Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ЯНЕВА
и секретар Д.Шулева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 522 по
описа за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявeн е от И.Н.Й. против „З.Б.И.“ АД иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата
твърди, че на 18.04.2016 г. в гр. София настъпило ПТП по вина на водача на л.а
„Ауди А8“ с рег. № СА ****ТХ – И.А.Ч., чиято отговорност била застрахована от
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на
пътно-транспортното произшествие настъпила смъртта на нейният син – М.Н.Б..
Ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от
трагичната загуба на сина й. Счита, че справедливият размер на обезщетение
възлиза на 150 000 лв. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 11.12.2018 г. /датата на постановяване на писмен отказ от застрахователя за
определяне на обезщетение/ до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва иска, като поддържа
следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; оспорва да е налице причинно-следствена връзка между пътно-транспортното
произшествие и смъртта на сина на ищцата; твърди, че М.Б.починал единствено в
резултат на своето поведение, тъй като не се обезопасил с наличния колан,
предпазващ от падане при отремонтиране на светофарната уредба; оспорва размера
на иска. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Третото лице – помагач И.А.Ч. не оспорва иска по
основание, а само по размер. Поддържа становището, че претендираното от ищцата
обезщетение е прекомерно.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено
от фактическа и правна страна
следното:
По иска
с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди: За да бъде уважен предявеният иск ищцата трябва да
ангажира доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила,
управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за
юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на
застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и
причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже
размера на дължимото обезщетение. Страните не спорят, че
отговорността на водача на л.а „Ауди А8“ с рег. № СА ****ТХ – И.А.Ч., е била
застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното
дружество към датата на пътно-транспортното произшествие, което се потвърждава
и от приложената по делото справка от публичния сайт на Гаранционния фонд.
Видно от присъда № 114 от 07.05.2019 г. по НОХД № 5782/2018
г. на СГС, частично изменена по реда на инстанционен
контрол, подсъдимият И.А.Ч.
е признат за виновен в това, че на 18.04.2016 г., около 00.50 часа, в гр. София,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди А8”, с
ДК № СА ****ТХ, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 5,
ал. 3, т. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като се е движел със скорост 105
км/ч по бул. „Сливница“, с посока от ул. „Хайдут Сидер“ към ул. „Опълченска“, не
е намалил скоростта и не е спрял при възникнала опасност за движението, която
обективно е могъл да възприеме от разстояние, не по-малко от 100 м. - специален
автомобил с вишка „Рено Мастер“, с peг. № СА ****ТХ, спрял с работещи габаритни
светлини, аварийни светлини и мигащи сигнални лампи с оранжев цвят, за
извършване на ремонтни дейности в средната пътна лента на бул. „Сливница“, в
района преди кръстовището с бул. „Константин Величков“ - ул. „Габрово“,
вследствие на което управляваният от него автомобил е ударил с предната си лява
част задната дясна част на специалния автомобил, който е бил отхвърлен напред и
вляво на разстояние 19 м., в резултат на което по непредпазливост е причинил
смъртта на намиращия се в коша на вишката М.Н.Б.,
който е паднал на асфалта, при което е получил съчетана тъпа травма на главата,
без счупване на костите на черепа, гръдна коремна травма и травма на
крайниците, като смъртта на М.Н.Б. се дължи на тежката съчетана травма и
настъпилите от нея усложнения, като деянието е извършено в пияно състояние -
при наличие на алкохол в кръвта, в концентрация 2,6 %, поради което и на
основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а от НК е наложено наказание на подсъдимия „лишаване от свобода“ за срок от
осем години. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият е
лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от осем години.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С
оглед на горецитираната влязла в сила присъда, настоящият състав приема, че е
установено противоправното поведение на водача И.А.Ч., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на
престъплението /настъпилата смърт на М.Н.Б./, и причинно-следствената връзка
между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
Видно
от представеното по делото удостоверение за родствени връзки от 15.08.2016 г. ищцата
е майка на починалия М.Н.Б..
От
заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обективно дадено, както и от събраните по делото
доказателства, се установява, че на 18.04.2016 г., около 0:50 ч., л.а. „Ауди
А8“ с peг. № СА ****ТХ се е движел в град София по бул. „Сливница“ във втората
(отдясно наляво) от пет пътни ленти, с посока от ул. „Хайдут Сидер“ към ул.
„Опълченска”, със скорост от порядъка на 105 км/ч. В същия момент на бул.
„Сливница“, в района преди кръстовището с бул. „Константин Величков”, в
средната пътна лента, е спрял за извършване на ремонтни дейности специален автомобил
с вишка „Рено Мастер“ с peг. № СА **** ТХ. На вишката се е намирал М.Б..
Водачът на лекия автомобил не е възприел или ако възприел, не е реагирал на
спрелия на аварийни светлини специален автомобил, при което с предната си лява част се е ударил в задната
дясна част на платформата на вишката. Вследствие на удара специалният автомобил
е бил отхвърлен напред и вляво спрямо посоката на л.а. „Ауди“ на разстояние 19
м., а лекият автомобил се е завъртял около масовия си център в посока, обратна
на часовниковата стрелка, и след като е изминал 45,30 м. се е ударил в дърво на
тротоара и е преустановил движението си. След удара на лекия автомобили в платформата на автовишката
работещият на вишката М.Б.е паднал върху пътното
платно, тъй като е бил поставен осигурителен колан. Процесното ПТП е настъпило
в тъмната част на денонощието при изкуствено осветление, добра видимост и суха
пътна настилка. Разрешената скорост в района на катастрофата е била 50 км/ч. Предвид
работещите аварийни светлини на специалния автомобил и метеорологичната
обстановка, водачът на лекия автомобил е имал обективната възможност да
възприеме автовишката от разстояние, не по-малко от 100 м. Според вещото лице –
автоексперт, ако водачът на лекия
автомобил своевременно бе възприел намиращия се на пътното платно специален
автомобил, който е бил с включени аварийни слетлини, и ако бе предприел аварийно
спиране, е имал техническата възможност да предотврати удара и вредоносния
резултат. Виновен за настъпване на катастрофата е водачът на лекия автомобил, който не е
реагирал своевременно чрез спиране на намиращия се на платното за движение специален автомобил, който е бил с включени
аварийни светлини, като, според експертите, от значение за поведението на
водача на лекия автомобил е и наличието на алкохол в кръвта му с висока
концентрация от 2,60 промила, а стойността на алкохола в урината му е била - 3.0
промила. В заключението е посочено, че при тази концентрация на алкохол в
кръвта, водачът е бил дезориентиран, налице са били значителни нарушения в
мисловния му процес, световъртеж, афекти, нарушени са били неговата съобразителност,
внимание, ориентация, координацията на движенията и др. От експертизата се
установява още, че работещият на вишката М.Б.е бил без
осигурителен колан и от удара между двата автомобила е паднал от вишката на
пътното платно. Според експертите, ако Б.е бил с поставен предпазен колан, е
могъл да предотврати падането си върху пътното платно. Вещото лице - ортопед С.
разяснява, че от медицинска гледна точка, уврежданията при ищеца са получени
при падането му върху терена. Ако пострадалият бе ползвал обезопасителен колан,
при изпадането на тялото му от вишката, не би получил увреждания или същите
биха били незначителни, и не би настъпил летален изход.
В съдебно заседание
вещото лице-автотехник Е. заявява, че кошът на
автовишката е бил оборудван с широк предпазен колан, както и с халка за закачването
му. Вещото лице – травматолог С. заявява, че при правилно поставен колан
вариантите за получаване на травма са два: единият от удар във вишката, а
другият е при евентуално изпадане на тялото, пострадалият да увисне на колана. При
изпадане на тялото и увисване на колана, уврежданията на пострадалия биха били
концентрирани в областта на корема и гърдите, като експертът разяснява, че
травмата не би била голяма.
