РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Разград, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. П. КОСЕВ
при участието на секретаря НЕЛИ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от К. П. КОСЕВ Административно наказателно
дело № 20253330200436 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.72 ал.4 ЗМВР.
Постъпила е жалба от Г. И. Г. от гр. Ш. против заповеди за задържане
на лице рег. №1729зз-***/26.11.2024г. и рег. №1729зз-***/26.11.2024г.,
издадени от Х. С. Х. - Командир на отделение в група „Патрулно -постова
дейност“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ Шумен, ОДМВР Шумен, с
които на основание чл.72 ал.1 т.4 ЗМВР е заповядано задържането на
жалбоподателката за срок от 24 часа. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на предприетото задържане. В съдебното заседание
жалбоподателката поддържа жалбата си, като депозира и писмени бележки в
този смисъл.
Представителят на издателя на обжалваните актове счита жалбата
против заповедите за задържане за неоснователна. Излага доводи за
законосъобразност на задържането. Депозират се и писмени бележки в този
смисъл.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата на страните, Съдът установи следните фактически
обстоятелства: На 26.11.2024г. по указание на наблюдаващ прокурор по
досъдебно производство е извършено претърсване в кантора на частен
1
съдебен изпълнител в гр. Ш. Поради създало се напрежение /отказ на ЧСИ да
съдейства/ бил повикан допълнителен полицейски екип, включващ свидетеля
Д. Д. – полицейски инспектор и авторът на обжалваните заповеди – Х. Х.,
командир на отделение в група „Патрулно -постова дейност“ в сектор
„Охранителна полиция“. Двамата пристигнали в кантората на ЧСИ малко след
10.00ч., а малко преди тях там била пристигнала и жалбоподателката Г. Г., в
качеството си на адвокат, повикана от частния съдебен изпълнител, който
същевременно я упълномощил да го представлява. Жалбоподателката била
приканена да напусне кантората от присъстващия наблюдаващ прокурор,
което тя направила, излизайки извън кантората –в коридора. Последвали я
полицейските служители Д. Д. и Х. Х., които пожелали да установят
самоличността й, понеже следвало да съставят доклад, в който да посочат
присъстващите лица. По тази причина и поискали лична карта.
Жалбоподателката отказала да предостави документ за самоличност,
заявявайки, че на полицаи документи не дава /показанията на св. Д. Д./. При
това полицейските служители я поканили да дойде с тях в РУ Шумен, което
било в близост за да установят самоличността й. Жалбоподателката
доброволно ги последвала до полицейското управление, където отишли пеша.
В полицейското управление се явил и св. С. С., също адвокат, повикан от
жалбоподателката за да осъществи правна помощ в нейна полза. Там всички
влезли в стая за разпити, където жалбоподателката представила личната си
карта, както и адвокатска карта и самоличността и била установена. След това
полицейският служител Х. Х., съставил двете процесни заповеди за задържане
спрямо жалбоподателката – заповед с рег. №1729зз-***/26.11.2024г. и заповед
с рег. №1729зз-***/26.11.2024г. /л.26 и л.27 от АНД №21**/2024г на РС
Шумен/. В първата от посочените заповеди самоличността на
жалбоподателката не е посочена, а е посочено „…лице от женски пол на
видима възраст около 50г.“, а във втората вече са посочени имена, ЕГН, адрес
на жалбоподателката. Фактически са издадени две заповеди за един и същи
случай, спрямо същото лице. И в двете заповеди като фактическо основание за
задържането е посочено „Невъзможност да се установи самоличността й.
Отказва да представи документ за самоличност“. Като правно основание в
заповедите е посочен чл. 72 ал.1 т.4 ЗМВР. Свидетелят Д. Д. сочи, че
заповедите били издадени формално, понеже полицейските служители отвели
жалбоподателката до управлението, т.е. към него момент ограничили правото
2
и на свободно придвижване, поради което и следвало да издадат посочените
заповеди. В полицейското управление бил съставен и протокол за обиск на
жалбоподателката, макар такъв реално да не бил извършен /показанията на св.
С. С. и св. Д. Д./. Жалбоподателката реално не била задържана за 24 часа,
въпреки издаването на заповедите, а след съставянето на същите била
освободена.
