№ 205
гр. гр. Добрич, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20253200500454 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за обжалване на съдебните актове,
постановени по гр.д.№ 44/2024 год. на Районен съд К.: решение рег.№35
/06.03.2025 год. и определение рег.№ 190/28.04.2025 год., с които е
1./прекратено производството по предявения от "Ти Би Ай Банк" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ 52-54, срещу И. М. П., ЕГН **********, от гр. К., *** иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи сумата от 4500.00 лв. представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 720031107887/11.05.2022 год., сключен между „Ти
Би Ай Банк” ЕАД - кредитор и И. М. П. - кредитополучател, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 27.06.2023 год. до окончателното изплащане на
вземането;2./отхвърлени са исковете по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК,във
вр. с чл. 430 ТЗ, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД на "Ти Би Ай Банк"
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев“ 52-54, срещу И. М. П., ЕГН **********, с адрес гр.
1
К., ***, за установяване дължимостта на следните суми за: договорна лихва в
размер на 1547.67 лв. за периода от 25.06.2022 год. до 27.04.2023 год. и
обезщетение за забава в размер на 172.12 лева, за периода от 25.06.2022 год. до
15.06.2023 год., за които е издадена заповед № 121/28.06.2023 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 246/2023 год. по описа на КРС;3./ на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, И.
М. П., ЕГН **********, с адрес гр. К., *** е осъдена, да заплати на "Ти Би Ай
Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, сумата 198.53 лева – разноски за
заповедното производство;4./на основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 т. 3 ЗА
"Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54 е осъдено да заплати на адв. К.
И. Б., ЕГН **********, адрес гр. София 1463, ***, офис-партер, сумата от
200.00 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното
производство, а на адв. Е. К. К., с адрес на упражняване на дейността: гр.
София п.к. 1463, *** сумата от 600.00 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за исковото производство и 5./ оставена е без уважение молба
вх. № 1021/26.03.2025 год. подадена от адв. Е. К. К. – пълномощник на И. М.
П., за изменение на решение № 35 /06.03.2025 год. в частта досежно
присъдените в полза на ищеца разноски в заповедното производство, на осн.
чл. 248 ГПК.
Образувано е по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на подадените от
страните жалби както следва:
1./въззивна жалба рег.№ 1117/03.04.2025 год., подадена от "Ти Би Ай
Банк" ЕАД, ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54 срещу решение рег.№35 /06.03.2026 год. в
частта по пункт 2 и
2./ частна жалба рег.№ 1722/23.05.2025 год. ,подадена от И. М. П., ЕГН
**********, с адрес гр. К., *** срещу определение рег.№ 190/28.04.2025 год.
С доводи за незаконосъобразност на решението, с което исковете на "Ти
Би Ай Банк" ЕАД,гр.София с предмет договорна лихва в размер на сумата от
1 547.76 лева и обезщетение за забава в размер на 198.53 лв. са били
отхвърлени, дружеството претендира отмяната му в тази част и уважаване от
въззивния съд на претенциите в пълния размер на заявяването им, както и
2
разпределяне на отговорността за разноските съобразно този изход по спора.
Спорни между страните са въпросите за действителността на сключения
между тях договор за потребителски кредит, като различни са вижданията им,
какви са изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК по отношение клаузите на
годишния процент на разходите и посочени ли са надлежно в съдържанието
на договора всичките му компоненти и методиката за неговото изчисляване,
уговорен ли е лихвения процент в съответствие с добрите нрави.
С доводи за незаконосъобразност на определението, с което е
отхвърлена подадената от И. М. П., от гр. К. молба по чл. 248 от ГПК се
претендира отмяната му, като на молителя не бъдат възлагани разноските на
срещупоставената страна,сторени от нея в заповедното производство.
Спорни между страните са въпросите, следва ли да бъдат възлагани на
потребител съдебни разноски,при положение, че е основателно възражението
му за недействителност на договор за потребителски кредит, поради
различните им виждания по приложението на чл.78 ал.1 т.8 от ГПК и
съобразяване на обжалвания съдебен акт с практиката на Съда на Европейския
съд и ВКС.
Жалбите, както срещу решението, така и срещу определението са
основателни въз основа на фактически констатации и правни доводи както
следва:
Не е спорно между страните, а и от представения по делото договор за
потребителски кредит № 720031107887 / 11.05.2022 год., се установява, че "Ти
Би Ай Банк" ЕАД е отпуснала на И. М. П. потребителски кредит за общо
ползване при следните параметри и условия на кредита – размер на кредита -
4 500 лв.;издължаване на кредита за времето от 25.06.2022 год. до 25.05.2026
год. на 48 броя месечни вноски,размера, броя, периодичността и датите на
плащане на които,последователността на разпределението на вноските между
различните неизплатени суми са посочени в инкорпориран в договора
погасителен план; фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41.12%,
като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху
остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината;
годишен процент на разходите-48.23%,изчислен към момента на сключване на
договора и по определения в приложение № ЗПК начин;общо дължима сума
от потребителя -9234.74 лв.; при забава потребителят дължи законна лихва
3
върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от падежа до
плащането; при пълно или частично просрочие на три поредни погасителни
вноски цялото непогасено задължение става предсрочно изискуемо от падежа
на последната неплатено вноска.
Установява се по делото, че кредиторът е изпратил на длъжника
уведомление, в което посочил, че поради просрочие на вноските с падежи 25-
то число на месеците юни, юли и август 2022 год. обявява кредита за
предсрочно изискуем, което е получено от нея на дата 27.04.2023 год.
Съобразно заключение рег.№ 3537/11.11.2024 год. на вещото лице Г. Н.,
изготвила назначената от съда съдебно-икономическа експертиза, кредит в
размера на сумата от 4 500 лв. е била изцяло усвоен на дата 11.05.2022 год.; в
периода от 25.06.2022 год. до 27.06.2023 год. (дата на подаване на
заявлението) ответницата е извършила едно плащане по кредита в размер на
78.00 лв. на дата 27.06.2023 год.Неизплатеното задължение за договорна
възнаградителна лихва за времето от 25.06.2022 год. до 27.04.2023 год. възлиза
на сумата от 1 547.67 лв.Обезщетението за забавено плащане на
погасителните вноски за периода от 25.06.2022 год. до 26.06.2023 год. е
определено в размер на 189.24 лв., претендирано е било такова в по –малък
размер от 172.12 лв. и за по кратък период от 25.06.2022 год. до 15.06.2023
год.
Въз основа на подадено от "Ти Би Ай Банк" ЕАД заявление рег.№
2029/27.06.2023 год. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за
вземания в общ размер от 6 219.79 лв., въз основа на което е било образувано
ч.гр.д.№ 246/2023 год. , Районен съд К. е издал заповед № 121/28.06.2023 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, по силата на
която е постановено длъжникът И. М. П. да заплати на кредитора "Ти Би Ай
Банк" ЕАД сумата от 4500.00 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 720031107887 от 11.05.2022 год., ведно със законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
27.06.2023 год. до окончателното изплащане на вземането; сумата 1547.67 лв.,
представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 25.06.2022
год. до 27.04.2023 год.; сумата 172.12 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 25.06.2022 год. до 15.06.2023 год., както и сумата 274.40
лв. , представляваща направените по делото разноски: заплатена ДТ в размер
4
на 124.40 лв. и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 150 лв.
Длъжникът И. М. П. е депозирала възражение рег.№ 3674/13.12.2023
год., в което изрично е посочила,че не оспорва и признава дължимостта на
сумата от 4 500 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № 720031107887 от 11.05.2022 год., но не дължи изпълнение на
вземането за сумата от 1547.67 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода от 25.06.2022 год. до 27.04.2023 год.; както
и не дължи изпълнение на вземането в размер на сумата 172.12 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.06.2022 год. до
15.06.2023 год.Посочено е, че дължимостта на последните две вземания се
оспорват по основание, размер и като погасени по давност.
Исковете са основателни. Заявени са за периоди съобразени, че с
обстоятелството, че уговорената в договора лихва е възнаграждение за
предоставянето и ползването на паричната сума за срока на
договора.Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди
първоначално определения срок, прави недължимо уговореното
възнаграждение за ползване за последващ период –след настъпване на
предсрочната изискуемост. Съобразен с периода на неизпълнението е и
претенцията за обезщетение в размер на законната лихва.Размерите на
задълженията са изчислени с помощта на вещо лице и са в тези, претендирани
по делото.Всички възражения на длъжника за оспорване на претенциите по
основателност (недействителност на клаузи на договора), размер и давност не
следва да бъдат уважавани.
Както в информационния формуляр ( част III т. 2 и т.4), така и в
окончателния текст на договора (чл. 10) кредиторът е оповестил ГПР в размер
на 48.23%, като не е посочил други разходи, извън тези за дължимата проста
фиксирана лихва от 41.12% годишно. Разминаването на размера на годишната
лихва и обявения универсален ориентир ГПР не предполага непременно, че в
индикатора са включени „неоповестени“ разходи. Това е така, защото ГПР се
формира по специалната императивна формула по приложение №1 към ЗПК
(отчитаща годишен времеви интервал с 365 дни), а според чл. 9.2 и чл.9.3 от
договора при олихвяване на ползваната главница лихвата на ден се изчислява
на база 360 дни в годината. Именно за подобни случаи законът урежда
допълнителното оповестяване на ГПР, като индикатор въз основа на който да
5
могат да се съпоставят кредитните продукти, предлагани на пазара от
различни доставчици, ползващи различни уговорки на разхода, представляващ
съществената икономическа тежест за потребителя. Същевременно съдът
съобразява, че съдържанието на процесния договор категорично изключва
съмнението за допълнително „натоварване“ на кредитополучателя със скрит
разход, тъй като оповестяването само на лихвата като единствено основание
на дължими плащания съответства и на размерите на сбора от сумите,
формиращи текущи задължения на кредитополучателя по изрично включен в
чл.11.2 от договора погасителен план. Сборът от общо начислените лихви от
4734.74 лв., добавен към разсрочените на части вноски от главницата от 4500
лв.,възлиза на точно 9234.74 лв. и този сбор изцяло съвпада с изрично
посочената обща сума, дължима от потребителя в чл.10 от договора. Така не
остава никакво съмнение, че единственият разход, който потребителя поема да
плати(над главницата, която ще връща до края на уговорения срок) е именно и
само лихвата, а точно такива са и данните в информационния формуляр
(където по негативен начин са попълнени бланкетите за други разходи). Затова
за процесния договор не са приложими разрешенията, възприемани в
практиката при други случаи на натоварване на клиента на финансовата
институция със задължения, които да налагат и съответно разясняване на
формирането на повишения ГПР, в съответствие със стандартите за закрила на
потребителите разяснени от СЕС в решения по дело №С-686/2019 и дело С-
377/2014 .При това положение неприложими са допълнителните изисквания
за разясняване на евентуални допускания, прилагани от кредитора при
определянето на ГПР (чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК). Неоснователно е оспорването
на длъжника,че възнаградителната лихва е договаряна в нарушение на
правилата на морала с „наложен“ от кредитора размер на възнаградителната
лихва, надхвърлящ прага на добросъвестност и справедливост. Съгласно
правната доктрина и непротиворечивата практика на ВКС, етичните норми са
неписана рамка на договорната свобода с която страните разполагат при
уговаряне на съдържанието на договора. Добрите нрави са онези принципи,
възприети от обществото като нравствено-етични правила, на които законът е
придал правно значение като приравнява тяхното нарушаване на
противоречието на договора със закона(ТРОСГК № 1/2009 г.). Накърняването
на тези правила по смисъла на чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД е налице винаги,
когато се нарушава неписан правен принцип, като принципа на
6
справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. В случая
обаче извън твърдението, че банката е уговорила възнаграждение в размер
надхвърлящ трикратен размер на законна лихва, не се сочат други
обстоятелства за договаряне на насрещни престации, чиито изпълнение не
съответства на защитим от правото интерес и представлява неоправдан
източник на блага. Напротив, сама по себе си възмездната кредитна сделка с
банкова институция, каквато за съда няма съмнение, че е била договорена
между страните, поражда насрещни права и задължения типични за
интересите както на търговеца, финансиращ физически лица по занятие, т.е.
срещу възнаграждение, така и на клиентите, получаващи значителен размер
на парични средства, за да покрият конкретна нужда, за която нямат
спестявания. Нито банковото кредитиране, нито задължаването на
потребителя да заплати за ползването на чужд финансов ресурс само по себе
си не е неморално. Напротив, принципите на справедливостта изискват
съпоставимост на финансовия риск от ползване на привлечените също срещу
възнаграждение от банката чужди депозити, с цената на кредитния продукт, а
при липса на каквито и да са други обезпечения, застраховки и доказана
способност на потребителя да генерира в периода на договора постоянни и
високи доходи за месечните вноски, самото потребителско кредитиране е
високо рисково и налага на кредитора да уговори в своя полза достатъчно по
размер възнаграждение, което несъмнено ще надхвърля по номинал разходите,
обичайно уговаряни за много по- сигурните дългосрочни (с по-ниски вноски)
или обезпечени с висока сигурност ипотечни кредити. Сама по себе си
стойността на законната лихва, като обезщетение за забавено плащане на
паричен дълг не е съпоставима с пазарно индикирани възнаграждения, а с
цени на междубанков пазар и затова нейния размер принципно не може да
възприема безкритично като показател на обичайно очаквани от
добросъвестни заемодатели възнаграждения. Не на последно място,
специалният закон допуска валидно договаряне на тежестта на престацията на
потребителя до размер, достигащ 5 пъти законната лихва ( чл. 19 ал.4 ЗПК), а
когато потребителят е освободен от всякакви други разходи, този праг остава
относим като обществено приемлив ориентир именно за основното
възнаграждение за ползване на заетата главница. Въззивният съд не намира за
установена и хипотезата на злоупотреба от страна на доставчика на
финансовата услуга с оповестяването на цената й по разбираем за потребителя
7
начин. Всеки разумен гражданин, който полага елементарна грижа за
собствените си работи не може да не възприема и да прецени за себе си дали е
в състояние да заплати вноските, в които ясно е посочена сумата за лихви,
добавена към главницата, респективно дали така предлаганата цена на
услугата е съответна на интереса му. Доколкото възнаграждението за банковия
кредит е съществен елемент на договора и той е бил ясно оповестен както в
преддоговорния процес, така и във финалната сделка, въззивният съд намира,
не само че не накърнена закрилата по чл. 145 ал. 2 ЗЗП, но и че общата воля на
страните по този елемент е ясен израз на субективния им интерес и затова и
сделката с това съдържание не може да е несправедлива, в смисъла вложен в
чл. 26 ал.1 пр. 3 ЗЗД. Претенцията за отричане на валидността на уговарянето
на размера на възнаградителната лихва поради нарушение на морала е
неоснователна.
Съобразно постановките на тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024
год. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 год., ОСГТК при уговорено погасяване на
паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска,а при обявяване на дълга за предсрочно
изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този
момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.При данни за
падеж на първата погасителна вноска на 25.06.2022 год., падеж на всички
вноски на 25-то число на съответния месец, дата на предсрочна изискуемост
27.04.2023 год., заявена претенция за договорна възнаградителна лихва за
периода от 25.06.2022 год. и до настъпване на предсрочната изискуемост на
дата 27.04.2023 год. и обезщетение за забавено изпълнение в плащането на
погасителните вноски за главница за месеците от юни 2022 год. и до
настъпване на предсрочната изискуемост на дата 27.04.2023 год.,определено
по размер на законната лихва за периода от 26.06.2022 год. до 15.06.2023 год.
и дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК-27.06.2023 год., то
давността по чл.110 от ЗЗД,респ. чл.111 от ЗЗД не е изтекла.
Относно отговорността за разноски:
1./ в заповедното производство:
С обжалваното решение ,Районен съд К. е счел, че с оглед изхода по
8
спора- недопустимост на иска за взимане за главница в размер на 4 500 лв. и
неоснователност на исковете за възнаградителна лихва и обезщетение право
на разноски в заповедното производство имат и двете страни. В заповедното
производство на заявителя (ищец) били присъдени разноски в размер на
274.40 лв., които е счетено, че следва да бъдат редуцирани до размера от 198.
53 лв., определен по съразмерност и съответен на претенцията за главница.
В т. 12 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълк. дело №
4/2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че първоинстанционният съд, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Разяснено е, че приетото разрешение по т. 10в от същото
тълкувателно решение, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски
за заповедното производство не се включват в предмета на установителния
иск по чл. 415, ал. 1 или по чл. 422 ГПК, а представляват законна последиците
от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя
правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността
за разноските по издаване на заповедта за изпълнение. Поради това, с
решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските за заповедното производство - относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение.
След като производството по иска за главница е било прекратено,а
останалите два иска са били отхвърлени,на заявителя не е следвало да бъдат
присъждани разноски за заповедното производство.С оглед предметния
обхват на въззивната проверка и изхода по спора във въззивната инстанция,
на заявителя следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство
касателно исковете за договорна и мораторна лихва по съразмерност, а
именно сумата от 34.40 лв.-заплатена държавна такса и 41.47 лв. -
възнаграждение за юрисконсулт,както и да бъде отменено определението по
чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските ,като на
9
заявителя не бъде присъждана сумата от 198.53 лева ,определени по
съразмерност разноски по иска за главница.Не следва да бъдат присъждани
разноски на длъжника/ответник във връзка с отмяната на определението ,
тъй като разноски в производството по разноски не се присъждат.Решението
на КРС следва да бъде отменено и в частта на присъждане на адвокат на
длъжника разноски по повод подадено възражение в заповедното
производство. Недължимо е присъждане в полза на адвоката възнаграждение
за представителство за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Същото не
се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само
предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков
път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията
си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от
задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото
защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би била напълно
аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също
нещо. Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на мотивиране
на възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва
да бъде упражнявано без злоупотреба / чл. 3 ГПК /, каквото би съставлявало
възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по
подаване на възражение по чл. 414 ГПК и по защитата срещу иска по чл. 422
ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за
възмездяване само в производството по чл. 422 ГПК. Освобождавайки
длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от
основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без
самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за
материалното право на кредитора не предпоставя материална
незаконосъобразност на възражението по чл. 414 ГПК. Следователно липсва и
функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното
право-така определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018
г., I т. о., ТК
2.в исковото производство пред КРС като първа инстанция:
При съобразяване ,че дължима за разглеждане на претенцията за
договорна лихва и обезщетение за забава е ДТ в общ размер от 111.90 лв.,
равняваща се на 4 % ( 61.90лв. + 50 лв.), то размера на довнесената ДТ, като
разлика от дължимата по чл. 1 от Тарифата и заплатената в заповедното
10
производство възлиза на сумата от 77.50 лв. ( 111.90- 34.40 лв. = 77.50
лв.).Ищецът има право и на разноски в размер на 300 лв.,които е заплатил за
възнаграждение на вещо лице, както и следва да му бъде присъдено на
основанието по чл. 78 ал.8 от ГПК възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт в размер на 300 лв. С решението на КРС са
били присъдени разноски на адвокат, осъществил безплатно процесуално
представителство на ответника в размер на 600 лв.,за които е посочено, че
касаят три иска:главица,договорна и мораторна лихва,т.е. по 200 лв. за всеки
един от исковете.Не е предмет на въззивната проверка решението, с което
производството по първия иск е било прекратено, а останалите два иска, които
са разгледани от въззивният съд са счетени за неоснователни.С оглед на
горното ,в тази му част решението за присъждане на възнаграждение на
адвоката следва да бъде отменено за горницата над 200 лв.
3. в исковото производство пред ДОС като въззивна инстанция:
Следва да бъде присъдена на въззивника и ДТ за въззивното
обжалване в размера, посочен в чл.18 от Тарифата, именно 111.90 лв.: 2 =55.95
лв.,както и и следва да му бъде присъдено на основанието по чл. 78 ал.8 от
ГПК възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в
размер на 300 лв.
По изложените съображения ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение рег.№ 190/28.04.2025 год. по гр.д.№ 44/2024 год. на
Районен съд К.,с което оставена без уважение молба вх. № 1021/26.03.2025
год. подадена на основанието по чл. 248 от ГПК от адв. Е. К. К. –
пълномощник на И. М. П., за изменение на решение № 35 /06.03.2025 год. в
частта досежно присъдените в полза на ищеца разноски в заповедното
производство ,като вместо това п о с т а н о в я в а ОТМЕНЯ решение № 35
/06.03.2025 год. в частта, в която И. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. К., ***
е осъдена, да заплати на "Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, сумата
198.53 лева – разноски за заповедното производство.
11
ОТМЕНЯ решение рег.№35 /06.03.2025 год. по гр.д.№ 44/2024 год. на
Районен съд К. ,с което са 1./ отхвърлени исковете по чл. 422 ГПК ,във вр. с
чл. 9 ЗПК,във вр. с чл. 430 ТЗ ,във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД на "Ти Би
Ай Банк" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54, срещу И. М. П., ЕГН **********, с
адрес гр. К., ***, за установяване дължимостта на следните суми за:
договорна лихва в размер на 1547.67 лв. за периода от 25.06.2022 год. до
27.04.2023 год. и обезщетение за забава в размер на 172.12 лева, за периода от
25.06.2022 год. до 15.06.2023 год., за които е издадена заповед №
121/28.06.2023 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 246/2023 год. по описа на КРС; 2./ "Ти
Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54 е осъдено да заплати на адв. К. И.
Б., ЕГН **********, адрес гр. София 1463, ***, офис-партер, сумата от 200.00
лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство и
3./“Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК131134023, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-54 е осъдено да заплати на адв. Е.
К. К., с адрес на упражняване на дейността: гр. София п.к. 1463, *** разноски
за адвокатско възнаграждение за исковото производство в частта за горницата
над 200 лв. и до 600 лв.,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422 ал. 1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 9 от ЗПК,във връзка с чл. 79 и чл. 86ал.1 от
ЗЗД по отношение на И. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. К., ***
съществуването на вземания на"Ти Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-5
по договор за потребителски кредит № 720031107887 / 11.05.2022 год. и
предмет на заповед № 121/28.06.2023 год. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№ 246/2023 год. на Районен съд
К. ,както следва:
1./ договорна възнаградителна лихва в размер на 1547.67 лв. за периода
от 25.06.2022 год. и до настъпване на предсрочната изискуемост на дата
27.04.2023 год. ;
2./обезщетение за забавено изпълнение в плащането на погасителните
вноски за главница за месеците от юни 2022 год. и до настъпване на
12
предсрочната изискуемост на дата 27.04.2023 год.,определено по размер на
законната лихва за периода от 26.06.2022 год. до 15.06.2023 год. и възлизащо
на сумата от 172.12 лв.
ОСЪЖДА И. М. П., ЕГН **********, с адрес гр. К., *** ДА ЗАПЛАТИ на "Ти
Би Ай Банк" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ 52-5,сторените съдебно деловодни
разноски в производството,както следва:
1./ по ч.гр.д.№ 246/2023 год. на Районен съд К.-сумата от 34.40 лв.-заплатена
държавна такса и 41.47 лв. -възнаграждение за юрисконсулт ,т.е. общо 75.87
лв.;
2./ по гр.д.№ 44/2024 год. на Районен съд К.-сумите от 77.50 лв.-заплатена
държавна такса,300 лв.-заплатено възнаграждение на вещо лице и 300 лв.-
възнаграждение за юрисконсулт ,т.е. общо 677.50 лв.;
3./ по в. гр.д.№ 454/2025 год. на Окръжен съд Добрич -сумите от 55.95 лв. лв.-
заплатена държавна такса и 300 лв.-възнаграждение за юрисконсулт,т.е. общо
355.95 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13