№ 76
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100503077 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20198083 от 13.10.2021 г., постановено по гр. д. № 8357/2021 г. по
описа на СРС, 125 състав, е признато за установено по предявения от Н. А. М. срещу С.о.,
иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Н. А. М. не дължи чрез принудително изпълнение
на ответника С.о., сумата от 200 лв., представляваща административно наказание „глоба“,
наложено с наказателно постановление № 308537-2017/12.04.2017 г., въз основа на което е
образувано изпълнително дело № 20208490402530 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 на
КЧСИ.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство С.о., в която се излагат съображения, че решението е неправилно и
необосновано. Жалбоподателят поддържа, че в случая се касае за действително извършено
административно нарушение, за което ищецът е бил санкциониран с влязло в сила
наказателно постановление. След влизане в сила на изпълнителното основание от страна на
кредитора са били предприети действия по принудително събиране на вземането. Поддържа,
че не е изтекла абсолютната погасителна давност за предприемането на изпълнителни
действия. Неправилно първоинстанционният съд се е позовал на ТР № 2 от 12.04.2017 г., с
което се разглежда обикновената давност. Счита, че преценката за заличаване на дадено
публично вземане като погасено по давност, е в компетентността на съответния
административно-наказващ орган. По тези съображения е направено искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата в
първоинстанционното производство Н. А. М., с който същата се оспорва. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано, като постановено при правилно
приложение на материалния закон и съобразно ангажираните в производството
доказателства. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
1
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното
производство доводи, съдът приема следното:
По делото не е спорно обстоятелството, а и това се установява от приложените
писмени доказателства, че с наказателно постановление № 308537-2017/12.04.2017 г.,
издадено от кмета на С.о., на ищцата Н. М. е било наложено административно наказания –
„глоба“ в размер на 200 лв., съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от Наредбата за реда и условията на
пътуване с обществения градски транспорт на територията на С.о. /НРУПОГТТСО/.
Не се спори между страните, а и с оглед данните по делото, съдът приема, че
процесното наказателно постановление е влязло в сила на 23.08.2017 г.
Безспорно е също така, че след влизане в сила на наказателното постановление, въз
основа на възлагателно писмо за събиране на публични вземания от С.о., с вх. №
8194/23.09.2020 г. е образувано процесното изпълнително дело № 20208490402530 по описа
на ЧСИ А.П..
От събраните пред СРС писмени доказателства се установява още, че по отношение
на ищцата като длъжник в изпълнителното производство е бил наложен запор на трудовото
и възнаграждение при работодателя „Четири лапи фондация“.
Давността за изпълнение на административното наказание е изтичане на определен
срок от време, установен със закон, в който надлежният орган бездейства да упражни
правомощията си да приложи административнонаказателната репресия спрямо извършителя
на нарушението. Глобата, наложена с наказателно постановление, представлява публично
вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК, но същата е и административно наказание,
предвидено в чл. 13, б. „б.“ ЗАНН. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. по тълк. дело № 3/2016 г. по описа на ВАС, при
разглеждане на правната природа на глобата превес следва да има нейният характер на
административно наказание, а не нейният характер на публично вземане, поради което
срокът по чл. 171, ал. 1 ДОПК е неприложим по отношение на давността за това вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, обикновената давност, с която се
погасява правото на принудително изпълнение на глобата, е две години, а без оглед на
настъпили обстоятелства по нейното спиране или прекъсване, абсолютната давност изтича
след три години, съобразно нормата на чл. 82, ал. 3 ЗАНН. Последната е неприложима в
случаите, когато в двугодишния срок от влизане в сила на наказателното постановление е
било образувано изпълнително производство за събиране на вземането (арг. чл. 82, ал. 4
ЗАНН), но в противен случай, ако в посочения 2-годишен срок не се предприемат
изпълнителни действия, глобата не подлежи на изпълнение по принудителен ред.
В настоящия случай оспореното вземане е наложено като „глоба“ с наказателно
постановление № 308537-2017 от 12.04.2017 г., което е влязло в сила на 23.08.2017 г.
Възлагателното писмо за събиране е получено от съдебния изпълнител на 23.09.2020 г., т. е.
след като е изтекла както обикновената давност за изпълнение на вземането (считано от
23.08.2019 г.), така и абсолютната такава (считано от 23.08.2020 г.). С оглед изложеното
изпълнително дело по описа на ЧСИ А.П. е образувано за неподлежащо на принудително
изпълнение вземане, а към настоящия момент правото на кредитора за принудително
удовлетворение на оспорената глоба е погасено, поради което предявеният отрицателен
установителен иск е основателен.
Без значение за основателността на предявения иск по чл. 439 ГПК е обстоятелството
дали административното нарушение, за което е наложено наказанието, действително е било
извършено от ищцата или не, тъй като този въпрос е извън предмета на делото, след като е
налице влязло в сила наказателно постановление, съставляващо изпълнително основание.
Неоснователно са и доводите на въззивника, че в случая следва да се прилага
абсолютната погасителна давност за вземането. Същата е приложима само в хипотеза, в
2
която давността е била спирана или прекъсвана преди да изтече срокът на по-кратката
давност, тази за изпълнение на наказанието. В производството от страна на ответника не са
въведени твърдения за настъпване на обстоятелства, довели до спиране или до прекъсване
на давността, за да изследва съдът въпроса за настъпването на абсолютна давност за
погасяване на наложеното наказание.
Относно възражението на жалбоподателя, че преценката за заличаване на дадено
публично вземане като погасено по давност е в компетентността на съответния
административно-наказващ орган, следва да се посочи, че последното макар да е вярно, не
лишава гражданския съд от правораздавателната му компетентност да разгледа и разреши
правния спор, с който е сезиран. Обсъжданият въпрос е разрешен по задължителен начин с
Определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5-членен с-в, ГК, съгласно
което редът за събиране на публичното вземане определя и компетентния съд, който следва
да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на това вземане. Като
е възприето, че на основание чл. 163, ал. 4 ДОПК, вр. чл. 2, ал. 3 ЗЧСИ публичното вземане
е възложено за събиране на частен съдебен изпълнител, то и компетентността да се разгледа
предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е на гражданския съд.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решение № 20198083 от 13.10.2021 г., постановено по гр. д. № 8357/2021 г. по
описа на СРС, 125 състав, следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и с оглед цената на иска настоящото решение не
подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20198083 от 13.10.2021 г., постановено по гр. д. №
8357/2021 г. по описа на СРС, 125 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3