№ 20085
гр. С*, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110176014 по
описа за 2024 година
А. С. Б. е предявила срещу А. Л. В. следните обективно кумулативно съединени
осъдителни искове: 1) с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 57, ал. 1 СК за заплащане
на сумата от 8000 лв., представляваща дължима наемна цена за ползване в периода
01.04.2022 г. - 17.12.2024 г. на семейно жилище – ап. 58 в гр. С*, бул. „*“ № 96, вх. Б, ет. 4,
предоставено на ответника за ползване с решение от 28.01.2022 г. по гр. д. № 46662/2020 г.
на СРС, 158 състав, потвърдено с решение от 04.12.2024 г. по в. гр. д. № 12377/2022 г. на
СГС, ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното плащане; 2) с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1415,77 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 8000 лв. за периода 01.04.2022 г. - 17.12.2024 г.; 3) с правно
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 57, ал. 1 СК за заплащане на сумата от 650 лв.,
представляваща дължими консумативни разходи за потребена топлинна енергия в семейното
жилище в периода 01.04.2022 г. - 17.12.2024 г., ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до
окончателното плащане; 4) с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
88,11 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 650 лв. за периода 28.12.2023
г. - 17.12.2024 г.; 5) с правно основание с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 702 лв., представляваща претърпени имуществени вреди – заплатено адвокатско
възнаграждение и такси по принудително изпълнение, вследствие от противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в неоснователно образуване на изп. дело №
20228380402210 на ** – за принудително събиране на доброволно изплатено парично
задължение, ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното плащане; 6) с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 235,13 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 702 лв. за периода 25.03.2022 г. - 17.12.2024 г.
1
Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак, който бил прекратен с
влязло в законна сила решение от 28.01.2022 г. по гр. д. № 46662/2020 г. на СРС, 158 състав,
с което упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца били
предоставени на ответника. Съдът предоставил на основание чл. 56, ал. 1 СК за ползване на
ответника семейното жилище, представляващо ап. 58 в гр. С*, бул. „*“ № 96, вх. Б, ет. 4,
чийто едноличен собственик е ищцата. Решение било обжалвано в частта относно вината,
родителските права, правото на личен контакт и издръжката, като делото пред въззивната
инстанция приключило с решение от 04.12.2024 г. по в. гр. д. № 12377/2022 г. на СГС, което
към момента на подаване на исковата молба не е влязло в законна сила. С цитираното
въззивно решение било потвърдено първоинстанционното решение в частта, в която
ползването на собственото на ищцата семейно жилище се предоставя на ответника, на
когото е предоставено упражняването на родителските права. Ищцата посочва, че по
бракоразводното дело не била определена наемна цена за ползваната от ответника 1/3 ид.
част от процесното жилище. Поддържа, че по силата на съдебното решение, с което е
предоставено ползването на семейното жилище, между страните като бивши съпрузи са
възникнали наемни правоотношения по отношение собствения на ищцата ап. 58, с оглед на
което ответникът дължи наемна цена за ползваната от него 1/3 идеална част от семейното
жилище в размер на средномесечния пазарен наем, без за това да е необходима изрична
покана за плащане. Излага, че за процесния период ответникът отказал да заплати на ищцата
дължимата наемна цена след отправена писмена покана за плащане от 17.07.2024 г. по ел.
поща. Ищцата твърди, че срещу нея било образувано заповедно производство по чл. 410
ГПК за заплащане на дължими към „* С*“ ЕАД вземания за потребена топлинна енергия за
процесния апартамент, което приключило с издадена заповед за изпълнение от 06.11.2023 г.
по ч. гр. д. № 52590/2023 г. на СРС, 24 състав. С цел избягване на допълнителни разноски
ищцата заплатила определената сума от 650 лв. на 28.12.2023 г. Поддържа, че заплатените
консумативни разходи за топлинна енергия са свързани с обичайното ползване на процесния
имот, поради което следва да бъдат възстановени от ответника. Твърди, че за периода на
потребяване на топлинна енергия не е ползвала семейното жилище. В исковата молба се
посочва, че по молба на ответника като взискател срещу ищцата било образувано изп. дело
№ 20228380402210 на ** въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен лист от
24.02.2022 г. по гр. д. № 28021/2020 г. на СРС, 139 състав. Поддържа, че ответникът
неоснователно е образувал изпълнителното дело, доколкото ищцата му била заплатила
вземанията преди издаването на изпълнителния лист и образуването на изпълнителното
производство, на 05.01.2022 г. Твърди, че неоснователното образуване на изпълнително дело
по искане на ответника представлява противоправно деяние, с което ответникът е упражнил
превратно свои процесуални права. Излага, че още в деня на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение ** изтеглил от банковата сметка на ищцата сумата по
изпълнителния лист в размер на 1879,60 лв. Независимо от това и въпреки че събраната от
ищцата сума била частично възстановена, с постановление от 24.03.2022 г. на ЧСИ
Бъзински били приети разноски по изпълнителното дело в размер на 702 лв. за адвокатско
възнаграждение и такси към ЧСИ за принудителното изпълнение, които разноски били
2
дължими от ищцата. С тези съображения излага, че е претърпяла имуществени вреди в
размер на 702 лв., настъпили вследствие неоснователно образуваното срещу ищцата
изпълнително дело, които се изразили в недължимо заплатени от нея такси за адвокатско
възнаграждение и такси по принудителното изпълнение.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който частично признава по основание и размер предявения от ищцата иск
за заплащане на дължимата наемна цена за ползването на процесното семейно жилище за
периода 04.2022 г. – 05.2022 г. и за периода 03.2023 г. – 17.12.2024 г. Оспорва иска за периода
07.2021 г. – 03.2022 г.с доводи, че през този период не е ползвал процесния апартамент.
Оспорва като неоснователен иска за заплащане на лихва за забава върху главницата от 8000
лв., доколкото твърди, че никога не е бил поставян в забава, нито е получавал покана за
плащане на 17.07.2024 г. Оспорва като неоснователна исковата претенция за заплащане на
сумата от 650 лв., представляваща дължими консумативни разходи за потребена топлинна
енергия в семейното жилище. Излага, че за периода 05.2020 г. – средата на 07.2020 г. и в
периода 06.2021 г. – 08.2021 г. страните са живели заедно в имота с двете си деца, като по
силата на издадена заповед за незабавна защита ищцата била отстранена от процесното
семейно жилище. Поддържа, че ищцата е могла да възрази, че за претендирания период не
живее в топлоснабдения имот и да представи съответните доказателства за това, при което
искането на „* С*“ ЕАД щяло да се отхвърли. Ищцата не била направила и възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията към топлофикационното дружество за периода
05.2020 г. – средата на 07.2020 г., което сочело, че е заплатила процесната сума единствено с
цел злоупотреба и за да я претендира впоследствие от ответника. Твърди, че в този период в
семейното жилище са живели и децата на ищцата, които съгласно разпоредбите на СК не
дължат заплащане на консумативни разходи за семейното жилище. Оспорва и претенцията
за лихва за забава върху главницата от 650 лв. Ответникът намира и иска за сумата от 702 лв.
за неоснователен. Излага, че авансовите такси в размер на 102 лв. са изцяло възстановени на
ищцата от **. Счита, че ищцата е могла да представи документ, че е направила
предварително плащане по образуваното дело, при което процесната сума щяла да бъде
възстановена. Навежда доводи, че търсенето от длъжника на сторени в изпълнителното
производство разноски под формата на вреди в исковото производство лишава ответника от
правен способ да възрази за прекомерност на търсените разходи. С тези съображения моли
съда частично да отхвърли иска за заплащане на наемна цена за процесното семейно
жилище, както и изцяло да отхвърли останалите искови претенции. В срока за отговор на
исковата молба ответникът е релевирал възражение за прихващане на претендираните от
ищцата вземания с неликвидно вземане в размер на 5000 лв. за причинени на ответника
неимуществени вреди, изразяващи се в това, че ответникът и двете му деца са претърпели
актове на домашно насилие, упражнено от ищцата и установено с влязло в сила решение по
гр. д. № 28021/2020 г. на СРС, 139 състав. Излага, че бил принуден да започне посещения
при психолог с цел възстановяване на емоционалното си състояние.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
3
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От Договор за доброволна делба от 30.09.2011 г. се установява, че ап. 58 в гр. С*, бул.
„*“ № 96, вх. Б, ет. 4 е поставен в дял на ищцата.
С решение от 28.01.2022 г. по гр. д. № 46662/2020 г. на СРС бракът между страните е
прекратен, упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца е
предоставено на ответника, комуто е предоставено на основание чл. 56, ал. 1 СК и
ползването на семейното жилище, представляващо ап. 58, находящ се в гр. С*, бул. „*” №
58, вх. „Б”, ет. 4.
Представени са удостоверения за раждане на * А. В. и С* А. В.а, от които е видно, че
страните са техни родители.
Приложена е справка за дължимите лихви по претенцията за месечен наем.
Представено е заключение на СОЕ, изготвено по гр. д. № 15887/2022 г. на СРС, 127
състав, в което е прието, че пазарната оценка на месечния наем на разполагаемата площ за
едно лице в ап. 58, находящ се в гр. С*, бул. „*” № 58, вх. „Б”, ет. 4, е в размер на 227,46
лева.
Представена е покана до ответника, изпратена по ел. поща на 17.07.2024 г., с която
ищцата го кани в срок до 31.08.2024 г. да заплати наем за ползване на процесното жилище
за периода 03.2022 г. - 17.07.2024 г., както и сумата от 650 лева, заплатена по делото на „*“.
Представени са платежни нареждания: за заплатена на 28.12.2023 г. сума в размер на
650 лева на „* С*“ по гр. д. № 52590/2023 г.; за заплатена на 05.01.2023 г. сума в размер на
1000 лева на ответника, представляваща разноски по гр. д. № 28021/2020 г. на СРС; за
заплатена на 01.04.2022 г. сума в размер на 1879,60 лева на ** по изп. д. № 20228380402210
с взискател отвтеникът.
С изпълнителен лист от 24.02.2022 г., издаден по гр. д. № 28021/2020 г. на СРС, 139
състав, А. С. В.а е осъдена да заплати на А. Л. В., С* А. В.а и * А. В. сумата от 1000 лева,
разноски, сторени в производството по делото.
С покана за доброволно изпълнение от 24.03.2022 г. по изп. д. № 20228380402210 на
** ищцата е поканена да заплати сума в размер на 1879,60 лева, представляващи разноски
по делото. С постановление от 24.03.2022 г. ЧСИ е приел разноски по делото в общ размер
на 702 лева.
С решение от 03.05.2021 г. по гр. д. № 28021/2020 г. на СРС е издадена заповед на
основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДСН против ищцата във връзка и по повод актове на домашно
насилие, извършени в периода 07.06.2020 г. – 19.06.2020 г.
Представено е Удостоверение от 19.02.2025 г. за това, че ответникът и двете му деца
са ползвали социални услуги за периода 11.06.2021 г. – 05.03.2022 г.
При тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 57, ал. 1 СК в тежест на
4
ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
налице влязло в сила решение за развод, по силата на което семейното жилище е било
предоставено на ответника, че същият е ползвал семейното жилище в процесния период,
размера на претенцията за заплащане на наемна цена (доколкото не се твърди с решението
съдът да се е произнесъл по направено искане по чл. 57, ал. 2 СК); размера на претенцията за
консумативни разходи за потребена топлинна енергия в семейното жилище, както и че
същите са заплатени от ищцата.
С решението за развод съдът е предоставил родителските права и ползването на
семейното жилище на ответника. С т. 5 от ППВС № 12/1971 г. е прието, че родителите са
длъжни да обезпечат жилище за децата си независимо дали са в брак или не. Съгласно ТР №
46/1965 г. на ОСГК до пълнолетието си децата живеят в жилището на родителя-собственик
на свое собствено основание, произтичащо от задължението му да ги обезпечи с жилище.
Децата не дължат наем /или обезщетение/ за ползването на имота. Предвид изложеното и
доколкото страните не спорят, че децата от брака ползват процесното жилище, то
ответникът дължи заплащане на припадащата му се 1/3 част от средния пазарен наем за
вещта, доколкото съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена.
Не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ, а само
за площта, която бившият съпруг ще ползва.
Ответникът частично признава по основание и размер предявения иск за заплащане
на дължимата наемна цена за ползването на процесното семейно жилище за периода 04.2022
г. – 05.2022 г. и за периода 03.2023 г. – 17.12.2024 г. Наведенето оспорване на иска за периода
06.2022 г. – 05.03.2023 г. с доводи, че през този период ответникът не е ползвал процесния
апартамент съдът намира за неоснователно. Съдебната практика приема, че твърдението на
ответника по иск за присъждане на наем, че не е ползвал реално имота има значение, само
ако то е за време след като правото на ползване е прекратено на законно основание /изтичане
на срока или настъпване на други обстоятелства/ и ако той съумее да докаже, че не е ползвал
вещта изобщо, респ. в повече от притежаваната квота от съсобствеността. Такова доказване
от ответника в настоящото производство не бе проведено. Доколкото съгласно чл. 162 ГПК,
когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът
определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Поради това
съдът определя размера на предявения иск на сумата от 7400 лева, до който и следва да се
уважи предявената претенция за дължима наемна цена за ползване на собственото на
ищцата жилище от ответника.
Със Заповед за изпълнение от 06.11.2023 г. по гр. д. № 52590/2023 г. ищцата е осъдена
да заплати на * С*" ЕАД за топлоснабден имот, находящ се в гр. С*, бул. "*" № 96, вх. Б, ет.
4, ап. 58, аб. № 194918, сумата в размер на 540,02 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., сумата в
размер на 88,46 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна
енергия за периода 15.09.2021 г. - 14.09.2023 г., сумата в размер на 31,94 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
5
01.08.2020 г. - 30.04.2022 г., сумата в размер на 6,91 лева, представляваща мораторна лихва
върху задълженията за дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. - 14.09.2023 г.
Доколкото с решението от 28.01.2022 г. семейното жилище е предоставено на ответника, то
от тази дата ответникът има задължението да заплаща режийните разходи за имота. По арг.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ ползвателят на имот на правно основание е клиент на топлинна енергия и е
длъжен да заплаща цена за топлинна енергия. Тъй като на ответника е предоставено
упражняването на родителските права спрямо родените от брака деца, то следва да се
приеме, че върху него е възложено задължението да обезпечи жилище за децата, както и
съответните битови условия, в които да ги отглежда, респ. да осигури отоплението на
жилището, което децата обитават. Ищцата е осъдена да заплаща месечна издръжка на
децата, поради което и не следва да се приеме, че същата следва да отговаря и за
задълженията за режийни нужди на децата. Така съдът намира, че ответникът дължи
самостоятелно заплащането на консумативни разходи за потребена топлинна енергия в
семейното жилище, което обитава, за периода 28.01.2022 г. - 30.04.2022 г. За периода
01.05.2020 г. - 27.01.2022 г. доколкото жилището е собственост на ищцата, следва тя като
собственик да отговаря за задълженията за режийни разходи. Определен на основание чл.
162 ГПК размерът на иска за заплащане на дължими консумативни разходи за потребена
топлинна енергия в семейното жилище е сумата 81,20 лева, до която и следва да се уважи
предявения иск.
Ищцата е претендирала и мораторна лихва в размер на 1415,77 лв. върху главницата
от 8000 лв. за периода 01.04.2022 г. - 17.12.2024 г., в размер на 88,11 лв. върху главницата от
650 лв. за периода 28.12.2023 г. - 17.12.2024 г. и в размер на 235,13 лв. върху главницата от
702 лв. за периода 25.03.2022 г. - 17.12.2024 г.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да установи
при условията на пълно и главно доказване изпадането на ответника в забава, както и
размера на претендираната лихва за забава.
Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. С поканата, изпратена до ел. поща на
ответника, ищцата го е поканила да заплати наем за ползване на процесното жилище в
размер на 230 лева месечно за периода 03.2022 г. - 17.07.2024 г., както и сумата от 650 лева,
заплатена по делото на „*“. Падежът на задълженията е определен на 31.08.2024 г., което
означава, че длъжникът е изпаднал в забава за заплащането на тези суми на 01.09.2024 г. По
делото няма доказателства ищцата да е канила ответника да заплати сумата от 235,13 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 702 лв. за периода 25.03.2022 г. -
17.12.2024 г., поради което съдът приема, че за заплащането на тази сума ответникът не е
изпадал в забава, респ. искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 235,13 лв. следва да се
отхвърли като неоснователен, доколкото не е налице една от основните му предпоставки.
Доколкото съдът прецени, че главните искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл.
57, ал. 1 СК са основателни за сумата 7400 лева и сумата 81,20 лева, то лихвата за забава
следва да се начисли върху тези суми и за периода 01.09.2024 г. - 17.12.2024 г. или
6
предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважат за сумата 302,59 лева и за сумата
3,32 лева.
Предявен e и иск за заплащане на сумата от 702 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение и такси по принудително
изпълнение, вследствие от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
неоснователно образуване на изп. дело № 20228380402210 на ** – за принудително събиране
на доброволно изплатено парично задължение.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага
до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи от който са: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Вината се предполага до доказване
на противното, т. е. причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно
и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент на всички останали, за да е налице
фактическия състав на непозволеното увреждане, е причинната връзка. Тя не се предполага,
а следва да се докаже от увредения (решение № 370 от 11.11.2011 г. по гр. д. № 1740/2010 г.
на ВКС). За да е основателен искът за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД следва да се
установи наличие на осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина,
вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай, като тежестта
на доказване е върху този, който я твърди. Вината се предполага до доказване на
противното, а останалите предпоставки /противоправно деяние и вреда/ подлежат на
установяване от ищеца. По този ред подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е
установено, че са в причинна връзка (резултат на) противоправното и виновно поведение на
дееца.
Със заплащането на тази сума безспорно имуществото на ищцата е намаляло, поради
което следва да се приеме, че е претърпяла загуба. Видно от представените писмени
доказателства сумата от 1000 лева, за която ищцата е била осъдена с изпълнителен лист от
24.02.2022 г., е била заплатена на ответника на 05.01.2022 г. Независимо от това и след тази
дата последният е образувал изпълнително дело, по което ищцата е претърпяла вреди чрез
заплащане на сума в размер на 1879,60 лева, представляваща разноски по изп. дело.
Ответникът не е имал правен интерес да образува изп. дело, доколкото вземането му по
изпълнителния лист е било доброволно погасено от ищцата. Съдът намира, че
предприемайки действия по неоснователно принудително изпълнение, с което се търси
повторно погасяване на вече изпълнено задължение, по същество представлява превратно
упражняване на процесуални права на ответника, с което същият е причинил имуществена
вреда на ищцата, която подлежи на обезщетяване от същия. Поради това ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 702 лева, в резултат на което и предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Във връзка с релевираното възражение за прихващане на претендираните от ищцата
7
вземания с неликвидно вземане в размер на 5000 лв. за причинени на ответника
неимуществени вреди, изразяващи се в това, че ответникът и двете му деца са претърпели
актове на домашно насилие, упражнено от ищцата и установено с влязло в сила решение по
гр. д. № 28021/2020 г. на СРС, 139 състав, съдът е допуснал събиране на гласни
доказателства чрез разпит на свид. *, сестра на ответника, която разказва, че причината за
развода между страните била, че ищцата оказвала насилие и тормоз върху ответника,
обиждала го, псувала го, наричала го с е арогантни думи, което свид. възприела веднъж
лично, а посредствено от разказите на децата и ответника. Тормозът продължил и след
раздялата, поради което ответникът и децата заживели в защитено жилище. Свид. сочи, че
са разказвали, че ищцата продължавала да прави скандали и на улицата пред защитеното
жилище. Излага, че домашното насилие се отразило много зле на ответника, който започнал
да има високо кръвно налягане, висока кръвна захар, страдал от недоспиване поради мисли
за това, че трябва сам да се грижи за децата си, започнал да посещава психолог.
Въз основа на така събраните по делото доказателства съдът намира за доказано, че
ответникът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени актове на
домашно насилие, упражнено от ищцата, установено с влязло в сила решение по гр. д. №
28021/2020 г. на СРС, 139 състав. От свидетелките показания на свид. Стоянова се
установява, че ищцата е осъществявала тормоз върху ответника, вследствие на което
последният започнал да има здравословни проблеми и страдал от недоспиване, които
последици свид. е възприела лично. Съдът намира, че не следва да се доверява на тези
показания в пълна степен, доколкото свид. е сестра на ответника, поради което съдът
възприема нейните показания в голяма степен за заинтересовани. Освен това свид. е била
очевидец на еднократно осъществен акт на домашно насилие, а за останалите случки свид.
