№ 221
гр. София , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Д.Д.
при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА
като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело №
20211110208602 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „......... против Наказателно постановление №
522250-F537464/06.07.2020 г., издадено от началник на отдел при ЦУ на НАП-София, с което, на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на жалбоподателя била наложена имуществена санкция, в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.
118, ал. 4 ЗДДС.
НП е обжалвано от санкционираното, лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за антидатиране на наказателното
постановление и за обективна несъставомерност. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. С
писмено становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 31.01.2020 г., около 17:15 ч., била извършена проверка на търговски обект –офис,
находящ се в гр. София, бул. „Брюксел” № 1 – летище София, стопанисван от „.......... Установило
се, че търговският обект е оборудван с работещо и регистрирано в НАП устройство с фискална
памет, модел „ELTRADE А1 KL“ с ИН на ФУ: ED311028 и ИН на ФП: 44311028, както и че
устройството притежава функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми от касата.
Разпечатан бил дневен финансов Х отчет № 0019082/31.01.2020 г., съгласно който разчетената
касова наличност възлизала на 310 лева, от които: 190 лева – получени в брой и 120 лева – платени
с банкови карти. В касата била установена фактическа наличност, в размер на 790 лева и 360 евро,
1
за което бил извършен опис. Разликата не била отразена, като служебно въведена, във фискалното
устройство.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показания на
свидетеля Е.Я.; АУАН; НП; протокол за проверка; финансов отчет; опис на каса; възражение;
фискални бонове; ценова листа; търговско споразумение; заповед за компетентност.
За всички посочени по-горе в настоящото изложение обстоятелства доказателствената
съвкупност е еднопосочна и, при отсъствие на противоречащи си доказателства, per argumentum a
contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен.
Закрепената в АУАН и НП фактическа обстановка не просто се подкрепя от показанията на
актосъставителя, но, на практика, не се оспорва и от самия жалбоподател, който навежда доводи
по приложението на материалния и процесуалния закон.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Възражението за антидатиране на наказателното постановление не намира опора в
материалите от преписката. Действително, прави впечатление времевият период между
съставянето на атакуваното НП (06.07.2020 г.) и връчването му (26.05.2021), но макар подобни
темпове на работа на контролния орган да търпят критика в административен план, същите не са
годен източник на автоматични изводи за антидатиране (изминалият период от време, освен
2
всичко друго, е изцяло в полза на привлеченото към отговорност лице, с оглед субсидиарно
приложимата абсолютна давност за реализиране на преследване).
По приложението на материалния закон
В хода на настоящото производство се установи, че на 14.01.2019 г. в търговски обект,
стопанисван от дружеството-жалбоподател, оборудван с работещо устройство с фискална памет,
притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми от касата, разчетената
касова наличност възлизала на 310 лева, а в касата била установена фактическа наличност, в
левова равностойност на 1 304,098 лева, без разликата да е отразена като служебно въведена.
Нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ е формално и е довършено с
факта на наличие на разлика между разчетена и фактическа наличност на пари в касата.
Същевременно, касае се за ангажиране на административнонаказателна отговорност на
юридическо лице, поради което и обсъждането на въпроса за вината е неуместно.
Представената съдебна практика касае прилагането на принудителна административна
мярка и няма обвързващо значение, спрямо настоящия казус. Същевременно, жалбоподателят
извършва превратен прочит на представената документация. Развитите съображения биха имало
своето сериозно основание, в данъчно-ревизионно производство (касателно необходимостта от
счетоводно отразяване на постъпленията, с изключение на договорената с превозвача такса за
администриране) или при спор, по отношение на санкционната норма (приложението на чл. 185,
ал. 1 ЗДДС или на ал. 2, но в случая е приложен по-благоприятният за жалбоподателя закон), но
при липса на логично обяснение – защо постъпилите суми не са били служебно въвеждани и
служебно извеждани, на основание – сключеното търговско споразумение, в който случай и те не
биха били добавяни към данъчната основа, респективно – не върху тях не би бил дължим налог от
дружеството-жалбоподател, а единствено би бил проследим пътят от крайния потребител до
дружеството-превозвач. В този смисъл и направеното възражение за обективна несъставомерност
е неоснователно и почива на тенденциозно представяне на фактите и правото.
Съдът приема, че неизпълненото задължение на жалбоподателя към държавата не
представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН – такъв, при който извършеното
административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от
съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.
11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена
в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в
ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина
наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това
преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в
зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за
съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на
просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Наредба Н-18/2006 на МФ задължения на физическите и
юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен
резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на
обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди
3
(имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и
за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения,
но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния
случай, неизпълненото задължение на дружеството-жалбоподател е застрашило обществените
отношения, свързани с надлежното отразяване на въведени в касата суми, т. е. касае съществена
част от дейността на търговеца (потенциално неограничен брой случаи, в зависимост от
количеството и качеството на предлаганата стока или услуга), като разликата не е незначителна
(неколкократно по-голям размер), поради което следва да се приеме, че обществената опасност на
този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се
санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на имуществената санкция
Съгласно нормата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, за лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане
(какъвто Наредба Н-18, безспорно е), се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци,
в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните
търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв, а когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. В настоящия случай, застрашени са обществените отношения, свързани с отчетността.
Проверяващият екип е събрал надлежни доказателства - разликата да не е обвързана с неотразени
приходи на самия търговец(извършена контролна покупка или с друг способ), поради което и
приложима е по-благоприятната за санкционираното лице хипотеза. Доколкото санкцията е
отмерена в специалния минимум, подробни разсъждения по размера й са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и защитата от
юрисконсулт, както и предвид изричната претенция, жалбоподателят следва да поеме разноски за
насрещната страна. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, размерът следва
да бъде определен към минималния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 522250-F537464/06.07.2020 г., издадено
от началник на отдел при ЦУ на НАП-София, с което, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС, на
4
„......... била наложена имуществена санкция, в размер на 500 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС.
ОСЪЖДА „........., ЕИК *** да заплати по сметка на Национална агенция за приходите
сумата от 100 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5