Р Е Ш Е Н И Е № 237
гр.Видин,
20.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Даниел Цветков
Членове:
при секретаря П.Въткова
и в присъствието на прокурора ..........…...…като разгледа докладваното от
съдия Цветков гр.дело № 894 по описа за 2020
год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „А 1 България“ ЕАД, гр.
София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, с която срещу С.К.И. *** е предявен иск с правно
основание по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и
чл. 92 ЗЗД.
Претенциите
на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с
ответницата, по силата на сключени
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, а именно: Договор № ********* от15.09.2014 г. Посоченият
договор е с рамков характер и
има за предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти.
Отделните услуги и продукти по него са предоставяни въз основа на подписването
на допълнителни индивидуални договори и приложения към същия.
Излага
се, че номерът на горепосочения договор представлява индивидуален клиентски номер и реферира към услугите, които ползва
абонатът, като на един клиентски номер може да се предоставят множество
услуги. По тези клиентски номера се
издават месечните сметки/фактури.
Посочва
се, че към рамковия Договор № *********
от 15.09.2014г., е подписано Приложение № 1 от 15.09.2014г, като
с него е избран тарифен план за телефонен
номер **********. Месечната абонаментна такса за него е в размер
на 14.90 лева (12.42 лева без ДДС). Срокът
на ползване на услугата е 24 месеца,
видно от чл. 6.2.1 от Приложението и е следвало да изтече на
15.09.2016 г.
Твърди се също, че
към рамковия Договор е подписано и Приложение
№ 1 от 05.10.2015 г. съгласно което ищеца е предоставил на ответника мобилна
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен номер **********. Избраният от абоната
тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 14,90 лв. с
ДДС (12,42 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.1 от Приложение № 1, като е уговорена
отстъпка в размер на 50%. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно
от чл. 6.2.1 от приложението и изтича на 05.10.2017 г. 1.3
Поддържа се още в исковата молба, че с договор
за продажба на изплащане от 05.10.2015 г.
А1 България е продал на ответника продукт - таблет „ALCOT Pixi3 7"
Black Сърф М", като договорът е сключен за срок от 23 месеца и в тази вр.
са уговорени една първоначална и 23 месечни вноски, всяка в размер на 3,00 лв.,
видно от чл. 4 във връзка с чл. 11 от договора. Предаването на вещта от
продавача на купувача се удостоверява с приемо-предавателен протокол,
представляващ Приложение № 1 към договора.
Сочи се още, че с второ Приложение № 1 от
05.10.2015 г. А1 България е предоставил
на ответника абонаментна услуга - фиксиран интернет, като избраният от абоната
тарифен план за услугата е с месечна абонаментна такса в размер на 19,90 лв. с
ДДС (16,58 лв. без ДДС), съгласно чл. 3.2 от Приложение № 1, като е уговорена
отстъпка от 8,00 лв. с ДДС. Срокът за ползване по абонамента е 24 месеца, видно
от чл. 5.2.1 от приложението, и изтича на 05.10.2017 г.
Излага се, че освен твърдяното до момента, всички останали услуги, използвани от абоната
извън избраните тарифни планове (допълнително проведени
разговори, изпратени съобщения, използвани мобилни данни, пакети
минути и интернет, телевизионни програми и други подобни), се таксуват съгласно
ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или
достъпен на интернет адреса на А1 България.
За неуредените в
индивидуалните договори въпроси следва да се прилагат Общите условия
за взаимоотношенията между
„Мобилтел" ЕАД и
абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни
мрежи на "Мобилтел" ЕАД
по стандарти GSM, UMTS
и LTE (наричани
накратко „общите условия"). Те
имат задължителна сила за абонатите.
Това се удостоверява чрез подписа им под договорите
за услуги, съгласно чл. 6 от общите условия. На основание сключените договори и
във връзка с предоставяните услуги и
продукти на изплащане ищцовото дружество - А1 България е издавало ежемесечни фактури. Съгласно чл. 26.4 от
общите условия заплащането на услугите и продуктите се извършва
въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. Във
фактурите били отразявани таксите за ползваните от потребителя електронни
съобщителни услуги, както и месечните вноски за предоставените му продукти на
изплащане. Във всяка една фактура е отразено подробно потреблението на абоната
за съответния период - в това число абонаментна такса, брой проведени
разговори, времетраене, изпратени съобщения, към кой оператор, използвани
мобилни данни, за коя SIM
карта или услуга, използван интернет, телевизионни програми и
пр.
