредита – 30 месеца;
- ГПР – 49.60%;
- ГЛП – 40.97%;
В договора за кредит и в анекса била предвидена такса за бързо
разглеждане в размер на 282.82 лева.
Услугата бързо разглеждане била допълнителна незадължителна услуга,
която се предоставяла при изрично искане от страна на кредитополучателя и
гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути
от изпращането му.За заявката на допълнителната незадължителна услуга за
бързо разглеждане на искането за кредит, кредитополучателят дължал такса за
бързо разглеждане.Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна
услуга била посочена в специалните условия на договора за кредит и е
включена в тарифа на кредитора, налична на началната страница на на сайта
на ответното дружество както и в самия договор за кредит.
Ищцата направила общо осем заявки за допълнителни суми, като се
дължало и допълнително начислена договорна лихва за Бързо разглеждане,
респективно били сключени осем анекса, шест от които на 04.09.2023г. е два
на 05.09.2024.
В резултат на горното, отпуснатите допълнителни суми, към датата на
сключване на последния анекс, общия размер на уговореното задължение, е
било в размер на 1574.14 лева, от които главница-1280.00 лева, такса за бърз
разглеждане – 251.28 лева и договорна лихва – 42.86 лева.
Представения по делото договор за потребителски кредит
№**********/24.09.2023г., установява възникналото заемно правоотношение
по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между ищцата, в качеството
й на кредитополучател и ответното дружество, в качеството му на
кредитодател.
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор,
8
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър
на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.
Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и
същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и
по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП.
Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение
на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата
разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно
формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в Приложение №1 начин. Неспазването на това изискване води
до недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи,
настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.
Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване
9
на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, като
тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на
неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не
до неизпълнение на други задължения.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на
процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7
– т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е
посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
148 от ЗЗП.
Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави
заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността
на потребителя.Такса за бързо разглеждане съставлява установена
отговорност на длъжника за неизпълнение на задълженията си.Една от
нейните цели съгласно чл.92 от ЗЗД е да гарантира точното изпълнение на
задължението, като с оглед уговорения размер, таксата мотивира длъжника да
изпълни точно и качествено.Също така неустойката обуславя и заплащане на
обезщетение на кредитора без доказване на вредите за него.
В тази връзка съдът намира, че претендираната такса за бързо
разглеждане, произтича от неравноправна клауза съгласно чл.143 от ЗЗП,
поради което е и нищожна, включително и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Уговорената такса в случая е във вреда на потребителя, същата не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на кредитодателя и потребителя, тъй като кредиторът
е прехвърлил отговорността си за дължимата професионална грижа по чл.16
от ЗПК на потребителя. Съдът намира, че задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договора и общите условия, както и, че
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора, с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е
да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, тъй като ще увеличи подлежаща на връщане сума.В този
смисъл е и константната съдебна практика.
С оглед гореизложеното, уговорена по този начин, такса излиза извън
10
присъщите функции на неустойката – обезпечителна, обезщетителна и
санкционна, и цели само неоснователно обогатяване. Именно поради това
тази клауза от договора, с която същата е уговорена е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1 от ЗЗД. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави, се съдържат в ТР №1 от
15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е такса
/неустойка/, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
С уговорената такса се накърнява принципа на „ добрите нрави „ по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като се достига до значителна
неравностойност на насрещните престации.
Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като
уговорената неустойка, предвидена в договора за кредит е нищожна на
основание чл. 146, ал.1 от ЗЗД.В случая такава неравностойност е налице, тъй
като сумата, която се предоставя по така уговореното, представлява
допълнителна сума, която с оглед размера на отпуснатия кредит е в значителен
размер.По този начин се нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост, и така уговорената неустойка е във вреда на потребителя и
води до неравновесие в правата на страните по договора.
Също така, така уговорената такса е нищожна и поради това, че се стига
до нарушение на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на
закона на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК.В
процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен
разхода за заплащане на неустойка, предвидена в договора за кредит, поради
което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря
на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена
само общата сума, която потребителя дължи.Размерите на посочените в
договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните
такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като
процента, с който се е оскъпил кредита, след като в него се включи
процесната такса възлиза на 1959%, видно от заключението на вещото лице. В
този смисъл е и разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1 от ДР на ЗПК, а
невключването му е единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 от ЗПК и ще се получи общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти
размерът на законната лихва за забава.При това положение нарушена се явява
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува
яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност
на кредита.
Целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително
възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата / т.н. скрита
възнаградителна лихва /, уговорена в противоречие с добрите нрави и с
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Този разход е следвало да бъде включен в
ГПР, но същият не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на
11
ГПР по договора за кредит.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е
императивна по своя характер е в защита на обществения интерес и цели
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за кредит
да се явява свръх обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в
договора за заем допълнително плащане, заобикаля изискването на чл.19, ал.4
от ЗПК относно максималния размер на ГПР, респективно клаузата е
нищожна по смисъла на чл.19, ал.5 от ЗПК.При това положение се налага
извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй
като в него липсва действителния процент на ГПР.Горното се установява от
заключението на вещото лице, от което е видно, че ГПР по процесния договор,
определен след включване на главницата, лихвата и размера на такса бързо
разглеждане е в размер на 1959% и надвишава петкратно размера на законната
лихва.
Договорката за заплащане на процесната клауза, при които е сключен
договора за заем е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на потребителя и кредитора, поради което същата представлява
неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.
Доказателствата по делото не обуславят извод кредитът да е бил
предоставен на ищеца с оглед неговата търговска или професионална дейност,
в рамките на която да е сключен процесния договор. Напротив, ищецът
попада в приложното поле на §13, т.1 от ЗЗП, поради което се ползва с
потребителска защита.
