Р Е Ш Е Н И Е
№………/16.12.2015г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ състав в публично заседание проведено на трети
декември през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря В.А.,
като разгледа докладвано от съдията
гр.
дело № 465 по описа за 2015 година,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 40, регистрирано в
Търговски регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК ********* срещу
М.А.М., ЕГН **********, с адрес ***,А.М.М., ЕГН **********,
с адрес
*** и Г.Т.М., ЕГН **********, с адрес ***, съединени
в условията на кумулативно съединяване,искове
с правно основание чл. 135 ал.1 от
ЗЗД за прогласяване на нищожни по
отношение на ищеца на:
-Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части
на недвижим имот № 156, том 18, дело № 3700, вх.рег. № 7406/10.04.2013 г. на
Служба по вписванията град Варна, сключен между М.А.М., ЕГН ********** с адрес ***,
като продавач и А.М.М., ЕГН ********** с адрес *** като купувач, по
силата на който договор М.А.М. продава на А.М.М. собствените си 1/2 идеални части от следния недвижим имоти, а именно: Самостоятелно
обособен обект от жилищна сграда, обозначен по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна, Община Варна, Област Варна, ИМОТ с
кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851.1.37, представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 27, с площ от 65.69 квадратни метра, разположен на първи
етаж от жилищната сграда-етажна собственост,съгласно схема, находяща
се в град Варна, ул. Роза № 21-А съгласно схема, съгласно предходен документ за
собственост — на ул. Роза № 21 и съгласно разрешение за ползване - на ул. Роза № 21, 21 А, състоящо се от -
дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, при граници, съгласно кадастрална схема:
на същия етаж - обект №: 10135.2553.1851.1.4, под обекта-обекти №№-ра: 10135.2553.1851.1.41, 10135.2553.1851.1.34,
10135.2553.1851.1.35 и 10135.2553.1851.1.42 и над обекта- обект №
10135.2553.1851.1.38, ведно с придаденото му Избено помещение № 27, с площ от
13.18 квадратни метра, при граници съгласно документ за собственост - избено
помещение № 28, калкан, стълбище и двор,
КАКТО И 2.7452 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо
поземлен имот с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851;
- Нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части на недвижим имот № 146, том 18, дело № 3688,
вх.рег. № 7390/10.04.2013 г. на Служба по вписванията град Варна, сключен между
М.А.М., ЕГН ********** с адрес ***, като продавач и Г.Т.М., ЕГН **********
c адрес *** като купувач, по силата на който договор М.А.М. продава на Г.Т.М.
собствените си 1/2 идеални части от следния недвижим имоти,
а именно: Самостоятелно обособен обект от жилищна сграда, обозначен по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, Община Варна,
Област Варна, ИМОТ с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851.1.38,
представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 28, с
площ от 65.69 квадратни метра, разположен на втори етаж от жилищната
сграда-етажна собственост, съгласно схема, находяща
се в град Варна, ул. Роза № 21-А съгласно схема, съгласно предходен документ за
собственост - на ул. Роза № 21 и съгласно разрешение за ползване - на ул. Роза № 21, 21 А, състоящо се от -
дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, при граници, съгласно кадастрална схема:
на същия етаж - обект №: 10135.2553.1851.1.8, под обекта -обекти №№-ра: 10135.2553.1851.1.4 и 10135.2553.1851.1.37 и над
обекта- обекти №№-ра 10135.2553.1851.1.39 и
10135.2553.1851.1.12, ведно с придаденото му Избено помещение № 23, с площ от
13.34 квадратни метра, при граници съгласно документ за собственост - избено
помещение № 27, избено помещение № 29, калкан и двор, КАКТО И 3.1046 % идеални
части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален
идентификатор № 10135.2553.1851;
Претендира се присъждане и на сторените поделото
разноски.
В исковата молба ищеца твърди,че на 06.01.2009 г., „Уникредит Лизинг" ЕАД, в качеството си на лизингодател и лизингополучателят
„СИМТИКОМПЛЕКТ ММ" ЕООД, вписано в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията с ЕИК ********* (към настощия
момент заличен търговец), е сключен
Договор за финансов лизинг на движимо имущество № 87190, изготвен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните под № 88/06.01.2009
година на нотариус Илияна Маджунова, peг. № 195 на НК София и с район на действие PC Варна. По
силата на договора и приложенията към него, ищеца се е задължил да придобие в
собственост газоредна машина с компютърно управление
- Вurny 2,5 plus, марка Scorpion, модел 2000-3000 G, рама VA812040521, и да
предостави същото за ползване на лизингополучателя
срещу възнаграждение и при всички други условия на сключения между страните
договор за финансов лизинг. С Приемо-предавателен
протокол към Договор за финансов лизинг на движимо имущество № 87190/06.01.2009
година, на 16.01.2009 г. лизинговия обект, предмет на договора, е предаден на лизингополучателя.Като поръчител, при условията на чл. 138
- чл. 148 ЗЗД, във връзка с чл. 41 от Договор за финансов лизинг на движимо
имущество № 87190/06.01.2009 година, се е задължил и М.А.М., ЕГН **********.
Поради спиране изплащането
на месечните погасителни вноски на основание чл. 22, ал. 2 във връзка с чл.
22,ал. 1, т. 9 от договора за финансов лизинг, Уникредит
Лизинг АД е поканило с Уведомително писмо изх. № 2011069/17.02.2011 година Лизингополучателя по договора да изплати текущите просрочия към дата 04.01.2011 г., като го е уведомил,че в
противен случай ще счита договорът за развален.В т. 2 от същото писмо е
указано, че в 7 дневен срок след разваляне на договора лизингополучателят
е длъжен да върне лизинговия обект. Уведомлението е връчено на управителя на
дружеството М.А.М. на 18.02.2011 година. Договорът е развален на 28.02.2011
година. Срокът за връщане на лизинговия обект по т. 3 от уведомителното писмо е
изтекъл на 07.03.2011 година, като към настоящия момент това не е сторено.
Ищеца
е подал заявление по чл.417 от ГПК, по което е образувано частно гражданско
дело № 10916/2012 год. на Районен съд Варна.Снабдил се е със заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу дружеството-лизингополучател
„Симтикомплект ММ“ ЕООД и солидарния длъжник - М.А.М.,
с което се претендират част от непогасените задължения за главница, възнаградителни лихви, неустойка за забава и други разходи
по договора за лизинг в общ размер на 18 089.79 евро,а именно:1/Просрочена
главница по падежиралите и непогасени от лизингополучателя в срок лизингови вноски съгласно
погасителния план от 06.10.2009 година до 07.01.2011 година в размер на 12 241.14 евро с включен ДДС, претендирана
от Уникредит Лизинг АД на основание чл. 14 от
договора, чл. 11.5 от Приложение № 1 и Погасителен план -Приложение № 2 към
Договор за финансов лизинг на пътно превозно средство № 87190/06.01.2009 г.;2/Просрочена
възнаградителна лихва по падежиралите
и непогасени от лизингополучателя в срок лизингови
вноски съгласно погасителния план от 06.12.2009 година до 07.01.2011 година в
размер на 902.23 евро с включен ДДС, претендирана от Уникредит Лизинг
АД на основание чл.14, т. 2 от договора, т. 11.8 от Приложение № 1 и
Погасителен план- Приложение № 2 към Договор за финансов лизинг на пътно
превозно средство № 87190/06.01.2009 г.;3/ Неустойка за забава, претендирана от Уникредит Лизинг
АД на основание чл. 19.1 от Договор за финансов лизинг на пътно превозно
средство № 87190/06.01.2009 г., дължима за периода от 31.03.2012 година до
07.01.2011 година в размер на 733.16 евро;4/ Други разходи,
претендирали от Уникредит Лизинг АД на основание чл.
9.4, чл. 9.8 и чл. 17, ал. 2 от договора за финансов лизинг, дължими за периода
19.03.2010 година до 15.06.2012 година в размер на 423.05 евро;5/Неустойка при невръщане на лизинговия обект, претендирана от Уникредит Лизинг АД
на основание чл. 19.2 във връзка с чл. 22, ал. 2 от договора за финансов
лизинг, считано от 08.03.2011 година в размер на 1 299.53 евро;6/Законна лихва за забава, начислена върху сбора от
дължимите просрочена главница, възнаградителна лихва,
други задължения и неустойка при невръщане на лизинговия обект дължима на основание чл. от 86, ал. 1
от ЗЗД за периода 08.01.2011 година до 15.06.2012 година в размер на 2 490.68 евро;Както и законната лихва за забава върху общата сума
от 14 865.95 евро, представляваща сбор от дължимите просрочена главница, възнаградителна лихва, други задължения и неустойка при
невръщане на лизинговия обект по договора, считано от датата на подаване на
заявлението в съда-30.07.2012 г. до окончателно изплащане на вземането, КАКТО и
сумата от 1 671.21 лева представляващи съдебни
разноски.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с
молба вх. № 15953/12.09.2012 г. на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, per. № 711, Уникредит Лизинг ЕАД
е предприело принудителни действия срещу осъдените в режим на солидарност длъжници, като е образувано изпълнително дело № 962/2012 г.
Излага,
че съгласно Удостоверение изх. № 834/2015г. по
изпълнително дело № 20127110400962 на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова поканата за
доброволно изпълнение до Симтикомплект ММ ЕООД е
връчена чрез залепване на уведомление на 03.10.2012 г. при условията на чл. 50,
ал. 4 ГПК като на основание на чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 47, ал. 1 ГПК,
същата се счита за редовно връчена на 17.10.2012г. Поканата за доброволно
изпълнение, отправена до длъжника М.А.М. е връчена чрез залепване на
уведомление на 08.10.2012 г. при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, като същата се
счита за редовно връчена на 22.10.2012г. Твърди, че доколкото М.А.М. не е подал възражение по реда на чл.
414 ГПК, издадената заповед за незабавно изпълнение е влязла в законна сила
спрямо него.
С Решение № 644/01.07.2013
г. по т.д. № 12/2013 г. на ВОС, вписано в TP при АВ на 02.07.2013г. Симтикомплект ММ ЕООД е обявено в несъстоятелност.От направена справка по партидата на физическото лице
в Имотен регистър при Агенция по вписванията ищеца установил, че М.А.М. по
силата на Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части на недвижим имот
№ 156, том 18, дело № 3700, вх.рег. № 7406/10.04.2013 г. на Служба по
вписванията град Варна е прехвърлил на А.М.М./негов син/, ЕГН ********** с адрес ***
1/2 идеална част от недвижим имот - ЖИЛИЩЕ № 27 в град Варна.А също и, че по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба на идеални на
недвижим имот № 146, том 18, дело № 3688, вх.рег. № 7390/10.04.2013 г. на
Служба по вписванията град Варна е прехвърлил на Г.Т.М., /съпруга на сина му Антон М.М./ ЕГН ********** с адрес ***
1/2 идеална част от недвижим имот - ЖИЛИЩЕ № 28 в град Варна.
Ищеца
твърди, че двете разпоредителни сделки са извършени от длъжника М.А.М. след уведомяването му за
предприетите принудителни изпълнителни действия спрямо него от ЧСИ по
изпълнително дело № 20127110400962, поради което и е налице правния му интерес
от предявяване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Моли
исковете да бъдат уважени и да се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си
представител моли иска да бъде уважен, като основателен и доказан. Претендира и
за присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски.Представя
писмени бележки.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в
който оспорват исковете като
неоснователни и недоказани.
Ответника М.А.М., чрез назначения му особен представител ,
оспорва качеството си на длъжник по
издадената по реда на чл.417 от ГПК Заповед за изпълнение доколкото по
твърдения на самия ищец като основание за вземането Договор за финансов лизинг
№ 87190/06.01.2009г. с лизингополучател „Симтикомплект ММ“ ЕООД , той е поръчител. Твърди, че срока
по чл. 147 ал.1 от ЗЗД ,чиято норма е императивна е изтекъл. Твърди , че към
дата на сключване на атакуваните сделки за покупко - продажба
с НА № 146/10.04.2013г. и НА № 156/10.04.2013г. освен , че отговорността му
като поръчител е отпаднала , то и същия не е бил надлежно уведомен за
предприетите по отношение на него изпълнителни действия. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, моли исковете да
бъдат отхвърлени.
Ответниците А.М. и Г.М. , твърдят , че ищеца е
имал всички възможности да се удовлетвори от имуществото на „Симтикомплект ММ“ ЕООД и не може да черпи права от
собственото си поведение, като не е осъществил своевременно и пълноценно
принудително изпълнение. Оспорва редовността на връчването на съобщението до М.М.
от ЧСИ относно предприети по отношение на него принудителни действия. Твърдят ,
че към дата на изповядване на сделките
не са знаели за предприети такива.
Молят исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, молят исковете да бъдат
отхвърлени, като им се присъдят направените по делото разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от Договор за финансов лизинг на движимо имущество №
87190/06.01.2009 /л. 10-24 от дело/,
ищеца- „УниКредит Лизинг“АД се е задължил да
придобие в собственост газоредна машина с компютърно
управление - Вurny 2,5 plus,
марка Scorpion, модел 2000-3000 G, рама VA812040521,
и да предостави същото за ползване на лизингополучателя
– „СИМТИКОМПЛЕКТ ММ „ ООД срещу възнаграждение и при всички други условия на
сключения между страните договор за финансов лизинг. С Приемо-предавателен
протокол към Договор за финансов лизинг на движимо имущество № 87190/06.01.2009
година, на 16.01.2009 г. лизинговия обект, предмет на договора, е предаден на лизингополучателя.Като поръчител, при условията на чл. 138
- чл. 148 ЗЗД, във връзка с чл. 41 от Договор за финансов лизинг на движимо
имущество № 87190/06.01.2009 година, се е задължил и М.А.М., ЕГН **********.
Ответника М.М. не оспорва, че има
задължения по цитирания по – горе договор , както и, че е спрял изпълнението по
същия.
Видно от Уведомително писмо –л.25 от
дело, ищеца е уведомил лизингополучателя за текущите просрочия към
дата 04.01.2011 г., поканил го е да ги изпълни,като го е уведомил,че в противен
случай ще счита договорът за развален.В т. 2 от същото писмо е указано, че в 7
дневен срок след разваляне на договора лизингополучателят
е длъжен да върне лизинговия обект.
Видно от копие от разписка връчване и писмо
–л.26 и 27 от дело, уведомлението
е връчено на управителя на дружеството М.А.М. на 18.02.2011 година. Договорът е
развален на 28.02.2011 година,срокът за връщане на лизинговия обект по т. 3 от
уведомителното писмо е изтекъл на 07.03.2011 година.
От приобщеното по дело
ч.гр.дело № 10916/2012г. по описа на ВРС, 19св. е видно , че 30.07.202г. ищеца
е подал Заявление по чл.417 от ГПК срещу „СИМТИКОМПЛЕКТ ММ „ ООД –гр.Варна и М.А.М. , като солидарни длъжници
относно дължимите неизплатени суми по Договора за финансов лизинг на движимо имущество от 06.01.2009г. Съда е уважил заявлението и е
издал Заповед за изпълнение, а на
23.08.2012г. и изпълнителен лист.
По делото няма постъпили
възражения от длъжниците по реда на чл.415 от ГПК,
поради което по молба на кредитора – ищец в настоящото производство е образувано
изпълнително дело № 962/2012 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова, peг. № 711.-л.29 -31 от дело.
Видно Удостоверение изх. №
834/2015 г. по изпълнително дело № 20127110400962 на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова
– л.34 от дело , поканата за доброволно изпълнение до Симтикомплект
ММ ЕООД е връчена чрез залепване на уведомление на 03.10.2012 г. при условията
на чл. 50, ал. 4 ГПК като на основание на чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 47,
ал. 1 ГПК, същата се счита за редовно връчена на 17.10.2012г. Поканата за
доброволно изпълнение, отправена до длъжника М.А.М. – л. 91 ,92 от дело, е
връчена чрез залепване на уведомление на 08.10.2012 г. при условията на чл. 47,
ал. 1 ГПК, като същата се счита за редовно връчена на 22.10.2012г.
С
Решение № 644/01.07.2013 г. по т.д. № 12/2013 г. на ВОС, вписано в TP при АВ на
02.07.2013г. Симтикомплект ММ ЕООД е обявено в
несъстоятелност.
За
доказване на твърдението си ,че отв. М. е бил наясно
с дълга си към ищеца и е знаел за него, последния е представил и са приети като
доказателства по дело - л.114 и 150 –
разпечатка от изпратено от отв.М.М. на 30.06.2014г.
до ищеца ел. писмо и Постановление от
11.10.2013г. по ПП № 12997/2013г. по описа на ВРП , с която е отказано
образуване на ДП против М.М. и „Симтикомплект ММ“
ЕООД за своене на предмета на лизинговия договор ,
доколкото М. е признал задължението си .
По делото е прието за безспорно
установено, а и е видно от представените писмени доказателства е видно , че :
- с Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части
на недвижим имот № 156, том 18, дело № 3700, вх.рег. № 7406/10.04.2013 г. на
Служба по вписванията град Варна, сключен между М.А.М., ЕГН ********** с адрес ***,
като продавач и А.М.М., ЕГН ********** с адрес *** като купувач, М.А.М.
продава на А.М.М. собствените си 1/2 идеални части от следния недвижим имоти,
а именно: Самостоятелно обособен обект от жилищна сграда, обозначен по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, Община Варна,
Област Варна, ИМОТ с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851.1.37,
представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 27, с площ от 65.69 квадратни
метра, разположен на първи етаж от жилищната сграда-етажна собственост,съгласно
схема, находяща се в град Варна, ул. Роза № 21-А
съгласно схема, съгласно предходен документ за собственост — на ул. Роза № 21 и
съгласно разрешение за ползване - на ул.
Роза № 21, 21 А, състоящо се от - дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, при
граници, съгласно кадастрална схема: на същия етаж - обект №:
10135.2553.1851.1.4, под обекта-обекти №№-ра:
10135.2553.1851.1.41, 10135.2553.1851.1.34, 10135.2553.1851.1.35 и
10135.2553.1851.1.42 и над обекта- обект № 10135.2553.1851.1.38, ведно с
придаденото му Избено помещение № 27, с площ от 13.18 квадратни метра, при
граници съгласно документ за собственост - избено помещение № 28, калкан,
стълбище и двор, КАКТО И 2.7452 %
идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху
дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с
кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851;
- с Нотариален
акт за покупко-продажба на идеални части на недвижим имот № 146, том 18, дело №
3688, вх.рег. № 7390/10.04.2013 г. на Служба по вписванията град Варна, сключен
между М.А.М., ЕГН ********** с адрес ***, като продавач и Г.Т.М., ЕГН **********c
адрес *** като купувач, М.А.М. продава на Г.Т.М. собствените си 1/2 идеални части от следния недвижим имоти, а именно: Самостоятелно
обособен обект от жилищна сграда, обозначен по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна, Община Варна, Област Варна, ИМОТ с
кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851.1.38, представляващ
ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 28, с площ от 65.69 квадратни
метра, разположен на втори етаж от жилищната сграда-етажна собственост,
съгласно схема, находяща се в град Варна, ул. Роза №
21-А съгласно схема, съгласно предходен документ за собственост - на ул. Роза №
21 и съгласно разрешение за ползване - на
ул. Роза № 21, 21 А, състоящо се от - дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, при
граници, съгласно кадастрална схема: на същия етаж - обект №:
10135.2553.1851.1.8, под обекта -обекти №№-ра:
10135.2553.1851.1.4 и 10135.2553.1851.1.37 и над обекта- обекти №№-ра 10135.2553.1851.1.39 и 10135.2553.1851.1.12, ведно с
придаденото му Избено помещение № 23, с площ от 13.34 квадратни метра, при
граници съгласно документ за собственост - избено помещение № 27, избено
помещение № 29, калкан и двор, КАКТО И 3.1046 % идеални части от общите части
на сграда № 1 и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена
сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор №
10135.2553.1851;
Приети са по дело и
писмени доказателства : Жалба
до ВОС чрез ЧСИ Д. Янкова, рег. №711, район на действие ОС Варна, удостоверение
изх. №834/15.01.2015 г. по и. д. №20127110400962, справка НБД „Население за А.М.,
справка НБД „Население за М.М., постановление от 11.10.2013 г. по пр. пр. №12997/2013 г., разписка от
24.10.2014 г. – 2 бр., пълномощно от М.М. за адв.
Найден Иванов, призовка за принудително изпълнение изх. №25648/08.10.2014 г.,
молба-искане до ЧСИ Даниела Янкова, уведомление от адв.
Н., пълномощно от М.М. за адв. Н., жалба чрез ЧСИ
Даниела Янкова до ОС Варна, Решение №1251/22.03.2013 г. по гр. д. №357/2013 г.
на ВРС, удостоверение изх. №37/27.10л.2014 г. от РС Провадия, постановление
Протокол №6215/05.11.2014 г. по изп. дело
№20127110400962.
Приобщено към настоящото произоводство е и ч.т.д. № 113/2015г. образувано по молба
на ищеца с правно основание чл.390 от ГПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД,който е
допустим.
По правната си същност искът е конститутивен, тъй като чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигане
на правна промяна- обявяване за относително недействително спрямо него дадено
правно действие на длъжника, което го уврежда.
Фактическият състав на тази разпоредба
изисква наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да има
качеството на кредитор спрямо ответника, вземането да е възникнало преди датата
на извършване на правното действие от длъжника, което се атакува с иска по
чл.135 от ЗЗД, действието на длъжника да е правно и да го уврежда /обективно
условие/, и длъжникът да е знаел за това увреждане /субективно условие/.Когато
увреждащата сделка е двустранна и възмездна, какъвто е настоящия случай, е
необходимо и контрагента на длъжника също да знае, че договорът уврежда
кредитора,при зачитане на разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД.
Всеки кредитор може да си служи с отменителния иск по чл.135 ЗЗД. В настоящия случай ищеца е
активно легитимиран да води настоящия иск в качеството си на кредитор по силата
на Договор за финансов лизинг
на пътно превозно средство № 87190/06.01.2009 г. Съдебната
практика приема, че кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е не само този, който
има вземане, установено с влязло в сила решение, но и този, който има вземане,
което може да докаже с всички допустими от закона доказателствени
средства. /Р.№ 663 от 20.ІІІ.1969 г.по гр.д.№ 250/69 г.,І г.о. на ВС/.
Ищецът е представил доказателства какъв
е размерът на задължението на кредитополучателя към датата на подаване на
исковата молба, чрез приобщаване на ч.гр.дело № 10916/2012г. по описа на ВРС,
19св.,както и чрез приложените към исковата молба писмени доказателства. От
своя страна ответника М.М. не е възразил, че задълженията му по договора са погасени,
направил е възражение , че няма качеството на длъжник поради изтичане на срока
по чл.147 от ЗЗД , към дата на подаване на Заявлението по чл.417 от ГПК и респ.
издаване на изпълнителния лист. Възражението на ответника е неоснователно в
настоящото производство. Таково същия е следвало да предяви в производство по установяване на вземането.Именно
в такава насока е и практиката посочена от ответника – Решение № 81 от
08.07.2014г. по т.д. № 1705/2013г. на
ВКС. Тук следва да се отбележи,че цитираното от ответника М.М. в подкрепа на
тезата му Решение № 199/30.12.2010 г. по т.д. № 966/2009г. на ВКС ,т.к. II т.о.
е постановено при различна фактическа обстановка и е неприложимо към настоящия
спор.
Пасивно легитимирана страна по Павловия
иск е длъжникът по договора. Безспорно ответника М. е поръчител по облигационното правоотношение. Практиката
на ВКС ,вкл. и задължителната такава по чл.290 от ГПК обективирана
в Решение № 120 от 03.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5489/2014 г., IV г.
о., ГК, Решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК
Решение № 122 от 14.03.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о., ГК. Решение № 224 от 30.10.2014г. на
ВКС по гр.д. № 2310/2014г. ,IIIг.о. ,ГК, е категорична , че шестмесечният преклузивен
срок по чл.147, ал.1 ЗЗД се отнася до предявяване на иск от кредитора срещу
длъжника за
събиране на вземането, но не и за иск с правно основание чл.135 ЗЗД. В
производството по Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането
съществува, ако то произтича от твърдените факти. Той може да приеме обратното,
ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо. В производството по иска
по чл. 135 ЗЗД длъжникът не може да се
брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца
като кредитор. Защитата си като длъжник по тези отношения ответникът може да
осъществи само по иска за вземането.
В настоящия случай , качеството на
длъжник на отв.М. възниква от поръчителството му по процесния договор за
лизинг, което той не отрича, доколкото поръчителят се задължава като съдлъжник и отговаря солидарно с главния длъжник - чл.138
от ЗЗД, като отговорността се простира върху цялото му имущество – чл.133 от ЗЗД. Доколкото против Заповедта за незабавно изпълнение на парично задължение по
ч.гр.дело № 10916/2012г. по описа на ВРС , не е подадено възражение и същата е
влязла в сила , то с издадения изпълнителен лист вземането е признато за
установено, както по отношение на лизингополучателя
така и по отношение на поръчителя.
Неоснователно е и възражението на ответниците, че М.М. не
е бил надлежно уведомен за насоченото против него изпълнение. От представените
и приети по делото писмени доказателства безспорно се установява , че същия е
знаел за неизправността си по лизинговия договор с ищеца , както и за
насоченото изпълнение. Видно от същите ответника М. няма друг настоящ и
постоянен адрес различен от този , на който ЧСИ Янкова го е търсила по изпълнително дело №
962/2012 г. Процедурата по
връчване на поканата за доброволно изпълнение е изпълнена стриктно. В Определение № 742/18.11.2013 година, по
в.ч.т.дело № 713/2013 година на АС Варна посочва, че „По въпросите за
приложимостта на чл.47, ал.6 ГПК при връчване на заповедта за изпълнение е
налице трайна и непротиворечива съдебна практика - Определение № 526 от
15.10.2009 г. на ВКС по ч.т.д. № 443/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 418 от
15.07.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 397/2009 г., I т. о., ТК и др. Съгласно
нормата на чл.47, ал.7 от ГПК, назначаването на особен представител при
връчване на заповедта за изпълнение, не се прилага -приложими са по аналогия
единствено разпоредбите на чл. 47, ал. 1-5 ГПК /без ал.6/." За пълнота на изложението следва да се
отбележи, че от представените по делото писмени доказателства е видна избирателност
от страна на отв.М.М. при получаване на съдебни книжа
и други документи във връзка настоящия казус. Неоснователно
е и възражението на ответниците
, че кредитора е имал друго
имущество, от което кредитора да се
удовлетвори. Както вече бе казано по-горе съгласно разпоредбата на чл.133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на кредитора. За
успешно провеждане на Павловия иск закона изисква единствено да е налице
увреждащо кредитора действие и то като обективен факт, който е безспорен в
настоящото производство, а не съотношение между друго имущество и разпореденото. В този смисъл практиката на ВКС по чл.290 от ГПК отново е категорична - Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3396/2014 г., TV г. о., ГК,Решение №
407 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2301/2014 г., IV г. о., ГК,Решение №
224 от 30.10.2014г. на ВКС по гр.д. № 2310/2014г. ,III, г.о. ,ГК. За да бъде уважен иска по чл.135 от ЗЗД ,
следва наред с обективните факти , да е налице и субективен – знание у длъжника
, че уврежда кредитора си и
недобросъвестност на лицата придобили
права от увреждащата сделка , освен в хипотезата на чл.135 ал.2 от ЗЗД.
Предвид приетото по-горе относно редовността
на връчване на поканата за доброволно изпълнение на ответника М.М. в лично
качество на 22.10.2012г., към дата на извършване на разпоредителните действия обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части
на недвижим имот № 146 и Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части на
недвижим имот № 156 – 10.04.2014г., същия е знаел, че с извършеното действие/продажба
на идеална част от недвижим имот/ ще
увреди кредитора си. Убедителни доказателства за обратното ответника не е
представил.
Недобросъвестността на ответниците
– А.М. и Г.М. –син и снаха на отв.М.М. се предполага. Същите не са оборили презумцията на закона съгласно възложената им доказателствена тежест.
Съгласно Решение №
423 от 29.11.2012 г. по гр.д.№ 1623/2011 г., IV ГО ВКС - Оборимата презумция за знание за увреждането, установена в чл. 135,
ал.2 ЗЗД, намира приложение и по отношение и на съпруга на низходящ на прехвърлителя - длъжник. В постановено по реда на чл.290 от ГПК,
Решение № 120 от 03.04.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5489/2014г. ,IV ,ГК, ВКС се е
произнесъл по въпроса чия е доказателствената
тежест за оборване на законова презумпция/ по чл.135 ал.2 ЗЗД за знание за
увреждането/ и следва ли да бъде проведено пълно обратно доказване или е
достатъчно да се създаде съмнение,че знание не е било налице, като е
постановил, че оборимата законова презумпция на чл.135 ал.2 от ЗЗД
обръща тежестта на доказване – в тежест на ответниците
е да установят чрез пълно обратно доказване липсата на знание на третото лице
за увреждащия характер на сделката. Такова в настоящото производство не е проведено.
Може да се обобщи, че в настоящия
казус кумулативно дадените предпоставки
за уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД - От
о б е к т и в н а страна: наличие
на вземане, което не е прекратено или погасено по давност; извършено действие, което да уврежда
кредитора; От с у б е к т и в н а -знание за увреждането, както от длъжника /доколкото
същото е възмездно/, увеждащото
действие /10.04.2013 г./ е след възникване на вземането, респ. уведомяване на
предприетите от ЧСИ принудителни изпълнителни действия /22.10.2012г./ , така и
от лицето, с което длъжникът е договарял ,при зачитане на разпоредбата на
чл.135 ал.2 от ЗЗД, са налице и иска следва да бъде уважен,като основателен и
доказан.
Искането на ищеца за заплащане на направените по делото
разноски следва да бъде уважено,съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, а това на ответниците
отхърлено. Ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сума в размер на 9 933.18 лв. , на
основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за
недействителни на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на "УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ" ЕАД със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" №
40, регистрирано в Търговски регистър при Агенция по вписванията гр. София с
ЕИК ********* договори от 10.04.2013г. ,обективирани в :1. Нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части на недвижим имот № 156, том 18, дело № 3700, вх.рег. №
7406/10.04.2013 г. на Служба по вписванията град Варна, сключен между М.А.М.,
ЕГН ********** с адрес ***, като продавач и А.М.М., ЕГН ********** с
адрес *** като купувач, с който М.А.М. продава на А.М.М. собствените си 1/2 идеални части от следния недвижим имоти, а именно: Самостоятелно
обособен обект от жилищна сграда, обозначен по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Варна, Община Варна, Област Варна, ИМОТ с
кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851.1.37, представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 27, с площ от 65.69 квадратни метра, разположен на първи
етаж от жилищната сграда-етажна собственост,съгласно схема, находяща
се в град Варна, ул. Роза № 21-А съгласно схема, съгласно предходен документ за
собственост — на ул. Роза № 21 и съгласно разрешение за ползване - на ул. Роза № 21, 21 А, състоящо се от -
дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, при граници, съгласно кадастрална схема:
на същия етаж - обект №: 10135.2553.1851.1.4, под обекта-обекти №№-ра: 10135.2553.1851.1.41, 10135.2553.1851.1.34,
10135.2553.1851.1.35 и 10135.2553.1851.1.42 и над обекта- обект №
10135.2553.1851.1.38, ведно с придаденото му Избено помещение № 27, с площ от
13.18 квадратни метра, при граници съгласно документ за собственост - избено
помещение № 28, калкан, стълбище и двор,
КАКТО И 2.7452 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо
поземлен имот с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851;
2. Нотариален
акт за покупко-продажба на идеални части на недвижим имот № 146, том 18, дело №
3688, вх.рег. № 7390/10.04.2013 г. на Служба по вписванията град Варна, сключен
между М.А.М., ЕГН ********** с адрес ***, като продавач и Г.Т.М., ЕГН **********
c адрес *** като купувач, с който М.А.М.
продава на Г.Т.М. собствените си 1/2 идеални части от следния недвижим имоти,
а именно: Самостоятелно обособен обект от жилищна сграда, обозначен по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, Община Варна,
Област Варна, ИМОТ с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851.1.38,
представляващ ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ № 28, с площ от 65.69 квадратни
метра, разположен на втори етаж от жилищната сграда-етажна собственост,
съгласно схема, находяща се в град Варна, ул. Роза №
21-А съгласно схема, съгласно предходен документ за собственост - на ул. Роза №
21 и съгласно разрешение за ползване - на
ул. Роза № 21, 21 А, състоящо се от - дневна, кухня, спалня, баня, тоалет, при
граници, съгласно кадастрална схема: на същия етаж - обект №:
10135.2553.1851.1.8, под обекта -обекти №№-ра: 10135.2553.1851.1.4
и 10135.2553.1851.1.37 и над обекта- обекти №№-ра
10135.2553.1851.1.39 и 10135.2553.1851.1.12, ведно с придаденото му Избено
помещение № 23, с площ от 13.34 квадратни метра, при граници съгласно документ
за собственост - избено помещение № 27, избено помещение № 29, калкан и двор,
КАКТО И 3.1046 % идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на
строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо
поземлен имот с кадастрален идентификатор № 10135.2553.1851.
ОСЪЖДА М.А.М., ЕГН **********, с адрес ***,А.М.М., ЕГН **********, с адрес *** и Г.Т.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на "УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Цариградско шосе" № 40, регистрирано в Търговски регистър при Агенция по вписванията гр. София с ЕИК *********, сумата от 9 933.18/девет хиляди деветстотин тридесет и три лв. и осемнадесет ст./ лева, представляваща сторени по делото разноски , на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението за неговото
изготвяне пред Варненския апелативен съд.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: