Решение по дело №2252/2018 на Окръжен съд - Пловдив

               

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1602

 

 

гр.Пловдив 20.12.2018 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Х граждански състав, в открито заседание на 21.11.2018 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

                                                                         

при участието на секретаря: Елена Димова, като разгледа докладваното  от  съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско  въззивно дело № 2252/2018 г. по описа  на Пловдивския Окръжен съд, за да се  произнесе, взе предвид следното:

 

 

        

Производството е  въззивно и е по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.А.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Т.П. против Решение № 345 от 16.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 2816/2017 г. по описа на РС -  Асеновград,  ІІІ гр. състав, с което е признато за установено о отношение на А.Н.Н. с ЕГН **********, М.Д.Н. с ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка А.Н.Н. и Г.Д.Н. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***, с което е признато за установено в отношенията между страните, че учреденото   в полза на  С.А.Н. с нотариален акт № 159,  т. ІІІ, н. д. № 501/2008 г.  на нотариус Б.,  право на ползване върху СОС  с идентификатор 00702.529.209.1.3 (нула нула седем нула две точка пет две девет точка две нула девет точка едно точка три) по КК на гр. Асеновград  с адрес на имота ***,   който обект попада в сграда   в сграда № 1(едно) в ПИ 00702.529.209 (нула нула седем нула две точка пет две девет точка две нула девет) с предназначение жилище апартамент, при граници съседи: на същия етаж - няма , под обекта - 00702.529.209.1.2, над обекта - 00702.529.209.1.4 с площ по КК 111(сто и единадесет) кв.м., е погасено по давност на основание чл. 59, ал.3 от ЗС.  Във въззивната жалба се поддържа оплакването, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови въззивно решение по съществото на спора, с което  искът да се отхвърли. Претендира разноски.

Въззиваемите страни А.Н.Н., М.Д.Н., лично и със съгласието на своята майка А.Н.Н. и Г.Д.Н., и тримата, чрез процесуалния им представител по делото адв. М.П., оспорват  въззивната жалба като неоснователна. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират заплащането на разноски.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото  доказателства, приема  за установено следното:

Въззивната жалба е  подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и  като такава е  процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:  

Ищците А.Н.Н., М.Д.Н., лично и със съгласието на своята майка А.Н.Н. и Г.Д.Н. са основали иска си на твърдението, че са наследници по закон на общият им наследодател  Д.Г.Н.,  починал на *** г., като  по наследство от същия са придобили правото на собственост върху  самостоятелен обект всграда с идентификатор 00702.529.209.1.3 по КК на гр. Асеновград,  с адрес на имота ***, който обект попада в сграда   в сграда № 1 в ПИ 00702.529.209 с предназначение жилище апартамент, при граници съседи: на същия етаж - няма, под обекта - 00702.529.209.1.2, над обекта - 00702.529.209.1.4 с площ по КК 111 кв.м. Твърдят, че приживе с нотариален акт № 159,  т. ІІІ, н. д. № 501/2008 г.  на нотариус Б., Д.Г.Н. е учредил  в полза на ответницата С.А.Н., негова майка, правото на ползване върху посочения недвижим имот, което тя не е упражнявала от учредяването до настоящия момент, тъй като живее и е живяла в две стаи на приземния етаж на сградата, като както преди, така и след учредяване правото й да ползва имота. Ето защо се иска от съда да приеме за установено, че правото на ползване, учредено на ответницата, е погасено поради неупражняването му в продължение на повече от 5 години.

С отговора на исковата молба ответницата С.А.Н. е оспорила иска с възражението, че със съпруга и Г.Н. са построили цялата сграда,  ползвали са я  цялата до момента на продажбата на последния етаж, а впоследствие са прехвърлили собствеността на останалите етажи на всеки един от синовете си – един етаж на сина им Д. и един етаж на сина им В.. Твърди, че от момента на учредяването на правото на ползване от страна на Д.Н.  до деня на смъртта на Д.Н. е ползвала имота, като е влизала  в него, пребивавала в него по различни поводи. Счита, че като майка е разрешила на сина си да ползва имота заедно със семейството си, но това не  е довело до дезинтересирането и  като ползвател, тъй като е имала достъп до апартамента. След смъртта на Д. на *** г.  поради тежестта от загубата, не е влизала в имота,  за да не създава напрежение и допълнителна тежест за неговото семейство. 

Между страните не е спорно, че ищците са наследници по закон на Д. Г.Н.. Видно от удостоверение за наследници  изх.№20-00-761/03.02.2014 г., същият е починал на 08.012014 г. и е оставил като наследници съпругата си А.Н.Н. и двете си деца - Г.Д.Н. и М.Д.Н..

Видно от нотариален акт № 159,  т. ІІІ,  рег.№ 560, дело № 501/2008 г.  на нотариус К. Б. с р-н на д-ие РС – Асеновград, Д.Г.Н. със съгласието на съпругата си А.Н.Н. е учредил и подарил на  родната си майка С.А.Н. вещното право на ползване, докато е жива на притежавания в индивидуална собственост недвижим имот, представляващ семейното жилище на семейството му, а именно: Самостоятелен обект в сграда  с идентификатор 00702.529.209.1.3 по КК на гр. Асеновград  с адрес на имота ***,   който обект попада в сграда   в сграда № 1 в ПИ 00702.529.209 с предназначение жилище апартамент, при граници съседи: на същия етаж - няма, под обекта - 00702.529.209.1.2, над обекта - 00702.529.209.1.4 с площ по КК 111 кв.м.

 В представеното и прието по делото писмо от Община Асеновград, „Местни приходи“ , е посочено че  недвижимия имот с КИ 00702.529.209.1.3 е деклариран от А.Н.Н., декларирани съсобственици Г.Д.Н., М.Д.Н. и ползвател С.А.Н.. Ползвателя е закрит към 31.12.2013г.  и няма извършвани плащания от лицето.

Пред районния съд са събрани показанията на свидетеля Д.Р., който сочи, че познава семейството като приятел на Д.Н..  Свидетелят сочи, че къщата, в която се намира процесният имот има приземие с два гаража и две стаи, нагоре има три етажа и таван. Първия етаж е на малкия син на С.Н. – В., втория е на М. – по големия син, а третия етаж са продали на външни хора. С.Н. е живеела в приземието откакто се е построила къщата, не е живяла в имота на Д., там е ходила на гости. Свидетелят е присъствал в дома на Д.Н. и е виждал, че ответницата остава 5-10 мин. и си тръгва, никога не е приспивала горе.

Като свидетел е разпитан и В.Н., син на ответницата, който сочи, че живее в къщата в ***, откакто е роден. Къщата била построена от майка му и баща му. Приземният етаж бил за тях, първият за него, вторият – за брат му. Те двамата с брат му трябвало да  гледат, да издържат и да се грижат за родителите си,  а те да ползват целия имот. Майка му придобила правото на ползване на апартамента на брат му, след като той се разболял – след 2007 г. След като майка му и баща му построили сградата, имали свободен достъп в нея, идвали са в дома му, стояли са колкото искат, като у дома си. Не са се чувствали на гости нито в дома му, нито при брат му. След като брат му се разболял, майка му посещавала жилището, в което той живеел, готвела, грижела се за него. Свидетелят сочи, че през 2014 г.  майка му била принудена да напусне стаята, в която живеела в приземния етаж и била собственост на брат му, сега живеела в неговата. Преди да почине брат му, майка му живеела в долните две стаи и се качвала при него и при брат му, оставала е да спи и при него, и при Д..

Пред районния съд е разпитана и свидетелката И.В., съседка на страните, която сочи, че С. и съпругът и прехвърлили двата жилищни етажа от къщата на синовете си, а за тях останал приземният етаж.  С. посещавала етажите на синовете си. След като Д. се разболял, С. ходела при него да го гледа, носела му храна, понякога оставала при него за цял ден. Считала имота като свой, тъй като Д. „и е писал на нея да може да го ползва до края на живота“, имала ключове от етажа. Наблюденията на свидетелката са до 2011 година, тъй като след това до м.септември 2014 г. е работела в чужбина.

На база на така събраните доказателства съдът приема за установено следното:

От фактическа страна няма спор, че от момента на учредяването на правото на ползване ответницата не е живяла в имота в смисъла на постоянното му обитаване. Установи се, че през исковия период ответницата е обитавала приземните помещения на къщата, в която се намира и процесният имот, но е имала достъп до същия, като е разполагала и с ключ, като е пребивавала в него ежедневно и необезпокоявано и е оставала да преспива. Тези факти сочат, че правото на ползване е упражнявано от нейна страна, като без значение е кой е плащал данъците за имота. При тези данни следва да се приеме, че от една страна ответницата е упражнявала правото си  на ползване, а от друга – упражнявала е същото и чрез сина си Д. и неговото семейство, които са живеели в имота и преди учредяването му.  Отношенията и със сина и Д. и неговото семейство следва да се приемат като такива по договор за заем за послужване, който съгласно  чл. 243-249 ЗЗД  е неформален и безвъзмезден договор. Ето защо съдът приема, че предоставянето на процесния жилищен имот  за послужване на сина на ответницата Д. и на неговото семейство е именно израз на упражняването на правото на ползване на ответницата, учредено като пожизнено. / В този смисъл е и Решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о./ .

При тези данни съдът приема, че правото на ползване на ответницата не е погасено поради неупражняването му.  Предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Решението на районния съд е неправилно и като такова ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго решение по същество в казания смисъл.

Предвид основателността на въззивната жалба и неоснователността на иска, въззиваемите страни ще бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателката  направените от нея разноски пред двете инстанции, които се констатираха на 99 лв. – заплатена ДТ пред ПОС и 800 лв.  за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред РС, или общо сумата от 899 лв.

По тези съображения Съдът

 

                                        Р    Е   Ш   И  :   

 

ОТМЕНЯ Решение № 345 от 16.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 2816/2017 г. по описа на РС -  Асеновград,  ІІІ гр. състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Н.Н. с ЕГН **********, М.Д.Н. с ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка А.Н.Н. и Г.Д.Н. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***, против С.А.Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че учреденото в полза на  С.А.Н. с нотариален акт № 159,  т. ІІІ, н. д. № 501/2008 г.  на нотариус Б.,  право на ползване върху СОС  с идентификатор 00702.529.209.1.3 (нула нула седем нула две точка пет две девет точка две нула девет точка едно точка три) по КК на гр. Асеновград  с адрес на имота ***,   който обект попада в сграда   в сграда № 1(едно) в ПИ 00702.529.209 (нула нула седем нула две точка пет две девет точка две нула девет) с предназначение жилище апартамент, при граници съседи: на същия етаж - няма , под обекта - 00702.529.209.1.2, над обекта - 00702.529.209.1.4 с площ по КК 111(сто и единадесет) кв.м., е погасено по давност на основание чл. 59, ал.3 от ЗС.   

ОСЪЖДА А.Н.Н. с ЕГН **********, М.Д.Н. с ЕГН **********, лично и със съгласието на своята майка А.Н.Н. и Г.Д.Н. с ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***, да заплатят на С.А.Н. с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 899 /осемстотин деветдесет и девет/ лв. разноски по делото пред двете инстанции.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: