№ 1442
гр. Русе, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Майя Й. Йончева
при участието на секретаря Емилия Д. Добрева
като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело №
20244520101893 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.11,
ал.1, т.10, чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК.
Ищцата М. Е. И. чрез процесуалния си представител твърди, че е страна
по Договор за предоставяне на потребителски кредит №1256104/22.04.2023г.,
сключен с “Фератум България” ЕООД, съгласно който дружеството й
предоставило кредит в размер на 1250 лв при фиксиран годишен лихвен
процент по заема 23.00 % и годишен процент на разходите 49.11 %. Общата
дължима сума по кредита, възлиза на 1537.50 лв и представлява сбор от
сумата по отпуснатия кредит - 1250 лв и 287.50 възнаградителна лихва при
уговорения лихвен процент 23.00 %, платима на 12 вноски. Съгласно чл.5 от
договора кредитът се обезпечава с поръчителство в полза на “Фератум
България”, предоставено от “Multitude Bank”, поради което сключила договор
за гаранция и следвало да заплати възнаграждение на дружеството-гарант в
размер на 530 лв, разсрочено на 12 месечни вноски, които се кумулират към
падежните вземания по погасителния план. Твърди, че Договорът за
предоставяне на потребителски кредит №1256104/22.04.2023г. е нищожен на
основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД поради неспазване нормите на чл.19, ал.1 и
ал.4 ЗПК, на чл.11, ал.1, т.9 във вр. с чл.22 ЗПК. Развива подробни
съображения, обуславящи нищожността на предметния договор, подкрепени
1
със съдебна практика. Моли съдът да прогласи нищожността на Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1256104/22.04.2023г., сключен с
“Фератум България” ЕООД, като противоречащ на императивните изисквания
на ЗЗП и ЗПК. Претендира за разноски по делото.
Ответникът “Фератум България” ЕООД, представляван от управителите
Ивет Веселинова Димитрова и Десислава Веселинова Николова, чрез
процесуалния си представител взема становище, за неоснователност на иска.
Оспорва твърдението, че договорът за кредит е нищожен и че сключването му
е обусловено от сключване на договор за гаранция, като това да е било
задължение на потребителя. Същият – ищцата, е могла да посочи поръчител,
избран от нея. Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставена от
лице, различно от кредитора и е отделно облигационно отношение, по което
“Фератум България” ЕООД не е страна. Ищцата сама е избрала като
обезпечение поръчителство от “Multitude Bank” - Малта, след като е получила
преддоговорна информация. Оспорва наведените в исковата молба твърдения,
които счита неподкрепени/лишени с конкретни факти и документи и
несъответни спрямо възникналите правоотношения между страните по ДПК
№1256104/22.04.2023г. Заявява, че ищцата е имала правото по чл.29 ЗПК да се
откаже от сключения договор, което не е сторила. Моли искът да се отхвърли
с присъждане на разноски.
По делото са представени писмени доказателства, назначена е
счетоводна експертиза, чието писмено заключение е приложено по делото..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Установено е по делото, че “Фератум България” ЕООД и М. Е. И. са
сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит
№1256104/22.04.2023г., в съответствие с Общите условия за предоставяне на
потребителски кредити на “Фератум България” ЕООД. Съгласно чл.1 от
договора, размерът на отпуснатия кредит е 1250 лв. Уговорени са годишен
лихвен процент по кредита - 23.00 %, ГПР - 49.11 % и кредитополучателят се е
задължил да върне сумата на кредитора разсрочено на 12 вноски, съгласно
Погасителен план с първа падежна дата 22.05.2023г. (л.118). Общата дължима
сума по кредита е 1537.50 лв, представляваща сбор от сумата на кредита по
чл.1 – 1250 лв и лихва 287.50 лв (23.00 %) – чл.3. В чл.4 е посочено, че общият
разход по кредита е 287.50 лв - сумата по чл.3, като ГПР (49.11 %) е изчислен
2
по реда на чл.8.4 от ОУ.
Съгласно чл.5, ал.1, предоставеният кредит е обезпечен с
поръчителство, предоставено от “Multitude Bank” в полза на дружеството-
кредитор, като според ал.2 кредитополучателят при кандидатстването за
кредит сам е посочил избрания поръчител, след като е бил запознат с правото
да посочи за поръчител, както физическо лице, така и предложеното
юридическо лице, за одобрение от Кредитора в процедурата по
кандидатстването за кредит.
Установено е също, че правоотношението между страните, възникнало
по повод Договора за предоставяне на потребителски кредит
№1256104/22.04.2023г., е реализирано при спазване условията на Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и
на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), като в
чл.7 от договора кредитополучателят е декларирала съгласие за използване на
Кода за потвърждение като неин саморъчен подпис, съгласно чл.13, ал.1
ЗЕДЕУУ.
В изпълнение на задължението по чл.5 ищцата е сключила с “Multitude
Bank.” Договор за гаранция (поръчителство), по силата на който Гарантът се е
задължил солидарно с нея спрямо Кредитора за изпълнение на всички нейни
задължения по Договора за потребителски кредит №1256104/22.04.2023г.
срещу заплащане на такса за предоставянето на гаранцията, платима
разсрочено на 12 вноски към всяка от погасителните вноски, установени в
предметния договор за кредит.
Изложеното по-горе се установява и от заключението на счетоводната
експертиза, потвърдено устно от вещото лице Г. С. Й. в съдебно заседание на
18.09.2025г. Посочената в Договора за кредит №1256104 от 22.04.2023г. лихва
в размер на 287.50 лв представлява 23 % от предоставената в заем сума – 1250
лв.
Според вещото лице, посочването на размера на ГПР в договора е
необходимо, защото така се предоставя възможност кредитополучателят да
прецени реалната цена на финансовата услуга, както и да съобрази
икономическите последици от сключването на договора. В конкретния случай
в размера на ГПР е включена единствено възнаградителната лихва по
Договора за кредит №1256104 от 22.04.2023г. – 287.50 лв. По представения по
3
делото Договор за гаранция между “Multitude Bank Plc.” и М. Е. И. таксата за
предоставяне на гаранция е в размер на 1187.50 лв, платима по банков път на
месечни вноски в размерите, условията и на падежите, уговорени съгласно
Погасителен план, неразделна част от Договора за гаранция (поръчителство) -
л.99. Таксата за услугата предоставяна от гаранта не е включена в размера на
ГПР по договора за кредит.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Съобразявайки посочената разпоредба, вещото лице заключава, че ако
сумата за гаранция се включи в ГПР, то тогава сумата на кредита се оскъпява
със 118 %, тъй като отпуснатата сума на кредита е 1250 лв, а сумата за
допълнителните разходи по кредита: дължима лихва и дължима сума за
гаранция, в общ размер 1475.00 лв, надхвърлят размера на отпуснатата
главница.
Следователно, след като в размера на ГПР, посочен в Договора за кредит
№1256104/22.04.2023г., не са включени допълнителни разходи, респ. не е
включено възнаграждението, дължимо на “Multitude Bank Plc.” в размер на
1187.50 лв по гаранционната сделка, то същият не отговаря на изискванията
по чл.19, ал.4 ЗПК, защото надхвърля посоченото в него ограничение – да не
надхвърля 5 пъти законната лихва по просрочени задължения, която е в
размер на 11.82 % или да не надхвърля 59.10 %.
Установените по делото данни сочат, че в Договор за предоставяне на
потребителски кредит №1256104/22.04.2023г. не е отразена действителната
обща сума, дължима от ищцата, доколкото в същия не е включено
възнаграждението за поръчителя по гаранционната сделка – 1187.50 лв,
произтичащо от сключения договор за гаранция. Същото обаче е начислено
към общия дължим размер, който първоначално е уговорен в размер на
1537.50 лв, но после става в размер на 2725.00 лв по погасителен план,
състоящ се от главница, договорна лихва и възнаграждение за предоставяне на
поръчителство (Табл. на л.115). Безспорно възнаграждението за поръчителя
4
е “допълнителна услуга”, пряко свързана със заема. Това, от своя страна, се
отразява и на стойността на годишния процент на разходите, защото той
изразява общите разходи по заема за потребителя, така както те са описани в
чл.19, ал.1 ЗПК и Приложение №1 към закона.
Съгласно чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа данни за ГПР и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл.10а,
ал.4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора.
Следователно, не е достатъчно в договора да бъде посочен общият размер на
ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения кредит, а
освен това следва да се посочат всички разходи по вид и размер, от които се
формира ГПР, което в случая не е сторено. Следователно клаузата за
годишния процент на разходите е нищожна, поради противоречие със закона
на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във вр. с чл.19, ал.1 и чл.10а, ал.4 ЗПК.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че Договор за
предоставяне на потребителски кредит №1256104/22.04.2023г., сключен с
“Фератум България” ЕООД, е недействителен на основание чл.22 ЗПК във вр.
с чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД и искът за прогласяването му за недействителен на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП следва
да се уважи.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, ответникът следва да
заплати на ищцата сумата 411.50 лв разноски по делото, а на процесуалния й
представител да заплати адвокатско възнаграждение, което съдът определя на
544 лв, съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожен Договор за предоставяне на потребителски кредит
№1256104/22.04.2023г., сключен между “Фератум България” ЕООД, ЕИК
********* и М. Е. И. от гр. Русе, ул. ****, ЕГН **********, като
противоречащ на императивните изисквания на ЗЗП и ЗПК.
5
ОСЪЖДА “Фератум България” ЕООД със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. “Младост - 3”, бл.1, бул. “Александър Малинов”
№51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от управителите Ивет Веселинова
Венева и Десислава Веселинова Николова, ЕИК ********* да заплати на М. Е.
И. от гр. Русе, ул. ****, ЕГН **********, сумата 411.50 лв разноски по делото,
а на ЕАД Е. И., Булстат *********, адрес гр. Пловдив, ул. “****,
представлявано от Е. Г. И., да заплати сумата 544 лв разноски за адвокатско
възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6