№ 436
гр. Перник, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20251720100221 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 от
ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от „Мини открит въгледобив“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Кракра № 70 срещу П. Е. М.,
ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ******,бл.**,вх.*,ап.**.
Ищецът твърди, че с изпълнителен лист от 20.06.2019 г., издаден въз основа на влязло в
сила на 22.05.2019 г. Решение № 73/09.02.2018 г. по гр. д. № 5527/2017 г. по описа на ПРС,
Решение № 219/29.06.2018 г. по ВГД № 282/2018 г. по описа на ПОС и Определение №
405/08.05.2019 г. по гр. д. № 4568/2018 г. по описа на ВКС, е осъден да заплати на
ответницата сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
получени от трудова злополука на 15.09.2014 г., ведно със законната лихва от деня на
увреждането 15.09.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 8.01 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди за пропуснат трудов доход, изразяващ се в разликата
между трудовото възнаграждение на ищцата и полученото от нея обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода от 15.09.2014 г. до 28.09.2014 г., сумата от 2.36 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.10.2014 г. до 25.08.2017 г., както и сумата от 149.44 лв.,
представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.
Твърди, че по така издадения изпълнителен лист на 18.12.2024 г. е образувано
изпълнително дело № 575/2024 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Перник, за което той е
получил покана за доброволно изпълнение на 10.01.2025 г. Общата дължима сума по
1
изпълнителното дело е 6999.49 лв.
Счита, че вземанията, за принудителното събиране, на които е образувано изпълнителното
дело са погасени по давност.
Искането към съда, уточнено в открито съдебно заседание на 15.04.2025 г. е да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи, поради погасяване на
давност на правото на принудително изпълнение, сумата от 3000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, получени от трудова злополука на 15.09.2014 г., ведно със законната
лихва от деня на увреждането 15.09.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 8.01 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за пропуснат трудов доход, изразяващ
се в разликата между трудовото възнаграждение на ищцата и полученото от нея
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 15.09.2014 г. до 28.09.2014 г.,
сумата от 2.36 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2014 г. до 25.08.2017 г., както и
сумата от 149.44 лв., представляваща направени разноски за адвокатски хонорар, за които
вземания е издаден изпълнителен лист 20.06.2019 г. въз основа на влязло в сила на
22.05.2019 г. Решение № 73/09.02.2018 г. по гр. д. № 5527/2017 г. по описа на ПРС, Решение
№ 219/29.06.2018 г. по ВГД № 282/2018 г. по описа на ПОС и Определение № 405/08.05.2019
г. по гр. д. № 4568/2018 г. по описа на ВКС и е образувано изпълнително дело № 575/2024 г.
по описа на ДСИ при Районен съд – Перник.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответницата на 26.02.2025 г. В срока по чл.
131 от ГПК, изтекъл на 26.03.2025 г. не е постъпил писмен отговор.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Томов,
поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се е явил и не е бил
представляван. Докладвана е молба от пълномощника му – адв. С. С., с която се иска
претенцията на ищеца да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид наведените
от страните доводи и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приложеното изпълнително
дело № 575/2024 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Перник.
Видно е, че то е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.06.2019 г. въз
основа на Решение № 73/09.02.2018 г. по гр. д. № 5527/2017 г. по описа на ПРС, Решение №
219/29.06.2018 г. по ВГД № 282/2018 г. по описа на ПОС и Определение № 405/08.05.2019 г.
по гр. д. № 4568/2018 г. по описа на ВКС, с който ищецът е осъден да заплати на ответницата
сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, получени от
трудова злополука на 15.09.2014 г., ведно със законната лихва от деня на увреждането
2
15.09.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 8.01 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди за пропуснат трудов доход, изразяващ се в разликата между трудовото
възнаграждение на ищцата и полученото от нея обезщетение за временна нетрудоспособност
за периода от 15.09.2014 г. до 28.09.2014 г., сумата от 2.36 лв. – мораторна лихва за периода
от 01.10.2014 г. до 25.08.2017 г., както и сумата от 149.44 лв., представляваща направени
разноски за адвокатски хонорар.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съображенията за това са следните:
От представените с исковата молба писмени доказателства и приложеното изпълнително
дело № 575/2024 г. по описа на ДСИ при ПРС се установява, че с изпълнителен лист издаден
на 20.06.2019 г. въз основа на Решение № 73/09.02.2018 г. по гр. д. № 5527/2017 г. по описа
на ПРС, Решение № 219/29.06.2018 г. по ВГД № 282/2018 г. по описа на ПОС и Определение
№ 405/08.05.2019 г. по гр. д. № 4568/2018 г. по описа на ВКС, ищецът е осъден да заплати на
ответницата процесните вземания.
По молба на ответницата, с вх. № 7327/18.12.2024 г., на същата дата, е образувано
изпълнително дело № 575/2024 г. по описа на ДСИ при ПРС.
На 19.12.2024 г. до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е
връчена на 10.01.2025 г. След изтичане на срока за доброволно плащане, на 27.01.2025 г. са
изискани справки за установяване на имущественото състояние на длъжника и за наличие на
публични задължения на същия.
С разпореждане от 28.01.2025 г. държавата е конституирана като присъединен взискател.
За постъпилите справки по делото, съдебният изпълнител е уведомил взискателя.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
При доказателствена тежест на ответника, указана му с доклада по делото, той не е
представил доказателства за настъпването на други обстоятелства, имащи за последица
спиране или прекъсване на давността.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника по
изпълнително дело, в исков процес срещу взискателя, да установи, че поради факти,
осъществени след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане на давностен
срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след влизане в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано спорното вземане, е изтекъл срокът,
предвиден в ЗЗД за погасяване на последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК – Решение №
3
73/09.02.2018 г. по гр. д. № 5527/2017 г. по описа на ПРС, Решение № 219/29.06.2018 г. по
ВГД № 282/2018 г. по описа на ПОС и Определение № 405/08.05.2019 г. по гр. д. №
4568/2018 г. по описа на ВКС, поради което на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД установеното
с него вземане се погасява с изтичането на петгодишен давностен срок.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на изпълнителното
основание, в което е обективирано вземането. С оглед доказателствата по делото, за такъв
следва да се приеме, моментът на издаване на изпълнителния лист – 20.06.2019 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на вземането от
длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително
производство; с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно изброени и
съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а
именно кои действия, извършени в хода на изпълнителното производство прекъсват
давността. Това са всички изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен
способ - независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай изпълнително дело № 575/2024 г. е образувано на 18.12.2024 г. по
редовна молба на ответника/взискател в изпълнителното производство/, с която съдебният
изпълнител е надлежно сезиран за извършване на изпълнителни действия.
По делото не са представени доказателства за други, предхождащи тази дата действия,
които имат за последица спиране или прекъсване на давността.
Считано от началния момент на давността – 20.06.2019 г. до датата на образуване на
изпълнителното дело – 18.12.2024 г. са изтекли 5 години и почти 6 месеца. Или към момента
на извършване на първото изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД,
вземането, за чието принудително изпълнение е образувано изпълнителното дело е било
погасено по давност на основание чл. 117, ал. 2, във вр. с чл. 110 от ЗЗД.
Предвид изложеното, предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
4
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложи заплатената от ищеца държавна такса в размер на 279.98 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 от ЗЗД, че
„Мини открит въгледобив“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ул. Кракра № 70, представлявано от Васил Мариетов Мечев НЕ ДЪЛЖИ на П. Е.
М., ЕГН ********** от гр. Перник, ул. ******,бл.**,вх.*,ап.**. поради погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение, сумата от 3000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, получени от трудова злополука на 15.09.2014 г., ведно със законната
лихва от деня на увреждането 15.09.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 8.01 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за пропуснат трудов доход, изразяващ
се в разликата между трудовото възнаграждение на ищцата и полученото от нея
обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 15.09.2014 г. до 28.09.2014 г.,
сумата от 2.36 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2014 г. до 25.08.2017 г., както и
сумата от 149.44 лв., представляваща направени разноски за адвокатски хонорар, за които
вземания е издаден изпълнителен лист на 20.06.2019 г. въз основа на Решение №
73/09.02.2018 г. по гр. д. № 5527/2017 г. по описа на ПРС, Решение № 219/29.06.2018 г. по
ВГД № 282/2018 г. по описа на ПОС и Определение № 405/08.05.2019 г. по гр. д. №
4568/2018 г. по описа на ВКС и е образувано изпълнително дело № 575/2024 г. по описа на
ДСИ при Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с ал. 5 от ГПК П. Е. М., ЕГН ********** от
гр. Перник, ул. ******,бл.**,вх.*,ап.**.ДА ЗАПЛАТИ НА „Мини открит въгледобив“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. Кракра № 70,
представлявано от Васил Мариетов Мечев сумата от общо 379.98 лв./триста седемдесет и
девет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото съдебно-
деловодни разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5