Р Е Ш Е Н И Е
№ 296 / 16.5.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1127 по описа за 2021 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалбата на С.Й.М.,
ЕГН **********,***, срещу Решение № 1012-12-232#1/20.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с
което е потвърдено разпореждане № 121-00-418-3/11.08.2021 г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което му е отказано
отпускане на парично обезщетение за безработица, поради неизпълнение на
фактическия състав на чл. 54а КСО. В жалбата са изложени най-общо доводи за незаконосъобразност на обжалвания
акт, като издаден в нарушение на материалния закон. Твърди, че е осъществявал
трудова дейност при осигурителя „ГРГ експорт“ ЕООД и счита, че работодателят го
е осигурявал. В съдебно заседание и представени писмени бележки, процесуалният
му представител адвокат И.П. поддържа жалбата, иска отмяна на акта и връщане на
преписката на органа за ново произнасяне.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ-Пазарджик, чрез
процесуален представител юрисконсулт Ц.М., изразява становище за
неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
С.М. е подал заявление от 05.02.2021 г. в Дирекция
„Бюро по труда”-Пазарджик за отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл. 54а КСО, като към него е приложил заповед № 48/31.01.2021 г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение с „ГРГ експорт” ЕООД, гр. Бургас, считано
от 31.01.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. З от Кодекса на труда -
„поради намаляване обема на работа”.
По подаденото заявление са извършени проверки в
информационната система на НОИ на данните, подадени съгласно изискванията на Наредба
№ Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данните от работодателите, осигурителите за осигурените от тях
лица, както и за самоосигуряващите се лица във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 от
Кодекса за социално осигуряване. Констатирано е, че за лицето е подадено
уведомление за сключен трудов договор от 25.05.2020 г., на длъжност „общ
работник” и основно трудово възнаграждение 1000 лв. с работодател „ГРГ експорт”
ЕООД, както и че за лицето са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО
за осигуряване с осигурителен доход, въз основа на който се определя дневния
размер на паричното обезщетение, както и че дължимите осигурителни вноски не са
внесени от работодателя в приход на държавното обществено осигуряване.
След анализ на данните в информационните системи
на НОИ за осигурителя „ГРГ експорт” ЕООД е установено наличието на данни,
водещи до съмнение за злоупотреби със средства от ДОО, за което е подаден
сигнал до контролните органи на НОИ. Преценено е, че са налице достатъчно
данни, които могат да доведат до отказ за изплащане на парично обезщетение за
безработица, поради което с Разпореждане № 121-00-418-1/09.02.2021 г. на
ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 КСО производството
по отпускане на парично обезщетение за безработица на С.М. е спряно.
В хода на извършена проверка на осигурителя „ГРГ експорт”
ЕООД не са установени данни за реално осъществяване на търговска или друг вид
дейност за периода от 31.08.2016 г. до 30.09.2020 г. Заключено е, че същото е
подавало данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО без правно
основание От дружеството не са представени доказателства за основната дейност и
обекти, в които се е извършвала същата. Не е предоставена подробна и конкретна
информация относно работното място на лицата, за които са подавани уведомления
по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ). Във връзка с това, контролните
органи на ТП на НОИ-Пазарджик, на основание чл. 108, ал. 1, т. З КСО са издали
задължителни предписания № ЗД-1-12-00837193/06.11.2020 г., които са влезли в
сила и въз основа на тях подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО данни за С.М.
са заличени за периода от 25.05.2020 г. до 30.09.2020 г.
С Разпореждане № 121-00-418-2/10.08.2021 г. производството
по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за
безработица е възобновено, като с Разпореждане № 121-00-418-3/11.08.2021 г. на
основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. чл. 54а, ал. 1 КСО е отказано отпускане на
парично обезщетение за безработица с мотив, че С.М. няма осигуряване във фонд
„Безработица” за 12 месеца от последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването.
Разпореждането е обжалвано от М., като по жалбата
е издадено и процесното решение № 1012-12-232#1/20.09.2021 г. на директора на
ТП на НОИ-Пазарджик, с което органът е приел, че няма възникнало осигурително
правоотношение, каквото жалбоподателят претендира като породено от трудово
правоотношение, поради което същият няма качеството на осигурено лице по
аргумент от § 1, т. 3 от ДР на КСО. Посочено е, че едно от условията, на които
трябва да отговаря лицето, за да се приеме за осигурено, е да осъществява
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1 КСО. Изтъкнато е, че наличието на трудов договор и подаване на данни
по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО в регистъра на осигурените лица не е достатъчно
условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо
реално да е осъществило трудова дейност.
За изясняване на значимите за спора факти и
обстоятелства по делото са допуснати до разпит свидетелите Т.Й.Ю. – сестра на
жалбоподателя и И.Г.Л. - служител на „ГРГ експорт“ ЕООД. Свидетелят Ю. заявява,
че с брат й от м. май до края на 2020 г. са работили за „ГРГ експорт“, като
берачи на гъби. Заявява, че по договор заплатите им били по 1 000 лв., но
реално са взимали по 850-860 лв. след приспадане на осигуровките, за което са
се подписвали на списък. Твърди, че са си получили всички заплати, като същите
не са зависили от количеството продукция. Посочва, че са работили и в събота и
в неделя, за което им се е плащало по 30 лв., понякога 35-40 лв. на ден ако са
събрали повече гъби. Посочва, че заплащането е ставало от управителя на
дружеството.
Свидетелят Л. заявява, че е работил в „ГРГ експорт“
ЕООД от м. май 2020 г. до м. май 2021 г. на длъжност „мениджър“. Твърди, че
заплатите са се изплащали в брой, за което работниците са се подписвали на
разплащателна ведомост в складовата база и офис в с. Мало Конаре. Посочва, че
обикновено управителят на дружеството е изплащал заплатите, но се е случвало и
той да го прави. Заявява, че заплатата не е зависела от набраното количество
гъби, като за извънредния труд се е плащало по 30 лв. на ден. Заявява, че не са
внасяни осигуровки на работниците.
При така установеното от фактическа страна и след извършена
цялостна проверка на акта във връзка с правомощията по чл. 168 АПК, Административен
съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на
правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по
същество – неоснователна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган. Съгласно
чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. При издаването на обжалваното решение административният орган не е допуснал
нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт е
мотивиран, като в мотивите си, органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. При издаването му не е допуснато и противоречие
с материалния закон.
Събраните в хода на административното производство
доказателства са довели органите на ТП на НОИ-Пазарджик до извода, че
жалбоподателят реално не е извършвал трудова дейност в изпълнение на
задълженията си по сключения трудов договор с „ГРГ експорт“ ЕООД. Тези изводи
съдът намира за правилни.
Материалното право на парично обезщетение за безработица
е регламентирано в чл. 54а и сл. КСО, като право на такова обезщетение имат
лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни
вноски. От това легално определение следва, че осигурено лице е това лице,
което извършва трудовата дейност, за която подлежи на задължително осигуряване.
Съгласно чл. 10 КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудовата си дейност и за което са внесени или дължими
осигурителните вноски и продължава до прекратяването й. В случая спорът е
именно на плоскостта на твърдението на ответника, че жалбоподателят не е
осигурено лице поради фиктивността на правоотношението, обуславящо дължимостта
на осигурителните вноски, респ. липсата изобщо на дължимост на такива вноски от
страна на осигурителя.
Наличието на трудово правоотношение в повечето
случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно
за целите на осигуряването, както правилно е приел административният орган.
Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е
достатъчно лицето да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово
правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това
правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност,
не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани
данни в НАП, дори и при внесени осигурителни вноски, какъвто не е настоящият случай.
По делото са представени влезли в сила задължителни предписания, с които „ГРГ
експорт“ ЕООД е задължено да заличи данните по реда на чл. 5, ал. 4 КСО по
отношение на С.М. за периода 25.05.2020 г. до 30.09.2020 г., поради това че е
констатирана липса на основания и доказателства за извършване на трудова
дейност на наетото по трудово правоотношение лице. Прието е за установено, че дружеството
не извършва стопанска дейност и М., за когото са подадени данни в регистъра на
осигурените лица не притежава такова качество. По делото са събрани достатъчно
доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че не е налице
осъществена трудова дейност. В тази връзка съдът не кредитира показанията на
свидетеля Ю., доколкото същата е сестра на жалбоподателя и е заинтересована от
изхода на делото. От друга страна показанията на двамата свидетели са много
общи не дават реална представа за начина и мястото на извършване на трудова
дейност. Разминавания има и относно размера на възнаграждението, лицата, които
са изплащали заплатите и мястото, на което се е извършвало. Представените от
жалбоподателя ведомости на „ГРГ експорт“ ЕООД не могат да служат за
доказателство относно основния спор в настоящото производство, а именно
осъществявана ли е реално трудова дейност от С.М.. В хода на административното
и съдебното производство са събрани достатъчно доказателства за това, че М.
няма качеството „осигурено лице“, като констатациите на органа не се
опровергаха от жалбоподателя. С оглед събраните доказателства, недоказани
остават твърденията на жалбоподателя, че реално е осъществявал трудова дейност и
че е полагал труд в полза на осигурителя. Доказано е единствено, че са подавани
декларации, но осигуровки не са внасяни, в какъвто смисъл са и показанията на
свидетеля Л.. Представения по делото трудов договор, както и показанията на
разпитаните свидетели, не установяват по безспорен начин извършването на трудова
дейност. Всички тези данни не свидетелстват по безспорен начин за реализиране
на търговска дейност от дружеството. Те могат да бъдат индиция за такава, но
установените с тях факти следва да кореспондират на останалите доказателства,
обосноваващи в тяхната съвкупност безспорен извод за реално извършвана
търговска дейност на дружеството, съответно полагането на труд от жалбоподателя.
Изложеното по-горе не се опровергава и от приобщените
към делото Решение № 463/16.12.2022 г. по гр. дело № 507/2022 г. на Окръжен
съд-Пазарджик и потвърденото с него Решение № 824/21.07.2022 г. по гр. дело № 3927/2021
г. на Районен-съд Пазарджик. С последното е отхвърлен предявеният от Националния
осигурителен институт иск с правно основание чл. 74, ал. 3 във вр. ал. 1 от
Кодекса на труда (КТ), да признае сключения между „ГРГ експорт“ ЕООД и С.Й.М.
трудов договор № 94/25.05.2020 г. за недействителен поради противоречие и
заобикаляне на закона, като неоснователен и недоказан. Контролните органи са
спазили специалния ред по чл. 74, ал. 3 КТ – при съмнения за действителността
на трудовия договор са сезирали съда, за да се произнесе по неговата
действителност. В развилото се административно производство органите на ТП на НОИ-Пазарджик
са поставили под въпрос действителността на възникналото трудово правоотношение
в контекста на основанията по чл. 74, ал. 1 КТ, за които процедурата е
приложима – че противоречи на закона или на колективен трудов договор, или ги
заобикаля и отделно от това са изследвали реалното извършване на търговска
дейност от осигурителя и реалното осъществяване на трудова дейност от осигуреното
лице. Следва да се отбележи, че трудовото и осигурителното правоотношение не са
идентични, т. к. за да се счита едно лице за „осигурено лице“ по смисъла на
легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, същото следва да има не
само валидно сключен трудов договор, а и реално да е упражнявало трудова
дейност в полза на осигурителя. Законодателят е въздигнал извършването на
трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за
възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично
обезщетение за безработица. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на
основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на
осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по
този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу
следващото му се трудово възнаграждение, т е. ако не е предоставена реално
работна сила. Именно това обстоятелство – дали е предоставена наистина работна
сила и е извършвана трудова дейност през процесния период, е бил подложен на
изследване и установяване в хода на административното производство. Жалбоподателят
не е доказал при условията на главно и пълно доказване в производството пред
съда, че е отговарял на дефиницията за „осигурено лице“, като е осъществявал
трудова дейност, т.е. реално да е престирал работна сила.
Предвид това съдът намира, че от събраните в хода
на административното производство доказателства не се установява, че
жалбоподателят е извършвал трудова дейност, тоест реално да е осъществявал
трудова дейност в изпълнение на задълженията си по сключения трудов договор. С
оглед на което жалбата на М. срещу Решение № 1012-12-232#1/20.09.2021
г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 121-00-418-3/11.08.2021
г. на ръководителя на осигуряването за безработица като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника, искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НОИ сумата
от 100 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в определен от
съда размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Й.М. срещу Решение № 1012-12-232#1/20.09.2021 г. на
директора на ТП на НОИ-Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане №
121-00-418-3/11.08.2021 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.
ОСЪЖДА С.Й.М., ЕГН **********,***, да заплати на Национален осигурителен
институт, гр. София, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/П/