№ 1942
гр. София, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110159296 по описа за 2021 година
От Н. К. – гражданин на Руска федерация, родена на ********** г., чрез
адв. К.В., е предявен срещу „Б.Е.“ АД, ЕИК ********* установителен иск, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004
г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за признаване
за установено, че „Б.Е.“ АД, ЕИК ********* дължи в полза на сумата от 400,00
евро, представляваща обезщетение за отменен полет № LB128 на 09.07.2018 г. по
направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със законна лихва
за забава от 05.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 с-в.
Със заявление с вх. № 22759/05.07.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, за
заплащане на суми, както следва: 1/ сумата от 400,00 евро, представляваща
обезщетение за отменен полет № LB128 на 09.07.2018 г. по направление летище
Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със законна лихва за забава от
05.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата от 226,24 лева,
представляваща лихва за забава за периода 26.08.2018 – 01.07.2021 г. На
28.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът е
1
подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На
15.09.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
на вземането си. Исковата молба е подадена на 15.10.2021 г. (в срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК).
На 28.07.2021 г. по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 състав е
издадена заповед за изпълнение срещу ответника, съгласно която последният
следва да заплати на Н. К. – гражданин на Руска федерация, родена на **********
г. суми, както следва: 1/ сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за
отменен полет № LB128 на 09.07.2018 г. по направление летище Москва, Внуково
– летище Бургас, ведно със законна лихва за забава от 05.07.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата от 226,24 лева, представляваща
лихва за забава за периода 26.08.2018 – 01.07.2021 г. В исковата молба ищецът
изрично посочва, че се предявява иск само за част от вземанията, за които на
28.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 състав,
като видно от съдържанието на исковата молба, се предявява иск за признаване за
установено, че ответното дружество дължи на ищеца суми, както следва: 1/
сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за отменен полет № LB128 на
09.07.2018 г. по направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със
законна лихва за забава от 05.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.
Предвид горното, съдът с определение № 10214/06.12.2021 г., постановено
по гр.д. № 59296/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, е обезсилил заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.07.2021 г., издадена
по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 160 състав, в
частта за сумата от 226,24 лева, представляваща лихва за забава за периода
26.08.2018 – 01.07.2021 г. Определение № 10214/06.12.2021 г., постановено по
гр.д. № 59296/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав е влязло в законна сила
на 24.12.2021 г.
В исковата молба се твърди, че Н. К., гражданин на Руската федерация, е
сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупила самолетен
билет за полет LB128 по дестинация летище Москва, Внуково – летище Бургас,
планиран за 09.07.2018 г. от 11:20 ч., който е следвало да пристигне на крайната
дестинация на 09.07.2018 г. в 13:50 ч., но е бил отменен. Поддържа се, че ищецът
се е явил навреме за полета, като е бил уведомен за отмяната на полета, едва при
пристигане на Летище Москва, Внуково. Твърди се, че вследствие посоченото
неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер
2
на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със
задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с
разстояние над 1500 км, а именно – 1611 км. Поддържа, че ответникът е признал
основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките на
извънсъдебните отношения между страните посредством осъществената помежду
им кореспонденция.
Моли се за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 400,00 евро,
представляваща обезщетение за отменен полет № LB128 на 09.07.2018 г. по
направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със законна лихва
за забава от 05.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 с-в.
Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и в
заповедното производство по ч.гр.д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорват се
истинността и авторството на адвокатското пълномощно, както и на други
доказателства, приложени от ищеца по делото. Поддържа се, че фактическият
състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО)
261/2004 г., не е осъществен. Прави се възражение за погасяване по давност на
сумата за главница. Релевира се и твърдение, че ищецът неправомерно е
разпространил електронната кореспонденция между страните, представляваща
конфиденциална информация. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна
на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на
настоящото производство. В тази връзка се поддържа, че отдел „Жалби и
рекламации“ на „Б.Е.“ АД по своята същност не притежава представителна власт
по смисъла на чл. 235 ТЗ, същевременно не е и упълномощен от
представляващите ответното дружество да извършва твърдяното в исковата молба
признание, поради което и същото няма обвързващо действие за „Б.Е.“ АД.
Възразява се относно легитимацията на ищцата да претендира процесната сума,
като в тази връзка се излагат съображения, че е сключен договор за цесия между
Н. К. и дружеството Компенсеър ЛТД, по силата на който Н. К., в качеството на
3
цедент е прехвърлило в полза на Компенсеър ЛТД, в качеството на цесионер,
процесното вземане, което се претендира в настоящото производство.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството
адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
С оглед твърденията и възражениета на страните и на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че разстоянието между летище Москва, Внуково и летище
Бургас, България е над 1500 км.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, за признаване за установено, че „Б.Е.“
АД, ЕИК ********* дължи в полза на сумата от 400,00 евро, представляваща
обезщетение за отменен полет № LB128 на 09.07.2018 г. по направление летище
Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със законна лихва за забава от
05.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството
по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 с-в.
Възраженията на ответника, касаещи допустимостта на производството,
поради липсата на учредена от ищцата в полза на адвокат К.В. да я представлява в
настоящото производство са неоснователни. По делото е представено
пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да представлява ищеца в
производството. Действително пълномощното е дадено от ищцата Н. К., чрез
дружеството Компенсер ЛТД, но същевременно по делото са представени и
доказателства за учредена от ищцата Н. К. представителна власт в полза на
дружеството Компенсер ЛТД, да я представлява в извънсъдебни и съдебни
производства по претенция, породена от полет № LB 128 от дата 09.07.2018 г.,
изпълнен от Б.Е. ЕООД. По аргумент от разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС
липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение
4
между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена
единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно,
се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална
недействителност на упълномощителната сделка. В тази връзка, следва да бъде
посочено, че пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на
писмено пълномощно, отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК.
Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът
извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска
пълномощник и за обема на същата. Тази проверка, обаче е ограничена само до
установяващото се от съдържанието на пълномощното, като съдът не може да
извършва проверка, дали удостовереното с него изявление на упълномощителя
действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление
на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт
на пълномощника, но не и изявления и/или факти, които са от значение за
съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск.
Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само
представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея.
Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в
производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за
отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните
отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова
пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по
съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен
интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез
оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на
извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето,
за което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като
упълномощител в пълномощното по чл. 33 от ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от
ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на пълномощника са
извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така и по
своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само
на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и
затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на
извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на
5
липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея,
тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да
потвърди действията /в този смисъл решение № 296/05.04.2017 г., постановено по
гр. д. № 1776/2016 г. на ВКС, ГК, IV Г. О./.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че е надлежно сезиран с
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7,
параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, и дължи произнасяне по същество.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.
1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети:
За уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно
правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което
ответникът е изпълнил възложения полет, за който Н. К. е имала потвърдена
резервация, със закъснение от над три часа, а същата се е явила на гишето за
регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил дълга.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и
правопогасяващите си възражения, направени с отговора на исковата молба.
В тежест на ищеца при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенцията за главница, заявена с
исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до
спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираното в настоящото производство вземане за главница.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че разстоянието между летище Москва, Внуково и летище
Бургас, България е над 1500 км.
Съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
6
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, при прилагането на
този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за всички
полети на територията на Общността над 1500 километра и за всички други
полети между 1500 и 3500 километра.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява
съществуването на валидно правоотношение между страните по договор за
въздушен превоз, по силата на който ищецът е имал потвърдена резервация за
полет № LB128 на дата 09.07.2018 г., от летище Внуково, Москва, Руска
Федерация до летище Бургас, Република България. Горното обстоятелство се
установява от представения по делото /включително в превод на български език/
електроен билет с номер 020618-361123, издаден на името на ищцата Н. К., от
който се установява, че ищцата Н. К. е имала направена резервация за процесния
полет № LB 128 от дата 09.07.2018 г., изпълнен от Б.Е. ЕООД по дестинация
летище Внуково, Моска, Руска федерация – летище Бургас, Република България.
Същевременно с определение от 24.01.2022 г., постановено в проведено на същата
дата открито съдебно заседание по делото, съдът във връзка с направено от името
на ищцата доказателствено искане, и на основание чл. 190 ГПК, е задължил
ответното дружество, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да
представи по делото списък на лицата, допуснати до борда на самолета,
осъществяващ полет № LB128 на 09.07.2018 г., по направление летище Москва,
Внуково – летище Бургас, който е следвало да бъде изпълнен от „Б.Е.“ ЕООД,
като е указал на ответника „Б.Е.“ ЕООД, че при неизпълнение на указанията в
предоставения срок, съдът може да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, като
приеме за доказано обстоятелството, за което страната е създала пречки за
събиране на доказателства, а именно, че ищцата Н. К. – гражданин на Руска
федерация, родена на ********** г. се е явила навреме за осъществяване на полет
№ LB128 на 09.07.2018 г., по направление летище Москва, Внуково – летище
Бургас, който е следвало да бъде изпълнен от „Б.Е.“ ЕООД. Указанията на съда не
са изпълнени, нито в предоставения срок, нито в по-късен момент до
приключване на съдебното дирене в производството по гр.д. № 59296/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав, поради което настоящият съдебен състав намира,
че следва да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК, като приеме за доказани
обстоятелствата, за които ответникът „Б.Е.“ ЕООД е създал пречки за събиране на
допуснати доказателства, а именно, че ищцата Н. К. – гражданин на Руска
федерация, родена на ********** г. се е явила навреме за осъществяване на полет
№ LB128 на 09.07.2018 г., по направление летище Москва, Внуково – летище
7
Бургас, който е следвало да бъде осъществен от „Б.Е.“ ЕООД. В тази връзка,
следва да се посочи, че именно ответното дружество е следвало да изпълни
горепосочения полет и следва в негово държане и съхранение да се намира списък
на лицата, които са се явили за осъществяване на полет № LB128 на 09.07.2018 г.,
по направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, който е следвало да
бъде изпълнен от „Б.Е.“ ЕООД.
Следователно, въз основа на гореизложеното се налага извод, че ищцата се
е представила на гишето за регистрация, за полет № LB128 на дата 09.07.2018 г.,
от летище Внуково, Москва, Руска Федерация до летище Бургас, Република
България, поне 45 минути преди определения час на излитане. Не е спорно между
страните и се установява от събраните по делото доказателства /в това число
представени и приети като доказателства електронен билет, издаден на името на
ищцата и писмо от Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД/, че самолетът е
следвало да излети от началната точка на дестинацията на 09.07.2018 г. в 11:20
часа, но не е излетял и не е изпълнен на дата 09.07.2018 г. Между страните не е
спорно и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между между
летище Москва, Внуково и летище Бургас, България е над 1500 км., което
обстоятелство се установява и от събраните по делото доказателства.
Предвид всичко гореизложено, съдът намира, че от представените по
делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия
състав на разпоредбата на чл. 7, §1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 на
Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., поради което и предявения иск
се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
Предвид основателността на предявения иск с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, съдът намира, че следва да разгледа своевременно направеното от името
на ответника възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.
Една от целите на Регламент (ЕО) 261/2004 г. е повишаване защитата на
правата на пътниците в областта на въздушния транспорт. Отказан достъп на
борда, отмяната или дългото закъснение на полет, както е посочено в съображение
№ 2 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., причиняват сериозно безпокойство и
неудобство на пътниците. Тези неимуществени вреди са в пряка причинно-
следствена връзка с неточното изпълнение от страна на въздушния превозвач и не
8
могат да бъдат поправени по друг начин освен чрез обезщетение. Увреждането
засяга позитивния интерес на пътниците, свързан с правното и житейско очакване
техният полет да бъде осъществен при условията, при които са направили своята
резервация, т. е. при условията на сключения договор за превоз. В този смисъл
отговорността на въздушния превозвач за изплащане на обезщетенията,
предвидени в чл. 7 от Регламента, следва да се квалифицира като договорна, а не
деликтна. Аргументи в този смисъл съдържа Решение по съединени дела С-
139/2011 на Съда на ЕС, в което съдът тълкува уредбата за определяне на
компетентен съд по дела за обезщетения, претендирани на основание Регламент
(ЕО) 261/2004 г. В решението е посочено, че тези дела за обезщетения
представляват дела, свързани с договор по смисъла на чл. 5, т. 1, б. „б“, второ тире
от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22 декември 2000 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Тази практика е напълно относима и към
действащия Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Видът на
претендираните вреди също не е основание за квалифициране отговорността на
превозвача по Регламент (ЕО) 261/2004 г. като деликтна. Напротив, в
Тълкувателно решение № 4/29.01.2013 г. по тълкувателно дело № 4/2012 г.
ОСГТК на ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди може да се
присъди и в случаите на договорно неизпълнение, "доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението".
В Решение по дело С-139/2011 Съдът на ЕС е постановил, че при
определяне сроковете за предявяване на исковете за обезщетение по Регламент
(ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-членка относно
погасяване правото на иск. Съгласно разпоредбата на чл. 135 от Закона за
гражданското въздухоплаване /в редакцията й към процесния период/ урежда
специална двугодишна давност, с която се погасяват исковете срещу превозвача
по международни превозни договори. Посочената разпоредба се намира в Глава
единадесета "Констативни протоколи, рекламации, давност". При систематичното
тълкуване на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване може да се
заключи, че тази кратка погасителна давност е приложима към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство. А такова се провежда само при
липси и повреди на багажа или товара на правоимащия. Този извод се
9
потвърждава и от разпоредбата на чл. 137 от Закона за гражданското
въздухоплаване, според която сроковете по чл. 135 от Закона за гражданското
въздухоплаване се спират със започване на рекламационното производство.
Следователно отговорността на превозвача по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл. 135 от Закона
за гражданското въздухоплаване. Отговорността на въздушния превозвач за
обезщетяване на пътник, чийто полет е отменен, както бе обосновано по-горе, има
договорен характер. Претендираните вреди са пряка и непосредствена последица
от неточното изпълнение от страна на въздушния превозвач. Следователно, при
липсата на специални норми, които да изключат приложението на чл. 111, б. „б“
от ЗЗД, вземането за обезщетение на ищеца е следвало да бъде предявено в
рамките на три години, считано от 09.07.2018 г. – датата, на която полетът е
следвало да бъде изпълнен, т.е. при липса на обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване течението на давностния срок, вземането за обезщетение на
ищеца е следвало да бъде предявено по съдебен ред до 09.07.2021 г.,
включително.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК /какъвто е
настоящият случай, доколкото ищецът е уведомен за възможността да предяви
иск за установяване на вземането си на 15.09.2021 г., а исковата молба е подадена
на 15.10.2021 г. /.
Същевремено, в процесния случай заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 05.07.2021 г., т.е. преди
изтичането на 3-годишния давностен срок, с който се погасява правото на
принудително изпълнение на претендираното в настоящото производство
вземане.
Следователно направеното от името на ответното дружество възражение за
погасяване по давност на претенцията на ищеца е неоснователно и не следва да
бъде уважавано.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр.
чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
10
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът. От името на същия е направено искане за присъждане на разноски,
като същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване, а
именно за заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева и за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството, което съдът намира за
неоснователно, доколкото претендираното възнаграждение от ищеца в
производството е в минималния, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Б.Е.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина,
бул. „Брюксел“ № 1, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Н. К. –
гражданин на Руска федерация, родена на ********** г., чрез адв. К.В., чрез адв.
К.В., със съдебен адрес: гр. София, ул. Позитано № 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, офис 4,
сумата от 325,00 лева, представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 59296/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
От името на ищеца се претендира присъждане на разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като
същевременно са представени и доказателства за тяхното извършване, а именно за
заплатена държавна такса в размер на 25,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ответникът
„Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Слатина, бул. „Брюксел“ № 1, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца Н. К. – гражданин на Руска федерация, родена на ********** г., чрез адв.
К.В., чрез адв. К.В., със съдебен адрес: гр. София, ул. Позитано № 9, бл. 1, вх. Б,
ет. 2, офис 4, сумата от 25,00 лева, представляваща разноски за държавна такса и
11
адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. № 39323/2021
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от Н. К. – гражданин на Руска федерация, родена на
********** г., чрез адв. К.В., чрез адв. К.В., със съдебен адрес: гр. София, ул.
Позитано № 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2, офис 4 срещу „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Слатина, бул. „Брюксел“ № 1,
иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г.
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че „Б.Е.“
ЕООД дължи в полза на Н. К. – гражданин на Руска федерация, родена на
********** г. сумата от 400 евро /с левова равностойност 782,33 лева/,
представляваща обезщетение за отменен полет № LB128 на 09.07.2018 г. по
направление летище Москва, Внуково – летище Бургас, ведно със законна лихва
за забава от 05.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. № 39323/2021 г. по описа на СРС, 160 с-в.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Слатина, бул. „Брюксел“ № 1 да заплати в полза на
Н. К. – гражданин на Руска федерация, родена на ********** г., чрез адв. К.В.,
чрез адв. К.В., със съдебен адрес: гр. София, ул. Позитано № 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2,
офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 325,00 лева, представляваща
разноски за държавна такса в исковото производство по гр.д. № 59296/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Слатина, бул. „Брюксел“ № 1 да заплати в полза на
Н. К. – гражданин на Руска федерация, родена на ********** г., чрез адв. К.В.,
чрез адв. К.В., със съдебен адрес: гр. София, ул. Позитано № 9, бл. 1, вх. Б, ет. 2,
офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 25,00 лева, представляваща
разноски за държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 39323/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
12
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13