Определение по дело №27911/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1904
Дата: 14 януари 2024 г. (в сила от 14 януари 2024 г.)
Съдия: Господин Стоянов Тонев
Дело: 20231110127911
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1904
гр. София, 14.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110127911 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „Йеттел
България“ ЕАД срещу ответника Р. Ц. П..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените от ищеца писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 67348/2022 г., по описа на СРС, 178-ми състав.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.03.2024 г. от 10.30
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:

Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД срещу ответника
1
Р. Ц. П., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС, чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД за признаване установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 340,99 лева, формирана както следва:
21,63 лв. дължими суми за периода 18.11.2020 г. – 17.12.2020 г., от които 2,69 лв. вноска по
договор за лизинг от 22.08.2020 г. за устройство HUAWEI Band 4 Amber Sunrise; 18,94 лв.
частично задължение за месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 02.10.2020 г. с предпочетен
номер +359*********;
39,60 лв. дължими суми за периода 18.12.2020 г. – 17.01.2021 г., от които 2,69 лв. вноска по
договор за лизинг от 22.08.2020 г. за устройство HUAWEI Band 4 Amber Sunrise; 36,91 лв.
задължение за месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 02.10.2020 г. с предпочетен номер
+359*********;
48,42 лв. вноски по договор за лизинг от 22.08.2020 г. за периода 18.02.2021 г. – 17.03.2021 г.
за устройство HUAWEI Band 4 Amber Sunrise;
97,32 лв. неустойка, формирана както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по
допълнително споразумение от 22.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 15.11.2014 г.
с предпочетен номер +359********* – 96,40 лв., представляваща три стандартни месечни
такси и 0,92 лв. за устройството HUAWEI Band 4 Amber Sunrise, представляващи разлика
между цента на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план;
13,10 лв. дължими суми за периода 01.12.2020 г. – 31.12.2020 г. и представляваща частично
задължение за месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и потребление на
мобилни услуги по допълнително споразумение от 25.01.2020 г. към договор за мобилни
услуги от 22.09.2014 г. с предпочетен номер +359*********;
25,99 лв. дължими суми за периода 01.01.2021 г. – 31.01.2021 г. и представляваща
задължение за месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и потребление на
мобилни услуги по допълнително споразумение от 25.01.2020 г. към договор за мобилни
услуги от 22.09.2014 г. с предпочетен номер +359*********;
94,93 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение
от 25.01.2020 г. към договор за мобилни услуги от 22.09.2014 г. с предпочетен номер
+359*********, представляваща сбор от три стандартни месечни такси, ведно със
законната лихва върху сумите считано от дата на подаване на заявлението 09.12.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
от 21.12.2022 г. по ч.гр.д. 67348/2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключено допълнително споразумение от
22.08.2020 г. към Договор за мобилни услуги от 15.11.2014 г. с предпочетен номер
+359*********. Сочи се, че на 22.08.2020 г. е сключен и договор за лизинг за устройство
2
HUAWEI Band 4 Amber Sunrise, като на ответника била предоставена преференциална цена.
Излага, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което
същите били прекратени едностранно от ищеца на 15.03.2021 г. Аргументира, че към
18.03.2021 г. ответникът имал задължения в общ размер на 61,23 лв., за което били издадени
фактура № **********/18.12.2020 г. и фактура № **********/18.01.2021 г. като сумата
била формирана както следва:
21, 63 лв. дължими за периода 18.11.2020 г. – 17.12.2020 г., от които 2,69 лв. вноска по
договор за лизинг от 22.08.2020 г. за устройство HUAWEI Band 4 Amber Sunrise; 18,94 лв.
частично задължение за месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 02.10.2020 г. с
предпочетен номер +359*********;
39,60 лв. дължими за периода 18.12.2020 г. – 17.01.2021 г., от които 2,69 лв. вноска по
договор за лизинг от 22.08.2020 г. за устройство HUAWEI Band 4 Amber Sunrise; 36,91 лв.
задължение за месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и потребление на
мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 02.10.2020 г. с предпочетен номер
+359*********;
Ищецът твърди, че ответникът има задължение за вноски за лизинг за периода 18.02.2021 г.
– 17.03.2021 г. в общ размер на 48,42 лв. по договор за лизинг от 22.08.2020 г. за устройство
HUAWEI Band 4 Amber Sunrise. Поради неизпълнение на договорните задължения, се сочи,
че на ответника са начислени неустойки в общ размер на 97,32 лв., която сума била
формирана както следва: За предсрочно прекратяване на услуги по допълнително
споразумение от 22.08.2020 г. към договор за мобилни услуги от 15.11.2014 г. с предпочетен
номер +359********* – 96,40 лв., представляваща три стандартни месечни такси и 0,92 лв. за
устройството HUAWEI Band 4 Amber Sunrise, представляващи разлики между цената на
устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за
лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.
Твърди се, че между страните е сключено и допълнително споразумение от 25.01.2020 г. към
договор за мобилни услуги от 22.09.2014 г. с предпочетен номер +359*********. Сочи се, че
ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, поради което същият бил
едностранно прекратен от ищеца на 15.03.2021 г. Аргументира, че към 01.04.2021 г.
длъжникът е имал задължения за предходни периоди в размер на 39,09 лв., за което били
издадени фактура № **********/01.01.2021 г. и фактура № **********/01.02.2021 г., като
общата сума била формирана както следва:
13,10 лв. дължими за периода 01.12.2020 г. – 31.12.2020 г. и представляваща частично
задължение за месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и потребление на
мобилни услуги по допълнително споразумение от 25.01.2020 г. към договор за мобилни
услуги от 22.09.2014 г. с предпочетен номер +359*********;
25,99 лв. дължими за периода 01.01.2021 г. – 31.01.2021 г. и представляваща задължение за
месечни и еднократни такси /абонаменти, доп. пакети/ и потребление на мобилни услуги
3
по допълнително споразумение от 25.01.2020 г. към договор за мобилни услуги от
22.09.2014 г. с предпочетен номер +359*********.
Поради неизпълнение на договорните задължения, на ответника била начислена неустойка в
размер на 94,93 лв. – за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение
от 25.01.2020 г. към договор за мобилни услуги от 22.09.2014 г. с предпочетен номер
+359*********, представляваща сбор от три стандартни месечни такси.
Ищецът излага твърдения в насока, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, се дължи неустойка за всяка СИМ карта в размер на всички месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Сочи също и че потребителят дължи възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството в брой без абонамент, съгласно ценова листа действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой или съответно
обща лизингова вноска/ каквато съответства на оставащия срок на договора. Развива
подробни съображения в насока, че в случая се касае за два вида неустойки, които не
противоречат на добрите нрави и не излизат извън присъщите им функции. В заключение е
изложено, че задълженията на ответника са в общ размер на 340,99 лв. и са обединени във
фактура № *********/18.03.2021 г. за клиентски № ********* на стойност 206,97 лв. и
фактура № **********/01.04.2021 г. за клиентски № ********* на стойност 134,02 лв., и
двете фактури със срок на плащане 15 дни от дата на издаването им. При тези твърдения
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 228 ЗЕС в тежест на ищеца
е да докаже, че между него и ответника е сключен договор за електронни съобщителни
услуги, въз основа на който се е задължил да предостави на ответника мобилни услуги, а
последният – да заплати цената им; че в рамките на заявения период е предоставил на
ответника мобилни услуги на претендираната стойност, както и че е настъпила
изискуемостта на вземанията.
По иска с правно основание чл. 345 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответника е сключен соченият в исковата молба договор за лизинг;
че е предоставил лизинговото имущество на ответника; както и размера на договорените
лизингови вноски.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е поел задължение да заплати посочените неустойки при прекратяване на
договорите поради неизпълнение на задълженията му и размера им; че действието на
договорите е прекратено на соченото основание; датата на прекратяване на договорите;
4
както и че ответникът се е съгласил с общите условия към договорите.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
погасяване на задълженията.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т.
4 от ГПК факти: няма.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да
оттегли иска.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според
тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На страните
се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната половината от
внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура по медиация,
делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува опасност от
накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане на спора би
било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях, както и
предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5