№ 47972
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20251110110536 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 229 и сл. ГПК.
По делото е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.
439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че В.
В. Т. не дължи на Държавен фонд "З" суми в размер на 24446,00 лева, представляващи
главница по Договор № 18/112/03515 от 12.10.2009 г., ведно със законната лихва,
считано от 30.10.2015 г. до окончателното изплащане, и в размер на 1679,25 лева –
лихва за забава, начислена за периода от 26.02.2015 г. до 30.10.2015 г., представляващи
предмет на изпълнително дело № 39/2022 г. по описа на ЧСИ В.М., рег. № 833 в
КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 05.11.2015 г. по ч. гр.
д. № 6464/2015 г. по описа на Районен съд – Р., поради погасяване на вземанията по
давност.
В открито съдебно заседание, проведено на 21.10.2025 г., съдът е приключил
съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с
решение.
В хода на изготвяне на решението по делото по реда на чл. 235 ГПК и при
подробно запознаване с приетите в хода на производството доказателства съдът
установи наличие на данни за висящо дело с преюдициален характер по смисъла на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, както следва:
В приобщения към доказателствения материал препис от процесното
изпълнително дело № 20168330400398 по описа на ЧСИ В.М. е налично отправено до
съдебния изпълнител искане, изходящо от Софийски районен съд, за изпращане на
заверен препис от изпълнителното дело по гр. д. № 38946/2022 г. по описа на СРС, III-
то г. о., 154-ти състав /вж. л. 115 – 116 от делото/.
1
След служебно изготвени справки от Единната информационна система на
съдилищата /ЕИСС/ настоящият съдебен състав установи, че по гр. д. № 38946/2022 г.
по описа на СРС, III-то г. о., 154-ти състав, е постановено Решение № 532/12.01.2023 г.,
с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че В. В. Т. не дължи на НАП, по изпълнителен лист от 05.05.2015 г., издаден
по ч. гр. д. № 6464/2015 г. по описа на Районен съд – Р., XI състав, сумата от 24446,00
лева – главница по Договор № 18/112/03515 от 12.10.2009 г., ведно със законната лихва,
считано от 30.10.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 1679,25 лева – лихва
за забава, начислена за периода от 26.02.2015 г. до 30.10.2015 г., поради погасяване по
давност на вземанията по изпълнителния лист. С Решение № 186/13.01.2025 г. по възз.
гр. д. № 2932/2023 г. по описа на СГС, II-А възз. състав, първоинстанционният съдебен
акт е обезсилен в цялост, а производството по делото е прекратено. Посоченото
въззивно решение е допуснато до касационно обжалване с Определение №
2491/07.08.2025 г. по касац. търг. д. № 985/2025 г. по описа на ВКС, II-ро т. о., III-ти
състав, като видно от справка в сайта на ВКС делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 19.11.2025 г. Съгласно мотивите на ВКС, изложени в
посоченото определение, ответникът НАП не е пасивно материалноправно
легитимиран да отговоря по предявения срещу него иск, съответно – за ищеца липсва
правен интерес от предявяване на иск срещу НАП, тъй като не Агенцията е титуляр на
процесните вземания. Поради това върховният съд приема за правилна констатацията
на въззивната инстанция, че постановеното срещу НАП първоинстанционно решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено. ВКС обаче сочи, че противоречи на
задължителната практика на съда /на т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на
ОСГТК/ изводът на въззива за прекратяване на производството по делото. Според
мотивите на върховния съд, в разглежданата хипотеза след обезсилването на
решението на СРС, делото трябва да бъде върнато на първата инстанция с указания за
конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.
Именно въз основа на тези съображения въззивното решение е допуснато до
касационен контрол.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на настоящото производство до постановяването на
окончателен, влязъл в сила съдебен акт по преюдициалното за спора дело – гр. д. №
38946/2022 г. по описа на СРС, III-то г. о., 154-ти състав. Посоченото дело има еднакъв
с този в настоящото производство предмет – установяване недължимостта на
вземанията по изпълнителен лист, издаден на 05.11.2015 г. по ч. гр. д. № 6464/2015 г.
по описа на Районен съд – Р., поради погасяването им по давност. С оглед допускането
на въззивното решение по посоченото дело до касация и изложените от ВКС
основания за това е възможно да се стигне до абсолютна идентичност между предмет
и страни по двете искови производства, което би обусловило недопустимостта на
2
настоящото такова като по-късно образувано на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. По тази
причина дадения ход по същество следва да бъде отменен, а делото – да бъде спряно
до установяване надлежните страни по преюдициалното дело, в случай че същото бъде
върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Изрично следва да се посочи, че подаването от ищеца на исковата молба по
настоящото дело преди постановяването на окончателен, краен съдебен акт по гр. д. №
38946/2022 г. по описа на СРС, III-то г. о., 154-ти състав (исковата молба по делото е
подадена на 18.02.2025 г., т. е. след постановяване на въззивното решение по
преюдициалното дело, но преди влизането му в сила), и поддържането на тази искова
претенция в открито съдебно заседание на 21.10.2025 г., въпреки допускането до
касационен контрол на въззвивното решение по преюдициалното дело на 07.08.2025 г.,
може да се разглежда като злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК.
Така мотивиран, СРС, І-во г. о., 47-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение на съда, постановено в открито съдебно
заседание на 21.10.2025 г. по гр. д. № 10536/2025 г. по описа на СРС, І-во г. о., 47-ми
състав, с което е даден ход по същество на делото.
СПИРА производството по гр. д. № 10536/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, І-во г. о., 47-ми състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до
установяване на надлежните страни в производството по гр. д. № 38946/2022 г. по
описа на СРС, III-то г. о., 154-ти състав.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ВКС за страни и етап, на който се намира
производството по касац. търг. д. № 985/2025 г. по описа на ВКС, II-ро т. о., 3-ти
състав, като в случай че по същото е постановен окончателен, влязъл в сила съдебен
акт, заверен препис от същия да се приложи към справката.
Към отправеното до ВКС искане ДА СЕ ПРИЛОЖИ препис от определението.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4