Така изложената фактическа обстановка се установява от показанията
на разпитаните свидетели – С. С., Д. Д., М. М., Г. Г., К. К., Н. П., приложените
писмени доказателствени материали. В показанията на разпитаните свидетели
има незначителни различия относно подробностите при развитието на
събитията, но конкретно относно релевантните обстоятелства съдът не
констатира реални противоречия в твърденията на свидетелите, макар и да се
дават различни оценки на случилото се. Относно обстоятелствата по отказа на
жалбоподателката да представи документите си при първоначалното
поискване от полицейските служители пред кантората на ЧСИ, съдът
кредитира показанията на свидетеля Д. Д. /други свидетели на тази ситуация
няма/. Същият свидетел според съда дава добросъвестни показания и в крайна
сметка няма данни които да поставят под съмнение казаното от него. При това
съдът намира, че действително жалбоподателката е отказала да представи
документ за самоличност при поискване от полицейските служители Д. Д. и
Х. Х. пред кантората на ЧСИ, поради което същите са я отвели в
полицейското управление за установяване на самоличността й. Този отказ на
жалбоподателката е несъмнено неправомерен – полицейските служители са се
легитимирали като такива и в това си качество същите имат правомощие да
извършат проверка и в този смисъл да изискат и документ за самоличност,
поради което и жалбоподателката не е имала основание да откаже
представянето на такъв. Малко след това, в полицейското управление,
жалбоподателката все пак е представила документ за самоличност, при което
самоличността и била установена.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Съдът приема, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
3
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 АПК. Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
Оспорените актове /двете описани заповеди за задържане/ са издадени
от компетентен орган – Командир на отделение в сектор „Охранителна
полиция“ при РУ Шумен, ОДМВР Шумен, представляващ полицейски орган
по смисъла на чл.57 ал.1 ЗМВР и като такъв по силата на чл.72 ал.1 от същия
закон имащ право да постановява задържане на лице за срок от 24 часа.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда
нормата на чл.74 ал.1 ЗМВР. Но обжалваните в съдебния процес заповеди не
съдържат съществен реквизит, а именно: не са посочени в изискуемата
кумулативна наличност по смисъла на чл.74 ал.2 т.2 фактическите и правни
основания за задържането. В случая съставителят е посочил в двете заповеди
от фактическа страна единствено „Невъзможност да се установи
самоличността й. Отказва да представи документ за самоличност“. От тези
изрази не може да се прецени каква ситуация се визира – каква проверка
конкретно се извършва и изобщо за проверка ли става дума, какви са
обстоятелствата на конкретния случай за да се преценят действията на
полицейските служители, съобразно правомощията им. Като правна
квалификация и в двете заповеди е посочен чл.72 ал.1 т.4 ЗМВР. Същият текст
регламентира възможност за задържане при невъзможност да се установи
самоличността на лицето в случаите и по начините, посочени в чл. 70 ЗМВР.
Т.е. текста препраща относно конкретното основание към чл. 70,
регламентиращ случаите в които може да се извършва проверка на лице,
изброени в пет точки /чл.70 ал.1/. От заповедите за задържане обаче не може
да се прецени коя от тези пет хипотези е била преценена като налична в
конкретния случай. Това е така защото чл.70 изобщо не е цитиран и изобщо
липсва каквото и да е фактическо описание, което да насочва към някоя от
неговите пет точки. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и
4
правни основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета
на доказване. Съдът не може да провери съществуването на предпоставките
по чл.72 ал.1 от ЗМВР при липсата на фактически твърдения на органа за
настъпили конкретни факти. Недопустимо е съдът по тълкувателен път да
извлича и установява фактите от състава на соченото правно основание, нито
да замества административния орган в излагането на мотиви. В този смисъл и
ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за
защита на лицата от произвол. В случая са издадени две немотивирани
заповеди за задържане. Липсата на реални мотиви в заповедите осуетява и
адекватната защита на правата на задържаното лице. Посочените изводи са
важими, дори при ситуация като разглежданата при която фактически
жалбоподателката не е била задържана въз основа на издадените заповеди за
срок от 24 часа. Самите заповеди се явяват реални административни актове,
които по естеството си имат ограничителен характер и като такива подлежат
на преценка относно своята законосъобразност и с оглед казаното дотук се
явяват незаконосъобразни.
На следващо място съдът намира, че по делото не се установява и
фактическа предпоставка, която да обуславя задържането. Както се каза
жалбоподателката неправомерно е отказала да предостави на полицейските
органи документ за самоличност осуетявайки правомощията им да извършат
проверка. Само по себе си обаче това не се явява достатъчна предпоставка за
задържане. По силата на чл.74, ал.1 т.4 ЗМВР такава предпоставка се явява
невъзможност да се установи самоличността на лицето. Отказът на лицето да
представи документ на полицейските органи е неправомерен и евентуално би
могъл да бъде предмет на административнонаказателна отговорност, но не е
равнозначен на невъзможност да се установи самоличността на лицето. В този
смисъл и чл.70, ал.2 сочи, че установяването на самоличността се извършва
чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на
граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг
начин, годен за събиране на достоверни данни. В случая както се установява
от разпита на свидетелите, при извършваното процесуално действие са
присъствали и полицейски служители, които познават жалбоподателката
/например св. Г. Г./ и освен това жалбоподателката макар и първоначално да е
отказала да представи документ, след това в полицейското управление е
5
представила лична карта и самоличността и била установена. След това обаче
са издадени двете заповеди за задържане. При това съдът приема, че ситуация
на невъзможност да се установи самоличността на лицето изобщо не е била
налице, поради което и не е било налице основание за задържане. При това
издадените заповеди за задържане спрямо жалбоподателката се явяват лишени
и от фактическо и от правно основание, поради което се явяват
незаконосъобразни, а това налага отмяната им.
Поради изложеното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. №1729зз-
***/26.11.2024г. и Заповед за задържане на лице рег. №1729зз-***/26.11.2024г.
и двете издадени от Х. С. Х. -Командир на отделение в група „Патрулно -
постова дейност“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ Шумен, ОДМВР
Шумен, с които на основание чл.72 ал.1 т.4 ЗМВР е заповядано задържането
на жалбоподателката Г. И. Г. ЕГН ********** от гр. Ш. за срок от 24 часа.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Разград, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6