№ 23366
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110148527 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при подадено
възражение по чл.414 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 262348/15.08.2024
г., уточнена с молба с вх. № 275869/29.08.2024 г. от „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр.
София, ул. „.....“ № 23 Б, с която се предявени обективно кумулативно и
субективно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, както следва:
срещу Р. С. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр.София, 1407, обл.София,
общ.Лозенец, ул."...
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
422.45 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 31.11.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.04.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
29.61 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.04.2024 г.,
изчислена върху главница от 422.45 лева
за които суми има издадена Заповед № 14348 за изпълнение на парично
1
задължение по чл.410 ГПК от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24251 по описа на
СРС за 2024 година, за абонатен номер 279115, ID номер 184889, инсталация
№ **********, за топлоснабден имот гр.София, 1407, обл.София,
общ.Лозенец, ул."...
срещу Л. С. Т с ЕГН:**********, с адрес: гр.София, 1111, обл.София,
общ.Слатина, ж.к.".........
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
148.81 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 31.11.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.04.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
9.87 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.04.2024 г.,
изчислена върху главница от 148.81 лева
за които суми има издадена Заповед № 14348 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24251 по описа на
СРС за 2024 година, за абонатен номер 279115, ID номер 184889, инсталация
№ **********, за топлоснабден имот гр.София, 1407, обл.София,
общ.Лозенец, ул."...
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
съсобственици на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес:
гр.София, 1407, обл.София, общ.Лозенец, ул.".... Твърди, че на основание
чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственик е
потребител на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е
предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество
и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна
енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото
разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия
настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който
се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този
срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.
Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140
ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по
услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за
забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят вземанията.
С допълнителна молба уточнява, че исковата претенция спрямо Л
Трънчева е за 1/4, тъй като същата е собственик на апартамента, въз основа на
нотариален акт за дарение от 09.10.1997 г., № 144, том 22, дело № 29455/1997
г.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
2
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: BG48SOMB
9130 1011 2533 02 BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците подават отговор. Изцяло оспорва
иска по основание и размер. Правят възражение за настъпила давност.
Оспорва верността на документите. Въвеждат възражения, че нямат
качеството на потребител на енергия, че не са ползвали реално имота.
Признават собствеността на имота върху техния наследодател. Във
възражението по чл.414 ГПК оспорва исковете по основание и размер.
Направено е възражение за погасителна давност. В този смисъл е т. 11а от ТР
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Моли съда да
отхвърлят исковете. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт. Поддържа исковете. Моли да бъдат уважени.
Претендира разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
В о.с.з. ответниците редовно призовани се представляват от адвокат.
Молят съда да отхвърли исковете, тъй като изцяло са погасено по давност.
Претендират разноски. Представя списък по чл.80 ГПК.
Третото лице – помагач, редовно призовано не се явява и не се
представлява.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 44706/04.11.2024 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 79-87 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
3
С определение № 44706/04.11.2024 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 79-87 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представения н.а. на 18.11.1981 г. С Яв К. е придобил чрез
покупка апартамент с адрес: гр. София, ж.к. Лозенец, б.... (л.18-19 от
делото). Този имот имат адрес: гр. София, ул. .. (л.26 от делото).
На 09.10.1997 г. ответниците са станали собственици, на основание
дарение от С К., на 1/2 (една втора) идеална част от имот, гр. София, ж.к. .......,
ул. .... (л.16-17 от делото). На основание чл.30, ал.2 ЗС, всеки един от
ответниците има по 1/4 ид.ч. С този н.а. С Яв К. се е запазил правото на
ползване върху дарената част от имота до края на живота си. Следователно до
датата на смъртта С К., последният е имал качеството си на потребител на
имота и същият е бил задължен да заплата топлинната енергия, защото за 1/2
ид. част е бил собственик, а за друга 1/2 ид. ч. е бил ползвател на имота (л.18
от делото).
Видно от представеното удостоверение за наследници на 10.12.2020 г. С
Яв К. е починал и като наследници е оставил двамата ответниците (л.15 от
делото).
Следователно от тази дата (10.12.2020 г.) двамата ответниците са
собственици на апартамента и имат качеството на потребител, поради което
следва да заплащат процесната сума. Съгласно чл.5, ал.1 ЗН всеки един от тях
получава по 1/2 (една втора) от наследството, т.е. 1/2 (една втора) и от
задълженията.
За задължения за топлинна енергия до 10.12.2020 г. ответниците
отговарят като наследници на С Яв К., тъй като последният е бил потребител
4
на топлинна енергия с оглед запазеното право на ползване за 1/2 ид. ч. и че е
бил собственик на имот на 1/2 ид. ч..
За задължения за топлинна енергия след 10.12.2020 г. ответниците
отговарят като собственици, придобили имота на основание наследство и
дарение.
Процесните суми са за задължения до 31.11.2020 г., т.е. за топлинна
енергия, за период когато собственик на 1/2 ид. ч. е бил С Яв К. и ползвател на
другата 1/2 ид. ч. е бил С Яв К..
Видно от представено съдебно удостоверение от 23.12.2020 г. Л С. К. се
е отказала от наследството и това е вписано в особената книга на СРС (л.21 от
делото). При това положение същата не наследява задълженията и не
отговаря за задължения на своя праводател, който е бил собственик на 1/2 ид.
ч. и ползвател на другата 1/2 ид.ч. от процесния имот. Само на това основание
исковата претенция е неоснователна спрямо Л К., тъй като същата няма
качеството на потребител на топлинна енергия, тъй като не е наследила
задълженията на С К., с оглед направения отказ от наследство.
Същата отговора за задължения към ищцовото дружество възникнали
след 10.12.2020 г. и то само за 1/4 ид. част, придобита на основание дарение.
Но исковата претенция не е за тях.
При това положение исковата претенция спрямо Л К. следва да се
отхвърли само на основание, че не е потребител на топлинна енергия до
10.12.2020 г.
С договорът за дарение от 1997 г. другият Р. К. става собственик на 1/4
ид. ч. от процесния имот.
За Р. К. липса доказателство, че се е отказал от наследство. Нормата на
чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството
по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството. По делото не се установи и не се доказа от Р. К., че не е
приел наследството или го приел по опис, поради което е налице законовата
презумпция, че е наследник (Решение № 437 от 17.01.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 70/2011 г.,). Съгласно чл.5, ал.1 ЗН всеки един от ответниците получава
по една втора (1/2) от имуществото на своя праводател. С оглед направения
отказ от наследство от Л К., на основание чл.53 ЗН 1/2 ид. ч., която е била на С
К., преминава изцяло в наследство на Р. К. и не преминава към другия
наследник. Ето защо Р. К. придобива 1/2 ид.ч., като наследник на С К. и отказ
от наследство от Л К., а другите 1/4 ид.ч., като дарен от С К., съгласно н.а. за
дарение от 1997.
5
По отношение на задължения за топлина енергия:
На основание чл.53 ЗН частта на отреклия се от наследство
преминава/уголемява деля на другия наследник. До 10.12.2020 г. С К. е бил
собственик на 1/2 ид.ч. на имота и ползвател на другата половина от имота.
Ето защо до 10.12.2020 г. същият е бил задължен да заплаща изцяло разходите
за топлинна енергия.
Следователно за задължения за топлинна енергия преди 10.12.2020 г.
ответникът Р. К. отговаря изцяло за всички задължения за топлинна енергия за
имота, защото 1/2 наследява в собственост, на основание чл.5, ал.1 ЗН; 1/4
като наследник на ползвателя на имота и 1/4, на основание чл.53 ЗН с оглед
отказа от другия наследник Л К..
За задължения след 10.12.2020 г., Р. К. отговаря само за 3/4 части: за 1/2
като собственик по наследство и 1/4 като собственик на основание дарение. За
другата 1/4 отговаря Л К..
Процесните суми са периода преди 10.12.2020 г.
С оглед изложеното съдът приема, че Р. К. а наследил задължения за
топлинна енергия за процесния апартамент и период. Той има качеството на
клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ.
Ето защо този ответник има качеството на клиент на топлинна енергия,
страна е по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължи цената на доставената топлинна енергия. Доказана е първата
предпоставка за уважаване на иска.
Искът спрямо Л К. следва да се отхвърли изцяло като неоснователен,
поради липса на качеството на потребител – същата не е наследник на
собственика и ползвателя на имота за процесния период.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която съдът
напълно кредитира като пълна, достоверна и обоснована. От нейното
заключение се установи, че за процесния период и имот, ищцовото дружество
е доставяло топлинна енергия в твърдението от него количество. Установи се,
че за имота е имало фирма, която извършва дялово разпределение. Доказана е
и втората и четвъртата предпоставка за уважаване на иска (л.123-131 от
делото).
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът
напълно кредитира, като пълна, достоверна, обоснована и изготвена от
компетентно вещо лице. От заключението се установи както размера на
сумите, така и техния настъпил падеж, т.е. изискуемост (л.133-137 от
делото).
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
6
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л.133-137 от делото). Заключението на вещото лице установява
размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е
доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата
молба.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза по давността (ССчЕД) (л.139-140 от делото). Съдът
напълно кредитира заключението като пълно, обосновано и изготвено от
компетентно вещо лице.
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 24.04.2024 г., които суми към 24.04.2021 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 24.04.2021 г.,
съобразно исковия период.
Установи се, че процесните суми са възникнали извън тригодишния
давностен период, т.е. за процесните суми давността е изяло настъпила. Най-
старата исковата претенция е за м.11.2020 г., поради което съгласно чл.33 ОУ,
изискуемостта на това вземане настъпва на 15.01.2021 г., т.е. извън периода по
чл.111, б. „в“ ЗЗД. При това положение възражението на ответника е
основателно.
Съгласно чл.6 ЗМДВИП и параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение
и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020
г.), за периода 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. (69 дни) законна лихва за забава не
се начислява. Видно от заключенията на СТЕ и ССчЕ, първата сума, по
първата издадена фактура е за м.05.2020 г. За нея фактурата е издадена края на
май месец. При положение, че тази фактура е за първия процесен месец, то по
силата на дедукцията съдът приема, че процесните не се включват в периода
от тези 69 дни. За тях давност не е спирана.
При това положение исковата претенция спрямо Р. К. следва да се
отхвърли изцяло, като погасена по давност. Същият дължи сумите, но
кредиторът е бил пасивен и не е предприел действия, които да прекъсват
давността.
По разноските
7
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответниците претендират разноски само за исковото производство.
С оглед изхода на делото двамата ответници имат право на разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Всеки един от тях претендира (л.148 от делото) 400.00 лева за адвокат
(л.70 от делото) и 200.00 лева за ССчЕ по давността (л.118-119 от делото).
Съдът приема, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед обичаят в
практиката, сложността на делото, за този тип дела на свободния адвокатски
пазар, страните се договорят минималното възнаграждение в размер на 400.00
лева за процесуално представителство. Договорената сума не е уговорена в
ущърб на ищеца или да го навреди. Същата е съобразена със свободния пазар
и при такъв вид дела, с оглед фактическата и правна сложност,
възнаграждението не е прекомерно. Ето защо на всеки един от ответниците
следва да бъде признат разход в размер на 600.00 лева.
Ето защо „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „.....“ № 23 Б следва да
бъде осъдена да заплати на Р. С. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София,
1407, обл. София, общ. Лозенец, ул...., вх. В, ет.1, ап.48 сумата от 600.00 лева
(шестстотин) лева, представляващи разноски по гр. д. № 48527/2024 г. по
описа на СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
„Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „.....“ № 23 Б следва да бъде осъдена
да заплати на Л. С. Т с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, 1111, обл. София,
общ. Слатина, ж.к. "......... сумата от 600.00 лева (шестстотин) лева,
представляващи разноски по гр. д. № 48527/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като погасени по давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД,
предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „.....“ № 23 Б срещу Р. С.
К. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, 1407, обл. София, общ. Лозенец,
ул...., вх. В, ет.1, ап.48, обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
422.45 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 31.11.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.04.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
8
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
29.61 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.04.2024 г.,
изчислена върху главница от 422.45 лева
за които суми има издадена Заповед № 14348 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24251 по описа на
СРС за 2024 година, за абонатен номер 279115, ID номер 184889, инсталация
№ **********, за топлоснабден имот гр. София, 1407, обл. София, общ.
Лозенец, ул...., вх. В, ет.1, ап.48.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, поради липса на
качеството потребител на топлинна енергия и наследник на такъв до
10.12.2020 г., предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „.....“ № 23 Б
срещу Л. С. Т с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, 1111, обл. София, общ.
Слатина, ж.к. "........., обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове, с правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
148.81 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2020 г. до 31.11.2020 г., ведно със
законната лихва от 24.04.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
9.87 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 08.04.2024 г.,
изчислена върху главница от 148.81 лева
за които суми има издадена Заповед № 14348 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 13.05.2024 г. по ч. гр. д. № 24251 по описа на
СРС за 2024 година, за абонатен номер 279115, ID номер 184889, инсталация
№ **********, за топлоснабден имот гр. София, 1407, обл. София, общ.
Лозенец, ул...., вх. В, ет.1, ап.48
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „.....“ № 23 Б да заплати
на Р. С. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, 1407, обл. София, общ.
Лозенец, ул...., вх. В, ет.1, ап.48 сумата от 600.00 лева (шестстотин) лева,
представляващи разноски по гр. д. № 48527/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., гр. София, ул. „.....“ № 23 Б да заплати
на Л. С. Т с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, 1111, обл. София, общ.
Слатина, ж.к. "......... сумата от 600.00 лева (шестстотин) лева,
представляващи разноски по гр. д. № 48527/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
„Д“ ООД ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша,
бул. .. на страната на ищеца „Т С“ ЕАД, ЕИК ....., ул. „.....“ № 23 Б, на
основание чл.219 ГПК.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10