Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260103
гр. Севлиево,
18.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО
ХРИСТОВ
при участието на секретаря Станислава Цонева, като разгледа докладваното от съдията
Христов гражданско дело № 1344 по описа на съда за 2019 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е делбено, във
фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение от
21.09.2020 година по гр. д. № 1344 по описа за 2019 г. на Районен съд - Севлиево
е допусната делба на следните недвижими имоти, а именно: 1. поземлен имот с
идентификатор № 65927.501.2125 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Севлиево, общ. Севлиево, обл. Габрово, одобрени със заповед
РД-18-77/16.07.2008г. на Изп. директор на АГКК; с адрес на имота: гр.
Севлиево, ул."***" № 23, с
площ от 482,00 квадратни метра; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); номер по
предходен план: 2125; при съседи: имоти с идентификатори № 65927.501.2124; №
65927.501.3970; № 65927.501.4352; № 65927.501.2126; № 65927.501.2127; №
65927.501.2122, № 65927.501.2123 и
построените в него: 2. сграда с идентификатор № 65927.501.2125.1, със застроена
площ от 46,00 квадратни метра; брой надземни етажи: 2; предназначение: жилищна
сграда - еднофамилна; 3. сграда с идентификатор № 65927.501.2125.3 със
застроена площ от 83,00 квадратни метра; брой надземни етажи: 1;
предназначение: постройка на допълващото застрояване и 4. сграда с
идентификатор № 65927.501.2125.4 със застроена площ от 10,00 квадратни метра;
брой надземни етажи: 1; предназначение: постройка на допълващото застрояване;
между: Р.Т.Б., с ЕГН **********,***, при следните квоти: от поземлен имот с
идентификатор № 65927.501.2125 - 3/4 идеални части, от сграда с идентификатор №
65927.501.2125.1 - ½ идеална част, от сграда с
идентификатор № 65927.501.2125.3 - 3/4 идеални части и от
сграда с идентификатор № 65927.501.2125.4 - ½ идеална част и О.Т.Ц., с
ЕГН **********,***, ж. к. ***, № 9, вх. Б, ет. 5, ап. 17, при следните квоти:
от поземлен имот с идентификатор № 65927.501.2125 - 1/4 идеална част, от сграда
с идентификатор № 65927.501.2125.1 - ½ идеална част, от сграда с
идентификатор № 65927.501.2125.3 - 1/4 идеална част и от
сграда с идентификатор № 65927.501.2125.4 - ½ идеална част.
В първото по делото заседание
след допускане на делбата, в което е даден ход на делото, по реда на чл. 346 ГПК, е приета и поставена за съвместно разглеждане предявената претенция, с
правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, от Р.Т.Б. срещу О.Т.Ц. за заплащане на
сумата от 3 653,97 лева, представляваща стойност на извършени строително
-монтажни дейности и подобрения направени в процесните делбени имоти, а именно:
на 09.05.2016 г. - закупуване, доставка и монтаж на климатична система в сграда
с идентификатор № 65927.501.2125.1; на
10.05.2016 г. - закупуване и монтиране на нагревател на чешма Делимано в сграда
с идентификатор №65927.501.2125.1; на 25.05.2016 г. - закупуване и монтиране на
бойлер в сграда с идентификатор № 65927.501.2125.1; на 12.06.2016 г. -
закупуване и монтаж на дограма в сграда с идентификатор № 65927.501.2125.3; на
02.05.2017 г. - извършване на строително-монтажни дейности в сграда с
идентификатор № 65927.501.2125.1; на 05.05.2017 г. - закупуване и монтаж на
дограма в сграда с идентификатор №65927.501.2125.1; на 22.04.2020 г. - закупуване
на градински бордюр в поземлен имот с идентификатор №65927.501.2125; на
27.04.2020 г. - закупуване на строит. материали /цимент и пана за замаска/,
необходими за монтиране на градинския бордюр; на 29.04.2020 г. - закупуване на
строит. материали/цимент/ необходим за монтиране на градинския бордюр. Съделителката
Р.Т.Б. заявява искане процесните имоти да ѝ бъдат възложени в дял, но не
счита, че са налице предпоставките по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В хода на
устните състезания, съделителката Р.Т.Б. поддържа исковете. Излага подробни
съображения в писмена защита, като сочи, че имота следва да ѝ се постави в дял като уравни дела на
ответницата с пари, предвид, че притежава най – голяма квота в съсобствеността
и живее в имота.
В първото по делото заседание
след допускане на делбата, по реда на чл. 346 ГПК, е приета и поставена за
съвместно разглеждане предявената претенция, с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС, от О.Т.Ц. срещу Р.Т.Б. за заплащане на сумата от 350,00 лева месечно, като
обезщетение за лишаване от ползването ѝ на собствените ѝ идеални
части от делбените имоти, за периода от деня на получаване на отговора от
ищцата до влизане в сила на решението на съда по допускане на делба. Съделителката О.Т.Ц. поддържа исковете
в хода на устните състезания, сочи, че делбата следва да се извърши,
чрез изнасяне имота на публична продан, като излага подробни съображения в
писмена защита. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Установява
се от заключението на вещото лице по съдебно - техническата и оценителна експертиза,
събрана по делото, преценено съвкупно с писмените доказателства събрани в
първата фаза на делбата, че: имот с идентификатор 65927.501.2125 е реално
неподеляем, тъй като от него не могат да се обособят два самостоятелни УПИ с
площ и лице към улицата, отговарящи на изискванията на чл. 19 от ЗУТ; жилищната
сграда с идентификатор 65927.501.2125.1, предмет на делбата, също е неподеляема
на два дяла, тъй като в нея не могат да се обособят две самостоятелни жилища с
всички елементи за едно жилище; пазарната цена на ПИ с идентификатор
65927.501.2125 по КК на гр. Севлиево, заедно с построените в него двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 65927.501.2125.1 и две постройки на допълващото
застрояване с идентификатори 65927.501.2125.3 и 65927.501.2125.4, е както
следва: дворно място с идентификатор 65927.501.2125 - 12 900 лв., жилищна сграда с идентификатор
65927.501.2125.1 - 40 000 лв., стопанска
постройка с идентификатор 65927.501.2125.3 -
2 400 лв., стопанска постройка с идентификатор 65927.501.2125.4 - 400 лв. или обща
пазарна цена на делбения имот - 55 700 лв.; при определените от съда квоти
всеки от съделителите притежава равностойността на дела си в лв., както следва:
Р.Б. - 31 675 лв., О.Ц. - 24 025 лв.; в делбения имот са извършени редица СМР -
в жилищната сграда и в едната стопанска постройка, точната година на
строителство не може да се определи, но посочените от ищцата години отговарят
на действителността; общата стойност на вложените труд и материали в
извършените СМР е 8 101,20 лв., а стойността, с която се завишава цената
на имота е 6 707,20 лв.; от посочените суми в сграда с идентификатор №
65927.501.2125.3, са вложените труд и
материали на стойност 2240,00 лв., като е
завишена цената на имота с 1450,00 лв., в поземлен имот с идентификатор №
65927.501.2125, са вложените труд и
материали на стойност 272,00 лв., като е
завишена цената на имота с 272,00 лв.,
а всички останали труд и материали са вложени в жилищната сграда с
идентификатор 65927.501.2125.1; всичките изпълнени СМР подобряват ползването на
имота, но не са необходими разноски, такива без които имотът не би се запазил; размерът
на месечния наем за целия делбен имот - дворно място, жилищна сграда и две
стопански постройки, е 300,00 лв..
От
показанията дадени във втората фаза на делбата от свидетеля Т.В., син на
ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни
по делото, предвид възможната му заинтересованост, се установяват следните
факти: свидетеля закупувал материали - един климатик, за около 1000 лв., като всичките
пари майка му му ги е давала; материалите, които купил ги вложил в общия двор; всички
пари, които вложил били от майка му; дядото на свидетеля бил жив когато сложили
климатика и когато правили банята, но свидетеля взимал парите само от майка си;
от баба си и дядо си свидетеля не взимал пари.
При така
установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Възлагателна
претенция по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК от съделител по делото не е предявявана.
Отделно не се доказа по делото съделител да е преживял или бивш съпруг, на
когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
децата от брака, както и неподеляемия имот, да е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с
развод, поради което не е налице хипотезата на чл. 349, ал. 1 ГПК. Не се доказа
по делото също така да е налице съделител,
който при откриване на наследството да е живял в неподеляем делбен имот, предмет
на заявена възлагателна претенция, а и в първата фаза на делбата се установи,
че съделителката Р.Т.Б. притежава друго жилище, поради което не е налице и хипотезата
на чл. 349, ал. 2 ГПК.
Основният
способ за извършване на делбата е този по чл. 347 и чл. 350 от ГПК, т. е. съставянето на
разделителен протокол и тегленето на жребий, щом допуснатите до делба имоти
съответстват на броя на съделителите, в случая обаче това не е така, а отделно
и частите от допуснатите до делба имоти на съделителите не са равни, поради
което тегленето на жребий е невъзможно и не може да се възприеме като способ за
извършване на делбата. Предвидената в чл. 353 ГПК възможност за ликвидиране на
съсобственост е едно изключение, което следва от самия текст. При него съдът
разпределя дяловете без жребий, само в посочените в същата норма случаи -
когато съставянето на дяловете и тегленето на жребий се окаже невъзможно или
много неудобно. Чл. 353 ГПК е приложим когато от допуснатите до делба имоти са
обособени достатъчен брой дялове за да може всеки съделител да получи реален
дял, което не е налице по делото. Обстоятелството, че съделител притежава най –
голяма квота в съсобствеността и ползва определен делбен имот, биха били от
значение за приложение способа по чл.
353 ГПК, но само ако от допуснатите до делба имоти биха могли да се обособят
достатъчен брой дялове за да може всеки съделител да получи реален дял.
Предвид изложеното
по - горе и с оглед обстоятелството, че по отношение на никой от съделителите и
имотите не са налице предпоставките на чл. 349 ГПК за възлагане в дял на
жилищен имот, се налага извод, че следва да се приложи предвидения в чл. 348 ГПК способ, като делбените имоти, бъдат изнесени на публична продан. Процесните
имоти са реално неподеляеми и не съществува възможност всеки съделител да
получи реален дял, тъй като броя на имотите, предмет на делба, е по - малък от
броя на съделителите. Неподеляемостта на имотите обуславя изнасянето им на публична продан по
реда на чл. 348 ГПК, тъй като не съществува възможност всеки съделител да
получи реален дял. Конкретно в случая се установи от заключението на вещото
лице по съдебно - техническата и оценителна експертиза, че допуснатите до делба
недвижими имоти са неподеляеми, защото от тях не могат да се обособят достатъчно
дялове за съделителите, всеки отговарящ на изискванията на ЗУТ. Изложеното
налага извод, че е невъзможно съделителите да получат реални дялове от имотите,
поради което същите следва да бъдат изнесени на публична продан, като цената,
получена при публичната продан, следва да бъде разделена между съделителите
съобразно квотите, при които е допусната делбата.
По
делото са предявени обективно съединени
искове, с правно основание чл. 61, ал. 2
ЗЗД, по реда на чл. 346 ГПК от Р.Т.Б. срещу О.Т.Ц., за заплащане на
сумата от 3 653,97 лева, представляваща стойност на извършени строително - монтажни
дейности и подобрения направени в процесните делбени имоти.
Предявените
искове са частично основателни.
Установи се
по делото от заключението на вещото лице по съдебно - техническата и оценителна
експертиза, събрана по делото, преценено съвкупно с писмените доказателства
събрани в първата фаза на делбата и с показанията дадени в двете фази на
делбата от свидетеля Т.В., син на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от
съда, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната му
заинтересованост, че в делбения имот са извършени редица СМР, като общата
стойност на вложените труд и материали в извършените СМР е 8 101,20 лв., а
стойността, с която се завишава цената на имота е 6 707,20 лв.. От
посочените суми в сграда с идентификатор № 65927.501.2125.3, са вложените труд и материали на стойност 2240,00
лв., като е завишена цената на имота с
1450,00 лв., в поземлен имот с идентификатор № 65927.501.2125, са вложените труд и материали на стойност
272,00 лв., като е завишена цената на
имота с 272,00 лв., а всички
останали труд и материали са вложени в жилищната сграда с идентификатор
65927.501.2125.1, като цената на тази сграда е завишена с 4985,20 лв.. Установи
се, че всичките изпълнени СМР подобряват ползването на имота, но не са
необходими разноски, такива без които имотът не би се запазил. От показанията
на свидетеля Т.В., от заключението на вещото лице по съдебно - техническата и
оценителна експертиза, и от писмените доказателства събрани в първата фаза на
делбата, се установява, че труд и материали на посочената по – горе стойност са
вложени от ищцата. Показанията дадени в първата фаза на делбата от свидетеля
Е.Ц.,
син на ответницата, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички
други данни по делото, предвид възможната му заинтересованост, сочещи, че
разходите били за сметка на бабата и дядото на свидетеля, като същият бил
убеден в това защото така било и преди повече от 15-16 г., когато правил
организация за доставка на цигли за покрива, съдът не кредитира, предвид, че
тези показания изразяват едно предположение на свидетеля, същите не съдържат
възприятия за относими факти по делото, поради което и по същество дори не
представляват свидетелски показания, отделно същите са в противоречие с всички
обсъдени по – горе доказателствени материали.
С оглед
изложеното установиха се по делото предпоставките за частично уважаване на
предявената претенция от Р.Т.Б. срещу О.Т.Ц., по чл. 61, ал. 2 ЗЗД, за
съответната част от стойността, с която се завишава цената на имотите - 6 707,20 лв. или за сумата 2923,10 лева, изчислена въз основа заключението на вещото
лице, съобразявайки квотите на съделителите в отделните процесни имоти, за
който размер следва да се уважи предявената претенция, като основателна, а за
разликата над сумата 2923,10 лева до сумата 3 653,97 лева, като неоснователна
следва да се отхвърли.
По предявеното
от О.Т.Ц. искане по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за ползване на процесните
недвижими имоти от деня на получаването на отговора от ищцата, за което се
твърди, че е с характер на покана, до влизане в сила на решението на съда по
допускане на делба, съдът намира същото за неоснователно.
За уважаване
на искането по чл. 31, ал. 2 ЗС е необходимо някой от съделителите да ползва
имота в обем, надхвърлящ квотата му в съсобствеността. В конкретния случай не
се установява такова ползване на имота. Липсват и конкретни твърдения от О.Т.Ц.,
другата страна да й пречи да ползва имота, а не се събраха и доказателства за
създаване на такива пречки. Напротив от всички събрани доказателства,
еднозначно се установи, че съделителката О.Т.Ц. и синът й разполагат с ключ за
съсобствените имоти, като доброволното прекратяване на ползването на имота от
съделителката Ц. не може да обоснове основателност на искането. Установи се от
събраните доказателства, че ответницата не е лишена от възможността да ползва
съсобствените имоти, а напротив има такава възможност, но сама се поставя в
невъзможност, тъй като дори е прекратила посещенията си в тях. Установи се, че
съделителката Р.Т.Б. си служи с общите вещи при спазване на разпоредбата на чл.
31, ал. 1 ЗС - съобразно предназначението им и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с тях според правата им. Изложеното обосновава отхвърляне
на искането по чл. 31, ал. 2 ЗС на съделителката О.Т.Ц., като неоснователно.
Съделителката
Р.Т.Б. не е претендирала разноски, поради което такива не следва да им се
присъждат. Съделителката
О.Т.Ц. е претендирала разноски, в размер на 600,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Заявеното възражение от съделителката Р.Т.Б., по чл. 78, ал. 5 ГПК, че заплатеното
от О.Т.Ц. възнаграждение за адвокат е прекомерно, с искане за присъждане на
по-нисък размер на разноските в тази им част, съдът намира за неоснователно
след преценка на установената от събраните доказателства и извършените
процесуални действия по делото действителна правна и фактическа сложност,
предвид и размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение от 600,00 лева, който е в нормативноустановения
минимум. В делбения процес, доколкото присъединените искания са под формата на
възражения, отделно не се присъждат разноски по тях, същите се определят по
правилата на чл. 355 ГПК, с решението по извършване на делбата, а разноски по
правилата на чл. 78 ГПК се присъждат по
съединените в делбеният процес искове, поради което и с оглед изхода на делото,
предвид заявените становища на страните по спорните въпроси в делбата, в конкретния
случай при определяне размерът на дължимите разноски, съдът намира, че не
следва да обсъжда изводите по отделните възражения на страните. При преценка
основателността на предявените претенции за разноски, съдът взе предвид, че
възнаграждението на адвоката на претендиращата разноски съделителка в размер
600,00 лв. е уговорено общо, като доколкото във втора фаза на делбата са
предявени искове по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и
по чл. 31, ал. 2 ЗС, за съвместно разглеждане с исковете за делба, предвид и,
че страните са спорили във втората фаза единствено, по способа по който следва
да се извърши делбата, следва да се приеме, че по 1/3 от заплатеното адвокатско
възнаграждение от съделителката О.Т.Ц. от 600,00 лв. за втората фаза на делбата, касае всяка от претенциите по
сметки или същото възлиза на сумата от по 200,00 лева за всяка от тях, както и, че
1/3 от заплатеното адвокатско възнаграждение - 200,00 лева, касае производството
по делба (Постановление
№ 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС, т. 9). С оглед
изхода по делото относно предявените претенции по сметки и способа за
извършване на делбата, възприет в решението по – горе съделителката О.Т.Ц. има
право на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 355 ГПК, поради което
Р.Т.Б. следва да бъде осъдена да ѝ заплати разноски, в размер на сумата
от 200,00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение. Всеки от съделителите
следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството съобразно
стойността на дела си в съсобствеността, на основание чл. 355 ГПК и чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер,
както следва: Р.Т.Б. – 1267,00 лева и О.Т.Ц. – 961,00 лева, съобразно
стойността на дяловете определена въз основа на заключението по експертизата. Претенциите
по сметки, предявявани по реда на чл. 346 ГПК имат облигационен характер и
представляват осъдителни искове, за предявяването на които законът не изисква
предварително заплащане на държавна такса, но съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК,
таксата по отношение на тези искове следва да се събере с произнасянето на съда
по тези искове в края на втората фаза на делбеното производство. В случай, че
претенциите са основателни дължимата държавна такса се определя в тежест на
осъдената страна, а в случай на неоснователност държавната такса се определя в
тежест на заявителя на претенциите. Предвид изложеното съделителката О.Т.Ц.
следва да бъде осъдена да заплати държавна такса, в размер на сумата от 258,73
лева, а съделителката Р.Т.Б. следва да бъде осъдена да заплати държавна такса,
в размер на сумата от 29,23 лева, съобразно разпоредбата на чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
следните недвижими имоти, а именно:
1. поземлен имот с
идентификатор № 65927.501.2125 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Севлиево, общ. Севлиево, обл. Габрово, одобрени със заповед РД-18-77/16.07.2008г.
на Изп. директор на АГКК; с адрес на имота: гр. Севлиево, ул."***" № 23, с площ от 482,00
квадратни метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.); номер по предходен план: 2125;
при съседи: имоти с идентификатори № 65927.501.2124; № 65927.501.3970; №
65927.501.4352; № 65927.501.2126; № 65927.501.2127; № 65927.501.2122, №
65927.501.2123 и построените в него:
2. сграда с идентификатор № 65927.501.2125.1,
със застроена площ от 46,00 квадратни метра; брой надземни етажи: 2;
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна;
3. сграда с идентификатор №
65927.501.2125.3 със застроена площ от 83,00 квадратни метра; брой надземни
етажи: 1; предназначение: постройка на допълващото застрояване и
4. сграда с идентификатор №
65927.501.2125.4 със застроена площ от 10,00 квадратни метра; брой надземни
етажи: 1; предназначение: постройка на допълващото застрояване;
като получената при извършване
на публичната продан сума бъде разпределена, съобразно дяловете в
съсобствеността на имотите, между съсобствениците, Р.Т.Б., с ЕГН **********,***,
с квота: от поземлен имот с идентификатор № 65927.501.2125 - 3/4 идеални части,
от сграда с идентификатор № 65927.501.2125.1 - ½ идеална част, от
сграда с идентификатор №
65927.501.2125.3 - 3/4 идеални части и от сграда с идентификатор №
65927.501.2125.4 - ½ идеална част и О.Т.Ц., с ЕГН **********,***, ж. к. ***,
№ 9, вх. Б, ет. 5, ап. 17, с квота: от поземлен имот с идентификатор №
65927.501.2125 - 1/4 идеална част, от сграда с идентификатор № 65927.501.2125.1
- ½ идеална част, от сграда
с идентификатор №
65927.501.2125.3 - 1/4 идеална част и от сграда с идентификатор №
65927.501.2125.4 - ½ идеална част.
ОСЪЖДА О.Т.Ц., с ЕГН **********,***,
ж. к. ***, № 9, вх. Б, ет. 5, ап. 17, да заплати на Р.Т.Б., с ЕГН **********,***,
сумата 2923,10 лева, за извършени подобрения в делбените имоти, като ОТХВЪРЛЯ
иска, за извършени подобрения в делбените имоти, в
частта за разликата над сумата 2923,10 лева
до сумата 3 653,97 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от О.Т.Ц., с ЕГН **********,***, ж. к. ***, № 9, вх. Б, ет. 5, ап.
17 срещу Р.Т.Б., с ЕГН **********,***, иск, за заплащане на по 350,00 лева
месечно обезщетение, ведно със законната лихва за забава при заплащането на
всяко дължимо месечно обезщетение, считано от датата на получаване на отговора
от Р.Т.Б. – 22.05.2020 г. до влизане в
сила на решението по допускане на делбата – 26.03.2021 г., представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на собствените на О.Т.Ц. идеални части от делбените
имоти.
ОСЪЖДА Р.Т.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на О.Т.Ц., с ЕГН **********,***,
ж. к. ***, № 9, вх. Б, ет. 5, ап. 17, направени по делото разноски в размер: на
сумата от 200,00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Т.Б., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Севлиевски
районен съд държавна такса за производството съобразно стойността на дела си в
съсобствеността, на основание чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК – 1267,00 лева и държавна такса, в размер на
сумата от 29,23 лева, съобразно разпоредбата на чл. 1 от същата тарифа.
ОСЪЖДА О.Т.Ц., с ЕГН **********,***, ж. к. ***, № 9, вх. Б, ет. 5, ап. 17,
да заплати в полза на Севлиевски районен съд държавна такса за производството
съобразно стойността на дела си в съсобствеността, на основание чл. 8 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – 961,00
лева и държавна такса, в размер на сумата от 258,73 лева, съобразно
разпоредбата на чл. 1 от същата тарифа.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: