Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен
състав, в публично заседание на двадесет и
първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ А.
ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели
Първанова, като разгледа докладваното от съдия Е. А. въззивно гражданско дело № 12252
по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.Л. срещу Решение №
170277/06.08.2020г., постановено по гр. д. № 15971/2020г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 83-ти
състав, като решението се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като са изложени съображения за това. Моли се да бъде
отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено друго такова, с което
да се отхвърлят предявените искове.
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна М.Л., с отговора си, оспорва жалбата,
като моли същата да бъде оставена без уважение, претендира разноски.
Въззивната жалба е
допустима. Подадена е в срок, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и
е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и е допустим.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата на страните, приема за установено
следното:
Искът, предявен от М.Л., като
учащ редовно във висше учебно заведение, срещу Б.Л., е за издръжка в размер на 200
лв. месечно, считано от 16.04.2020 г., на основание чл. 144 СК, обективно съединен с иск с правна квалификация чл. 146, ал.
1, изр. 2 от СК.
С Решение № 170277/06.08.2020г., постановено по гр. д. №
15971/2020г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 83-ти състав, е осъден Б.Л., ЕГН **********, да
заплаща на пълнолетния си учащ редовно във висше учебно заведение син М.Л., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 200.00 (двеста) лева, считано от
16.04.2020г. до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, на
основание чл. 144 от СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума
до окончателното й изплащане, на основание чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК; осъден е Б.Л.
да заплати по сметка на СРС сумата от 288.00 (двеста осемдесет и осем) лева -
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК; осъден е Б.Л. да заплати на М.Л.
сумата от 500.00 (петстотин) лева -разноски по делото, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК; оставено е без уважение искането на Б.Л. за присъждане на разноски;
допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът е
изложил, че решението на Софийски районен съд е постановено в нарушение на
закона, тъй като не са налице всички
изискуеми се основания и обстоятелства по реда на чл. 144 СК.
Наведените доводи във въззивната жалба са неоснователни.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното
производство относими доказателства, обсъдени в пълнота от първоинстанционният
съдебен състав, са установени 6-те законови предпоставки за заплащане на
дължимата издръжка, а именно: 1/ ответникът Б.Л. е родител на ищеца М.Л.; 2/
ищецът М.Л. е навършил 18 години; 3/ ищецът М. Л. не е навършил 25 години; 4/ ищецът М.Л. учи
редовно обучение във висше учебно заведение; 5/ ищецът М.Л. има нужда от
издръжка, тъй като не може да се издържа от доходите си и от имуществото си; и
6/ ответникът Б.Л. може да дава издръжка без особени затруднения.
За наличието на първите три предпоставки между страните няма
спор.
Четвъртата предпоставка се отнася до това дали ищецът учи,
като във въззивната жалба са наведени доводи, че с оглед обявеното извънредно положение в
страната, са преустановени учебните занятия в университетите и в други обучителни институции.
Тези доводи
настоящата инстанция намира за неоснователни, тъй като макар и да е
преустановено присъственото провеждане на учебни занятия, публично известно е,
че студентите бяха ангажирани в присъствени онлайн обучения, включително и
провеждане на онлайн изпити.
Обстоятелството, че ищецът /въззиваем/ учи във висше учебно
заведение, редовна форма на обучение, се потвърждава и от представеното пред
въззивната инстанция копие от уверение, издадено от НБУ, съгласно което М.Л. е
записан в трети курс за учебната 2020/2021 г.
Петата предпоставка се отнася до нуждите на ищеца от
издръжка. От събраните и пред въззивната инстанция по делото писмени
доказателства са идентифицирани и доказани базисните нужди от издръжка на М.Л.,
а именно курсът му на обучение за семестър възлиза на 1400 лв., т.е. годишно
възлиза в размер на 2 800 лв., като
именно и във връзка с обявеното извънредно положение в страната, възможностите
на ищеца да си намери работа и да се издържа от собствени доходи и имущество,
силно се ограничават, още повече, че същият учи в редовна форма на обучение.
Неоснователни са и доводите във въззивната жалба, че изплащането
на издръжка на пълнолетния М.Л. ще представлява особено затруднение за неговия
баща.
В решението си първоинстанционният съд е отбелязал, че ответникът
реализира средномесечно брутно трудово възнаграждение, т.е. доход от около 3000
лв., няма задължения към друго дете, от доказателствата по делото е установено,
че има месечни вноски в размер на 630 лева за погасяване на потребителски
кредит и ежемесечно плащане на наем в размер на 300 евро. Относно твърденията,
че ответникът е задължен да изплаща издръжка на родителите си, които са болни,
не са представени никакви доказателства. Правилно първонистанционният съд е отразил, че
доводите на ответника, че не познава сина си, че няма контакт с него, са
ирелевантни в това производство и не са от категорията на тежки провинения от
ищеца към ответника.
Представените пред настоящата инстанция писмени
доказателства от страна на процесуалния представител на въззивника – препис от
покана за доброволно изпълнение и препис от изпълнителен лист са ирелевантни,
доколкото същите представляват доказателство, че по повод допуснато предварително
изпълнение на първоинстанционното решение в частта за издръжката, е образувано
изпълнително дело за събиране на присъдената издръжка чрез частен съдебен
изпълнител, т.е. при липса на доброволно изпълнение ищецът е реализирал едно
свое право, регламентирано в закона.
Първоинстанционното решение е правилно.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил всички
ангажирани и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в
обжалваните му части е постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон и следва да бъде потвърдено.
По разноските – претенции за разноски пред въззивната
инстанция са заявили и двете страни. С оглед изхода на делото, разноски се
следват на въззиваемия М.Б.Л., като съдът му присъжда действително сторени
такива в размер на 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170277/06.08.2020г., постановено по гр. д. №
15971/2020г. по описа на Софийски районен съд, III
ГО, 83-ти състав
ОСЪЖДА Б.Л.Л., ЕГН **********, да заплати на М.Б.Л., ЕГН **********,
600 лв.,
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството
по въззивно гражданско дело № 12252/2020 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на Б.Л.Л., ЕГН **********, за
присъждане на разноски, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.