основава своите възприятия на разкази на други хора, поради което и показанията в тази
част следва да се възприемат критично от съда.
За претърпените вреди на ответника се дължи обезщетение, което се определя от съда
по справедливост – арг. чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги
обуславят. На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането. Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на
увреждането, като размерът на обезщетението трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и
степен на интензитет. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се преценяват видът и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
8
болки, други страдания и неудобства (решение № 202 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6375/2014
г. на ВКС, IV г. о.). В конкретния случай съдът, съобразявайки посочените по-горе критерии
при определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди и като взе
предвид вида на причинените на ответника негативни състояния – претърпели актове на
домашно насилие, осъществени от ищцата, намира, че обезщетение в размер на 500 лева е
справедливо и отговаря на установения в чл. 52 ЗЗД критерий. За да достигне до този извод
съдът съобрази изживените от ответника негативни състояния. Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД
когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, а според чл. 298, ал. 4 ГПК
решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за
право на задържане и прихващане. Така съдът счита, че между определеното обезщетение и
определената дължима наемна цена следва да се извърши прихващане, в резултат на което
на ищцата следва да се присъди сумата от 6900 лева, представляваща дължима наемна цена
за ползване.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от предявените искове в
размер на 576,25 лева от направени разноски в размер на 800 лева за адвокатско
възнаграждение. Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
съразмерно отхвърлената част от предявените искове в размер на 391,54 лева от направени
разноски в размер на 1400 лева за адвокатско възнаграждение. Определени по компенсация
разноски се дължат на ищцата в размер на 184,71 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Л. В., ЕГН **********, да заплати на А. С. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 57, ал. 1 СК сумата от 6900 лева, представляваща
дължима наемна цена за ползване в периода 01.04.2022 г. – 17.12.2024 г. на семейно жилище
– ап. 58 в гр. С*, бул. „*“ № 96, вх. Б, ет. 4, предоставено на ответника за ползване с решение
от 28.01.2022 г. по гр. д. № 46662/2020 г. на СРС, 158 състав, потвърдено с решение от
04.12.2024 г. по в. гр. д. № 12377/2022 г. на СГС, ведно със законната лихва от 19.12.2024 г.
до окончателното плащане и сумата от 81,20 лева, представляваща дължими консумативни
разходи за потребена топлинна енергия в семейното жилище в периода 28.01.2022 г. –
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за дължима наемна цена за ползване над сумата от 6900 лева до сумата от
7400 лева като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на А. Л. В., предявено по реда
на чл. 298, ал. 4 ГПК, за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в актове на
домашно насилие, упражнено от ищцата, установено с влязло в сила решение по гр. д. №
28021/2020 г. на СРС, 139 състав и над сумата от 7400 лева до пълния претендиран размер от
8000 лева като неоснователен, а иска за дължими консумативни разходи за потребена
9
топлинна енергия над сумата от 81,20 лева до пълния претендиран размер от 650 лева и за
периода 01.05.2022 г. – 17.12.2024 г.
ОСЪЖДА А. Л. В., ЕГН **********, да заплати на А. С. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 302,59 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 8000 лв. за периода 01.09.2024 г. – 17.12.2024 г. и сумата от 3,32 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата от 650 лв. за периода 01.09.2024 г. –
17.12.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете над сумата от 302,59 лева до пълния претендиран
размер от 1415,77 лева и над сумата от 3,32 лева до пълния претендиран размер от 88,11
лева и за периода 01.04.2022 г. – 31.08.2024 г.
ОСЪЖДА А. Л. В., ЕГН **********, да заплати на А. С. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 702 лева, представляваща претърпени имуществени
вреди – заплатено адвокатско възнаграждение и такси по принудително изпълнение,
вследствие от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неоснователно
образуване на изп. дело № 20228380402210 на ** – за принудително събиране на доброволно
изплатено парично задължение, ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Б., ЕГН **********, срещу А. Л. В., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 235,13 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 702 лв. за периода 25.03.2022 г. -
17.12.2024 г.
ОСЪЖДА А. Л. В., ЕГН **********, да заплати на А. С. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 184,71 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10