Р Е
Ш Е Н
И Е №3
гр.Елхово, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на осми януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В.Апостолова
при секретаря М. Д.,
разгледа докладваното от съдията АНД
№ 344/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на О.Б.Б. против Наказателно
постановление № 419/2019 от 35.059.2019г. на В. С. И. – Зам. директор на ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“, с което на основание
чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон
/ВЗ/, във вр. с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за
износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от
ВЗ са отнети в полза на държавата 15000.00 евро, преизчислени в български лева
съответно 29337.45 лева - предмет на нарушението за това, че на 26.02.2019 година, на Митнически
пункт Лесово, О.Б.Б.
не е изпълнил задължението си
да декларира пренасяната чуждестранна валута - 15000.00 евро, надхвърляща размера на
паричните средства, които могат да бъдат пренесени за или от трета страна без
писмено деклариране пред митническите
органи.
В жалбата от О.Б.Б. се сочи, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени
процесуални нарушения. Твърди се и че
разпоредбата на чл. 20 от ВЗ по отношение отнемането в полза на държавата на
валутата – предмет на нарушението, е в пряко противоречие със законодателството
на ЕС и по-конкретно – с нормите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, което има превес над
националното законодателство. Поради тези си съображения, жалбоподателят желае съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но
неговият процесуален представител – адв.В.Д. заявява, че поддържа жалбата и желае атакуваното НП да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
За административно-наказващият орган, издал НП, в съдебно
заседание се явява гл.юрисконсулт К. Т., която заявява, че оспорва жалбата и желае съда да постанови решение, с което да потвърди
атакуваното от жалбоподателя НП изцяло като правилно и законосъобразно. Твърди се, че в хода на
делото е установено по безспорен начин, както фактическата
обстановка по извършване на нарушението, така и авторството и вината на нарушителя,
като жалбоподателят не е спазил редът за деклариране
на пренасяните от него парични средства
от 15000.00 евро, представляващи количество над разрешеното за внос без писмено
деклариране. Направено е искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 26.02.2019 г., в 12.15
ч. на Митнически пункт Лесово, на трасе за обработка на изходящи леки автомобили
от Република България за Република Турция е била извършена проверка на лек
автомобил марка „Audi“, модел „Q7“, с
рег. № СВ 3397 НА, управляван от българския гражданин О.Б.Б.. В превозното
средство пътували и двама пътници - Мурат Доган и Байкал Б.. Според създадената инфраструктура и организация на МП
– Лесово, на трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни табели,
в които на различни езици, вкл. и на български и турски език, са указани
задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях
стоки, ценности или валута над определени размери. Преди пристъпване към митническата проверка, служителите на Агенция
„Митници“ – свидетелите М.Я., Д.Б. и Д.А. попитали водача на автомобила и пътниците в него дали пренасят стоки или валута, подлежащи на деклариране пред митническите органи, на което те отговорили, че нямат нищо за деклариране.
След това митническите служители пристъпили към митническа проверка на автомобила, багажа в него и личен преглед на пътуващите лица, при която в джобовете на панталоните
на О.Б. е установено голямо количество валута – евро, която не е била
декларирана. Другите двама пътници също пренасяли валута над 10000.00 евро.
Относно откритата в О.Б. валута, той заявил, че сумата е предназначена за осъществяване на търговска дейност /за бизнес/. В този смисъл са и депозираните от него саморъчно
написани обяснения. Банкнотите по-късно били преброени от митническите
служители в присъствието на О.Б., при което се установило, че недекларираната сума е общо в
размер на 15000.00 евро, преизчислени в български лева, съответно – 29337.45
лева при курс за митнически цели към 26.02.2019 година. Извършването на тази проверка
било удостоверено със съставените от осъществилите я митнически служители – свидетелите Я., Б. и А. протокол за извършена митническа
проверка № 648 от 26.02.2019г. и протокол за личен
преглед № № 4 от 26.02.2019г., подписани също и от жалбоподателя О.Б., без възражения. Валутата била иззета с
разписка за задържане № 0092310 от 26.02.2019г.
При тези фактически обстоятелства и въз основа на
обясненията и направените признания, митническите органи приели, че О.Б. е
извършил валутно нарушение по чл. 11а, ал.1 от ВЗ, като не е
декларирал писмено пред митническите органи пренасяната от него за трета страна
парична сума от 15000.00 евро - над допустимото количество до 10000 евро без
писмено деклариране.
За така констатираното нарушение свидетелят М.Я. -
митнически инспектор съставил против О.Б.Б. в присъствието на св. Д.Б., св Д.А. и
на самият жалбоподател Акт за установяване на административно нарушение № 339/26.02.2019г.,
в който актосъставителят изложил фактическо описание на нарушението, което
квалифицирал правно с разпоредбите на чл.18, вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ, както и
обстоятелствата при извършването и установяването му. Вещите, предмет на
нарушението били задържани с разписка № 0092310/26.02.2019 г., в която иззетите
парични средства били описани по вид валута, брой банкноти и номинал.
Така съставеният акт е
бил подписан от актосъставителя и посочените в него свидетели, след
което предявен на жалбоподателя
Б. и
подписан от него. Препис от акта бил връчен на О.Б.Б., което е удостоверено с
подписа му върху самия акт, като му било разяснено
отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може да се направи допълнителни писмени възражения по него.
Жалбоподателят не е направил възражения нито при
съставянето на този АУАН, нито по-късно.
Въз основа на съставения
АУАН и
приложените към него писмени материали - протокол за извършена митническа проверка от
26.02.2019 година, протокол за личен преглед, писмено обяснение от О.Б.,
Разписка за задържане от 26.02.2019 г. др., на 31.05.2019г Зам.директора
на ТД „Южна морска“ към АМ Васил Инджов е издал обжалваното Наказателно постановление № 419/2019, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. с
чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на
парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и
за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, на О.Б. е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза
на държавата 15000.00 евро, преизчислени в български лева съответно 29337.45
лева - предмет на нарушението за това, че на 26.02.2019 година, на Митнически пункт Лесово, О.Б.Б. не е изпълнил задължението си да
декларира с декларация по образец пренасяната
чуждестранна валута - 15000.00 евро.
Наказателното
постановление е връчено на упълномощената
от О.Б. адв.В.Д. на 30.08.2019г., видно от приложеното към преписката известие
за доставяне и пощенското клеймо върху
нея. Жалбата от О.Б. е депозирана пред АНО на 04.09.2019г. с вх. № 32-256372, като е
изпратена по пощата на 02.09.19г.
Представеното по делото заверено копие от Заповед №
ЗМФ-110 от 04.02.2019 година на Министъра на финансите доказват материалната
компетентност на контролния орган, открил валутното нарушение, посочено в чл.
18, ал.1 и ал.5 от ВЗ и съответно на АНО, издал НП. Видно от съдържанието на
заповедта, министърът на финансите е делегирал правомощия на митническите
органи да съставят актове за валутни нарушения по чл.18, ал.1 и 5 ВЗ, а на
началниците на ТО МРР в ГД МРР при Агенция „Митници“ и на директорите и
зам.директорите на териториалните дирекции съобразно териториалната им
компетентност да издават НП въз основа на тези актове.
Гореизложената фактическа обстановка се установява
изцяло от приложените по делото писмени
доказателства и от показанията на разпитаните свидетели – М.Я., Д.Б. и Д.А..
Показанията на тези свидетели, съдържащи относимите факти и обстоятелства във
връзка с възприетите от всеки един от тях действия, респ. бездействия на
жалбоподателя, съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на
плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни,
логични и последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран
по делото доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства,
приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Показанията на тримата
свидетели не бяха оборени от събраните по делото доказателства, а и самият
жалбоподател не оспорва, че на посочените в АУАН и НП време и място е пренесъл
15 хиляди евро, за които не е подал надлежна декларация, като в собственоръчно
написаните обяснения, дадени в момента на проверката на 26.02.19г., е заявил,
че е носел парите във връзка с осъществяване на бизнес.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения седемдневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление и от датата на
депозиране на жалбата пред административно наказващия орган/ и от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по
същество, поради следните съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на
наказателното постановление от
процесуалноправна страна, съдът намира, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата,
при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието,
както и нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на която е
определена санкцията.
Досежно
материалноправната законосъобразност, настоящият съдебен
състав прецени процесното НП в т. 1 от същото за издадено в съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ
пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или
тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи
на деклариране пред митническите органи. Редът, по който следва да стане това,
е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. за пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по чл.10а от ВЗ, в
който е предвидено, че лицата задължително попълват и представят пред
митническите органи валутна митническа декларация по образец, утвърден от
министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1 – при пренасянето на
парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в
левове или друга валута през границата на страната за или от трета страна.
От
показанията на разпитаните свидетели Я., Б.
и А. /очевидци на нарушението/, които
съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените
писмени доказателства, може да се направи обоснован и
категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на
посочената в АУАН и НП дата – 26.02.2019г. при излизане за
трета страна – от Република България за Република Турция пренасял чуждестранна валута в размер на 15000 евро,
без да е изпълнил задължението си за писменото й деклариране по установения ред
пред митническите органи, подавайки валутна митническа декларация по образец.
Горното
е в съответствие и с чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 г. на ЕП,
според който всяко физическо лице, което влиза или излиза /какъвто е процесният
случай/ от Общността и носи пари в брой на стойност 10000 EUR
или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на
държавата-членка, през която влиза или излиза от Общността, в съответствие с този Регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е изнасял валута
над законоустановения размер, освободен от митнически контрол, поради което е
бил задължен да попълни валутна митническа декларация. В
случая, с
бездействието си О.Б. е
нарушил посочените разпоредби, за което правилно АНО е ангажирал административно-наказателната
му отговорност. В тази връзка от
показанията на разпитаните митнически служители бе установено, че митническите
изисквания към пристигащите и заминаващите пътници на граничния пункт са
обявени по подходящ начин, на видно място, на няколко езика, така че да се
предотврати възможността да бъдат пропуснати, следователно О.Б. е имал
възможността да се запознае със задълженията си при преминаване на ГКПП.
Съдът приема, че извършеното
нарушение не представлява престъпление по смисъла на НК.
От субективна страна О.Б., за който се установи, че е български
гражданин, но осъществява търговска дейност в Република Турция следователно нееднократно е преминавал от
Република България в Република Турция и обратно, е бил наясно с действащия в страната
ни валутен режим и с митническите изисквания към влизащите, респ.
излизащите от страната лица. Установи
се, че като водач на автомобила при преминаването му през ГКПП Лесово, е бил
запитан изрично за налични пари, стоки и ценности за деклариране от митнически
служител, въпреки наличните указателни табели, разясняващи задължението за
деклариране, предшестващи извършения митнически контрол от служителите на
МП-Лесово, но въпреки това той не е декларирал намиращите се в него 15000 евро.
Поради това същият е действал виновно, доколкото е бил длъжен
и е могъл да разбере действащото законодателство във връзка с пренасянето на
парични средства в размер на повече от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове
или друга валута за трета страна, каквато се явява Турция, което
подлежи на деклариране пред съответните митническите органи. В контекста на изложеното,
вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е
извършено виновно, при пряк умисъл, като без
значение за съставомерността на адм.деяние е за каква нужда е била пренасяна
чуждестранната валута, както и какъв е произхода на паричните средства и чия
собственост са същите.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл. 18, ал. 1
от ВЗ предвижда за този, който извърши или допусне извършване на
нарушение по чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 от ВЗ, както и на нормативните
актове по неговото
прилагане, наказание
глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. С
атакуваното Наказателно
постановление на жалбоподателя О.Б. е наложена глоба в минимален
размер от
1000.00 лева, което според съда съответства на тежестта на
извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите
отговорността обстоятелства – липсата на данни за други извършени митнически нарушения. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът намира за по-благоприятно от
предвиденото в нормата на чл. 18, ал.2 от ВЗ, действаща към наст. момент след
измененията на Закона от м. февруари 2020г., както и за съответно с оглед на
предвидените в чл.12 от ЗАНН цели на административното наказание - да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Ето защо наказателното постановление в частта, с която
е наложено административно наказание глоба е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено в тази част /по т.1/.
По отношение на
атакуваното НП в т. 2 от същото – за отнемането в полза на държавата на
предмета на нарушението, съдът намира същото в тази част за незаконосъобразно и
като такова следва да се отмени. Съгласно чл.20, ал.1 ВЗ – в сила към момента
на извършване на нарушението и издаване на атакуваното НП, а сега отменен,
предметът на нарушението при пренасяне през границата на страната на парични
средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от
тях, се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да
бъде установен, на което основание с оспореното наказателно постановление са
отнети в полза на държавата 15000 евро - предмет на нарушението, равняващи се
на 29337.45лв., /преизчислени по курс за митнически цели към 26.02.2019 г/.
Налагането на санкция отнемане на вещите наред с наказанието глоба е прекомерна
мярка единствено заради неизпълнение на задължението за деклариране.
С Определение от 03.10.2019 г. по дело С-652/18 СЕС,
постановено след отправено преюдициално запитване, е прието, че член 9,
параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския парламент и на
Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят
и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
правна уредба като разглежданата в настоящото производство – тази по чл.20, ал.1
от ВЗ, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от Регламента
задължение за деклариране, освен налагане на административно наказание глоба,
предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на държавата. В
съответствие с даденото тълкуване от СЕС обжалваното наказателно постановление,
в частта за отнемане на вещите в полза на държавата, следва да бъде отменено
при прилагане на разпоредбата на чл.633 от ГПК, според
която постановеният акт на СЕС е задължителен за всички съдилища
и учреждения в Република България, а и съобразно измененията на ВЗ,
публ. в ДВ бр.14 от 18.02.2020г., с които разпоредбата на чл. 20 от ВЗ е
отменена.
С Определение № 15615/13.12.2018 г. по адм.дело
14291/2018 г. на ВАС, съдът е приел, че в чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост
на разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс относно изземването на вещи
в административно-наказателното производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на
съда е възложено при постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво
да стане с веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи
представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното
постановление няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради
което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на наказателното
постановление в частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва
изрично да се постанови и тяхното връщане, в случая на задържаните парични
средства с Разписка за задържане № 0092310 към протокол за извършена митническа
проверка № 648/26.02.2019 г. – на лицето, от което са иззети – О.Б.Б..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за
приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в
рамките на правомощията си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен
случай на адм.нарушение. Поначало обществената опасност на нарушения по чл.11а,
ал.1 от ВЗ е определена от законодателя като висока, тъй като същите
представляват неизпълнение на задължения към Държавата при осъществяване на
финансовата й дейност и дисциплина. Независимо, че от нарушението на О.Б. не са
настъпили вредни последици, както и че обществената опасност на дееца е ниска,
предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид, то с оглед на
формалния характер на състава на отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид
на това, че процесното деяние не се отличава от останалите нарушения от същия
вид, то не би могло да се приеме, че обществената му опасност е явно
незначителна в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93,
т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не са налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици
представлява освобождаване на нарушителя от административно - наказателна
отговорност. По посочените съображения наказващият орган като не е приложил
чл.28 от ЗАНН, не е нарушил Закона.
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител
– юрисконсулт Т. искане за присъждане на
юриск. възнаграждение, съдът намира за основателно. В
случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото адм.
нарушение и следва да понесе адм. наказание, предвидено по Закон. Отмяната на
допълнителното предвиденото в чл. 20 от ВЗ отнемане предмета на нарушението, не
води до извода, че случая касае отмяна на обжалваното НП, при който АНО да няма
право на разноски по делото. Съгласно
чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Доколкото в нормата
на чл. 143, ал. 4 от АПК, няма установено правило за определяне и присъждане на
възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл.
144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, дължимите разноски да бъдат определени в размер на 100.00лева.
Предвид резултата от делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН, жалбоподателят
О.Б.Б. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЕРС сумата от 18.34 лева, направените по делото разноски за пътни разноски за явяване на свидектел /в този смисъл ТР № 3/08.04.1985г. ОСНК на ВС/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 419/2019 от 31.05.2019г., издадено от В. С. И. – Зам. директор на ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“, В ЧАСТТА с която на основание чл.18,
ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон
/ВЗ/, във вр. с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за
износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, на О.Б.Б.,
ЕГН - **********, е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева.
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 419/2019 от 31.05.2019г., издадено от В. С. И. – Зам. директор на ТД „Южна морска“ към Агенция „Митници“, В ЧАСТТА с която на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в
полза на държавата 15000.00 евро, преизчислени в български лева съответно 29337.45
лева - предмет на нарушението.
ДА СЕ ВЪРНЕ на О.Б.Б., ЕГН - **********, с адрес ***, адв. В.Д.,
отнетия в полза на държавата предмет на нарушението, задържан с Разписка № 0092310
към протокол за извършена митническа проверка № 648/26.02.2019 г., а именно – 15000.00
евро /петнадесет хиляди евро/, преизчислени в български лева съответно 29337.45
лева по курс за митнически цели към 26.02.2019 г.
ОСЪЖДА жалбоподателят О.Б.Б., ЕГН - **********, с адрес ***,
адв. В.Д., да заплати на Агенция „Митници“ – ТД „Южна морска“ направените по
делото разноски за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100.00 лева /сто лева/.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН ОСЪЖДА жалбоподателят О.Б.Б.,
ЕГН - **********, с адрес ***, адв. В.Д.,
да заплати в приход на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Елхово направените по делото разноски в размер на 18.34 лева /осемнадесет лева и тридесет
и четири стотинки/, както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист, вносими също по сметка на ЕРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски районен съд по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……….
/В. Апостолова/