В практиката на ВКС е прието, че добросъвестността по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите, обичая и
морала, установен в даден етап от развитието на човешкото общество, което е
формирало конкретните етични норми при изпълнение на задълженията и
упражняване на правата на членовете на общност.
В случая в противоречие с нормите на добросъвестността е уговорената
процесна такса в полза на заемодателя под формата на скрит разход по
кредита, което води до явна нееквивалентност на престациите, като се касае за
договор, с размер на действително ГПР по – висок от размера на законната
лихва по просрочени задължения, който ГПР не е обявен на потребителя в
действителния му размер, по който договор потребителят е икономически по –
слаб субект и не е могъл да влияе върху съдържанието на договора, а рискът
от неплатежоспособност остава единствено за него.Свободата на
договарянето съгласно чл.9 от ЗЗД не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по договора за сметка на другата
или да води до нарушаване на други правни принципи, включително и на
добрите нрави.В случая уговорката за заплащане на процесната неустойка не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
12
неравновесие в правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на
кредита, като се дължи от кредитополучателя при всички положения –
независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността му или не.С
оглед гореизложеното искът по чл.26 от ЗЗД се явява основателен и следва да
бъде уважен.
На основание чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона е нищожна.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по него.С оглед на това правило в
настоящия случай ищцата ще дължи само чистата стойност на кредита в
размер на 1280.00 лева, но не и договорна и наказателна лихва, неустойката,
както и други такси, предвидени в договора.
От заключението на вещото лице, което не е оспорено от ищцата се
установи, че последната е направила плащания по кредита в общ размер на
580.00 лева.
Съдът намира за безспорно установено, че ответното дружество
”ВИВУС БГ” ЕООД, ЕИК ********* е превело на ищцата – ответник по
насрещния иск сумата от 1280.00 лева, поради което последната дължи само и
единствено чистата главница.Поради неплащане в срок на дължимите по
кредита вноски, в хода на производството кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, което волеизявление е достигнало до длъжника.
Както вече беше отбелязано съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита – главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Горепосоченото води до извод за основателност на
насрещната искова молба за дължима главница в размер на 700.00 лева на
основание чл.23 от ЗПК, дължима ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска–11.07.2024г., до окончателното изплащане на
задължението.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на ответното
дружество следва да бъдат присъдени разноски за дължимата по делото
държавна такса внесена от ищцата по предявения иск в размер на 51.20 лева /
петдесет и един лева и 20 стотинки / и сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 428.00 лева / четиристотин двадесет и осем лева/.
С оглед изхода на делото по предявения насрещен иск, ищецът по
насрещния иск има право на разноски. Ответното дружество претендира
юрисконсултско възнаграждение. В случая определеното възнаграждение за
иска следва да се определи с оглед на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие при
13
дела с интерес до 1000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е
400.00 лева.
Съобразно уважения насрещния иск, ищцата по главния иск следва да
бъде осъдена да заплати на ответното дружество внесената държавна такса по
насрещния иск в размер на 50.00 лева / петдесет лева /.
По отношение на внесения депозит за изготвяне на съдебно –
счетоводната експертиза съдът намира, че същият също следва да бъде
разделен на две – по ½ за всеки един от исковете – главен и насрещен такъв,
тъй като даденото заключение касае изхода и по двата иска.При това
положение ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата
сума в размер на 215.00 лева / двеста и петнадесет лева /, за внесения депозит
за вещо лице.
Или Ц. Д. следва да бъде осъдена да заплати на ответното дружество
разноски по насрещния иск в общ размер на 450.00 лева / четиристотин и
петдесет лева /, а ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
Д. разноски в общ размер на 694.20 лева / шестстотин деветдесет и четири
лева и 20 стотинки/.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по иска с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен
от Ц. П. Д., ЕГН ********** от с. В., общ. Б.С., обл. В. чрез пълномощника си
адв. Н. М. М. от АК Я. против ”ВИВУС БГ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район Л., ул. ”Димитър Хаджикоцев”
№ 52-54, представлявано от З.С.Р., договор за кредит № ********** от
04.09.2023 г. за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне
на закона, както и поради факта, че се явява неравноправна клауза.
ОСЪЖДА на основание чл.23 от ЗПК Ц. П. Д., ЕГН ********** от с.
В., общ. Б.С., обл. В. ДА ЗАПЛАТИ на ”ВИВУС БГ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., ул. ”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от З.С.Р. сума в размер на 700.00 лева
/ седемстотин лева /, представляваща главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 04.09.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба -
11.07.2024г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното изплащане на
задължението
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ”ВИВУС БГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., ул. ”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от З.С.Р. ДА ЗАПЛАТИ на Ц. П. Д.,
ЕГН ********** от с. В., общ. Б.С., обл. В., сума в размер на 694.20 лева /
шестстотин деветдесет и четири лева и 20 стотинки/, представляваща
сторените в производството разноски.
14
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц. П. Д., ЕГН ********** от
с. В., общ. Б.С., обл. В. ДА ЗАПЛАТИ на ”ВИВУС БГ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., район Л., ул. ”Димитър
Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от З.С.Р., сума в размер на 450.00 лева
/ четиристотин и петдесет лева /, представляваща сторените в производството
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.77 от ГПК Ц. П. Д., ЕГН ********** от с. В.,
общ. Б.С., обл. В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Б.С., сума в размер на 80.00
лева / осемдесет лева /, представляваща довнасяне за изготвена ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
15