Сочи се още, че от своя страна обаче ответникът не е изпълнявал своето
задължение за заплащане
на услугите и
месечните вноски за изплащане на продукта.
Твърди се, че съгласно
чл. 26.5 от общите условия мобилният оператор предоставил на абоната 15-дневен
срок след издаването на всяка една фактура за плащането на посочената в нея
сума, през който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му
става изискуемо.
Твърди
се, че са налице незаплатени задължения
по
горепосочените договори в общ размер 77.81лв. представляваща главница, както
следва: незаплатени суми за ползвани електронни съобщителни услуги, за
които са издадени фактури за периода от 10.01.2017 г. до 20.02.2017 г., в общ
размер на 53,81 лв. и незаплатени суми за месечни вноски за предоставени
продукти на изплащане, за които са издадени фактури за периода от 19.01.2017 г.
до 20.03.2017 г., в общ размер на 24,00 лв., като въпросните фактури са приложени като доказателство към исковата
молба и подробно описани в същата.
Излага се от страна
на ищеца, че договорите за продажба на изплащане се прекратяват при неплащане в
срок на най-малко две последователни месечни вноски от страна на купувача - чл.
12.3 от договора/ите. При такава хипотеза всички останали суми за месечни
вноски, дължими до края на срока по съответния договор, стават предсрочно
изискуеми и договорът следвало да се счита за прекратен от датата на издаване
на фактурата за тези суми. Сумата по нея, съдържаща оставащите месечни вноски,
следва да бъде заплатена по общия ред в 15-дневен срок от издаването й.
Прекратяването на договорите не засяга задължението на абоната да заплати
пълните цени на вещите, които е получил. В настоящия случай, това е фактура №
********* от 20.03.2017 г., с която е прекратен договор за продажба на
изплащане от 05.10.2015 г, като същата включва оставащите 6 месечни вноски по
3,00 лв..
Твърди се, че ответникът
С.К.И. дължи на А1 България и обезщетение в размер на законната лихва, съгласно
чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите. Това дава право на
Дружеството да иска обезщетение под
формата на законна
лихва за забава,
считано от датата, следващата
датата на настъпване на падежа на всяка една от фактурите (описани по- горе в
молбата) до датата на предявяване на настоящата (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.02.2020 г.). Според
ищеца, лихвата за този период възлиза в общ размер на 23,44 лв., като се
изтъква обстоятелството, че издадените
от А1 България гореописани фактури, относно задълженията на ответника за
процесния период, не са били оспорени в дадения срок, съгласно чл. 26.6 от
общите условия. Според него, месечните сметки на потребителя могат да бъдат
оспорени пред мобилния оператор в шестмесечен срок след датата на издаване на
фактурата за тях. Според ищцовото
дружество, гореизложеното водело до презумпция, че мобилният оператор е
изпълнил задълженията си, произтичащи от сключените между страните договори,
поради което възниква и задължението на потребителя за заплащане от негова
страна на получените
електронни съобщителни услуги
и продукти на изплащане.
Поддържа се още, че при неплащане на
дължимите суми по фактурите след изтичане на срока им за плащане, договорът се
счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор по отношение на
услугата, за която е забавено плащането, като освен това на основание чл. 92 от ЗЗД и съгласно договорените между страните условия, поради виновното
неизпълнение от страна на ответника, е начислена неустойка в общ размер на
203,00 лв.
Сочи се още, че
видно от договорените между страните условия за описаните по-горе електронни
съобщителни услуги, ако абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по
инициатива или вина на абоната, преди изтичането на срока за ползване,
определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка и без ДДС, считано от
датата на прекратяване до изтичане на съответния срок за ползване. При
прекратяването на договор по отношение на конкретна услуга , А1 България счетоводно
завежда сметка за неустойка, ако такава следва да се дължи, с оглед условията в
индивидуалния договор. Сумата по съответната сметка представлява размера на
начислената неустойка за конкретната услуга. Датата на сметката кореспондира с
датата на прекратяване на договора по отношение на услугата. Поради изложеното
и във връзка с предсрочното прекратяване
на описаните по-горе договори за електронни съобщителни услуги, ищецът
претендира и счита за основателна
начислената неустойка за предсрочно прекратяване, която възлиза в размер на
203,00, разпределена както следва:
86,94 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване по отношение на договор за мобилна услуга
за SIM карта с телефонен номер **********, съгласно чл. 6.3.1 от Приложение № 1
от 05.10.2015 г. като сумата на неустойката представлява сборът на 7 месечни
такси от по 12,42 лв., считано за периода от 04.03.2017 г. до 05.10.2017 г. За
неустойката е издадена сметка № ********* от 04.03.2017 г; 116,06 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване по отношение на договор за интернет услуга, съгласно чл. 5.3.1 от
второ Приложение № 1 от 05.10.2015 г., като и в този случай сумата на
неустойката представлява сборът на 7 месечни такси от по 16,58 лв.,
считано за периода от 04.03.2017 г. до 05.10.2017 г. За неустойката е издадена сметка
№ ********* от 04.03.2017 г.
Сочи се още в
исковата молба, че към към датата на депозиране на същата А1 България
има изискуемо и
непогасено вземане към ответника С.К.И. по гореописаните фактури
и сметки за неустойки., както и с депозираното заявление за издаване заповед за
изпълнение от 19.02.2020 г, главница в размер на 77,81 лв., се формира като
сбор от посочените по-горе суми по фактурите в двете таблици, съответно 53,81
лв. за предоставени електронни съобщителни услуги и 24,00 лв. за предоставени
продукти на изплащане, като претендираната неустойка в размер на 203,00 лв. се
формира като сбор от посочените по-горе суми по съответните сметки.
Твърди
се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 395/2020 г. по описа на ВРС, и по което е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника, като подаденото възражение
в срока на чл. 414 ГПК, било необосновано и неоснователно.
Твърди
се, че на основание чл. 114, ал.1, във вр. с чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, във вр. с
чл. 111 от ЗЗД, във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК, давността на претендираните
вземания не е изтекла.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответницата, че дължи на ищцовото дружество следните суми:
сумата от 77,81 лв.
/седемдесет и седем лева и 81 ст./ главница , сумата от 23,44лв. /двадесет и
три лева и 44 ст./ , представляваща законна лихва за забава за периода от
31.01.2017г. до 18.02.2020г., сумата от
203,00лв. /двеста и три лева/, представляваща неустойка, законната лихва от
датата на подаване на заявлението -19.02.2020г. до окончателното изплащане.
Претендират
се и направените разноски.
От
ответника в законоустановения срок е постъпил писмен отговор, в който исковата
претенция е оспорена като неоснователна. Направено е възражение за настъпила погасителна давност
по отношение на претендираните лихви.
Оспорва се размера на неустойката.
По
делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното: в резултат на подадено на 19.02.2020 г., от страна на ищеца, заявление по
чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д.
№ 395/2020 г. по описа на ВРС, по което на 24.02.2020 г.,
срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 270-РЗ/24.02.2020 г. за следните суми: сумата от 77,81 лв. /седемдесет и седем лева и 81 ст./
главница по договор за електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане с
№ *********, сключен между „А1 България” ЕАД /с предишно наименование
„Мобилтел“ ЕАД/ и С.К.И., сумата от 23,44лв. /двадесет и три лева и 44 ст./ ,
представляваща законна лихва за забава за периода от 31.01.2017г. до
18.02.2020г., сумата от 203,00лв. /двеста и три лева/, представляваща
неустойка, законната лихва от датата на подаване на заявлението -19.02.2020г.
до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, съразмерно
на уважената част от искането в размер на 386,10лв. /триста осемдесет и шест
лева и 10 ст./, от които 26,10лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника и с оглед постъпилото в срок възражение, на заявителя е указана възможността да предяви
искове против длъжника за установяване на вземанията си по издадената заповед.
В
тази връзка и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна е предявила иск по
422 ГПК, като в резултат на това е образувано и настоящето дело № 894/2020 г., в производството по което ответника участва чрез упълномощен
представител.
В случая няма спор относно факта, че между страните са
сключени договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, а именно: Договор
№ ********* от 15.09.2014г .,
както и договор за продажба на изплащане от 05.10.2015г, които са
предсрочно прекратени /оператора едностранно е прекратил договора на длъжника и
е начислил неустойка, която е определена на база всички стандартни месечни
абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения
срок на ползване на услугата, включително и тази за отстъпка от цената на
закупено устройство, като общия размер на начислената неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за всяка от представените услуги е 203.00 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск за установяване съществуване на вземането е допустим.
В случая иска за установяване
съществуването на вземане за сумата от 203.00 лв. - представляваща неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите за далекосъобщителна услуга се явява неоснователен.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка
възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора,
като страните следва да са уговорили начина, по който евентуално ще бъде
начислявана неустойката. В случая, от
приложените по делото Общи условия се установява, че при неплащане в срок на
задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да
прекрати договора, а същевременно договорите, сключени между страните съдържат
клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни такси до края на
договора.
Следва да се отбележи, че надлежното упражняване на
потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически
състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този
етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази връзка, не може да бъде споделено становището, че за
прекратяването на договора законът не изисква форма за валидност и такава за
доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на
правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и
писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед
уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора
абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие
от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера
на иска.
В случая, по делото не се твърди и не се установява операторът
да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави
подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба или заповедта по
чл.410 ГПК, служи като изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на преписи от същите от ответника и далеч след съставянето на процесните сметки, с
които са начислени неустойките. Т.е. към момента на начисляването не е имало
основание за това. Освен това, следва да се отбележи, че в сметките, с
които са начислени търсените неустойки липсва посочване на основанието за начисляването им, за кой период и пр.
По изложените съображения, съдът намира, че кредиторът не се е възползвал от
правото си да прекрати договорите, съобразно закона, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за
неустойка при предсрочно прекратяване на същите.
На следващо място, неустойките за предсрочно
прекратяване на процесните
договори следва да бъдат квалифицирани като неравноправни
клаузи, с оглед наличието на предпоставките, предвидени в чл. 143,ал.2, т. 5 от ЗЗП.
В процесния случай, безспорно ответникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13,
т. 1 от ДП на ЗЗП, а
съгласно чл. 143 от ЗЗП "неравноправна клауза" в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за
определяне на една клауза за неравноправна са следните: клаузата да не е
индивидуално определена, а да е предварително изготвена от търговеца, като
потребителят няма възможност да влияе върху съдържанието й; същата да не
отговаря на изискванията за добросъвестност - честно, почтено поведение на
всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на сделки за
потребление, респ. съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които
произтичат от законите, обичайните търговски отношения и не нарушават добрите
нрави; уговорката да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя - съществено несъответствие
в насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната
нееквивалентност.
Процесните договори, предмет на разглеждане по
настоящето дело са сключени при предварително
определени условия от едната страна - доставчикът на мобилни услуги. Видно е от
самите договори, че същите са бланкови и не са били предмет на предварително
договаряне между страните
като ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им.
Според чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, която е транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП. В
случая, с оглед начина на попълване на договорите и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор,
се налага извод, че ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите за неустойка.
Следва само да се отбележи, че неустойка в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на
услуги, се приема за нарушение по чл. 68г, ал.1 от ЗЗП и за нелоялна търговска
практика /Решение № 7586 от 04.12.2013 г. на АдмС - София-град по адм. д. №
6627/2013 г./,
както и че неустойката свързана с отстъпката от цената на закупено
устройство е формирана без дължимото
се посочване в приложение №1, чл.6.3.2
на стойността и размера на съответната отстъпка.
Предвид гореизложеното, като взе предвид съдържанието
на самите неустоечни клаузи по договорите и съпоставяйки ги с останалите клаузи
за правата на потребителя, настоящият съдебен състав приема, че същите са явяват
неравноправни, поради което следва да се считат за нищожни . Така, както са
уговорени, клаузите за неустойка създават значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя на услугата. Клаузата е уговорена за
предсрочно прекратяване на договора, без да са уговорени насрещни права за
потребителя. Видно е от самите договори, че потребителят няма никакво право да
прекрати съответния договор, без това да влече след себе си заплащане на
неустойка. В този смисъл, потребителят е задължен да заплати необосновано
неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора не само при неизпълнение
на негово задължение, но и във всеки случай на неспазване на срока, като
размерът на неустойката към момента на сключване на договора може да бъде до 24
месечни абонаментни такси, без за потребителя да се създават някакви права. Тук
следва да се отбележи също, че самите клаузи не уреждат каквито и да било
правила за изчисляване на неустойката с оглед размера на неизпълненото
задължение от потребителя, а във всеки случай на неизпълнено задължение,
потребителят дължи заплащане на неустойка в посочения размер, което създава
значително несъответствие в правата и задълженията на страните по договора.
На следващо място
следва да се има предвид, че Съдът следи
служебно, дори при липсата на възражение за нищожност и следва да зачете
последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в
обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице
противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и
при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен
обществен порядък преодолява, поради
изключителната си значимост , диспозитивното
начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК
на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о.,
Решение № 229/21.01.2013 г. на ВКС по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. и др.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът не дължи претендираната неустойка в общ размер от
203.004 лв., поради което предявеният иск за дължимостта на
същата е неоснователен и
ще следва да бъде отхвърлен.
В случая
съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото
доказателства, са достатъчни да обосноват частичната основателност на исковата
претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени
доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна.
Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална
нередовност.
В т.4.4. от
договорите се сочи, че за неуредените в договора условия се прилагат
разпоредбите в приложенията, Общите условия и действащото българско
законодателство .
Според т.26.4. от
ОУ заплащането на услугите се извършва въз основа месечна фактура, издадена за
таксувания период, за който абоната е уведомен при сключване на договора.
Изрично е посочено, че неполучаването на фактурата не го освобождава от
задължението за плащане на дължимите суми.
По
рамков Договор № ********* от 15.09.2014г, са издадени фактури
от 10.01.2017 г. до 20.02.2017г. в общ размер на 53.81 лв. , а по договор за
продажба на изплащане от 05.10.2015 г. са издадени фактури от 16.01.2017 г. до 20.03.201г. в общ размер на
24.00лв. или общо 77.81 лв.
Във връзка с
изложеното и липсата на данни за изпълнение от страна на ответника, дължимите
от него суми за ползвани услуги по цитираните договор съвпадат с претендираните
такива и следва да бъде присъдени.
Основателна се
явява и претенцията на ищеца по отношение на сумата от 23.44лв. представляваща
законна лихва за забава, изчислена върху главницата от 77.81 лв. за периода
31.01.2017 г. – 18.02.2020 г., предвид нейното изчисляване.
Във връзка с изложеното следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 77.81лв.-главница; сумата от 23.44 лева - законна лихва за
забава, изчислена върху сумата от 77.81 лева за периода от 31.01.2017 г. до
18.02.2020 г., ведно със законната
лихва от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение - 19.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, като в останалата част на иска,
относно искането за установяване съществуването на вземане за
сумата от 203.00
лв., представляваща неустойка, искът следва да се отхвърли.
Неоснователни се явяват възраженията на ответника относно формиране на
стойността по оспорените фактури, с оглед обстоятелството, че в същите са
посочени предостваните услуги, които са таксувани съгласно относимото към договора приложение №1/15.09.2014 г., както и
приложение №1 от 05.10.2015г., като следва да се има предвид, че по този начин
се формира и съответната стойност.
Неоснователно е и възражението на ответника за погасяване по давност
на претендираните суми. От същите е
видно, че от падежа до подаване на заявлението по чл.410 ГПК е
изтекъл срок, по-кратък от три години.
Константната практика на ВКС установява, че с подаването на заявление по чл.410 ГПК погасителната давност се
прекъсва.
С
оглед изхода на делото и на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да понесе направените от ищеца разноски, съобразно уважената част на
иска.
Съгласно
т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 г. Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415 ал.1 ГПК, следва да
се произнесе и за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В исковото
производство са направени следните разноски: 75.00 лв. - платена държавна такса и банков превод, сумата от 360.00лв. адвокатско
възнаграждение, съобразно представеното пълномощно, а в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 395/2020 г. по описа на ВРС – сумата от 25.00 лева за платена държавна такса и
360.00лв. разноски за адвокат, съобразно представеното пълномощно
Воден
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.К.И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, че
дължи на „А1 България“ ЕАД, гр. София,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 следните суми:
-
77.81
лв. - главница;
-
сумата от 23.44 лева - законна лихва за
забава, изчислена върху сумата от 77.81 лева за периода от 31.01.2017 г. до
18.02.2020 г. ведно със законната лихва
върху главницата от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед
за изпълнение – 19.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „А1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, против С.К.И.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, иск в частта на
сумата над 77.81лв. , а именно за сумата
от 203 лв. , представляващ вземане за неустойка и за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 270-РЗ от
24.02.2020 г. по ч.гр.д. № 395/2020 г. по описа на РС- Видин, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********, с постоянен адрес:
***, да заплати на „А 1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1 направите разноски
по заповедното производство по ч.гр.д.№ 395/2020 г. по описа на ВРС, съразмерно
с уважената част на иска, а именно,
сумата в размер от 25.00 лв.
заплатена държавна такса и сумата от 100 лв. представляваща адвокатско възнаграждение, като в частта над
този размер Съдът отхвърля искането.
ОСЪЖДА С.К.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес: *** да
заплати на „А 1 България“ ЕАД, гр. София, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Илинден”, ул. „Кукуш” № 1, направените разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част на иска, а именно сумата в общ размер от 75.00 лв.,
представляващи платена държавна такса, както и сумата от 150.00 лв.
представляваща разноски за адвокат, като
в частта над този размер Съдът отхвърля искането.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.№ 395/2020
г. по описа на ВРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: