№ 60631
гр. ., 05.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20221110127959 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 107026/27.05.2022 г. на „.“ ООД за издаване на
заповед за изпълнение срещу АЗ. Б. АХМ. за сумата в размер на 800 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за паричен заем № ./21.04.2021 г., ведно със законна лихва
за забава от подаване на заявлението на 27.05.2022 г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата в размер на 83,62 лева, представляваща възнаградителна лихва по
съглашението за периода от 24.05.2021 г. до 21.10.2021 г., сумата в размер на 60,54 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 25.05.2021 г до 25.05.2022 г., както и за сумите в размер на 406,38 лева,
представляваща възнаграждение по договор за поръчителство и сумата в размер на 60 лева,
представляваща такси и разноски за извънсъдебно събиране на просрочени вземания.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК сумата в размер на 800 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за паричен заем № ./21.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявлението на 27.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в
размер на 83,62 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за периода от
24.05.2021 г. до 21.10.2021 г., сумата в размер на 60,54 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 25.05.2021 г до
25.05.2022 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
1
Сключеният между „.“ ЕООД и длъжника Договор за предоставяне на поръчителство
от 21.04.2021 г., по силата на който дружеството е поело задължение да сключи договор за
поръчителство с „.“ АД за обезпечаване задълженията му по договор за кредит, сключен с
длъжника, срещу което последният се е задължил да заплати възнаграждение в размер
406,38 лева, платимо разсрочено на вноски, на падежа на плащане на погасителните вноски
по договора за кредит, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с
добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в
обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. Те са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е нищожност на съответната
сделка или клауза, тоест последните не пораждат предвидените с тях правни последици.
Противоречащи на добрите нрави са уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ
резултат на конкретния вид сделка, при който едната страна се обогатява неоснователно за
сметка на другата, използвайки икономически по-силната си позиция и подготвеност за
участие в гражданския и търговския оборот. Такива по-конкретни уговорки са договаряне на
необосновано високи цени, използване на недостиг на материални средства на един субект
за облагодетелстване на друг, уговорки, целящи недобросъвестна конкуренция, както и
уговорки, при които се използва монополно положение на едната страна, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. С чл. 9 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за
страните по сделките свободно да договарят съдържанието им, но е установил и
ограничение на тази свобода, като е постановил, че съдържанието не може да бъде
договаряно в противоречие с императивни правни норми и с добрите нрави. Нарушаването
на тези изисквания води до нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Преценката за нищожност се прави към момента на сключване на договора и като се
съобразят всички обстоятелства, относими към него.
В разглеждания случай между длъжника и „.“ АД е сключен договор за кредит в
размер на 800 лева, по силата на който длъжникът се е задължил да върне на дружеството
получената сума ведно с уговорена възнаградителна лихва, или сумата общо в размер на
883,62 лева, платима на 6 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 147,27
лева. Чрез договора за предоставяне на поръчителство е договорено допълнително парично
задължение за кредитополучателя под формата на възнаграждение в размер на 406,38 лева,
тоест 1/2 от размера на предоставения кредит. Срещу получаването на това възнаграждение
„.“ ЕООД се е задължило да сключи договор за поръчителство с „.“ АД, по силата на който
евентуално да заплати дължимите от АЗ. Б. АХМ. суми по договора за кредит при
неизпълнение на задълженията му, като в случай на плащане същият разполага с правото да
получи, както платените суми, така и законна лихва върху тях от деня на плащането (чл.
143, ал. 1 ЗЗД). Предвид изложеното съдът намира, че липсва еквивалентност в престациите
на страните по договора за предоставяне на поръчителство. Този резултат е във вреда на
длъжника и води до неоснователно обогатяване на „.“ ЕООД за сметка на потребителя. Тези
съображения налагат извод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство
2
противоречи на добрите нрави и следователно е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
поради което същият не е породил предвидените с него правни последици, включително
вземане за възнаграждение в полза на заявителя.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта по претенцията за сумата 60 лева,
за която заявителят поддържа, че представлява дължими от длъжника такси и разходи за
извънсъдебно събиране на задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват
установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като
условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане
на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя.
Заплащането на посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при
забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По
този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя
страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за
разходи и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че начисляването на посочените суми са в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че една от сумите е
наречена разноски, то същата е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което
по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на
главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната
норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на
кредитора. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и предвид извода на съда за тяхното неспазване, съдът
намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 228,21 лева, от които сумата в размер на 28,21 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението на пълномощника на „.“ ООД възлиза на сумата в размер на 50 лева или
общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 88,21
3
лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
която следва да бъде уважена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва да
бъде възложена сумата в размер на 59,04 лева, представляваща сторени от заявителя
съдебни разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на „.“
ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ ., . срещу длъжника АЗ. Б.
АХМ. сумата в размер на 800 лева, представляваща непогасена главница по Договор за
паричен заем № ./21.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението
на 27.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 83,62 лева,
представляваща възнаградителна лихва по съглашението за периода от 24.05.2021 г. до
21.10.2021 г., сумата в размер на 60,54 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за периода от 25.05.2021 г до 25.05.2022 г., както и за
сумата общо в размер на 59,04 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса за разглеждане на искането и
юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на заявителя.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 107026/27.05.2022 г. на „.“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу АЗ. Б.
АХМ. в частта относно сумата в размер на 406,38 лева, представляваща възнаграждение по
договор за поръчителство и сумата в размер на 60 лева, представляваща такси и разноски за
извънсъдебно събиране на просрочени вземания.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4