№ 220
гр. Дупница, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно
наказателно дело № 20221510200272 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е.Д. Д., с ЕГН **********, от гр. ***, ул. ***,
област Кюстендилска, действащ чрез повереника си адв. К.Е. Г. –САК, със съдебен адрес:
гр. София, СО, бул. „Цар Освободител“ № 33, ляво крило, ет. 4, ап. 15 против Наказателно
постановление № 22-5310-000009, издадено от началник група в ОДМВР Кюстендил, група
КПДГПА Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и по реда на чл. 183, ал.
4, т. 6 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение
на чл. 104а ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2-ро от ЗДвП му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 10 лв., за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на атакуваното НП, като
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на санкционираното лице. Оспорва се фактическата обстановка описана в
атакуваното НП, като се излагат съображения че неправилно е възприета фактическата
обстановка. По тези съображения моли НП да бъде отменено и претендира разноски за
производството.
В съдебното заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Изразява становище за недоказаност на обвинението, което се разколебава
допълнително от разпитания по делото свидетел, който е бил в автомобила на
жалбоподателя.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от процесуален представител,
1
който оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на атакуваното НП и моли
същото да бъде потвърдено по подробно изложени писмени съображения. Не претендира
разноски по делото, но е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, в случай че жалбата бъде уважена.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 03.01.2022 г. свидетелите Г.С. – мл. автоконтрольор в група в ОДМВР Кюстендил,
група КПДГПА Кюстендил и С.Н. – мл. автоконтрольор, изпълнявали служебните си
задължения на територията на община ***. Около 10: 41 часа, свидетелите се намирали на
ПП 1 Е 79, км. 355+800, където установили, че жалбоподателят се движил по посока гр.
София, като е управлявал собствения си товарен автомобил, марка и модел „***“, с рег. №
***, като използва мобилен телефон по време на движение без наличието на техническо
средство „Свободни ръце“, както и че същият не носи контролен талон от СУ на МПС.
За констатираното нарушение св. Г. С. – мл. автоконтрольор в в група в ОДМВР
Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил в присъствието на нарушителя и св. С.Н., съставил
АУАН серия №547624 от 03.01.2022 г. Жалбоподателят получил препис от акта и подписал
същия без да сочи възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу съставения
АУАН.
Въз основа на АУАН серия №547624 от 03.01.2022 г. г. е издадено атакуваното № 22-
5310-000009, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6
ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл.
104а ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2-ро от ЗДвП му е наложено наказание
„глоба“ в размер на 10 лв., за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В приложената към наказателното постановление разписка е отбелязано, че същото е
връчено на жалбоподателя на 09.02.2022 г., лично и срещу подпис. Жалбата е подадена, в
срок, чрез АНО, на 23.02.2022 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните от съда свидетели – Г. С. – мл. автоконтрольор, както и от приобщените към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства: копие от НП №
22-5310-000009, издадено от началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА
Кюстендил, АУАН серия №547624 от 03.01.2022 г; Заповед на Министър на вътрешните
работи № 121 -1632/ 02.12.2021 г. за определяне на служби по контрол по ЗДвП и
определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да
съставят АУАН, да издават НП, да използват технически средства и системи за измервания
и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; Справка за нарушител/водач на
жалбоподателя. По делото е допуснат свидетел на жалбоподателя- Валери ***, който
2
твърди, че жалбоподателят е говорил по телефона, но е имал поставена слушалка в ухото, но
като видял полицаите за секунда е натиснал с дясната ръка слушалката, за да изключи
телефона, което неправилно било възприето от тях, че лицето говори по телефона като го
държи с ръка. Освен това твърди, че по този начин не е застрашил участниците в
движението по пътя. Твърди, че след като отминали патрулната кола, полицаите включили
светлинен и звуков сигнал и застигнали водача, като му съставили акт за горните две
нарушения.
Показанията на св. С. са последователни, логични и безпротиворечиви и
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги
постави в основата на своите фактически констатации. Същият поддържа изцяло
констатациите изложени в акта, но поради отминало време заяви, че ни спомня случая.
Относно показанията на св. ***, съдът не ги кредитира в частта, в която твърди, че
жалбоподателят е посегнал с дясната ръка към дясното си ухо п овреме на движение, за да
изключи телефона, тъй като същият е негов приятел и е заинтересуван от изхода на делото.
Органите на реда са констатирали нарушението и се наложило да последват със звуков и
светлинен сигнал нарушителя, което води на извод, че същият демонстративно е минал
покрай патрула и разговарял по телефона докато управлявал МПС.
Неоснователно е възражението на пълномощника на жалбоподателя, че показанията на
свидетеля С. не установяват изложената в НП фактическа обстановка. Напротив – видно от
изявленията на същия пред съда, полицейските служители са възприели непосредствено
поведението на нарушителя, за което поддържа изцяло фактическата обстановка описана в
АУАН. Не е необходимо нито да сочат с коя ръка, същият е държал мобилния си телефон,
нито какъв цвят е апарата. Необходимо и достатъчно е посоченото от свидетелите,
недвусмислено поведение на водача да държи с ръка мобилния си телефон до ухото си, по
време на управление на МПС, което действие несъмнено води до логичния извод за
употреба на телефона, без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете.
Освен това след като лицето е било последвано от служителите на реда, същите
констатирали при извършената проверка, че жалбоподателя не носи талон към СУ на МПС.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (НП е връчено на 09.02.2022 г., а жалбата е от 23.02.2022
г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и атакуваното
3
наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съобразно приложената по
делото Заповед № 121 -1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.Лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор“ в ОДМВР и в техните териториални
структурни звена имат право да съставят АУАН, а наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на РУ при ОДМВР на обслужваната територия. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално и териториално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно наказание, като този въпрос не е
оспорван от жалбоподателя.
На следващо място, същите са в предвидената от закона писмена форма и съдържание,
при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Спазена е и
законова предвидената процедура за съставянето и връчването, като в съставения АУАН
актосъставителят е отразил фактическите обстоятелства на твърдяните нарушения и
обстоятелствата по извършването им. АУАН съответства на предвидените с чл. 42 ЗАНН
изисквания, като нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно с посочване времето
и мястото на извършването му, както и конкретните действия, с които жалбоподателят е
нарушил законовите разпоредби. Съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, АУАН е
съставен в присъствието на нарушителя и свидетел – очевидец, присъствал при
извършването и установяването му.
Императивно установените реквизити, които наказателното постановление
задължително следва да съдържа са изчерпателно изброени в чл. 57 ЗАНН. Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, нарушило правото му на защита, изразяващо се в непосочване на
релевантните за административнонаказателното обвинение факти - мястото на извършеното
нарушение. Същото е описано ясно и точно, а именно: на ПП 1 Е 79, км. 355+800, в посока
гр. София, установили, че жалбоподателят е управлявал собствения си товарен автомобил,
марка и модел „***“, с рег. № ***, като използва мобилен телефон по време на движение без
наличието на техническо средство „Свободни ръце“, както и че същият не носи контролен
талон от СУ на МПС. Видно от съдържанието на атакуваното НП, законосъобразно е
нарочно описано, че на водача се налага наказание, както следва: 1. по чл. 183, ал. 4, т. 6
ЗДвП – глоба в размер на 50 лв. и 2. по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП – глоба в размер на 10
лв.
В случая съдът намира, че съдържанието на атакуваното НП отговаря изцяло на
законоустановените изисквания.
С оглед изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че от събрания по делото
доказателствен материал се установява, че жалбоподателят Д. е осъществил от обективна и
субективна страна сочените в НП административни нарушения.
4
Съдът приема, че от доказателствената съвкупност може да бъде направен категоричен
извод, че от обективна страна на посочените дата и място, жалбоподателят жалбоподателят
Д. като водач на товарен автомобил, марка и модел „***“, с рег. № ***, като използва
мобилен телефон по време на движение без наличието на техническо средство „Свободни
ръце“, както и че същият не носи контролен талон от СУ на МПС. И двете нарушения са от
категорията на т. нар. „формални нарушения“ и за съставомерността им е достатъчно
поставяне в опасност на охранените обществени отношения по безопасност на движението,
като не са необходими настъпването на каквито и да било общественоопасни последици.
От субективна страна, нарушенията са извършено виновно. Жалбоподателят в
качеството си на правоспособен водач на МПС е запознат с разпоредбите на ЗДвП, поради
което е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си със забраната за управление на
МПС по време на което е забранено използването на мобилен телефон, както и да носи
талон към СУ на МПС. Нарушенията са извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото от приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателят е предходно санкциониран за идентични нарушения по чл. 100, ал.1, т. 2,
вкл. и по т. 1 на същия закон, както и множество други нарушения по ЗДвП, поради което е
бил наясно със забранения характер на поведението си, но съзнателно е избрал да наруши
законоустановения ред за управление на МПС.
Съгласно санкционните разпоредби на чл. 183, ал. 4, т. 6 и чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП,
размерът на санкцията за установените нарушения е фиксиран, поради което
административнонаказващият орган и съдът не разполагат с възможност за
индивидуализация на съответно предвидените наказания. В тази връзка не е необходимо и
АНО да сочи отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети
предвид при определяне вида и размера на наказанието, доколкото в случая такава
дискреция законодателят не е предвидил, като възражението в този смисъл е неоснователно.
С новата разпоредба на чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), законодателят изрично изключи приложението на чл. 28 ЗАНН за извършени
нарушения по ЗДвП.
Независимо от горното и за пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да
посочи следното:
Съгласно текста на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 109 от 2020г., в сила от
23.12.2021 г.), маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Настоящият случай не е такъв. Извършените нарушения са
от категорията на формалните – не се изисква настъпване на вредни последици, които съдът
да цени като незначителни. Достатъчно за съставомерността им е поставяне в опасност на
охранените с разпоредбата на ЗДвП обществени отношения по опазване живота, здравето и
5
имуществото на гражданите при осъществяване на дейността по транспорта,
представляваща източник на повишена опасност. Не са налице и други смекчаващи
отговорността обстоятелства. Още повече, че както се посочи по-горе нарушителят е
предходно санкциониран за идентични нарушения по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП и много
други, като управление на МПС без заплатена винетна такса, с превишена скорост и други,
което очевидно не довело до неговото превъзпитание към спазване на правилата по ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение, а НП – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 63д ЗАНН, право на разноски възниква
единствено за въззиваемия, като такива не се претендират, поради което съдът не следва да
присъжда разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-5310-000009, издадено от
началник група в ОДМВР Кюстендил, група КПДГПА Кюстендил, с което на Е.Д. Д., с ЕГН
**********, от гр. ***, ул. ***, област Кюстендилска, действащ чрез повереника си адв.
К.Е. Г. –САК, със съдебен адрес: гр. София, СО, бул. „Цар Освободител“ № 33, ляво крило,
ет. 4, ап. 15, на основание чл. 53 и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП му е наложено
наказание „глоба“ в размер на 50 лв., за извършено нарушение на чл. 104а ЗДвП и на
основание чл. 183, ал.1, т.1, предл. 2-ро от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 10 лв., за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Кюстендил, по реда на АПК, в 14-ет дневен срок от деня на получаване на съобщението, че
решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6