№ 20
гр. Кюстендил, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Търговско дело №
20221500900062 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба от М. П. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***
ул. „***“ № 12а, чрез адв. П. К., адвокат при Адвокатска колегия ***, с адрес на
дейност: гр. ***, ул. „***“ № 1, ап.9, с адрес за връчване: гр. **, ул. „***“ № 6, офис №
10, против ЗАД „Алианц България“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ул. „***“ № 16, представлявано от
изпълнителните директори О.Ц.П, А.Б.А и П.Д.П., с адрес за връчване, посочен в
отговора на исковата молба гр. *** 1142, ул. „***“ № 51, ет. 2 чрез адв. Б. Н. от САК.
В исковата молба се сочи, че на 05.07.2022 г. около 10:20 ч. в гр. ***, на
кръстовище с ул. „**“ и ул. „***“ се е движил л.а. марка „***“, модел “****“, с per. №
***, управляван от собственика на автомобила Г. В. Ч., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като при завиване не пропуснал правомерно движещото се
индивидуално електрическо средство, управлявано от ищеца М. П. А., който в резултат
на настъпилия инцидент получил телесни увреждания.
Във връзка описания пътен инцидент било образувано ДП № 199/2022г по
описа на РУ - Приморско, пр.пр. № 9489/2022 г. на РП Бургас, което към настоящия
момент не било приключено с окончателен съдебен акт.
Твърди се, че причина за настъпване на произшествието били допуснатите от
водача на л.а. с peг. № *** нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за него били налице определени, фиксирани в закон, задължения
за спазването на такива. Поради това съществувала пряка причинна връзка между
деянието на Г. В. Ч. и настъпилите общественоопасни последици - причинени телесни
увреждания на М. П. А..
За увреждащият л.а. с peг. № ***, управляван от Г. В. Ч., имало сключена
застраховка “Гражданска отговорност” с ответното дружество ЗАД „Алианц България“
АД, съгласно з.п. № BG/01/121002461935 със срок на валидност една година, считано
1
от 28.08.2021 г. до 27.08.2022 г., валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие 05.07.2022 г. По силата на този договор застрахователят
покривал отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени
и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на
МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв., която сума представлявала
минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
В конкретния случай пострадалият предявил претенцията си за изплащане на
застрахователно обезщетение и представил всички документи, с които разполагал пред
ЗАД „Алианц България“ АД, получени от застрахователя на 27.07.2022 г., видно от
приложената о.р. По случая била заведена щета № ***, по която застрахователят не
предложел заплащане на обезщетение в законоустановения срок.
С оглед на изложеното били налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество за причинените
неимуществени и имуществени вреди на ищеца.
В резултат на процесното ПТП пострадалият М. П. А. получил следните
травматични увреждания: Мозъчно сътресение, счупване на пръст на стъпалото, рана в
областта на ушната мида, оток на главата, множество травми и наранявания по глава,
тяло и крайници; психически стрес.
След инцидента на 05.07.2022 г. пострадалият М. П. А. бил приет в
Неврохирургично отделение на УМБАЛ „Бургас“ АД, съгласно Епикриза от
05.07.2022г. И.3.№ 12937/2022, с болки в областта на главата и шията, замайване,
гадене и силни болки в десния крак. Извършени били клинични, лабораторни и
образно-диагностични изследвания. След направените прегледи било установено, че
ищецът е с контузионен оток на глава вляво темпотално, разкъсно контузна рана в
областта на лява аурикула, болезненост по хода на гръбначния стълб и
параветебралната мускулатура вляво, болезненост в областта на ляво стъпало, рана на
ляв външен слухов проход. Извършена била гипсова имобилизация. На 07.07.2022г.
бил изписан с препоръки за хигиенно-диетичен режим и терапия, при която да не се
натоварва физически и психически.
На 15.07.2022 г., след преглед, било издадено съдебномедицинско Удостоверение
№ 349/22 г. със заключение: оток в областта на главата, белег от разкъсно-контузна
рана в областта на лявата ушна мида, белези в областта на шията, мозъчен оток,
счупване на проксималната фаланга на първи пръст на десен крак - което увреждане
водело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от 1-1,5
месеца.
В резултат на уврежданията ищецът търпял силни болки и много страдания.
Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължавало и
към настоящия момент, доколкото ищецът не се чувствал добре физически и
емоционално. В следствие на травмите пострадалият трябвало дълго време да спазва
режим на покой, имал оплаквания за болки.
Преди процесното ПТП ищецът бил в отлично здравословно състояние,
работоспособен и активен млад мъж, на 26 години. За дълго време бил лишен от
обичайния си начин на живот, от динамика, от контактите с приятелите, изпитвал
неудобства и не се е чувствал добре. Към настоящия момент продължавал да изпитва
болки в увреденото място и редица неудобства в ежедневието си, имал нарушения на
съня, напрегнат бил, не бил в състояние да се натоварва физически и психически, а
2
изживеният силен стрес при инцидента щял да остане за цял живот в съзнанието му.
За причинените неудобства, болки, страдания и психически стрес, пострадалият
следвало да бъде компенсиран, макар и паричното обезщетение да не можело да
замести накърнените морални блага. Смята се, че то би обезпечило удовлетворяването
на други нужди, което до известна степен щяло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от
претърпените телесни увреждания.
Вредите били в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия
автомобил с per. № ***, а за причинените от него вреди отговарял ответникът по
делото, съгласно чл. 432 от КЗ.
С горното се твърди, че е налице обоснован правен интерес ищецът да иска от
съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществени и имуществени вреди. Претендираната сума била съобразена от една
страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки,
страдания и психически стрес от причинените травматични увреждания, а от друга - с
лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този вид.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено ответното
дружество ЗАД „Алианц България“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ул. „***“ № 16, представлявано от
изпълнителните директори О.Ц.П, А.Б.А и П.Д.П., да заплати обезщетение на М. П.
А., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул. „***“ № 12а, чрез адв. П. К., адвокат при
Адвокатска колегия ***, с адрес на дейност: гр. ***, ул. „***“ № 1, ап.9, с адрес за
връчване: гр. **, ул. „***“ № 6, офис № 10, в размер на 40 000 лв. частично от
глобална претендираната сума от 50 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди, вследствие на процесното ПТП (в
съдебно заседание на 25.03.2025 г. на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато
изменение на исковата претенция по размер, предявена първоначално в размер на 25
100 лв. като частичен иск от 50 000 лв.), за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, в следствие получените
увреждания - Мозъчно сътресение и оток, счупване на пръст на стъпалото, рана в
областта на ушната мида, оток на главата, множество травми и наранявания по глава,
тяло и крайници, причинени му при настъпването на процесното ПТП, станало на
05.07.2022 г. около 10:20 ч. в гр. ***, на кръстовище с ул. „**“ и ул. „***“, когато л.а.
марка „***“, модел “****“, с per. № ***, управляван от собственика на автомобила Г.
В. Ч., се е движил в нарушение на правилата за движение по пътищата, като при
завиване водачът не пропуснал правомерно движещото се индивидуално електрическо
средство, управлявано от ищеца М. П. А., ВЕДНО законна лихва върху сумата,
считано от 13.07.2022 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр
с.чл.430, ал.1 от КЗ.
Претендират се и направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, ведно с ДДС, т.к. пълномощникът е
регистриран по ЗДДС, като се иска настоящата молба да се счита за списък на
разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество е упражнило правото
си на отговор, с който се изразява становище за допустимост на исковата претенция, но
3
се оспорват предявените искове по основание и размер, заради което се иска
отхвърлянето им.
Оспорва се твърденият от ищеца механизъм на процесното ПТП и причините
за неговото настъпване.
Оспорва се твърдението за виновно и противоправно поведение от страна на Г.
Ч. - водач на л.а. *** с рег.№ ***. На този етап от производството липсвали
доказателства, че процесното ПТП е настъпило заради допуснати от него нарушения
на ЗДвП.
Заявено е и възражение за съпричиняване на вредоносните последици от
ПТП, изразяващо се в това, че ищецът е нарушил свои задължения като участник в
движението и не е проявил обичайна грижа за здравето и безопасността си, и по този
начин е станал причина за настъпване на процесното ПТП, респективно е допринесъл
за вида и обема на претърпените от него неимуществени вреди. Дори и по делото да се
установят предпоставки за дължимост на обезщетение в полза на ищеца, същото
следвало да се намали на основание чл. 51 ал.2 от ЗЗД, поне с 50%, тъй като
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва се видът, обемът и продължителността на твърдените неимуществени
вреди, причинната им връзка с процесното ПТП, както и размерът на исканото
обезщетение.
Твърди се, че претендираната от ищеца сума била необосновано висока,
съобразно действително претърпените вреди и принципа за справедливост, заложен в
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Целта на този институт била да се
определи адекватен паричен еквивалент на претърпените болки и страдания, но не и
да се стига до хипотези на неоснователно обогатяване.
В тази връзка смята за напълно погрешно и фактологично неточно твърдението
на ищеца, че съгласно чл.492 от КЗ минималният размер на обезщетението бил 10 920
000 лв.
Оспорва се и акцесорният иск за обезщетение за забава, който се възприема за
неоснователен, заради неоснователност на главния иск, а и заради заявената с исковата
молба начална дата - 13.07.2023 г., която не кореспондирала с подадената по реда на
чл.380 от КЗ претенция, постъпила в Алианц на 27.07.2022 г. От друга страна
пострадалият не приложил към нея констативен протокол за ПТП и други необходими
документи, за което му било изпратено надлежно писмено уведомяване от Алианц.
Видно от последваща негова молба от 18.08.2022 г., той не е представил посочените
документи, а единствено протокола за ПТП. Предвид изложените факти, при
евентуална основателност на иска за обезщетение за забава, лихвата би следвало да се
дължи три месеца след подаване на претенцията, респ. от 28.10.2022 г.
Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение
към датата на ПТП за увреждащия л.а. с pег. № ***, управляван от Г. В. Ч., по силата
на сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” с ответното дружество
ЗАД „Алианц България“ АД, съгласно Застрахователна полица №
BG/01/121002461935, със срок на валидност една година, считано от 28.08.2021 г. до
27.08.2022 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие
05.07.2022 г.
Поради изложеното се иска пълно и частично отхвърляне на исковата
претенция, като се претендира и присъждане на сторените деловодни разноски.
4
В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат от
представителите на страните.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните не спорят по съществуването на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП за увреждащия л.а. с pег. № ***, управляван от Г.
В. Ч., по силата на сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” с
ответното дружество ЗАД „Алианц България“ АД, съгласно Застрахователна полица
№ BG/01/121002461935, със срок на валидност една година, считано от 28.08.2021 г. до
27.08.2022 г., валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие
05.07.2022 г. В т.см. е и Справка от информационната система на „Гаранционен Фонд“,
приложена на л. 11 от делото.
Приложени са и доказателствата от преписката по щета № 1001/22/217/500052, а
именно: Застрахователна полица № BG/01/121002461935; Молба № 1101-4101-
3605/29.07.2022 г. от адв. А. Б. – САК до ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“; Пълномощно
от М. П. А. и договор за правна помощ и съдействие; Справка за застраховка
„Гражданска отговорност“; Епикриза № 12937/2022; Уведомление по застрахователна
претенция № 2-101-4101-5875/01.08.2022 г.; Молба № 1101-4101-3627/18.08.2022 г. от
адв. А. Б. – САК до ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“; Уведомление по застрахователна
претенция № 2-101-4101- 5875#1/19.08.2022 г.; Уведомление по застрахователна
претенция № 2-101- 4101-5875#2/10.10.2022 г.; Съдебно удостоверение изх. №
2619/23.10.2024 г., установяващи и обстоятелствата по чл. 380 от КЗ.
Видно от приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 05.07.2022 г., на 05.07.2022 г., около 10,20 часа, в гр. ***, на
кръстовище с ул. „**“ и ул. „***“ се е движил л.а. марка „***“, модел “****“, с peг. №
***, управляван от собственика на автомобила Г. В. Ч., който нарушил правилата за
движение по пътищата, като при завиване не пропуснал правомерно движещото се
индивидуално електрическо средство, управлявано от ищеца М. П. А., който в резултат
на настъпилия инцидент получил телесни увреждания.
Поради горното било образувано досъдебно производство по пр.пр. №
9489/2022 г. на, ДП № 199/2022 г. по описа на РУ - Приморско, за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с което било образувано НОХД №
20242120202261/2024 г. на РС-Бургас, по което съдът е одобрил постигнатото
споразумение между Районна прокуратура гр. Бургас, защитника на обвиняемия и
обвиняемия Г. В. Ч., съгласно което: 1. признава Г. В. Ч. за виновен в това, че на
05.07.2022 г., в гр. ***, на кръстовището между ул. „**“ и ул. „***“, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил, марка „ ***“, модел „****“ с per. № ***,
нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/,
а именно: Чл. 37, ал. 1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът
на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства“, завивайки наляво не изчакал да премине
индивидуално електрическо средство (тротинетка), управляван от М. П. А., поради
което допуснал пътнотранспортно произшествие с него и по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на проксималната
фаланга на първи пръст на десен крак, което увреждане довело до трайно затруднение
движението на десен долен крайник за срок от 1 – 1,5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗДвП. 2. Деянието е извършено от обвиняемия виновно, при форма
5
на вината „непредпазливост” по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. 3. На основание чл.
375а, ал.1, ал.2 и ал.3 от НПК, вр. чл.78а от НК обвиняемият е освободен от
наказателна отговорност за посоченото престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл.
342, ал. 1 от НК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, като му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лв.
Със заключението по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза,
неоспорено от страните, изготвено от вещото лице гл.ас. д-р инж. Ф. В. К., е установен
механизмът на ПТП. Експертът сочи, че на 05.07.2022 г„ около 10:10 часа по ул. „**“ в
гр. ***, в посока от Арена *** към центъра на новия гр. ***, се е движил лек
автомобил марка „***" модел „****" с peг. № ***, управляван от Г. Ч., като същият
спрял на пешеходна пътека, намираща се на кръстовището образувано от ул. „**“ и ул.
„***“, след което предприел маневра завиване наляво е цел навлизане в ул. „***“. По
същото време по ул. „**“, в посока от центъра на новия гр. *** към Арена ***, се е
движело индивидуално електрическо превозно средство (тротинетка) марка „***“
модел „М4 pro“, управлявано от М. А., който при навлизане на кръстовището ускорил
до скорост 25 км/час, изпреварвайки отдясно микробус, изчакващ започване на
маневра завиване наляво. Движейки се така на кръстовището образувано от ул. „**“ и
ул. „***“ възникнал удар между двете превозни средства. За л.а. „***“ модел „****“ с
peг. № ***, скоростта в момента на удара е била 0 км/час, като началният контакт е бил
в областта на предна дясна врата. За тротинетката скоростта в началото на удара е била
около 25 км/час, а началният контакт е бил в предната част на превозното средство.
Преди сблъсъка водачът на автомобила е възприел опасност около средата на
кръстовището, като при скорост около 15 км/час е задействал спирачната система.
Водачът на тротинетката забелязал опасност в по-късен момент, като същият не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара. В резултат на удара водачът на
тротинетката изгубил напречна устойчивост и паднал върху платното за движение,
при което получил наранявания.
Експертът сочи, че автомобилът, движейки се перпендикулярно на пътя около
средата на платното за движение, се е движил със скорост около 15 км/час и от
техническа гледна точка водачът му е имал възможност да предотврати настъпването
на пътнотранспортното произшествие, ако е спрял без да навлиза в лентата за
насрещно движение на ул. „**“ и е изчакал преминаването на тротинетката,
съобразявайки се с останалите участници в движението. Водачът на тротинетката се е
движел с около 25 км/час, като е имал обективна възможност да забележи автомобила
от разстояние около 10,70 метра, сравнявайки с опасната зона прави извод, че не е
имал възможност да предотврати удара с автомобила чрез спиране. Това е било
възможно само ако е изчакал микробуса да извърши маневра завиване наляво и едва
тогава той предприеме пресичане на процесното кръстовище.
Според заключението по съдебно-медицинската експертиза, изготвено от д-р Е.
Л. - ортопед, неоспорено от страните, при инцидента ищцата е получила следните
увреди: При процссното ПТП ищецът е получил счупване на проксималаната фаланга
на първи пръст па десен крак, по повод на което носил имобилизация за около 25-30
дни, след което провел рехабилитация. Получил оток в областта на главата с разкъсно-
контузна рана в областта на лява ушна мида и мозъчен оток. Така получените увреди,
според експерта, биха могли да бъдат получени по време и начин описан в исковата
молба, а именно удар в твърд предмет, в случая пътната настилка. Лечението за
фрактурата на първия пръст на дясното стъпало било извършено чрез имобилизация за
3-4 седмици, след което лекарският протокол предвижда рехабилитация като
6
продължителността на целия процес от счупването до пълното възстановяване на
движенията в пръста е около 2 месеца, а пълното възстановяване на костното
срастване на счупената кост от порядъка на 6-8 месеца.
Прието е допълнително заключение по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от вещото лице д-р Х. М. със специалност „Неврохирургия“,
който сочи, че обективно се установява контузионен оток, НЕ МОЗЪЧЕН ОТОК, вляво
слепоочно, разкъсно-контузна рана в областта на лява ушна мида, болезненост в
областта на шийния отдел на гръбначния стълб вляво. Неврологично - без данни за
огнищна неврологична симптоматика и менинго-радикулерно дразнене. От КТ на глава
- без данни за актуални травматични промени. Проведено е комплексно
медикаментозно и инфузионно лечение, без нови оплаквания. Изписан в добро общо
състояние, стабилна хемодинамика, без данни за огнищна неврологична
симптоматика. Дадени препоръки за спазване на хигиенно-диетичен режим.
Окончателна диагноза: Мозъчно сътресение, MKB S06.00. Оздравителният период при
черепно-мозъчна травма с характер на прецесната - мозъчно сътресение, протекло без
пълна загуба на съзнание /комоционна кома/, вещото лице сочи, че продължава средно
20 до 30 дни, при липса на усложнения и допълнителни утежняващи фактори -
възрастови, болестни и др. През този период се налага спазване на диетичен и
хранителен режим в домашни условия, симптоматично медикаментозно лечение при
необходимост, наблюдение от личен лекар и/или невролог. В случая е било проведено
3-дневно болнично лечение в УМБАЛ „Бургас“ АД, Неврохирургично отделение за
периода 05.07.2022 г. - 07.07.2022 г. Извършени са необходимите лабораторни и
образни изследвания. Проведено е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение,
без изява на нови оплаквания. Възстановяването е протекло в обичайните 20 до 30
дни, като не са установени данни за наличие на остатъчни явления при М. А. в
резултат на получената черепно-мозъчна травма. Експертът е посочил, че ако ищецът е
използвал предпазна каска при процесния инцидент, във всеки случай е нямало да
получи всички описани наранявания и травми в областта на главата, в зависимост от
вида и качеството на самата каска, но настъпване на мозъчно сътресение с характер на
процесното – не.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите Д. Д., Г. Т. и Г. Ч. – първите двама от тях приятели на ищеца.
Свидетелят Д. Б. Д., сочи, че е един от първите хора, които са видели ищеца след
инцидента. Видал, че бил със счупен палец, сцепено ухо, имал видими поражения и по
лицето, имал и леко сътресение на главата. В този момент бил трудно подвижен. След
инцидента му помагал да става от леглото, да ходи до тоалетна, да извършва
нормалните дейности за всеки човек, т.к. имал нужда от помощ. Възстановявал се
около 1 месец. Първата седмица бил с шина на крака, след това още една седмица бил
със специална обувка, която носел, но пак не му било достатъчно лесно да ходи сам. За
около 1 месец се възстановил напълно, като след това той започнал работа, но
непълноценно. Пак го наболявал пръстът и не можел да ходи пълноценно. През
посочения един месец на възстановяване от време на време бил замаян – най.вече в
началото, заради наранявания на главата. През възстановителния период не можел да
тренира, травмите от инцидента се отразили зле и психически, и финансово, защото не
можел да работи. Към момента няма оплаквания. Не използва помощни средства за
придвижване.
Свидетелят Г. Т. видял пострадалия на следващия ден след инцидента, когато бил
в болница. Тогава бил не можел да върви, имал гипс на пръста на крака, също имал
7
около окото охлузвания, казвал, че се чувства замаян, боляла го главата, цялостното му
състояние не било добро. Около 3 дни престоял в болница, след това го изписали. Не
можел да извършва почти никакви дейности и тъй като живеели заедно, му помагал с
много от нещата – носел му храна. Възстановяването му вкъщи продължило около
месец. В този период бил замаян и не можел да ходи. Понастоящем се оплаквал, че
самата кост не е зараснала правилно и в студено време усещал различни болки от това.
След инцидента не карал тротинетка, т.к. получавал нещо като паническа атака.
Свидетелят Г. Ч. е водачът на лек автомобил, марка „ ***“, модел „****“ с per. №
***. Той дава показания за обстоятелствата, при които е реализирано процесното ПТП.
Сочи, че след като се уверил, че няма пречки и се огледал добре за пешеходци, завих
наляво. В следващите няколко секунди забелязал бързо движещ се субект към него.
Обърнал се и забелязал ищеца, който гледал в ляво, защото минавал от дясно на буса,
дефакто между тротоара и буса. Той се опасявал, че ще го засече някой, който върви
направо от лявата лента, където ще завива буса и гледал в негово ляво, и изобщо не
забелязал колата му. Свидетелят спрял инстинктивно и дори му извикал. Той тогава се
обърнал, но не успял да спре и се ударил в колата му някъде между пасажерската
врата и десния калник. Веднага спрял, помогнал му да стане и го отвел до близкото
заведение. В същото време дошла и линейка.
Приобщени са и множество медицински документи: Съдебномедицинско
удостоверение № 349/2022; Епикриза от 05.07.2022 г., И.З. № 12937/2022, по КП 208,
издадена от УМБАЛ – „Бургас“ АД, гр. Бургас.
Прието за послужване е и НОХД № 20242120202261/2024 г. на РС-Бургас.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта:
Исковата претенция е с правно основание. 432, ал.1 от Кодекс за застраховането
(КЗ), вр. с чл. 52 Закона за задълженията и договорите ЗЗД), вр. с чл. 86 с.з.
С нормата на чл. 498 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) законодателят е установил
като абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск
на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, отправянето на
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ до застрахователя. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда.
В случая посочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 19-21 от
делото, без данни за извършено плащане по нея и липса на възражения и ангажирани
доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса.
Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Всичко това обосновава допустимост на исковата претенция, заради което тя
следва да бъде разгледана по същество.
По основателността:
С нормата на чл. 477 КЗ се установява задължително застраховане срещу
гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
8
С договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Застрахователното покритие по този вид застраховане включва отговорността на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ пък предвижда, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" - т. н. пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”. Основателността
му предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса от
страна на ищеца на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия механизъм; 2/.
противоправното поведение на виновния водач; 3/. претърпените неимуществени
вреди и 4/. наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5/. ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината, съгласно установената с нормата на чл. 46, ал. 2 от ЗЗД
законова презумпция, се предполага.
При така разпределената доказателствена тежест са събрани надлежни
доказателства, съвкупният анализ на които обосновава кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта, като обстоятелствата по т. 5 не са
спорни, а и доказателства в тази насока също са ангажирани.
С приобщеното по делото заключение по допуснатата авто-техническа
експертиза е установен и механизмът на пътно транспортното произшествие.
По делото не е спорно, че при инцидента е пострадал ищецът.
Установени са и обстоятелствата относно отговорността на застрахования водач
за причиняване на ПТП, като съдът е одобрил постигнатото споразумение между
Районна прокуратура гр. Бургас, защитника на обвиняемия и обвиняемия Г. В. Ч.,
съгласно което той се е признал за виновен в това, че на 05.07.2022 г., в гр. ***, на
кръстовището между ул. „**“ и ул. „***“, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „ ***“, модел „****“ с per. № ***, нарушил правилата
за движение, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: Чл. 37, ал.
1 от ЗДвП: „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства“, завивайки наляво не изчакал да премине индивидуално
електрическо средство (тротинетка), управляван от М. П. А., поради което допуснал
пътнотранспортно произшествие с него и по непредпазливост му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на проксималната фаланга на първи пръст
на десен крак, което увреждане довело до трайно затруднение движението на десен
долен крайник за срок от 1 – 1,5 месеца при обичаен ход на оздравителния процес -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗДвП.
Деянието е извършено от обвиняемия виновно, при форма на вината
„непредпазливост” по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК. На основание чл. 375а, ал.1, ал.2
9
и ал.3 от НПК, вр. чл.78а от НК обвиняемият е освободен от наказателна отговорност
за посоченото престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
лв.
Посоченото споразумение е след актовете, които са задължителни по смисъла
на чл. 300 от ГПК за гражданския съд съгласно т. 15 та ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, поради това в рамките на гражданското производство е недопустимо
пререшаването на същите правнорелевантни факти. Именно поради това
споразумението по приключилото дело от общ характер, ценено ведно със събраните
по делото писмени и гласни доказателствени средства, обвързва съда да приеме както
извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, така и
настъпилите в причинна връзка с деликта телесни повреди на ищеца, явяващи
се съставомерен признак – елемент от състава на престъплението и представляващи в
случая причинена по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на проксималната фаланга на първи пръст на десен крак, което увреждане
довело до трайно затруднение движението на десен долен крайник за срок от 1 – 1,5
месеца при обичаен ход на оздравителния процес.
Досежно понесените телесни увреждания се съдържат данни както в
медицинската документация, така и в приетото по делото заключение, изготвено от
вещото лице д-р Л., който сочи, че установените при ищеца физически травматични
увреждания отговарят да са получени по време и начин, за които се съобщава в
материалите по делото, като всички тези установени вреди са в причинно-следствена
връзка с процесния пътен инцидент.
Според вещото лице д-р М. пък обективно е установен и контузионен оток, НЕ
МОЗЪЧЕН ОТОК, вляво слепоочно, разкъсно-контузна рана в областта на лява ушна
мида, болезненост в областта на шийния отдел на гръбначния стълб вляво.
Оздравителният период при черепно-мозъчна травма с характер на прецесната -
мозъчно сътресение, протекло без пълна загуба на съзнание /комоционна кома/,
вещото лице сочи, че продължава средно 20 до 30 дни, при липса на усложнения и
допълнителни утежняващи фактори - възрастови, болестни и др.
Няма други данни по делото, които да дават индиции, че след посочения от
експертите едномесечен оздравителен период, ищецът е търпял усложнения и други
негативни последици от посочените травми.
Изложеното дава основание да се приеме, че и получените вреди са установени.
Субективният елемент на деликта – вината се презюмира (чл.45, ал.2 ЗЗД), като
тази презумпция не бе оборена в хода на производството. В т.см. е и споразумението
по наказателното дело от общ характер, ценено при условията на чл. 300 от ГПК.
С оглед изложеното и доколкото е безспорно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка ГО досежно превозното средство, с
който е причинено процесното ПТП, се налага извод, че са налице предпоставките,
обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване по реда на чл. 432, ал. 1 от КЗ
на причинените на ищеца в следствие увреждането вреди.
По размера на обезщетението:
В този аспект следва да се посочи, че отговорността на застрахователя по чл.
432 от КЗ е в същия обем като тази на застрахованото лице (деликвента), но е
лимитирана от размера на застрахователната сума - арг. от чл. 429, ал. 1 от КЗ.
Деликвентът, според нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, отговаря за всички преки и
10
непосредствени вреди. Когато те са неимуществени дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде определено по правилата на чл. 52 от ЗЗД - по
справедливост от съда.Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. справедливото обезщетение е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера му.
В случая се касае за травми, от които вещото лице д-р Л., а и вещото лице д-р
М. заключават, че са търпени болки и страдания. Те обаче са отшумели в едномесечен
период, като няма данни за влошаване, респ. възстановяването е пълно.
Тези изводи са в съгласие и със събраните гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Д. Д., Г. Т., ищецът е възстановен напълно, макар и да има инцидентни
оплаквания при застудяване на времето.
Посочените гласни доказателства, анализирани в съвкупност със заключенията
по приетите съдебни експертизи, както и медицинската документация по делото, са
достатъчни да обосноват категоричен извод, че ищецът е търпял страдания, като
последица от процесното произшествие. Отчитайки обаче негативните усещания от
това, но и наличните данни за пълно възстановяване в едномесечен период, при липса
на индиции за очаквано влошаване, младата му възраст и липсата други негативни
последици от получените увреди, този съдебен състав приема, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв., респ.
предявената претенция е частично основателна – в посочения размер, като за
разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., частично от 50000 лв., ще бъде
оставена без уважение.
Възприетият по-горе извод налага съдът да разгледа и направеното от ответното
дружество възражение за съпричиняване.
В принципен план приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния
резултат, като го обуславя в някаква степен – в т.см. са и мотивите на т. 7 от
Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС.
Съпричиняването винаги е налице, когато поведението на увредения се намира
в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В т.см. в т. 7 от ППВС №
17/1963 г. се сочи, че от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина – така и Решение №
15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 97/06.07.2009 г. по
т. д. № 745/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 33/04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г.
на ВКС, II т. о., и Решение № 67/15.05.2014 г. по т. д. № 1873/2013 г. на ВКС, I т. о., и
др.).
В този случай липсват фактически данни, които да обосноват констатация от
такъв порядък. Приносът, на който се позовава ответникът, по правило трябва да е
конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от
такива, от страна на пострадалото лице, както и да е установен недвусмислено, а не
хипотетично предполагаем – спр. Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. №
1858/2013 г., I т. о., ТК. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, когато
приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване.
11
Тук се твърди, че ищецът с поведението си сам е поставил здравето и живота си
в опасност и е допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди,
без прецизност и конкретика в т.см. Ако се приеме, че с оглед поставения въпрос към
съдебно-медицинската експертиза, се твърди нарушаване на правилата за движение
поради неносене на каска, то следва са посочи, че действително нормата на чл. 80а, ал.
1 т. 5 от ЗДвП предвижда задължение за ползване на каска при управление на
индивидуално електрическо превозно средство, но то е само за лица до 18
години, каквото ищецът не е. Още повече, че вещото лице д-р М. сочи, че дори да е
ползвал предпазна каска, вероятно е нямало да получи всички описани наранявания и
травми в областта на главата, в зависимост от вида и качеството на самата каска, но
настъпване на мозъчно сътресение с характер на процесното също би било налице.
Не се установява и ищецът да се е движил със скорост по-висока от 25 км/ч., в
който смисъл е заключението на вещото лице Ф. К..
При тези обстоятелства и доколкото, както вече се посочи, справедливостта
изисква категорични данни за приложението на чл. 51 ЗЗД, а доказателства за
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и последвалия
резултат, не са ангажирани, изводът е, че оспорването в този смисъл остава
недоказано.
По претенцията за присъждане на законна лихва:
Пряката отговорност на застрахователя за собствената му забава е уредена в
разпоредбата на чл. 497 КЗ. С нормите на чл. 493, ал., т. 5 вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. от
КЗ законодателят е предвидил, че застрахователят следва да покрива отговорността на
застрахования за лихвите, ограничавайки ги по размер (само в рамките на
застрахователната сума) и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие или предявяване на претенция от увреденото
лице. След предявяване на претенцията по чл. 498 от КЗ и непроизнасянето и
неизплащането в сроковете по чл. 497, ал. 1 от КЗ на застрахователното обезщетение,
застрахователят дължи лихва за собствената си забава, дори и при надхвърляне на
застрахователната сума - арг. от чл. 497, ал. 2 от КЗ (срвн. Решение № 128/04.02.2020 г.
по т. д. № 2466/2018 г., I т. о. на ВКС, Решение № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018
г., II т. о. на ВКС и др.).
Всичко това, отнесено към настоящия случай, обосновава извод, че присъждане
на законна лихва се следва. Т.к. обаче в случая ответното дружество е уведомено за
настъпилото увреждане с писмо, получено на 27.07.2022 г. – спр. л. 12 и 118 от делото,
като няма данни, а и твърдения, да е определено и изплатено застрахователно
обезщетение до този момент, ответникът следва да заплати на ищеца и лихва за
забава, считано от тази дата до окончателното изплащане на обезщетението. До тази
дата, за времето от посочена в исковата молба - 13.07.2022 г., претенцията подлежи на
отхвърляне, поради изложените по-горе съображения.
По разноските:
Двете страни претендират присъждане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК такива им се следват с оглед изхода на
делото.
Според уважената част на иска и по арг. от разп. на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на разноски, като искане в т.см. се поддържа, като е приложен и списък по
чл. 80 от ГПК – на л. 181 от делото, в който са посочени деловодни разноски в общ
размер на 524 лв. Налични по делото са доказателства за извършването, поради което
12
в полза на ищеца ще бъде присъдена сумата от 131,00 лв. от тях.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от
ЗА в полза на адв. П. К. от САК. Предпоставките на тази разпоредба са налице. Видно
от представения договор за правна защита на л. 4 от делото не е било уговорено
възнаграждение, а безплатна правна помощ, като възражения в т.см. не са постъпили.
Насрещната страна дължи разноски, доколкото исковата молба се възприе за частично
основателна. Следователно адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
съобразно изхода на делото. Размерът му следва да бъде определен, като се ползват за
ориентир минималните възнаграждение, посочени в Наредба № 1/09.01.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г., съгласно
Решение от 25.01.2024 по дело №С-438/2022 г. на СЕС. Поради това в полза на
посочения адвокат следва да се определи възнаграждение в размер на 3500 лв. или
4200 лв. с вкл. ДДС, но с оглед изхода на делото й се следва сумата от 1050 лева, с вкл.
ДДС, като досежно регистрацията по ЗДДС на адвоката са ангажирани доказателства
на л.182.
Ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК също има право на
разноски с оглед отхвърлената част от иска. Ангажирани са доказателства за сторени
такива в размер на 6680 лв. Поддържа се обаче възражение досежно заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 6180 лв. по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което се
възприема за основателно. Делото е с обичайната фактическа и правна сложност за
този вид дела. По същото са проведени три открити съдебни заседания по същество,
проведен е разпит на трима свидетели и са изслушани заключения по три експертизи,
а процесуалното представителство е било ангажирано и за депозиране на отговор на
исковата молба. Поради изложеното така заплатеното от ответника адвокатско
възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде редуцирано до
ориентировъчните размери по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съглано възражението и искането
на представителя на ищеца, до сумата от 3500 лв., като към тази сума следва да се
начисли и ДДС, т.к. не е спорно, че ответното дружество е било представлявано от
адвокатско дружество, регистриано по ЗДДС, или общо 4200 лв. с в вкл. ДДС, като с
оглед изхода на спора от тях сумата от 3150 лв. следва да бъде възложена в тежест на
ищеца.
Или, от общо сторените разноски 3650 лв. (3150+400+100), с оглед изхода от
спора в тежест на ищеца ще бъде възложена сумата 2737,50 лв.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани поради
липса на искане в т.см.
Досежно следващата се държавна такса:
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 2,
от ГПК - частично. Поради това тя е дължима в останалата й част от ответника
съгласно чл.78, ал.6 ГПК в полза на съда, но с оглед уважения размер на иска, както и
заплатените възнаграждения за вещо лице от бюджета на съда в размер на общо
1880,20 лв. (за СМЕ 980,20 лв., + 400 лв. за СТЕ, + 500лв. за допълнителна СМЕ), ще
бъде възложена в тежест на ответното дружество.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на въззивен контрол пред Апелативен съд –
*** по реда на Глава двадесета – Въззивно обжалване - чл. 258 и сл. от ГПК и в срока
по чл. 259 от същия кодекс.
13
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ул. „***“ № 16, представлявано от
изпълнителните директори О.Ц.П, А.Б.А и П.Д.П., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. *** ул. „***“ № 12а, чрез адв. П. К., адвокат при Адвокатска
колегия ***, с адрес на дейност: гр. ***, ул. „***“ № 1, ап.9, с адрес за връчване: гр. **,
ул. „***“ № 6, офис № 10, сумата в размер на 10000,00 лв. (десет хиляди лева и нула
стотинки), за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически
стрес, търпени болки и страдания, в следствие получените увреждания - Мозъчно
сътресение и оток, счупване на пръст на стъпалото, рана в областта на ушната мида,
оток на главата, множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници,
причинени му при настъпването на процесното ПТП, станало на 05.07.2022 г. около
10:20 ч. в гр. ***, на кръстовище с ул. „**“ и ул. „***“, когато л.а. марка „***“, модел
“****“, с per. № ***, управляван от собственика на автомобила Г. В. Ч., който се е
движил в нарушение на правилата за движение по пътищата, като при завиване
водачът не пропуснал правомерно движещото се индивидуално електрическо средство,
управлявано от ищеца М. П. А., ВЕДНО законна лихва върху сумата, считано от
27.07.2022 г., до окончателното плащане,
КАТО за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., предявен частично
от глобално претендираната сума от 50 000 лв., (в съдебно заседание на 25.03.2025 г.
на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция по
размер, предявена първоначално в размер на 25 100 лв. като частичен иск от 50 000
лв.), както и претенцията за присъждане на законна лихва за периода считано от
13.07.2022 г. – до 26.07.2022 г. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ул. „***“ № 16, представлявано от
изпълнителните директори О.Ц.П, А.Б.А и П.Д.П., ДА ЗАПЛАТИ на М. П. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. *** ул. „***“ № 12а, сумата в размер на 131,00 лв. (сто
тридесет и един лева и нула стотинки), представляваща сторени деловодни разноски с
оглед уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ул. „***“ № 16, представлявано от
изпълнителните директори О.Ц.П, А.Б.А и П.Д.П., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. К. от
Адвокатска колегия – ***, с адрес на упражняване на дейността гр. **, ул. „***“ №6,
ет. 4, офис 10, сумата в размер на 1050,00 лв. (хиляда и петдесет лева и нула стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА за
предоставената безплатна правна помощ на ищеца по делото.
ОСЪЖДА М. П. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. *** ул. „***“ № 12а, да
заплати на „ЗАД „Алианц България“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ул. „***“ № 16, представлявано от
изпълнителните директори О.Ц.П, А.Б.А и П.Д.П., сумата в размер на 2737,50 лв. (две
хиляди седемстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
14
сторени деловодни разноски с оглед отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, ул. „***“ № 16, представлявано от
изпълнителните директори О.Ц.П, А.Б.А и П.Д.П., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
съдебната власт, чрез сметката на Окръжен съд – Кюстендил, сумата от 1880,20 лв.
(хиляда осемстотин осемдесет и осем лева и двадесет стотинки), представляваща
заплатеното възнаграждение за вещи лица от бюджета на съда.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Апелативен съд – *** в 2-седмичен
срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
15