Р Е Ш
Е Н И Е
№ 88
гр. Дулово, 07.08.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Дулово, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ
при участието на съдебният секретар НИНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията Бр.дело № 733/2019година
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 от СК – прекратяване на сключен граждански брак с
развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без произнасяне по
въпроса за брачната вина.
Ищцата С.Д.М.
с ЕГН ********** твърди, че с ответника Е.М.М.
с ЕГН ********** са законни съпрузи, сключили граждански брак на ***,***,***. От брака си имали родено едно дете Е. Е.М. с ЕГН **********, което понастоящем е малолетно. Сочи,
че след сключването на брака отношенията им се развивали нормално, но след
известно време се влошили поради това че не се разбирали, не можели да намерят
общ език по редица семейни въпроси и имали противоположни схващания за
семейните задължения. От началото на 2011 г. до месец юли 2019 г. живяла и
работила с ответника в Испания. Конфликтите между тя х зачестили и отношенията
помежду им вместо да се подобрят се влошили още повече. Това принудило ищцата
да се прибере през месец юли 2019 г. в България и заедно с детето се установила
да живее в дома на своите родители в ****. От тогава те са във фактическа
раздяла и тя е родителят който полага преки грижи за детето, осигурява неговата
издръжка с помощта на своите родители.
Моли
съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният между страните
граждански брак, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за брачната вина, упражняването на
родителските права по отношение на роденото по време на брака дете Е. Е.М. с ЕГН **********, да бъде предоставено на нея,
неговата майка С.Д.М., на бащата Е.М.М. да
бъде определен следния режим на лични контакти с детето Е. Е.М.:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота с
преспиване на постоянният адрес на бащата до 18.00 часа в неделя, както и един месец
през лятото по споразумение на родителите, бащата Е.М.М. да бъде осъден да заплаща на
детето Е. Е.М. с ЕГН *********** чрез неговата майка
и законен представител С.Д.М., ежемесечна издръжка в размер на 200 лева ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата за развод до
настъпване на законни обстоятелства изключващи плащането, след
прекратяването на брака съпругата С.Д.М. да възстанови предбрачното си фамилно име „Х.”, нямат
придобити движими вещи и недвижимо имущество в режим на СИО, не желае издръжка след развода. Претендира разноски. Представя
писмени доказателства. Прави доказателствени искания за събиране на
гласни доказателства относно фактическата раздяла между съпрузите и причините
довели до нея.
В срока
по чл. 131 ГПК ответника Е.М.М.
чрез назначеният му особен представител – адв.Г.А., не
депозира отговор на молбата за развод. Не представя писмени доказателства и не
прави доказателствени искания.
По
делото е депозиран от ДСП-Дулово социален доклад, като становището на
заинтересованата страна е че за детето Е. са
осигурени всички условия от майката при която то живее в момента за неговото отглеждане и възпитание, както и че ще е в негов интерес да
расте в спокойна семейна среда и да общува пълноценно с двамата си родители и с
техните близки.
С молбата за развод се иска от съда прекратяване на сключеният между
страните граждански брак поради дълбокото му и непоправимо разстройство без
изследване на въпроса за брачната вина и произнасяне по нея.
В същото време обаче, доколкото подобни основания за
дълбокото разстройство на брака не са посочени нито в исковата молба, нито в
съдебно заседание от страните, то същите не могат да бъдат взети предвид от съда при
произнасянето му по въпроса за вината. Имайки предвид, че основания на
бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които причиняват
дълбокото разстройство на брака им, то всеки един от тях представлява основание
на отделен иск за развод и ако ищецът при множество обуславящи дълбоко
разстройство на брака основания пропусне да заяви някой от тях, то последицата
е преклудиране на бракоразводния иск, основан на този факт. Поради това с оглед
принципа на изчерпателност на брачния процес, предвиден в текста на чл.322,
ал.1 от ГПК обективното съединяване на бракоразводни искове, основаващи се на
всички факти от живота на съпрузите, които обосновават дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им е процесуално наложително.
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на страните,
като взе предвид настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за
спорното право, намери за установено следното:
Не се
спори по делото, а и видно от приложеното Удостоверение за сключен
граждански брак от ****г., издадено въз основа на Акт за граждански брак № *****г., съставен от Община - Дулово, че страните са сключили граждански брак на ***,***,***, ****, от който имат
родено едно дете – Е. Е.М. с ЕГН ***********, родено на ***г.
По
делото са допуснати гласни доказателства и на двете страни.
Ищецът С.Д.М.
– редовно призована, явява се лично в съдебно заседание и
заявява че желае да се разведе.
Ответникът Е.М.М.
– редовно призован, не се явява, представлява се в
съдебно заседание от назначеният му особен представител – адв. Г.А. ***, който заявява че
молбата за развод е основателна и моля да се уважи, както и да се уважат всички
направени с нея искания. По отношение на дължимия размер на ежемесечна издръжка
остава на преценката на съда.
От становищата на страните, съдът направи извод, че фактически
страните не живеят заедно, а отношенията им не се градят на взаимно уважение и
разбирателство и общи грижи за семейството и отглеждането, възпитанието и
издръжката на детето им така, както
изискват чл. 14, 15 и чл. 17 от СК.
Това се установи и от разпита на свид.Ш.Х. Х./вуйчо на ищцата/.
По
делото се установи още, че страните не поддържат никакви контакти и отношения помежду си, като ищцата не ограничава
контактите на детето с бащата. Това настъпило в брачната връзка на страните дълбоко разстройство
е непреодолимо, защото нормалните брачни отношения между тях не могат да бъдат
възстановени. Брачната връзка между страните е лишена от присъщото й съдържание
на взаимност, съвместно живеене, разбирателство и общи грижи за семейството и детето, съществува само формално, поради което следва да бъде прекратена
с развод. В този смисъл предявеният брачен иск с правно основание
чл. 49 от СК е основателен и следва да бъде уважен.
ОТНОСНО БРАЧНАТА ВИНА:
Искане за непроизнасяне по
въпроса за брачната вина е направила ищцата с молбата за развод, а ответника не
се противопоставил на това искане.
На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се произнася относно вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи
на обективни причини изложени по-горе, които не могат да се вменят във вина на
съпрузите.
По
делото не се установиха брачни провинения на съпрузите, които
да са дали сериозно отражение върху съзнанието им и върху
брачните им отношения като цяло до степен, че да вменят във вина
на единия или другия.
ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА:
Такова искане е направил ищеца
с молбата за развод, а ответника е изразил съгласие по това искане чрез
назначеният му особен представител.
При решаване на въпроса за упражняването на
родителските права трябва да се изхожда преди всичко от интереса на детето/
в този смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума
на Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски
качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за
придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя;
социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата; привързаност
между деца и родители и помощ на трети лица. От значение е умението на родителя
да направлява детето в живота, да му дава положителен пример, да му внушава
правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във връзка с отглеждането му,
надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на същото.
Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова
дефиниция за понятието „най-добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията
и чувствата на детето; б/физическите, психическите и емоционалните потребности
на детето; в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или
вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена;
д/способността на родителите да се грижат за детето; е/последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други обстоятелства, имащи
отношение към детето.
Видно от
изложеното в молбата за развод, от фактическата раздяла между страните майката е тази, който е единствено е полагала грижи за роденото от брака дете Е. Е.М. и
продължава да полага грижи за неговото отглеждане и възпитание, тъй като то е останало да живее при нея в *******,
а предвид естеството на работата си, ответника през повечето време от годината
пребивава в чужбина и няма обективна възможност да полага грижи. Не се
спори по делото, че от месец юли 2019г. и до
сега детето живее заедно с майка си в *******, общ.Дулово, където се намира домът на неговите баба и дядо по майчина линия. От месец септември 2019 г. детето Е. Е.М. посещава целодневна детска градина в *******.
Не се спори, че въпреки фактическата раздяла между родителите, бащата поддържа
контакти с детето като го взима при себе
си в домът си в с.Правда, общ.Дулово.
Становището на Дирекция „Социално подпомагане“ – Дулово е че за детето Е. са осигурени всички условия от
майката при която то живее в момента за неговото отглеждане и възпитание, както и
че ще е в негов интерес да расте в спокойна семейна среда и да общува
пълноценно с двамата си родители и с техните близки.
В
този смисъл съдът намира, че с оглед физическото, психическото и нравственото
развитие на роденото по време на брака дете и неговата възраст, от двамата
родители майката е по-пригодна да полага грижи за тях. След раздялата между страните,
детето е останало да живее при майката, която е създала необходимите жилищни и
битови условия за отглеждането му. Там то се чувства добре което допълнително
дава основание на съда да смята, че детето ще е по –добре при неговата майка,
ще се чувства по-спокойно, и при която има създадени необходимите условия за
нормалното му развитие и възпитание, а оттам
и по- благоприятна атмосфера за отглеждане.
Това
обстоятелство, в хода на настоящия процес, не беше опровергано от събраните по
делото писмени доказателства.
Предвид
изложеното и предвид всички събрани по делото доказателства, съдът счита, че
изцяло в интерес на детето Е. М. е то да не променя сегашната среда на живот и
развитие, към която се е приспособило успешно,
да не бъде откъсвано от майка си, от чийто грижи и напътствия има нужда с оглед
възрастта в която се намира – 4 години, тъй като в този етап на неговото развитие
и съзряване, именно тя е тази, която има нужния капацитет и качества успешно да
развие възможностите му и да му осигури добра психична и физическа основа за
по-нататъшното им развитие, част от което ще бъде и осъществяване на лични
отношения с бащата.
Всичко
изложено дотук в своята съвкупност е от съществено значение при решаване на
въпроса при кого от родителите да се определи местоживеенето на роденото от брака
дете и на кого от тях да се предостави упражняването на родителските
права след развода. Следва местоживеенето на детето да се определи при ищцата
по брачен иск, тъй като това ще бъде изцяло в интерес на детото.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА НА ЛИЧНИ
ОТНОШЕНИЯ НА БАЩАТА С РОДЕНОТО ОТ БРАКА ДЕТЕ:
Упражняването
на родителските права спрямо детето в бъдеще става
само от родителя, комуто детото е предоставено за възпитание и отглеждане. Това обаче не лишава другия родител
от родителските му права, а задълженията на двамата родители се запазват
независимо от допуснатия развод. Заедно с това за двамата родители възникват и
нови задължения, произтичащи от развода - да спазват коректно поведение един
към друг, да не вършат нищо за отчуждение на детето спрямо
другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на другия родител
авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на детето. Съдът счита, че като изхожда от обстоятелствата на конкретния
случай, трябва да определи така личните отношения между родителите и детето, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези
отношения, тъй като е необходимо определените мерки с решението да не стават
допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите. Поддържането
на лични контакти между детето и родителят на
когото не са присъдени родителските права е в интерес на последните, като разривът в отношенията между съпрузите не следва да пречи
на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Личните отношения на детето с рождения им баща са в негов интерес, тъй като
дават възможност за запазване на родствената връзка родител-дете и за запълване
на липсата от баща, която детето ще изпитва в ежедневието си.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да определи режим на лични контакти на
бащата Е.М.М.
с детето Е. Е.М.: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, от 09.00 часа в събота с преспиване на
постоянният адрес на бащата до 18.00 часа в неделя, както и един месец през
лятото по споразумение на родителите.
Този
режим на лични контакти на бащата с децата следва да бъде осъществяван по
постоянният адрес на бащата в *******, с оглед на обстоятелството, че същият
понастоящем работи в чужбина, и взимането на детето всяка първа и трета събота
и неделя от месеца и преспиването му там, ще създаде за в бъдеще особени
затруднение на другият родител.
ПО ВЪПРОСА ЗА ДЪЛЖИМАТА
ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКАТА НА РОДЕНИТЕ ОТ БРАКА ДЕЦА:
При
определяне размера на дължимата издръжка съдът следва да изхожда от
нуждите на детето, което има право на издръжка, и възможностите на родителите,
дължащи издръжка. При решаване на въпроса за дължимата издръжка, съдът взе
предвид от една страна нуждите на детето, съобразно обикновените условия за
живот, неговата възраст и обстоятелството, че то посещава детска градина, възможностите на страните да осигуряват
издръжка, съобразно техните доходи и имуществено състояние, поради което съдът
намира, че за задоволяване на нуждите на детето и правилното му развитие,
отглеждане и възпитание, както и с оглед обстоятелството, че страните са
работоспособни и получават доходи.
Претендира
се ежемесечна издръжка в размер от 200 лева, но същият е частично основателен.
Съобразно новата действаща нормативна уредба няма законово определена
максимална граница на присъжданата издръжка, но за да се присъди по-голям
размер, ищецът следва да докаже и по-високи доходи и съответно финансови
възможности на ответника да заплаща такъв размер на издръжка. Такива
доказателства в случая не бяха представени по делото.
Съдът
намира, че с оглед възрастта на детото Е. и неговите потребности, на настоящият
етап е необходима и достатъчна сумата от 300 лв., от която бащата следва да
поеме заплащането на ежемесечна издръжка на малолетното си дете в размер на 160
лева, от датата на подаване на молбата за развод, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, а останалата част
да се поеме от майката, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето.
В
останалата част до претендираният размер от 200 лева, искът се явява
неоснователен и недоказан, и подлежи на отхвърляне.
Това
обаче не пречи на ищеца за в бъдеще при промяна на обстоятелствата да поиска
увеличение на дължимата за детето ежемесечна издръжка.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Ищеца
сам заяви, че с ответника не притежават такова, а и по делото не бяха
представени доказателства за наличие на такова, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
ОТНОСНО ПРИДОБИТИТЕ ПО
ВРЕМЕ НА БРАКА ДВИЖИМИ ВЕЩИ:
Ищеца
в молбата си за развод посочва, че нямат придобити по време на брака движими
вещи в режим на СИО, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА
СЪПРУГАТА СЛЕД РАЗВОДА:
Съдът е сезиран с такова
искане от ищеца в молбата за развод, срещу което ответникът не е възразил,
поради което и на основание чл. 326 от ГПК във връзка
с чл. 53 от СК, намира за правилно
съпругата да възстанови предбрачното си фамилно име – М., и да отпадне носенето на
фамилията на съпруга й - Х..
ОТНОСНО ДЪЛЖИМАТА СЛЕД РАЗВОДА
ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:
По отношение на дължимата за в бъдеще издръжка между
съпрузите, съдът счита, че такава няма да се дължи, тъй като страните не
претендират такава.
ОТНОСНО ДЪЛЖИМИТЕ ДЪРЖАВНИ
ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На
основание чл.329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателния размер на дължимата държавна такса за развода да е в размер
на 50.00
лева, и като взе предвид, че 25.00 лева са внесени при завеждане на молбата от ищцата С.Д.М., счита че
следва да осъди ответника Е.М.М. да заплати допълнителна
държавна такса по развода в размер на 25.00
лева, в полза на Държавата,
по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд - Дулово.
На основание
чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, Е.М.М. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 4 %
върху тригодишните платежи на така определената ежемесечна издръжка за роденото
от брака дете, която се равнява на 230.40лв.
По отношение
на претендираните от ищеца разноски и като взе предвид представеният в съдебно
заседание списък на разноските по чл. 80 от ГПК, съдът намира че такива се
дължат в размер на 200 лева, представляващи внесен депозит за възнаграждение на
назначеният на ответника особен представител.
По делото не
са представени от ищеца доказателства за заплатено възнаграждение на адвокат в
размер на 600 лева, а внесената от него държавна такса от 25.00 лева е дължима
в настоящото бракоразводно производство и остава за негова сметка, тъй като при
развод държавна такса дължат и двамата съпрузи.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на ****г. с Акт за граждански брак № *** г. на Кметство ****, между С.Д.М. с ЕГН **********
и Е.М.М.
с ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без произнасяне по въпроса за брачната вина.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на роденото от брака дете Е. Е.М. с ЕГН ***********, при неговата майка С.Д.М.
с ЕГН **********,***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права върху роденото от брака дете Е. Е.М. с
ЕГН ***********, на неговата майка С.Д.М. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата Е.М.М. с ЕГН ********** с детето Е. Е.М. с ЕГН ***********,
както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота с преспиване по
постоянния адрес на бащата в *****, до 18.00 часа в неделя, както и един месец
през лятото по споразумение между родителите.
ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН **********,***, да заплаща на детето си Е. Е.М. с ЕГН ***********
чрез неговата майка и законен представител С.Д.М.
с ЕГН **********, в размер на 160.00
лева/сто и шестдесет лева/, считано от ****г. до настъпване на законни
основания изключващи плащането й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до изплащането й. ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения размер от
200.00 лева, като неоснователен и недоказан.
Съпрузите
С.Д.М. и Е.М.М. нямат
придобито по време на брака семейно жилище, недвижимо имущество и движими вещи
в режим на СИО.
След
развода двамата съпрузи С.Д.М.
с ЕГН ********** и Е.М.М. с ЕГН **********, не си дължат издръжка един на друг.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяването на брака съпругата С.Д.М. с ЕГН ********** да носи предбрачното
си фамилно име – Х..
ОПРЕДЕЛЯ
окончателна държавна такса за производството в размер на 50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметката на Районен съд – Дулово,
допълнителна държавна такса по производството в размер на 25.00 /двадесет
и пет/ лева.
ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН **********,***, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката
на Районен съд – Дулово, държавна такса
от 4% върху тригодишните платежи на присъдената издръжка, в размер
на 230.40 лева /двеста и
тридесет лева и четиридесет стотинки/.
ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН **********,***, да заплати на С.Д.М.
с ЕГН **********,***, сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща направени
разноски за особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: