№ 1608
гр. Пловдив, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330205105 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш Серия К №4063973 от 17.07.2020г. с който
на БЛ. ХР. СТ. ЕГН********** е било наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева за извършено от него нарушение по чл.
21ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят С. чрез процесуалния представител адв.Д. обжалва
процесния електронен фиш. Излага съображения в депозираната жалба.
Твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, поради което иска
неговата отмяна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна излага своето становище за допустимостта и
неоснователността на жалбата. Като подробно излага доводи в тази насока. В
съдебно заседание, редовно призована, не се представлява. Чрез писмено
становище прави се искане за юристконсултстко възнаграждение ,което да
бъде присъдено при решаване на делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
1
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 17.07.2020г. в 14:25 часа в гр.Пловдив бул.Сакт Петербург срещу
№1 посока бул.Кукленско шосе жалбоподателят Б.С. управлявал лек
автомобил „ Пежо 807“ с №*** , със скорост на движение от 81 км/ч при
разрешена скорост от 50 км/ч. Движението на жалбоподателя с посочената
скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип АТСС ARH CAM S1. Стойността
на измерената скорост от техническото средство била 84 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
установена стойност на скоростта на движение от 81 км/ч, при което било
изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателя Ч. бил издаден Електронен фиш серия К 4063973 , с
който му било наложено административно наказание глоба в размер на 2 00
лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство АТСС ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126.
От Протокол № 57-С-ИСИС /30.09.2019г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M се установява, че процесното техническо
средство АТСС ARH CAM S1 е преминало последваща проверка на24-
25.09.2019г. . със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и
че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 1030р-23212 /20.07.2020 г.) се установява, че на дата 17.07.2019 г. мобилна
система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S1 е заснела статични
изображения с номера от 0314645 до 0314759 с начален час на работа 13.00
ч. и краен час на работа 16.00 ч. и с място на контрол бул.Санкт Петербург
№1.
От снимка № 11743СА/0314679 от АТСС ARH CAM S1се изяснява, че
измерената скорост на движение на процесния автомобил с рег. № **** е 84
2
км/ч, а заснемането е извършено на 17.07.2020 г.
От справка за собственост на МПС с рег. № **** се установява, че
същото е собственост на Б.С..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото –гр.Пловдив ул.Санкт
Петербург №1 , датата – 17.07.2020 г.; точният час на извършване на
нарушението – 14.25 часа; регистрационният номер на МПС –***
;собственика му .; описание на нарушението – управление на лек автомобил с
превишена скорост от 81 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч;
нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата ; срокът,
сметката и мястото на доброволното заплащане – четиринадесет дневен
срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола и че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Същевременно съдът намира, че установяването на нарушението е
извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на
одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния
ЕФ и приложения към него снимка от АТСС ARH CAM S1. От протокола за
използване на АТСС с рег. № 103 ор-10090 от 24.04.2018г. се установява, че
техническото средство е било позиционирано в с място на контрол
гр.Пловдив бул.Санкт Петербург №1 .
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 19.08.2018
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
3
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не съставлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш
правилно е приложен и материалният закон. От събрания по делото и
безпротиворечив доказателствен материал се доказва, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и от субективна страна административното
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан. От обективна страна
на17.07.2020г. в 14:25 часа в жалбоподателят е управлявал лек автомобил с
марка и модел Пежо 807 *** „ гр.Пловдив бул.Санкт Петербург №1 със
скорост 81 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч. Направеното описание на
нарушението позволява мястото на извършване на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, като
същевременно не възниква никакво съмнение или неяснота къде точно е
осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на установените
правила, както и че това е станало в границите на населено място. В тази
връзка по делото е доказано и че максимално разрешената скорост за
движение в процесния пътен участък е била 50 км/ч, удостоверено в
протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Доказа се и авторството на нарушението от страна на жалбоподателя С.
. Тъй като съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че
собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за
извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1
ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да
посочи кое е това лице. Видно от представената справка за собственост се
установява, че процесното МПС се води на името на Б.С. ,като същия не е
депозирал писмено лекия автомобил да е управляван от друго лице.
Съществено процесуално нарушение не е допуснато, тъй като по никакъв
начин не е ограничено правото на защита на наказания. По-конкретно не е
препятствана възможността му да узнае за какво деяние с неговите признаци
от обективна и субективна страна е наказан, както и за участието му като деец
в извършването на нарушението.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния
фиш наказание на жалбоподателя е правилно определено и
индивидуализирано и не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
4
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя е доказано по
категоричен начин по делото, а обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото
следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба
за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева.
Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия К №4063973 от
17.07.2020г. с който на БЛ. ХР. СТ. ЕГН********** е било наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено от него
нарушение по чл. 21ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА БЛ. ХР. СТ. ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-
Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за юристконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на
основанията, посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5