№ 71
гр. Монтана, 11.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА Д. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно
наказателно дело № 20241630201400 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК ххх, чрез адв. Н. Н. от АК-
Силистра, срещу Наказателно постановление №005788/03.10.2024 г., издадено
от Председателя на Комисия за защита на потребитЕ.те, с което на основание
чл. 55, ал. 2, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, на
жалбоподателя е наложено админситративно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, за извършено нарушение на
чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, във
връзка с чл. 27, ал.4 от ЗПК.
В жалбата се навеждат доводи с оплакване за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи.
Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно
заседание не се явява, представлява се от адв. Н..
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява,
представлява се от старши юрисконсулт П.. По делото е постъпило Писмено
становище, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди
изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като от
събраните по делото доказателства административното нарушение е доказано
1
по безспорен и категоричен начин.
Съдът, след като съобрази доказателствата по делото и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
През месец март 2024 г. КЗП стартирала кампания по проверка за
спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Извършвани били редица проверки на офиси на кредитни институции. На
21.03.2024 г. длъжностни лица на РД ,,Монтана“ при КЗП – св.В. Б. Ц. и св. И.
А. Л. извършили проверка в офис на „У.К.Ф.“ ЕАД, находящ се в магазин „З.“
в гр. Монтана, бул. „Х.Б.“ № 68. В хода на проверката са изискани от
представител на кредитора последните сключени в офиса в гр. Монтана
договори с потребитЕ. за предоставени стокови кредити, както и други
документи. При проверката е съставен Констативен протокол № К-2773311.
На 02.04.2024 г. с писмо вх. № М-03-134 са получени изисканите
документи. След преглед на предоставените договори и документи
служитЕ.те на КЗП установили че на 19.03.2024 г. - кредиторът „У.К.Ф.“ ЕАД
е сключил с потребител Договор за стоков кредит № 6097044/19.03.2024 г. с
Общи условия, като свързан договор за кредит за придобиване на стока от
продавача ,,З.-М.М.С.” ООД, в стопанисван от него офис, находящ се в
магазин „З.“ в гр. Монтана, бул. „Х.Б.“ № 68. Предвид неясна информация
относно кредитния посредник по този договор е извършена още една проверка
в офиса на кредитора отразена в Констативен протокол № К-
2773331/30.04.2024 г. като му е изискано да предостави становище, в което да
посочи кой е кредитен посредник при сключване на горепосочения договор.
След повторно изпращане на изисканите документи и тяхното преглеждане се
установило че процесния Договор за стоков кредит № № 6097044/19.03.2024 г.
с Общи условия, като свързан договор за кредит за придобиване на стока от
продавача ,,З.М.М.С.” ООД, в стопанисван от него офис, находящ се в магазин
„З.“ в гр. Монтана, бул. „Х.Б.“ № 68, не съдържал адреса/седалището на
кредитния посредник, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и когато е приложимо, допълнителните разходи, както и правата на
потребителя.
СлужитЕ.те на КЗП приемат, че с това деяние кредиторът е нарушил
2
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 от Закона за потребителския
кредит, във връзка с чл.27, ал.4 от същия закон, поради което съставили АУАН
№ 005788/08.05.2024 г. В законоустановения за това срок, кредиторът е
направил възражения по съставения му акт. Въз основа на съставения акт било
издадено атакуваното Наказателно постановление № 005788/03.10.2024 г.,
издадено от Председателя на комисията за защита на потребитЕ.те, с което на
,, У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК ххх, за нарушение на чл.11, ал.1, т. 5, т.12 и т.21, вр. с чл.
27,ал.4 от Закона за потребителския кредит, на основание чл.45, ал.1 от Закона
за потребителския кредит, е наложена „имуществена санкция“ в размер на
5000 лв.
Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свидетЕ.те – В. Б. Ц., И. А. Л. и Е. Н. Б., както и от
доказателствените средства: ; Заповед № 1114 ЛС/19.12.2016г. за
компетентност на актосъставителя; Писмо изх. № М-03-175/03.10.2024г. за
изпращане на НП с ИД; НП № 005788/03.10.2024г.; Докладна записка изх. №
М-03- 175/09.07.2024г. до председателя на КЗП с приложения; Възражение
срещу АУАН от „У.К.Ф.“ ЕАД; АУАН № 005788/08.05.2024г.; ППД № К-
0121990/08.05.2024г. с приложения; Документи вх. № М-03-134/07.05.2024г.
от „У.К.Ф.“ ЕАД; Констативен протокол № К-2773331/30.04.2024г.; Писмо
/покана/ изх. № М-03-134/25.04.2024г. за съставяне на АУАН; Документи вх.
№ М-03-134/02.04.2024г. от „У.К.Ф.“ ЕАД; Констативен протокол № К-
2773311/21.03.2024г.,допълнително представените доказателства,
приобщените в хода на производството по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетЕ.те В. Б. Ц., И. А. Л. и Е. Н. Б. в
цялост, тъй като същите изясняват всички факти от предмета на доказване на
производството и кореспондират със събрания доказателствен материал.
Съдът кредитира в цялост приложените писмени доказателства и
доказателствени средства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята
съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок,
от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално допустима.
3
От процесуална страна атакуваното НП отговаря на изискванията на
закона. От приложената по делото Заповед на Председателя на КЗП се
установява, че актосъставителят по делото е оправомощен по реда на чл. 233,
ал. 1 ЗЗП със Заповед № 1114 ЛС/19.12.2016 година, да съставя актове за
установяване на административни нарушения по ЗЗП. НП също е издадено от
компетентно длъжностно лице - Председателя на КЗП.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е
изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като
нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота
на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното
и право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е
логически и достъпно структурирана.
При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната
жалба се явява частично основателна.
От материалите по делото се установява, че дружеството-жалбоподател
има качеството „кредитор“ по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а именно -
представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска
дейност, съответно за него важат правилата на Закона за потребителския
кредит при предоставянето на тази финансова услуга. В хода на проверката се
4
установява също така, че НП е издадено, след като наказващият орган е
изяснил всички установени по преписката факти и обстоятелства и
анализирал събраните доказателства, като правилно е преценил, че са налице
осъществени състави на нарушения по чл. чл.11, ал.1, т. 5, т.12 и т.21 във вр. с
чл. 27, ал.4 от Закона за потребителския кредит. От установената по делото
фактическа обстановка безспорно се установява нарушението по чл. 11, ал. 1,
т. 5, т.12 и т. 21 изразяващо се в това, че на посочените в АУАН и НП дата и
място, дружеството-жалбоподател при сключване на договор за потребителски
паричен кредит, не е вписал всички необходими реквизити, съобразно
изискванията на Закона за потребителския кредит, а именно не е вписал:
адреса/седалището на кредитния посредник, разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи, както и
правата на потребителя.
Това бездействие на кредитора се доказва от съдържанието на
сключения Договор за стоков кредит № 6097044/19.03.2024 г. приложен към
административнонаказателната преписка.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, в контекста на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК и чл.45, ал.1
от ЗПК, намира, че нарушението е доказано за извършено и правилно са били
съставен АУАН и издадено НП. Съдът не споделя изложените доводи на
жалбоподателя и намира за безспорно доказано нарушението по чл.11, ал.1,
т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 на ЗПК, което е видно от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
Твърденията на жалбоподателя – кредитор, не се подкрепят от
доказателствата по делото, в т.ч. и чрез непосредствения разпит на св.Ц. -
актосъставител, която е присъствала по време на проверката на 21.03.2024г. и
е очевидец на нарушението. Въззивният съд изцяло споделя доводите на
административнонаказващият орган като намира, че нарушението е доказано
по несъмнен начин. Нарушението правилно е квалифицирано като такова по
смисъла на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК.
При условията на чл.45, ал.1 от ЗПК правилно е наложена имуществена
санкция на виновното юридическо лице извършило нарушение по смисъла на
чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 на ЗПК. С оглед на прецизност
5
съдът следва да отбележи, че не споделя изложените доводи в жалбата за
отмяна на НП. Настоящият съд не констатира посочените за извършени
нарушения по чл.42, чл.57 и чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен в
присъствието на два свидетЕ., които не са присъствали по време на
проверката, но нарушението е установено главно въз основа на официални
документи, т.е. следва да се има предвид разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН.
Според настоящия съдебен състав не е налице нарушение и на материалния
закон, тъй като писмените доказателства анализирави в АУАН и НП,
потвърждават извършеното административно нарушение по смисъла на чл.11,
ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК. Независимо от представения
трудов договор № 712/02.11.2021г. на лицето Бетина Бисерова Алексиева –
консултант по продажби стокови кредити, съдът изцяло споделя посоченото в
АУАН и НП, а именно, дори да се приеме, че е посочен действащият кредитен
посредник в лицето на „З. – М.М.С.“ ООД, то липсва информация за
адреса/седалището, който съгласно Търговския регистьр е в гр.Божурище,
Индустриална зона Божурище, ул.Летец Радул Милков № 2. Поради което не
може да се приеме, че е посочен адресът на посредника. В процесния договор
и Общите условия (ОУ) не е налична информация, че планът трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е
приложимо, допълнителните разходи. В договора и ОУ не е налична
информация, че съгласно чл.27 ал.4 от ЗПК, продавачът на стоката или
доставчикът на услугата не е длъжен да достави стоката или да предостави
услугата на потребителя, преди да е уведомен от кредитора за предоставянето
на кредита и преди изтичането на 14-дневния срок, в който потребителят може
да се откаже от договора за кредит. Всяко доставяне на стоки или
предоставяне на услуги преди изтичането на 14-дневния срок, през който
потребителят може да се откаже от договора за кредит, е за сметка на
продавача на стоката или на доставчика на услугата. Отговорността на
жалбоподателя ЮЛ, кредитор, е безвиновна и в тази връзка са несъстоятелни
доводите изложени в жалбата.
Извършвайки цялостен съдебен контрол и за законосъобразността на
преценката за маловажност на случая, настоящия съд установява, че
административнонаказващия орган правилно не е приложил чл.28 от ЗАНН
имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му – защитата на
6
правата на потребитЕ.те е основна функция на европейското законодателство
създавайки редица механизми за действително упражняване правата на
потребитЕ.те, като нарушението по чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4
на ЗПК, по разбиране на настоящия съд, е със значима тежест.
Настоящият съд не споделя доводите на жалбоподателя за приложение
на чл.28 от ЗАНН, поради значимостта на защитените обществени отношения,
които в условията на непрекъсната нарастваща инфлация и поскъпване на
образно казано „живота“, отразяващи се изключително неблагоприятно за
обикновените потребитЕ., които са масовия тип потребитЕ., изключват
приложението на чл.28 от ЗАНН относно констатирано административно
нарушение по чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК. Не са налице
основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения
от този вид. Не се установява и наличието на някакви особени извинителни
обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта
на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. Поради това
приложението на цитираната разпоредба следва да бъде отказано, още повече,
че както беше посочено по-горе, установеното нарушение е със значителна
тежест. В подкрепа на изложеното е и посоченото от АНО, а именно, че за
същото по вид нарушение е налице влязло в сила друго НП, но процесното
деяние не е било „повторно“, за да се налага имуществена санкция съгласно
чл.45, ал.2 от ЗПК. При така установеното искането за отмяна на
наказателното постановление се явява неоснователно. (в този смисъл Решение
№ 292 от 17.03.2025 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 66/2025 г.; Решение
№ 279 от 17.03.2025 г. на АдмС - Монтана по к. а. н. д. № 60/2025 г. и др.)
Съдът намира, че административнонаказващият орган не е
индивидуализирал правилно наложеното наказание, в случая имуществена
санкция. Санкцията е наложена в размер над минималния, предвиден в закона,
като административнонаказващият орган вероятно се е мотивирал с
имущественото състояние на дружеството, изложено в докладната записка.
Имотното състояние на нарушителя обаче е последното от посочените в чл.27,
ал.1 от ЗАНН обстоятелства, които се вземат предвид при определянето на
наказанието. С по-съществено значение са тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, поради което съдът намира за законосъобразно имуществената
7
санкция да е при минималния предвиден в закона размер от 3000 лева.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по направените
искания от страните за присъждане на разноски.
Съгласно чл.63д, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, настоящия съд намира, че на
КЗП гр.София, която е ЮЛ на бюджетна издръжка, следва да се присъдят 100
лева юрисконсултско възнаграждение, а искането на жалбоподателя „У.К.Ф. ”
ЕАД гр.София за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1260 лева, с
включен ДДС, следва да бъде оставено без уважение.
На основание горното и чл.63, ал.1, т.4 вр. с ал.7, т.4, вр. чл. 63д от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 005788/03.10.2024г. издадено
от Председателя на Комисия за защита на потребитЕ.те, с което на "У.К.Ф.“
ЕАД, ЕИК ххх, на основание чл. 55, ал. 2, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит, е наложено админситративно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв., за извършено нарушение на
чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 вр. чл. 27, ал.4 от Закона за потребителския
кредит,като НАМАЛЯВА размера на ИМУЩЕСТВЕНАТА САНКЦИЯ на
3000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА „У.К.Ф.” EАД, ЕИК ххх, да заплати на КЗП гр.София сумата
100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Монтана в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от
страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8