№ 721
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. И.а
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно
гражданско дело № 20232100500340 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод частна жалба от И.
И. К. ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Трайко
Китанчев“ № 22, ет.1, адвокат Маргарита Александрова от БАК, против
Определение № 10 от 09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 171/2021 г. по
описа на Районен съд – Поморие, с което съдът е оставил без уважение
искането на съделителя И. К. за освобождаване от заплащане на държавна
такса от 2335,72 лева.
Недоволство от така постановеното определение изразява частният
жалбоподател, който го намира за неправилно, незаконосъобразно,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. На първо място счита, че решаващият съд не е взел предвид
изложените обстоятелства в молбата за освобождаване от заплащане на
държавна такса, тъй като частния жалбоподател е у. в ** клас в СУ „Л. К.“ –
гр. Н. и е пълнолетен от няколко месеца. Посочва се, че няма трудови доходи
и доходи от други източници, не притежава МПС, а притежава единствено ¾
идеални части от делбения имот при запазено право на ползване на неговата
баба. Сочи, че майка му и малолетния му брат живеят в процесния недвижим
имот, а баща му, с когото не поддържа отношения, е длъжник на различни
кредитори. Представя доказателства, че майка му Т. И.а работи като сезонен
работник и е получила възнаграждение за месец октомври в размер на 228
1
лева, съгласно представеното удостоверение. Твърди, че има интерес от
подаване на въззивна жалба срещу решение №192/24.11.2022 г. по гр.д.
№171/2021 г. на ПРС, тъй като цялото семейство живее в делбения имот и
изнасянето му на публична продан, както е постановил районният съд, би
поставило в риск цялото му семейство, тъй като никой от тях не притежава
друго жилище. Излага съображения. Моли съда за отмяната на определението
и освобождаване от заплащане на държавна такса от 2335,72 лева, съгласно
чл.83 ал.2 от ГПК.
Съдът, като съобрази закона, намира за установено следното:
С посоченото по-горе решение № 192/24.11.2022 г. ПРС е изнесъл на
публична продан недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор
00833.502.50.10 по КККР на гр. Ахелой, общ. Поморие, състоящ се от четири
етажа на застроена площ от 60 кв.м. при квота съответно ¾ ид.части - за И. К.
и ¼ ид.част - за К. Г. к.. Частният жалбоподател И. К. е подал въззивна жалба
срещу решението, като делбения съд му е определил дължима за внасяне
държавна такса в размер на 2335,72 лева. След като жалбата е оставена без
движение, частният жалбоподател е подал молба вх.№4935/29.12.2022 г., с
която е поискал освобождаването му от държавна такса, тъй като лицето не
разполага със средства за заплащане на държавна такса за въззивната жалба, а
и семейството му не разполага с такава сума. Представена е декларация, от
която е видно, че съделителят не разполага с друго имущество освен
процесните ¾ ид.части от къща и съвсем скоро е навършил пълнолетие.
За да постанови обжалвания резултат, ПРС е разгледал хипотезата на
чл.83 ал.2, т.1 до т.7 от ГПК, а именно имуществено състояние удостоверено
с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост,
възраст и др. обстоятелства, както и представените – удостоверение, че
лицето е у. в **-ти клас и не притежава доходи от трудово правоотношение
или МПС-та, е счел, че в случая не са налице условията за освобождаване от
държавна такса.
Настоящата съдебна инстанция намира подадената частна жалба за
неоснователна, което налага атакуваното определение да бъде потвърдено.
Преценката за наличие или липса на предпоставки по чл.83 ал.2 от ГПК се
прави към момента на предявяване на молбата. Действително частният
жалбоподател не притежава друго имущество освен идеална част от делбения
2
имот и е пълнолетен от 21.10.2022 г. Въпреки това обаче, обемът на
притежавано имущество има самостоятелно значение и наличието на
притежавано недвижимо имущество се явява пречка за освобождаване от
държавна такса. Делът на съделителя възлиза на 116786 лева, което само по
себе си предпоставя неприложимостта на разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК.
В този смисъл е определение № 16/17.01.2022 г. по гр.д. №24/2022 г., ІV г.о.
на ВКС. Следва да се има предвид и обстоятелството, че молбата за
освобождаване от внасяне на държавна такса е за въззивно обжалване по
делбено производство, във втората фаза по извършване на делбата, в което
всяка страна има двойно процесуално качество на ищец за своята идеална
част и съответно ответник досежно идеалната част на другия собственик, като
в производството пред районния съд не е ползван способа на доброволна
делба с цел избягване на плащане на по-високи държавни такси и разноски. В
този смисъл съдът намира, че не са налице основанията за освобождаване на
частния жалбоподател от държавна такса, което налага обжалваното
определение да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10 от 09.01.2023 г., постановено по
гр.д. № 171/2021 г. по описа на Районен съд – Поморие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в седмичен срок от
връчване препис от определението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3