РЕШЕНИЕ
№ 790
гр. Пловдив, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Даниела Й. Тошева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20225330110669 по описа за 2022 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.
Ищецът А. И. М. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да
признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № ***/********* г. на
************* на ответната страна, да го възстанови на предишната работа,
както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението през периода ********* г. – ******** г. в размер
на 4 020, 98 лева, както и разликата в трудовото възнаграждение, което
ищецът би получил от ответника, ако не беше прекратено трудовото му
правоотношение, и полученото от него трудово възнаграждение от друг
работодател през периода *********** г. – ********** г., в размер на 140, 64
лева, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения.
Претендира разноски.
Ответникът Общинско предприятие “Общинска охрана“ – гр. Пловдив, с
подаден на ************ г. отговор на исковата молба, оспорва исковете и
моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в
1
отговора и в писмена защита съображения. Претендира разноски -
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени
доказателства и показанията на се установява, че ищецът е работил по трудово
правоотношение при ответника като “**************” в Направление „**********“ от
*********** г. С процесната Заповед, връчена на ищеца на ******** г. (тъй като дотогава
ищецът се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност), трудовото
правоотношение между страните е било прекратено, считано от *********** г., на
основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ – като със Заявление от ******** г. самият ********* А.
М. е поискал да бъде прекратено трудовото му правоотношение по взаимно съгласие,
считано от ****** г. – върху което Заявление в деня на подаването му ********** на
ответната страна е поставил резолюция „Да“.
Действително, по-късно в същия ден (*********** г. в ********* ч.) по пощата
ищецът е изпратил до ответната страна Искане, с което е заявил, че оттегля Заявлението за
прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие – което искане обаче е
било получено от ответника на ********** г., след издаването на процесната Заповед и
изпращането от ответника на Уведомлението до ТД на НАП за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните – ********* г., действително е
било налице отправено предложение от ищеца за прекратяване на трудовото му
правоотношение по взаимно съгласие, което е било прието от ответника и на датата на
подаване на Заявлението (*********** г.), ответната страна е приела предложението с
поставянето на резолюция „Да“ върху него – поради което и действително е било налице
посоченото в процесната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение
между страните към момента на издаването й, и без изрично съгласие на ответника след
това ищецът не може да оттегли предложението си за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие на страните – с оглед на което съдът намира, че искът
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв
следва да се отхвърли, а оттук – с оглед отхвърлянето на този иск и акцесорния им характер,
като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него
искова с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, ищецът следва
да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. М., ЕГН **********, от гр. П., бул. „***********“
№ ***, ет.**, ап.****, със съдебен адрес: гр. П., ул. „********“ № ***, офис *****, адв. Т.
Ф., против Общинско предприятие “Общинска охрана”, ЕИК 0004715040573, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. “Централен” № 1, представлявано от ********** Д.
С. П., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 във връзка с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ - за признаване за незаконна и
отмяната като такава на Заповед № ****/******* г. на *************** на
ответната страна, с която – считано от ********* г., е било прекратено
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ,
възстановяване на ищеца на предишната му работа, и осъждане на ответната
страна да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа поради
уволнението през периода ********* г. – ******** г. в размер на 4 020, 98
лева, както и разликата в трудовото възнаграждение, което ищецът би
получил от ответника, ако не беше прекратено трудовото му правоотношение,
и полученото от него трудово възнаграждение от друг работодател през
периода *********** г. – *********** г., в размер на 140, 64 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А. И. М., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА
Общинско предприятие “Общинска охрана”, с посочените ЕИК, седалище и адрес на
управление и Законен представител, юрисконсултско възнаграждение В РАЗМЕР НА 300
лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок, считано от 06.03.2023 г.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
3