За установяване на
претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни
доказателствени средства. В своите показания св. Б./съседка на ищцата/ заявява,
че познава Й. и починалия от 1976 г. Видяла пострадалия в деня на катастрофата
пред блока, когато отивал на работа. На следващия ден научила от съпругата му
за смъртта му. Майката на М.по това време не била в апартамента, тъй като през
лятото ходела на село. Когато научила за трагедията, се завърнала в София.
Свидетелката я срещнала след завръщането й, попитала я какво се е случило.
Ищцата се разплакала и казала, че я боли много от загубата на сина й, който бил
единственото й дете. Отношенията между ищцата и нейния син били много добри,
разбирали се и се подкрепяли. Той би работлив и способен човек, помагал на
съседите от входа. Майка му разчитала на неговата опора. Той постоянно пътувал с колата си до нейното
село, за да й помага. След смъртта на сина си ищцата не се чувствала добре,
липсвал й синът й, болезнено изживявала трагичната му загуба.
Видно от разпореждане № 19311/25.07.2016г. на длъжностно лице при НОИ,
ТП-София, злополуката, при която е починал М.Н.Б., е приета за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
По делото, като
доказателство е прието писмо изх. № 04/19.10.2023 г. от „Иновативни трафик
системи“ АД – работодател на починалия М.Б.,
от което се установява, че дружеството не е изплащало обезщетение по трудовата
злополука на наследниците на М.Б..
Посочено е, че към 18.04.2016 г. дружеството е имало сключена групова
застраховка „Злополука“ със ЗД „Съгласие“, по която М.Б.е сред кръга от
застраховани лица, посочени в поименния списък към застраховката, но
дружеството няма информация дали е изплатено обезщетение на наследниците от
страна на ЗД „Съгласие“.
Видно от писмо от 05.02.2024
г. от З. „С.“ АД пред застрахователя е била подадена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение от съпругата на починалия Благоев, но дружеството е отказало плащане.
При така събраните
доказателства, съдът приема за установени по делото всички факти от състава на
чл.432, ал.1 от КЗ. Страните не спорят относно наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ за застрахования водач на л.а „Ауди А8“ с рег. № СА ****ТХ
– И.А.Ч.. От присъдата на наказателния съд се установи противоправното и
виновно поведение на водача на лекия автомобил И.А.Ч., както и
причинно-следствената връзка между неговото противоправно поведение и смъртта
на М.Н.Б., а от комплексната автотехническа и медицинска експертиза се изясни
конкретният механизъм на настъпване на катастрофата. Несъмнено смъртта на
единствения син на ищцата й е причинила неимуществени вреди, изразили се в
дълбока скръб, болка и страдание, което се потвърждава и от показанията на св.Б..
Относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени
вреди в хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ се определя от съда по справедливост,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. В Раздел ІІ на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС, което е задължително за съдилищата, както и в множество съдебни
решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е указано, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Така например, в решение № 27 от 15.04.2015 г., постановено по
т.д. № 457/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., както и в други решения на касационния съд,
е прието, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят редица обстоятелства, като характерът и тежестта на
увреждането, степента и интензитетът на болките и страданията, икономическата
конюнктура на страната и др. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до
емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и морални страдания,
накърняват душевното спокойствие и равновесие на пострадалия, преживяването им
за всеки е индивидуално.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете
следните обстоятелства: възрастта на ищцата към
датата на смъртта на сина й – 85 г.; обстоятелството, че е прекъсната една от
най-силните връзки в живота на човека – тази на родителя с неговото дете, при
това ищцата е била в напреднала възраст, когато е зависела от грижите,
моралната и материална подкрепа на сина си. Той е бил единственото й дете и близък
човек, на когото е разчитала за спокойните си старини. Отношенията между ищцата
и нейния син са били основани на обич и взаимна подкрепа. Живеели са заедно в един блок, като само през
лятото ищцата е живеела на село. Синът й пътувал с колата редовно до селото й,
за да й помага. Ищцата тежко е преживяла загубата на сина си, след неговата
смърт е изпаднала в дълбока скръб. При
определяне на обезщетението съдът отчете обстоятелството, че мъката на ищцата от
смъртта на сина й ще
я съпътства до
края на живота
й, за нея загубата е невъзвратима и не може да бъде
измерена материално.
Като
съобрази горепосочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2016 г., на
основание чл. 52 от
ЗЗД, съдът определи обезщетение за неимуществени вреди, по
справедливост,
в размер на 100 000 лв.
По възраженията за съпричиняване на вредите:
Основателно
се явява направеното с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от загиналия. Относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е формирана непротиворечива практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, според
която за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя
чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Намаляването на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха
настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента на
съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на деликвента
и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки
от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
Ответникът
поддържа в хода на делото възражение за съпричиняване на вредите от починалия М.Б.,
тъй като последният, качвайки се на автовишката, не се е обезопасил с наличния
в коша колан, който служи за предпазване при падане от вишката по време на отремонтиране
на светофарната уредба.
От
заключението на комплексната медико-автотехническа експертиза се установява, че
пострадалият М.Б.се е качил в автовишката, без да се обезопаси с наличния колан,
като с поведението си обективно е допринесъл за изпадането си от вишката на асвалта
по време на катастрофата. Според вещото лице-травматолог С., ако пострадалият
бе ползвал обезопасителния колан по време на произшествието, не би получил
увреждания или би получил незначителни увреждания и не би настъпила смъртта му.
Като
отчете спецификите на конкретния механизъм на настъпилото пътно-транспортно
произшествие и обективния принос от страна на починалото лице за настъпване на
вредоносния резултат, съдът определи процент на съпричиняване на вредите от
пострадалия – 30%.
След
приспадане от размера на определеното обезщетение от 100 000 лв. на сума,
съответна на степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 70 000
лв., до кайто размер предявеният иск е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв., искът
следва да бъде отхвърлен.
По
законната лихва:
Законна
лихва се дължи от датата на връчване по извънсъдебен ред на застрахователната
претенция на застрахователя, тъй като в
конкретния случай това е най-ранната дата на уведомяване на
застрахователя./решение № 50040/30.05.2023г. по т.д. № 790/2022 г. на ВКС/.
Видно от писмо изх. № 8927/11.12.2018 г. самият застраховател е удостоверил, че
щетата е заведена на 18.04.2016 г./л.41/, Ищцата претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди от по-късна дата – 11.12.2018 г., поради
което лихвата следва да бъде присъдена, съобразено нейното искане.
По
разноските:
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 4 053,33 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. П.Ц. от АК-Враца, с адрес за
призоваване: гр. София ул****, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 4 970 лв., съобразно
уважената част от иска.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на държавата, по сметка на СГС, ДТ върху
уважения иск в размер 2 800 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. “Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** - за адв.Я.Д.,
да заплати на И.Н.Й., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв. Н.Ц., на
основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 70
000 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на нейния син М.Н.Б., настъпила на 18.04.2016 г., вследствие
на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача И.А.Ч., при
управление на л.а „Ауди А8“ с рег. № СА ****ТХ, по време на действието на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 11.12.2018 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 150 000 лв.
ОСЪЖДА И.Н.Й. да
заплати на З. “Б.И.“ АД, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 4 053,33 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З. “Б.И.“
АД да заплати на адвокат
Н. П.Ц. от АК-Враца,
с адрес за призоваване: гр. София ул****, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатско
възнаграждение в размер на 4 970 лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА З. “Б.И.“ АД да заплати на държавата, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка
на СГС, държавна такса върху уважения иск в размер на 2 800 лв.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – И.А.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ :