№ 8734
гр. С, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110168015 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен от И. Г. П. срещу ЗАД „А“, ЕИК ******, осъдителен иск
с правна квалификация чл. 405 КЗ за сумата от 10383 лева /увеличен размер в о.с.з.
на29.10.2024 г. от първоначален размер от 10000 лв./, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на
11.07.2023 г. между 22:00 и 22:30 ч. в с. М , ул. ВЛ № 17 застрахователно събитие – кражба
на л.а. марка „БМВ“, модел „745И“, с рег. № СО****ВТ, за което е образувана претенция №
10023030116527 ведно със законната лихва за периода от 12.12.2023 г. (датата на депозиране
на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на вземането и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата 564,89 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 11.07.2023 г. до 11.12.2023 г.
В исковата молба се посочва, че за притежавания от ищеца „БМВ“, модел „745И“, с рег.
№ СО****ВТ на 01.12.2022 г. е била сключена валидна застраховка „Каско“ съгласно
застрахователна полица № 0306X0767985 с период на валидност от 02.11.2022 г. до
01.11.2023 г. със застрахователна сума – 12000 лева.
Твърди се, че на 11.07.2023 г. между 22:00 и 22:30 ч. застрахованият автомобил е би
откраднат от обособен паркинг, находящ се в с. М, ул. ВЛ № 17. Ищецът незабавно, след
като установил липсата на МПС, уведомил органите на реда и било образувано досъдебно
производство № 3384 ЗПК – 1044/2023 г. по описа на 09 РУ на МВР срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 346, ал. 1 НК. Автомобилът бил обявен за ОДИ, но ДП
било спряно поради неустановяване на извършителя. Автомобилът не бил намерен.
Поддържа, че е настъпил покрит застрахователен риск по сключената застраховка -
1
отнемане на автомобила – кражба, поради което е уведомил ответника и поискал изплащане
на застрахователно обезщетение. Поддържа, че представил всички необходими документи и
бил съставен Протокол за приемане и предаване на ключове и дистанционни устройства за
алармени системи на МПС. Ответникът отказал да изплати застрахователно обезщетение
въпреки че ищецът изпълнил задълженията си по застрахователния договор, своевременно е
уведомил ответника за застрахователното събитие и е предоставил всички изискани
документи.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
предявеният иск се оспорва както по основание, така и по размер. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ между
страните по делото, обхващащо датата на настъпване на процесното събитие.
Оспорва да е налице настъпил покрит застрахователен риск. Поддържа и че е налице
изключен риск.
Възразява, че ищецът не е изпълнил задълженията си по застрахователния договор,
което е основание да откаже плащането, респ. да бъде намалено обезщетението.
Оспорва предоставения при завеждане на щетата ключ за МПС с пломба №0004080 да
е за застрахованото МПС. Твърди и че освен декларирания при сключване на
застрахователния договор ключ е разполагал и с допълнителен ключ, като не го е уведомил
за това обстоятелство. Поддържа, че ищецът съзнателно е декларирал неточни обстоятелства
при сключване на договора като е посочил, че притежава само един ключ за МПС. Поради
това претендира, че е налице неизпълнение на задължените за предоставяне на
застрахователя на всички заключващи устройства съгласно т. 87.6 от Общите условия , което
съгласно т. 94.2 от ОУ е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.
Поддържа и неизпълнение на задължения по т. 76.8 т. 76.9, т. 76.10 и т. 76.11 от ОУ при
напускане на МПС да го заключва, да включва сигнално-охранителната система, да не
оставя заключващите устройства в автомобила, да уведоми застрахователя писмено, в
тридневен от узнаването при посегателства, изгубване, повреждане или унищожаване на
което и да е от заключващите устройства за автомобила, да уведомява застрахователя в
седмодневен срок при промяна или новонастъпили обстоятелства, за които при сключване на
договора е поставен писмено въпрос
Сочи, че е налице изключение по т. 13.1 и т. 13.3 от Общите условия, приложими към
застраховка „Каско“. Твърди, че лекият автомобил е бил оставен отключен и/или без да е
задействана алармената му система. Евентуално, че ключ за застрахованото МПС е бил
оставен в автомобила или извън него, без необходимият контрол, което е довело до
настъпване на събитието.
Оспорва при предявяване на претенцията ищецът да е представил всички необходими
документи - удостоверение от МВР, от което да е видно, че застрахованият автомобил не е
открит и банкова сметка за изплащане на обезщетението. Посочените документи , твърди
съгл. т. 92 вр. т. 91 и т. 87 ОУ да са основание да откаже обезщетение, респ. да намали
размера му
2
Оспорва претенцията и по размер, като твърди, че претендираното обезщетение е
завишено и не отговаря на действителния размер на вредите. Поддържа, че при определяне
на размера следва да бъде взето предвид констатираното с протокол от 01.11.2022 г.
увреждане на боята на предната броня.
Сочи, че последната четвърта вноска от застрахователната премия в размер на 206,55
лева е дължима, но неплатена, поради което следва да бъде приспадната при евентуално
осъждане да заплати обезщетение.
Оспорва да е изпаднал в забава, респ. забавата да е от сочената от ищеца дата.
Поддържа, че не са му били представени всички документи, вкл. за бакова сметка, поради
което не е изпадал в забава.
Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 405, ал. 1 от КЗ, следва да са налице следните
кумулативни предпоставки: наличие на валидно възникнало застрахователно отношение по
имуществена застраховка; настъпване на застрахователното събитие, което да е покрит риск
по застрахователния договор, в срока на действие на договора и изпълнение на
задълженията на застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на
застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. Едновременно с
това не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността на застрахователя
да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
Не се спори между страните, отделено е като безспорно с доклада по делото и се
установява от събраните доказателства, че между страните е сключен на 01.12.2022 г.
валиден застрахователен договор за застраховка „Каско“ за МПС марка БМВ“, модел
„745И“, с рег. № СО****ВТ съгласно застрахователна полица № 0306X0767985 с период на
покритие от 02.11.2022 г. до 01.11.2023 г. и че ищецът е отправил претенция към ответника
на 12.07.2023 г., по която е образувана щета № 10023030116527 за заплащане на
застрахователно обезщетение. Видно от застрахователната полица застрахователната сума
по договора е 12000 лева, като е договорена застрахователна премия в размер на 826,20 лева
при разсрочено плащане на 4 вноски, всяка по 206, 55 лева. Представени са квитанции за
заплащане на първа и трета вноска на 01.11.2023 г. и на 02.05.2023 г.
Видно от Удостоверение, издадено от началника на 09 РУ – СДВР ищецът е заявил на
12.07.2023 г. в 09 РУ-СДВР, че около 22 часа на 11.07.2023 г. противозаконно му е отнет
застрахования автомобил, който е бил паркиран на паркинг в с. М, ул. ВЛ № 17. По случая е
образувано досъдебно но производство 3384 ЗМК-1044/2023 г. по описа на 09 РУ – СДВР за
престъпление по чл. 346, ал. 1 НК и автомобилът е обявен за ОДИ. С постановление от
19.09.2023 г. на прокурор при СРП досъдебното производство е спряно поради неразкрИ.е
на извършителя.
Установява се от показанията на св. НЛ П.а, че на 11.07.2024 г. около 20,30 часа с
ищеца са отишли в заведение „Магнифико“ в с. М, като ищецът паркирал автомобила зад
заведението срещу вратата на сградата. Двамата вечеряли за около два часа в заведението,
3
след което излезли, но не открили автомобила. Според показанията на свидетелката за
автомобила имало един ключ, който ищецът пазел старателно, а в случая бил в джоба му.
Ищецът винаги заключвал автомобила, като при заключване и отключване фаровете му
присветват.
Установява се от приобщените видоматериали и съдебната видео-техническа
експертиза, че на процесната дата и час / около 22 часа на 11.07.2023 г./ на паркинга в с. М е
бил паркиран автомобил, видимо сходен с процесния, който е бил приведен в движение от
неизвестно лице. Според заключението на СВТЕ на видеозаписа се наблюдава характерно
присветване на светлините на МПС в резултат на отключване/ заключване на МПС след
приближаването от задната страна на човек в тъмни дрехи. Лицето отваря врата за 5 секунди
без насилие, сяда на мястото на водача на автомобила и след 1 минута и 30 секунди
автомобилът потегля. Видно от заключението и видоматериалите от момента на влизане на
пешеходеца в автомобила до потеглянето му стоповете на автомобила присветват. Според
вещото лице посоченото присветване може да се реализира при натискане на спирачния
педал на автомобила или въздействие на включването им от съединение на проводници в
таблото на автомобила.
Съгласно застрахователната полица уговореното между страните покритие на
застрахователния договор е „пълно каско“, като застрахователя осигурява застрахователно
покритие за пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС съгласно Общи
условия на застраховка Каско на МПС. Кражбата на цяло МПС съгласно покритието „Пълно
Каско“ по т. 7.4 вр. т. 7.3 от ОУ е сред покритите застрахователни рискове по договора. От
горепосочените установени по делото обстоятелства въз основа на съвкупната преценка на
събраните доказателства следва извод, че на 11.07.2023 г. от владението на ищеца е отнет
застрахования при ответника автомобил. Не се установява от събраните доказателства това
отнемане да е станало със знанието, съгласието или съдействието на ищеца, поради което е
налице кражба на цялото МПС по смисъла на общите условия. Следователно осъщественото
противозаконно отнемане на МПС съставлява реализиран покрит риск по сключения между
страните застрахователен договор. Поради това възраженията на ищеца в отговора на
исковата молба в обратна насока се явяват несъответни на съдържанието на полицата и
общите условия и следователно неоснователни.
Неоснователни са и възраженията на ответника, че е налице изключен риск, като не се
доказва да е реализирано конкретно обстоятелство, което да попада в рамките на хипотезите,
предвидени в раздел VI – Изключения от Общите условия. Сочената от ответника
разпоредба на 11.4 от Общите условия предвижда да не бъде изплатено застрахователно
обезщетение при несъответствие между декларираното застрахователно събитие и
действителната фактическа обстановка по механизма на неговото настъпване. Видно от
представената застрахователна преписка със заявление за изплащане на обезщетение за
вреди на МПС, заявление за противозаконно отнемане на автомобил и сведение от
12.07.2023 г. ищецът е декларирал именно, че на установените дата и място е реализирана
кражба на автомобила. Поради това и не се установява твърдяното несъответствие.
Не се установяват и обстоятелства от кръга на посочените в т. 13.1 и т. 13.3, на които
4
се позовава ответника в отговора на исковата молба. От свидетелските показания св. П.а се
установява, че автомобилът е бил заключен, а по време на отнемането му ключът за него е
бил във фактическата власт, контрола и надзора на ищеца. Не се доказва действие или
бездействие на ищеца или негов представител, което да бъде подведено под хипотезите на
цитираните разпоредби.
Не се установява, че предаденият на ответника при уведомяването му за настъпилото
застрахователно събитие ключ не е за процесния автомобил, като същият е приет от негов
представител с нарочен протокол, в който е описан именно като оригинален ключ за този
автомобил с номер на пломба. Доказателства, че предаденият ключ е за друг автомобил не са
ангажирани. Поради това и съдът приема, че на ответника е предаден именно ключът за
процесния автомобил.
Недоказани са възраженията на ответника, че ищецът е разполагал с повече от един
ключ и че е налице неизпълнение на задължението по т. 87.6 от ОУ за представяне на
застрахователя на всички заключващи устройства, респ. че е налице основание за отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение съгласно т. 94.2 ОУ. Видно от списък на
необходимите документи, изискуеми при заявен риск „Противозаконно отнемане на МПС“
на 12.07.2023 г. и Приемо-предавателен протокол по ликвидационна преписка ищецът е
предал на представител на ответника 1 бр. оригинален ключ за автомобила. Видно от
въпросник – предложение за сключване на застраховка Каско на МПС от 1.11.2022 г. ищецът
е декларирал пред ответното застрахователно дружество, че притежава именно един
оригинален ключ на автомобила. Установява се от писмо от Бул инс АД, че автомобилът е
бил застрахован при този застраховател в периода от 02.11.2021 г. до 02.11.2022 г. /т.е. пред
сключване на застраховката с ответника/ като при сключване на застрахователния договор
застрахованият е декларирал един брой контактен ключ. Видно от показанията на свидетеля
Н. В. Йотов при продажбата на автомобила на ищеца е предал един ключ, като други
ключове не е имало. Следователно не може да бъде прието за установено, че ищецът не е
предал всички заключващи устройства, т.к. ответникът не е доказал съгласно правилата на
чл. 154 ГПК, че съществува и друго заключващо устройство, което е било във фактическа
власт на ищеца, но не е било нито декларирано, нито предадено.
Недоказани са и твърденията на ответника, че е налице неизпълнение на задължения
на ищеца по т. 76.1, т. 76.2, 76.8, 76.9, 76.10 и т. 76.11 ОУ. Както бе посочено от показанията
на свидетелката се установява, че ищецът е положил необходимата грижа за опазване на
имуществото като го е паркирал на обособен паркинг, заключил го е и е съхранявал
единствено притежавания от него ключ. Следователно не е налице неизпълнение на
уговорените задължения по посочените клаузи, съставляващи по съществото си
задължението на застрахования за минимизиране на риска по смисъла на чл. 395, ал. 1 от КЗ
Предвид посоченото съдът намира, че не се установява ищецът да не е изпълнил
уговорени в договора задължения, които да съставляват съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ
основание на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение. Следва
във връзка с този извод и по повод възраженията на ответника изрично да се посочи, че
цитираната норма предполага кумулативно наличие на следното: 1/ неизпълнение на
5
задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на задължението да е
значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е предвидено в закон или в
застрахователния договор; 4/ настъпването на застрахователното събитие да е следствие от
неизпълнение на това задължение, т. е. фактът на договорно неизпълнение по
застрахователния договор не е достатъчен да обоснове отказ, а е необходимо между
неизпълнението на задължението по договора и настъпването на застрахователното събитие
да съществува пряка причинно-следствена връзка /в този смисъл – установената съдебна
практика, част от която Решение № 105/11.07.2017 г. по т. д. № 1325/2016 г. на ВКС, I т. о.,
Решение № 86 от 18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, II т. о., Решение № 185 от
5.03.2014 г. по т. д. № 350/2012 г. на ВКС, I т. о., Решение № 49 от 29.07.2013 г. по т. д. №
840/2012 г. на ВКС, I т. о. и Решение № 2 от 20.05.2013 г. по т. д. № 1031/2011 г. на ВКС, I т.
о./. В случая не се установява деяние /действие или бездействие/ на ищеца, което да има
отношение нито към застрахователното събитие, нито към вредите от него.
Поради изложеното съдът приема, че искът е доказан по основание. Налице е
настъпило застрахователно събитие по сключения между страните валиден, действащ към
момента на настъпването му договор за застраховка, по който ищецът е изправна страна.
Следователно ответникът следва да изплати застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 386, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума и което според чл. 386, ал. 2 от КЗ е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В случая не са
налице твърдения за наличие на последните две хипотези, поради което и обезщетението
следва да е в размер на действително претърпените вреди. Обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането /в този смисъл Решение № 167 от 11.05.2016 г. по т. д. №
1869/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г., Т.
К., ІІ Т. О. на ВКС и др./.
Въз основа заключението по приетата САТЕ съдът приема за установено, че средната
пазарна стойност на лекия автомобил е 10383 лева към датата на застрахователното събитие.
Не следва от посочената стойност да бъде приспадната стойност на налични увреждания на
МПС, доколкото цитираната от ответника т. 12.4 ОУ е приложима по отношение претенции
за заплащане на обезщетение за увреждания на имуществото, каквато настоящата не е.
Отделно от това ответникът не установява конкретния вид и степен на уврежданията, т.к. в
съставения от него Протокол № 9427-16673099938 за извършен оглед на МПС за сключване
на полица Каско на МПС отбелязано „констатирани увреждания: НЯМА, Коментар:
Ожулена предна броня.“, т.е. липсва каквато и да било конкретика /размери, дълбочина,
степен и т.н./ на увреждането. На самостоятелно основание неоснователно е възражението и
поради обстоятелството, че определената в договора действителна стойност на МПС е 12000
6
лева, т.е. надвишава определената от вещото лице средна пазарна стойност. Следователно
самият застраховател, преценявайки фактическото състояние на автомобила с наличното
към датата на сключване на договора увреждане, е определил действителната му стойност в
този размер. Поради това повторно съобразяване на увреждането би довело до накърняване
правата на застрахования и нарушаване на принципа, въздигнат с нормата на чл. 386, ал. 2 от
КЗ.
Съгласно чл. 369, ал. 2 от КЗ, когато застрахователно събитие е настъпило, преди
застрахователната премия да е издължена изцяло, застрахователят може да удържи
неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума. С отговора на
исковата молба ответникът изрично навежда възражение за приспадане от
застрахователното обезщетение на четвъртата вноска от застрахователната премия. Видно от
застрахователната полица размерът на четвърта застрахователна вноска е 206,55 лв. Не се
твърди и не се установява в процеса задължението за заплащането на тази вноски да е
погасено, поради което на основание чл. 369, ал. 2 от КЗ по нарочното възражение на
ответника с характер на съдебно прихващане следва да бъде приспадната от общия размер
на дължимото застрахователно обезщетение.
Предвид посоченото размерът, до който следва да бъде уважен предявеният иск, е
10176,45 лева /10383 – 206,55/, а в останалата част, до пълния предявен размер от 10383 лв.,
като погасен, чрез прихващане с насрещно вземане на ответника, следва да бъде отхвърлен.
Присъдената главница следва да бъде изплатена ведно със законната лихва считано от
датата на предявяване на иска – 12.12.2023 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал.
3. Съгласно чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи изпълнение в
срок до 15 дни, който започва да тече от денят, в който застрахованият е изпълнил
задълженията си за представяне всички поискани необходими за определяне на
застрахователното обезщетение документи. В конкретния случай следва да се приеме, че
ищецът е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие на 12.07.2023 г., на
която дата е заведена претенцията му. В заявление за изплащане на обезщетение за вреди на
МПС, по което образувана преписката при ответника, ищецът не е попълнил част
„Обезщетение“, вкл. номер на банкова сметка. Непредставянето на данни за банковата
сметка съгласно чл. 380,ал. 3 КЗ има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409. Поради това и в полза на ищеца
не е възникнало вземане за обезщетение за забава за претендирания период и предявеният
иск за същото следва да се отхвърли.
По отговорността на страните за разноски: При този изход на спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1208,40 лева
от разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лева – намален размер от общо
1500 лева, по възражение за прекомерност на ответника при съобразяване правната и
фактическата сложност на делото, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване
7
минимални размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения с оглед Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС.
Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за производство, поради което
ответникът следва да заплати по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
407,06 - д.т. за уважената част от иска,
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски в
размер на 28,19 лева от общо разноски – 400 лева /300 лева – депозит за възнаграждение на
в.л. и 100 лв юрисконсултско възнаграждение/
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А“, ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. СК 2 да заплати на И. Г. П., ЕГН
********** и съдебен адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 303А, ет. 5, офис 21, на основание чл. 405
КЗ сумата от 10176,45 лева – представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
претенция № 10023030116527 по имуществена застраховка „Каско“ за настъпило на
11.07.2023 г. между 22:00 и 22:30 ч. в с. М, ул. ВЛ № 17 застрахователно събитие – кражба на
л.а. марка „БМВ“, модел „745И“, с рег. № СО****ВТ, ведно със законната лихва за периода
от 12.12.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба в съда) до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 405 КЗ за разликата над уважения
размер от 10176,45 лева до пълния предявен размер от 10383 лева и иска по чл. 86 ЗЗД за
сумата 564,89 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
11.07.2023 г. до 11.12.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „ЗАД „А“, ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. СК
2 да заплати на И. Г. П., ЕГН ********** и съдебен адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 303А, ет. 5,
офис 21 сумата 1208,40 лева – съдебни разноски за производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „А“, ЕИК ****** и адрес: гр. С, ул. СК
2 да заплати по сметка на Софийски районен съд, сумата от 407,06 лева – разноски по
делото за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Г. П., ЕГН ********** и съдебен адрес:
гр. С, ж.к. М 3, бл. 303А, ет. 5, офис 21 да заплати на ЗАД „А“, ЕИК ****** и адрес: гр. С,
ул. СК 2, сумата 28,19 лева – съдебни разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8