Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260272
гр.С., 23.04.2021 година.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански
състав в публично съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ
МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 3719/2020
г. на СлРС, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет
на производството е предявен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК
В
исковата молба се твърди, че на 16.04.2019 г., ищцовото дружество в качеството
на кредитодател е сключило с ответника в качеството на кредитополучател Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 249896.
Сочи
се, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна
информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg,
на който електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора става след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на
полето „Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема
същите. След това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна
информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава
на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване.
По
този начин кредитополучателят сключва договора за предоставяне на кредит от
разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по телефон, с което го
уведомява, че паричните средства са преведени по посочения от него начин.
Сочи
се, че до входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както
и до входиране на исковата молба, няма постъпили плащания.
Гореописаната
процедура е извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат
кредит с главница в размер на 700.00 лв. Съгласно чл. 2 ал. 1 от Договора,
кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя сума в размер на
700.00 лв. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора предаването на сумата следва да
бъде извършено по посочен от кредитополучателя начин. В случая тя е преведена
по банкова сметка *** В., а именно: в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД с IBAN ***,
В1С TTBBBG22.
Видно
от чл. 4 ал. 3 т. 2 от Договора за кредит, вземането на главница в размер на
700.00 лв. е с десет равни ежемесечни вноски, всяка в размер на 700.00 лв., за
периода 16.05.2019г. - 10.02.2020 г. Цялото вземане за главница е падежирало,
преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
При
изплащане на вноските по кредита клиентът трябва да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по
време на договора. Договорната лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 3 от него лихвения процент е в размер на 40.15 %. От общото вземане за
лихва няма погасена част. Цялото вземане за лихва е падежирало. Дължима е
лихвата за периода 16.04.2019 г. - 13.03.2020 г. е в размер на 127.05 лв.
Кредитът
е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план,
а именно: 10.02.2020 г. Същият не е погасен. Поради това на основание чл. 86,
ал. 1 изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на целия
кредит - 10.02.2020 г. За периода от тази дата до 13.03.2020 г. тече лихвата за
забава. Сочи се, че крайната дата е 13.03.2020 г., поради обявеното извънредно
положение, по време на което не е текла лихва за забава. Размера за този период
е 6.42 лв. Този мораториум се е запазил до 15.07.2020 г., като от тази дата до
26.10.2020 г. се е натрупала допълнителна сума в размер на 20.22 лв. Претендира
се и тази сума, тъй като тя е поискана със заявлението, като предмет. Не е била
претендирана като размер поради законовата невъзможност и обстоятелството, че е
нямало яснота за края на мораториума. Сбора от 6.42 лв. за периода 10.02.2020
г. - 13.03.2020 г. и 20.22 лв. за периода от 15.07.2020 г. - 26.10.2020 г. е
26.64 лв. Затова се претендира сбора лихвата за забава в размер на 26.34 лв. за
периодите 10.02.2020 г. - 13.03.2020 г. и 15.07.2020 г. - 26.10.2020 г.
Сочи
се, че от страна на ищцовото дружество са правени опити за уреждане на
отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са безуспешни, като
ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното, вследствие на
което пред РС С. е депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК. В резултат
на него е образувано ч.гр.д. № 1163/2020 г. и е издадена заповед за изпълнение,
която е надлежно връчена на ответника по делото. Длъжникът не е открит на
постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател, чрез който да му се
връчат книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата на чл. 47, ал.
5 от ГПК - чрез залепване на уведомление.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника М.Х.В., че същата дължи на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД сумата
от 853.69 лв., от които: 700.00 лв. - главница по предоставения кредит; 127.05
лв. - претендирана със заявление по заповедно производство
договорна/възнаградителна лихва за периода 16.04.2019 г. - 10.02.2020 г. и
лихва за забава в върху главницата в размер на 26.64 лв. за периодите
10.02.2020 г. - 13.03.2020 г. и 15.07.2020 г. - 26.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума считано от датата на завеждането на
исковото производство до пълното погасяване на дължимата сума.
Претендират
се разноските в исковото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок от назначения особен представител на ответницата не е постъпил
отговор на исковата молба и не е изразено становище.
В
с.з. ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител. Депозирана
е молба-становище от процесуален представител, в която моли съда да даде ход на
делото в тяхно отсъствие, поради обективна невъзможност да се яви техен
представител в с.з. По същество моли съда да постанови решение, с което да
уважи иска и признае за установено, че ответникът дължи описаните в исковата
молба суми.
В
с.з. ответникът се представлява от назначен особен представител, който приема
иска за основателен, допустим и доказан.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
На
16.04.2019 г., ищцовото дружество в качеството на кредитодател е сключило с
ответника в качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 249896. Сключването на самия договор се извършва въз основа на
подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg,
на който електронен адрес били публикувани и общите условия за предоставяне на
кредит от разстояние. На ищеца е отпуснат кредит с главница в размер на 700.00
лв., който съгласно чл. 2 ал. 1 от Договора, кредитодателят се задължава да
преведе на кредитополучателя. Вземането на главница в размер на 700.00 лв. е с
десет равни ежемесечни вноски за периода 16.05.2019 г. - 10.02.2020 г. При
изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе освен дължимата
главница, още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменения по
време на договора. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от него лихвения процент е в
размер на 40.15 %, като дължимата лихва за периода 16.04.2019 г. - 13.03.2020
г. е в размер на 127.05 лв.
Кредитът
е изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план,
а именно: 10.02.2020 г.
Пред
РС С. е депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което е
образувано ч.гр.д. № 1163/2020 г. и е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът
не е открит на постоянен и настоящ адрес, нито е установен работодател, чрез
който да му се връчат книжата. Поради това връчване е осъществено по правилата
на чл. 47, ал. 5 от ГПК - чрез залепване на уведомление.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която е видно, че по договора за кредит до входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на
исковата молба няма постъпили плащания. Видно от Договора за кредит, вземането
на главницата в размер на 700 лева е с десет равни ежемесечни вноски, всяка в
размер на 70 лева за периода 16.05.2019 г. – 10.02.2020 г. Плащания няма. При
изплащане на вноските по кредита, ответникът трябва да преведе освен дължимата
главница още и договорна лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време
на договора. Договорната лихва е уточнена, от общото вземане за лихва няма погасена
част. Цялото вземане за периода 16.04.2019 г. – 13.03.2020 г. е в размер на
127,05 лева.
Вещото лице сочи, че кредитът е изцяло падежирал на дата
на последната дължима вноска по погасителен план, а именно 10.02.2020 г. Същият
не е погасен, поради което ответникът е в забава от датата на падежиране на
целия кредит – 10.02.2020 г. За периода от тази дата до 13.03.2020 г. тече
лихва за забава. Ответникът дължи лихва за забава върху главницата общо 26,64
лева, за периода 10.02.2020 г. – 13.03.2020 г. – 6,42 лева и за периода
15.07.2020 г. – 26.10.2020 г. – 20,22 лева.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск
за установяване вземането на ищцовото дружество
срещу ответника е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Предмет на
иска е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора -
ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер и
тъй като ищцовото дружество не разполага с изпълнителен лист за вземането си,
то следва да проведе успешен установителен иск срещу ответника. В негова тежест
е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно
се установи в производството, че на 16.04.2019 г. между страните е сключен на Договор
за предоставяне на кредит от разстояние№ 249896. На ищеца е отпуснат кредит в размер на 700.00 лв., който съгласно чл. 2
ал. 1 от Договора, кредитодателят се задължава да преведе на кредитополучателя.
Вземането на главница в размер на 700.00 лв. е с десет равни ежемесечни вноски
за периода 16.05.2019 г. - 10.02.2020 г. При изплащане на главницата се заплащала и договорна лихва,
която била фиксирана и не търпяла изменения по време на договора. Кредитът е
изцяло падежирал на датата на последната дължима вноска по погасителен план на
10.02.2020 г.
От
заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза се
установява, че по договора за кредит до входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, както и до входиране на исковата молба няма постъпили
плащания. Видно от Договора за кредит, вземането на главницата в размер на 700
лева е с десет равни ежемесечни вноски, всяка в размер на 70 лева за периода
16.05.2019 г. – 10.02.2020 г. Плащания няма. При изплащане на вноските по
кредита, ответникът трябва да преведе освен дължимата главница още и договорна
лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната
лихва е уточнена, от общото вземане за лихва няма погасена част. Цялото вземане
за периода 16.04.2019 г. – 13.03.2020 г. е в размер на 127,05 лева.
Вещото
лице сочи, че кредитът е изцяло падежирал на 10.02.2020 г. Същият не е погасен,
поради което ответникът е в забава от датата на падежиране на целия кредит –
10.02.2020 г. За периода от тази дата до 13.03.2020 г. тече лихва за забава.
Ответникът дължи лихва за забава върху главницата общо 26,64 лева, за периода
10.02.2020 г. – 13.03.2020 г. – 6,42 лева и за периода 15.07.2020 г. –
26.10.2020 г. – 20,22 лева.„
Не
се ангажираха доказателство в производството от ответника, че е изпълнил
задължението си по сключения договор за изплащане на дължимите суми, съгласно
погасителен план.
Предвид изложеното предявеният от
ищеца положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1163/2020
г. на СлРС се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
На осн. чл. 78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 125
лева д.т., юриск. възнаграждение в размер на 300 лева, 150 лева възнаграждение
за вещо лице и 150 лева възнаграждение за особен представител в исковото
производство и 125 лева в производството по издаване на заповед за изпълнение.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Х.В.
с ЕГН ********** ***, ЧЕ ДЪЛЖИ
на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „Иван
Вазов”, ул. „Балша” № 17 ап.1, както следва:
- сумата 700,00
лева (седемстотин лева), представляваща главница по Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 249896 от 16.04.2019 г., ведно със законната лихва
считано от 14.07.2020 г. до окончателното й изплащане;
- сумата 127,05
лева (сто двадесет и седем лева и пет стотинки), представляваща договорна
лихва за периода от 16.04.2019 г. до 10.02.2020 г.;
- сумата 6,42 лева
(шест лева и четиридесет и две стотинки), представляваща лихва за забава за
периодите 10.02.2020 г. – 13.03.2020 г. и 15.07.2020 г. – 26.10.2020 г.,
за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 772/08.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1163/2020 г. на СлРС.
ОСЪЖДА М.Х.В. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
ж.к. „Иван Вазов”, ул. „Балша” № 17 ап.1 разноски в исковото производство в
размер на 725 лева, както и разноски в производството по ч.гр.д. 1163/2020 г.
на СлРС в размер на 125 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: