РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ан. Д.
при участието на секретаря Е. М. Д.
като разгледа докладваното от Ан. Д. Административно наказателно дело №
20251450200394 по описа за 2025 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0300-000581/28.10.2025
год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М., упълномощен със Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на нарушителя
М. М. С. от гр.М., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ -
ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА и Лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП,
като незаконосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.2 ЗАНН.
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. М. С. от гр.М. на основание чл. 63 ал.4 от
ЗАНН, че при извършване на друго административно нарушение от съшия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в
сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
1
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
М. М. С. от гр.М., е обжалвал в срок Наказателно постановление № 25-
0300-000581/28.10.2025 год. на Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, а се представлява от
редовно упълномощения си адвокат в лицето на адв.В. З. от ВАК.Последният
взема становище да бъде отменено атакуваното НП, като счита, че е налице
маловажен случай по смисъла на параграф 1 ал.1 т.4 от допълнителните
разпоредби на ЗАНН и производството да приключи по реда на чл. 28 от
ЗАНН. Не се претендират направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е
взел становище по жалбата.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
По делото е представена цялата административнонаказателна преписка,
ведно със НП №25-0300- 000581/28.10.2025 г., АУАН Серия GA № 4579202 от
15.10.2025 г.,Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
GPAM1306293/15.10.2025 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
Министъра на вътрешните работи и Справка за нарушител/водач от 04.11.2025
г.Съответно са разпитани свидетелите И. В. С., Д. Д. Д. и М. Иванов С..
Първите двама от тях са служители в РУ-М. и са съответно актосъставител и
свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на акта. Свидетелят
М. С. е баща на жалбоподателя и е присъствал при намиране на предната
регистрационна табела на управляваното от жалбоподателя МПС.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. В тази насока от
представените по делото доказателства е видно, че Наказателното
постановление е връчено лично на жалбоподателя на 31.10.2025 год. и
съответно същият е упражнил правото си на жалба и в тази насока е
приложената по делото такава с вх.№ 4574/03.11.2025 год.
Акт за установяване на административно нарушение №
2
4579202/15.10.2025 година е съставен на жалбоподателя затова, че на
15.10.2025 година около 14:00 часа в обл. В., общ.М., гр.М., по ул.“Х. Б.“ до
№.. с посока на движение от гр.В. към ул.Я. С.“ в гр.М., е управлявал личният
си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №., като по време на движение
предната регистрационна табела не е поставена на определеното за това
място. След извършена проверка регистрационната табела не е била
установена и в автомобила. С това е прието, че е нарушена разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт е издадено и
атакуваното Наказателно постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. От разпитаните по делото свидетели И. В. С. и Д. Д.
Д. и двамата съответно служители в РУ гр.М. се установява, че на 15.10.2025
год. същите са били на работа в наряд автопатрул за времето от 07.00 часа да
19.00 часа. Около 14:00 часа същите били позиционирани на ул.“Х. Б.“ до
№..., когато забелязали,че идва лек автомобил „Фолксваген Голф“ без предна
регистрационна табела. Процесният автомобил бил спрян от актосъставителя
И. С. и респективно бил установен водача му М. С.. Същият бил сам в
автомобила и бил попитан от свидетелите С. и Д. знае ли каква е причината
за неговото спиране, като последният отговорил, че не знае. Свидетелят С.
показал на жалбоподателя, че неговият автомобил няма предна
регистрационна табела, като същият бил изключително изненадан, че същата
я няма. След извършена проверка се установило, че регистрационна табела не
е налична и в автомобила. Жалбоподателят споделил, че идва от гр.В. и е
ходил за риба и предположил, че може би там я е изгубил. За процесното
нарушение бил съставен акт в присъствието на жалбоподателя и в
присъствието на свидетелите. Същият се запознал с акта, подписал го и му
бил връчен препис от него. Жалбоподателят нямал възражения по така
отразеното. След извършената проверка жалбоподателят се обадил на своя
баща свидетелят М. С. и обяснил, че е бил спрян от органите на РУ-М., който
са констатирали, че управляваното от него МПС е без регистрационна табела.
Свидетелят М. С. придружил жалбоподателя до гр.В., където веднага била
намерена регистрационната табела. Същата се била закачила в тръни, край
язовира в гр. В. Свидетелите М. С. и жалбоподателя взели регистрационната
табела и веднага се прибрали в гр.М. Отишли в полицията и занесли
регистрационната табела, като тя била показана на Я. К. и на свидетеля Д. Д..
3
Освен процесният акт на жалбоподателя била съставена и Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“з“ от
ЗДвП, с която временно било отнето СУМПС-то на водача, тъй като същият
извършил нарушение по чл. 175 ал.3 от ЗДвП. От събраните гласни
доказателства по делото в лицето на разпитаните свидетели И. В. С., Д. Д. Д. и
М. Иванов С. безспорно се установява, че на 15.10.2025 г. жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил без предна регистрационна табела,
като не е имал знанието , че същата е паднала край водоема в гр. В. Няма спор
и по друг съществен момент по делото, а именно, че в изключително кратък
период от извършената проверка на жалбоподателя регистрационната табела
е намерена от него и е предоставена на служителите на РУ М.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от
правна страна:
Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган.
В тази насока, по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год.
на Министъра на вътрешните работи. Съгласно посочената заповед са
определени да извършват контролна и административнонаказателна дейност
по ЗДвП, следните държавни служители от МВР: служителите с полицейски
правомощия от звената “Пътна полиция” в ОД на МВР и СДВР, служителите,
заемащи длъжност полицейски инспектор – VІ-ІV степен /Пътен контрол/,
“автоконтрольор” и “мл.автоконтрольор” в ОД на МВР и СДВР и техните
териториални звена; служителите категория “В”, “Г”, “Д” и “Е” от звената
“Охранителна полиция” в ОД на МВР и СДВР на обслужваната от тях
територия, след проведено обучение и проверка на знанията им по ЗДвП. От
така приложената по делото заповед се установява, че за да състави АУАН
актосъставителя е достатъчно да заема някоя от длъжностите, посочена в т.1
от заповедта, без да е необходимо издаване на нарочна писмена заповед,
определяща персонално длъжностните лица за съставяне на актове по ЗДвП.
Видно е от АУАН № 4579202/15.10.2025 год. и от издаденото, въз основа на
него Наказателно постановление, както и от разпита на самият
актосъставител, че същият към датата на съставяне на акта е заемал
длъжността мл.автоконтрольор при РУ гр.М., поради което е бил компетентен
да съставя актове. В същата заповед е посочено, че компетентни да издават
наказателни постановления за констатираните нарушения са именно
Началниците на РУ. От посочените писмени доказателства, по един безспорен
4
и категоричен начин се установява, че както АУАН, така и издаденото въз
основа на него Наказателно постановление са издадени от оправомощени и
съответно компетентни лица.
При съставяне на акта за административно нарушение и издаване на
атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и
чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите
в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното
постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на
извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.140 ал.1
от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34
ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Същественото в административнонаказателното производство е да се
установи: има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето
посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно.Безспорно
е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между страните, че
на процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал л. а. "Фолксваген
Голф" с рег. № ..., на който липсвала предната регистрационна табела. Съдът
кредитира показанията на свидетелите И. В. С. и Д. Д. Д., тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях действие на
жалбоподателя. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат
на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е
извършил. Кореспондират със събраните по делото писмени доказателства,
както и с показанията на М. И. С. Фактите установени от контролните органи
не се оспорват и от нарушителя. В съставеният акт за установяване на
административно нарушение са отразени действителни факти и
обстоятелства, относно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съдът намира,
че нарушението е извършено от обективна страна.
За да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на
5
едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като изискване наличието на
вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да бъде проявена в двете
форми – умисъл и непредпазливост. При последната деецът макар да не е
желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е бил длъжен
да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи. За да се
приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на
задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване само МПС, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е
бил наясно с обстоятелството, че регистрационните табели на управлявания
от него автомобил не са били поставени на определените за това места.В
конкретният случай предната регистрационна табела на автомобила не само,
че не е била поставена на съответното място, а въобще е липсвала, поради
което следва да се докаже, че жалбоподателят преди да предприеме
управлението на автомобила или по време на движението, преди спирането му
от контролните органи, е бил със съзнанието, че на автомобила липсва
предната регистрационна табела.Въз основа на събраните гласни
доказателства, а именно показанията на свидетелите И. В. С., Д. Д. Д. и М. И.
С., съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че на процесната
дата – 15.10.2025 г., жалбоподателят се е намирал в гр.В., край водоем, за да
лови риба. При напускане на последният, в тръни около язовира в гр.В. е
останала предната регистрационна табела на управлявания от жалбоподателя
лек автомобил . От показанията на свидетелите И. В. С. и Д. Д. Д. се
установява, че при спирането на автомобила, жалбоподателят останал
изненадан от факта, че липсва предната табела и още тогава обяснил, че
предполага, че може да я е загубил край язовира в гр.В., тъй като е ходил за
риба там.Изложеното от жалбоподателя и неговия процесуален представител
не съставлява защитна версия срещу съставения АУАН и издаденото НП,
доколкото жалбоподателят е посочил същите факти още в момента на
спирането му, поради което съдът намира, че не са налице доказателства, че се
касае за умишлено нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства
принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП
изключват умисъла относно това нарушение – аргумент от чл. 14, ал. 1 НК, вр.
чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността.
6
Действително за административните нарушения не се изиска умисъл,
достатъчно е да са извършени по непредпазливост. За да е непредпазливост е
необходимо кумулативно деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и
предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен
случай и то в рамките на дължимото поведение. В конкретната ситуация се
касае за непредпазливо деяние, доколкото по делото се установи, че табелата
не е паднала в процеса на движение, а е останала закачена в тръни край водоем
находящ се в гр.В., поради което жалбоподателят преди да предприеме
управлението е могъл и е бил длъжен да се убеди, че регистрационните табели
са поставени, поради което е налице извършено нарушение при форма на вина
– непредпазливост.
От друга страна въпреки изводът за съставомерност на извършеното
от обективна и субективна страна, съдът намира, че се касае за деяние с
незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Критериите които обуславят малозначителност на случая, а оттам липса на
престъпление, съответно на нарушение съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, приложим
в административнонаказателното производство по силата на препращащата
разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, не съвпадат с тези предвидени в чл. 28 от
ЗАНН и § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите
за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие приготовлението и опитът, се използва общата част на
наказателното право. "Маловажният случай" не бива да се смесва или
отъждествява с така нареченото "малозначително деяние" по чл. 9, ал. 2 НК.
Разликата между тях е същностна, защото диференцира престъпното от
непрестъпното деяние. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН, "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушаване или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. От своя страна чл. 9, ал. 2 от НК предвижда, че
не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците
на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
7
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Разпоредба на чл. 9, ал. 2 НК е съотносима към всички престъпления от
особената част на НК и това е трайната съдебна практика, съответно е
съотносима и към всички административни нарушения по силата на
препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, поради което е принципно
приложима по отношение на всички състави на нарушения, включително и по
ЗДвП. Единственото условие е деянието, макар и да осъществява признаците
на предвиденото в закона престъпление, съответно нарушение, поради своята
малозначителност да не е общественоопасно или неговата опасност да е явно
незначителна. Други условия законът не предвижда. Следователно по силата
на тази разпоредба, противоправния характер на деянието се изключва при
наличието на една от двете форми на "малозначителност" - пълна липса на
обществена опасност или наличие на обществена опасност, но с явна
незначителност. Посоченото предполага преценка относно
пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от
него и наложеното наказание.При маловажния случай съдът всякога е длъжен
да преценя обществената опасност, както на деянието, така и на дееца.
Правната доктрина и съдебната практика последователно приемат, че при
обсъждане приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за всеки
отделен казус, следва да се отчита, че водеща роля има оценката на степента
на обществена опасност на деянието, а на втори план стои степента на
обществена опасност на дееца. В този смисъл, ако деянието е такова, че
въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обекта на
посегателство или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в
действителност не застрашава този обект, ще е налице малозначителност в
най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и следователно няма да
бъде престъпно. Дори и когато малозначителността не изключва обществената
опасност на деянието, но обосновава една нейна явна незначителност – тоест
такава ниска степен, която не е достатъчна за да бъде третирано като
престъпление, съответно нарушение, отново ще е налице хипотезата на чл. 9,
ал. 2 от НК. Обществената опасност на дееца оказва влияние в случаите,
когато неговите особени качества имат значение /например възползване от
служебното положение/ или когато се установи завишена степен на неговата
лична обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на обществена
опасност на самото деяние.В конкретният случай съдът намира, че е налице
8
втората хипотеза на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, а именно деянието,
макар формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, не е престъпно, тъй като неговата обществена опасност е явно
незначителна. Съдът приема, че деянието на жалбоподателя изразяващо се в
управление на МПС с липсваща само една от регистрационните табели, тъй
като задната е била на съответното място, не съставлява не само
престъпление, но и административно нарушение, доколкото обществената
опасност е присъща не само на престъплението, но и на административното
нарушение. Предвид местонахождението на водоема в гр.В., мястото, където
са били позиционирани контролните органи и посоката на движение на
жалбоподателя се установява, че жалбоподателят е бил спрян за проверка в
момент, в който е придвижвал автомобила си в гр.М., където е и
местожителството му. Не се касае за управление без табела в един по – късен
период от време. Тези обстоятелства обуславят една явно незначителна
обществена опасност на деянието, поради което същото не е престъпно и
съставлява обстоятелство изключващо отговорността.Предвид
гореизложеното въпреки изводът за съставомерност на извършеното от
обективна и субективна страна, съдът намира, че се касае за инцидентно
деяние с незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.
Предвид конкретната ситуация извършвайки преценка относно
пропорционалността между конкретно извършеното деяние, последиците от
него и наложеното наказание, съдът намира, че наложените на жалбоподателя
наказания дори и в минимално предвидения размер се явяват несъразмерно
тежки.Тук е мястото да се отбележи, че след констатираното нарушение
жалбоподателят с помощта на своя баща за един кратък период от време е
намерил регистрационната табела и е занесъл в РУ-М., където тя е възприета
от свидетелят Д. и от Началника на КАТ в РУ М. От приложената Справка за
нарушител/вода от 04.11.2025 г. се установява, че до този момент
жалбоподателят не е санкциониран с нито едно НП и с нито една ЗППАМ. На
същият са наложени 3 броя фишове, извън тези, на който е изтекла
съответната давност, като прави впечатление, че наложената санкции по ЗДвП
непосредствено са заплатени от жалбоподателя. Тази констатация води до
извод, че жалбоподателя е стриктен водач и инцидентно е нарушил Закона и
неговия правилник.
Настоящия съдебен състав счита, че преценката за наличие на
9
маловажен случай или малозначителен случай е поставена в зависимост от
наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност на нарушението и дееца. Настоящият казус е пример за налични
обстоятелства, определящи изключително ниска степен на засягане на
обществените отношения от описаното в АУАН и НП нарушение.
Действително, обществените отношения, регулирани от ЗДвП са особено
значими, но самото деяние, макар и формално да осъществява фактическия
състав на нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, не накърнява реда и правната
сигурност, предвид спецификите на конкретната простъпка. Същата е
реализирана непосредствено след напускане на водоема, когато движението на
превозното средство е било възприето от органите на МВР – обстоятелство,
установимо от прочита на приложените по делото писмени и гласни
доказателства, сочещи еднозначно, че предният регистрационен номер на
автомобила, управляван от жалбоподателя е бил загубен, тъй като се е закачил
в тръни около водоема в гр.В. Следва да се посочи, че малозначителността на
деянието представлява конкретно негово обществено качество, поради което е
необходим внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно не може
да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или
неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези
отношения. /В този смисъл разграничение се прави в практиката на ВКС -
Решение № 102 от 13.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2093/2013 г., II н. о., НК и
др. / При анализа на разглеждания казус става въпрос за малък период от
време, през което е реализирано нарушението и съответно за несъществена
степен на засягане на обществените отношения, регламентиращи безопасност
на движението. Посочените факти обуславят недостатъчна степен на
обществената опасност на деянието, за да бъде третирано като
административно нарушение.
Тук е мястото да се отбележи, че практиката на Европейския съд по
правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи, определя, че съдът не може
да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът
не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота
фактите, релевантни за спора, с който е сезиран, като съдът изследва и решава
всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът
на делото. Съдът е задължен да извърши надлежна проверка на твърденията,
10
аргументите и доказателствата, представени от страните и събрани в хода на
съдебното производство, което именно е гаранцията за справедлив съдебен
процес по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧ. /Van de hurk v. the Netherlands case №
16034/90 и др. /.С оглед на изложеното съдът приема, че санкционираното
нарушение попада в категорията на така наречените "малозначителни случаи"
по смисъла на чл. 9, ал. 2, предложение второ от НК. Посочената практика на
Европейския съд е довела и до обявяване за противоконституционна
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП в частта „двадесет и осем“, като това е
видно от Решение №4/30.04.2025 г. на КС по КД №29/2024 г. Към момента на
постановяване на своя съдебен акт, не е налице забрана на съдебния състав за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП.
С оглед на горното, съдът намира обжалваното НП за
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а съставеният
АУАН, да се третира като писмено предупреждение на жалбоподателя по
смисъла на чл.28 ЗАНН.
Правото на разноски с оглед изхода на делото има единствено и само
жалбоподателят, но видно от волеизявлението на неговия процесуален
представител същите категорично не са претендирани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.2 ЗАНН, съдът
ОТМЕНИ Наказателно постановление № 25-0300-000581/28.10.2025 год. на
Началник РУ в ОДМВР В., РУ-М.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
11