№ 121008
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело
№ 20251110122884 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ********* с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу В. Й. Б. за
следните суми: 2840,95 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит №
3008*** от 12.07.2024 г., сключен с „К.“ ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
вземането, 526,36 лева, представляваща договорна /възнаградителна лихва/ за периода от
10.08.2024 г. до 01.04.2025 г., 67,50 лева, представляваща лихва за забава по договора за
кредит за периода от 11.09.2024 г. до 01.04.2025 г., 159,44 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 14,35 лева, представляваща
лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 11.09.2024 г. до 01.04.2025 г.,
както и за разноските по делото.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за
отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
за сумата от 159,44 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство и за сумата от 14,35 лева, представляваща лихва за забава по договора за
поръчителство за периода от 11.09.2024 г. до 01.04.2025 г., , предвид следните съображения.
В случая, съгласно изложените от заявителя твърдения и приложени към заявлението
писмени материали, процесните договор за кредит и договор за предоставяне на
поръчителство са сключени на 12.07.2024 г., като с оглед техния предмет – предоставяне на
паричен заем и на поръчителство за обезпечаване изпълнението на задълженията по
договора за заем, и страни, в т.ч., в качеството си на заемополучател по процесната
двустранна сделка - физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в
рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът
намира, че договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната
норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и
спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана
в Закона за защита на потребителите (обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006
г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
1
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
В т. 12 от процесното заявление е посочено, че процесните вземания по договора за
поръчителство представляват дължимо възнаграждение по договора и лихва за забава върху
същото. Изяснено е и, че по силата на този договор „А.Т.“ ЕООД е поело задължение за
предоставяне на поръчителство, чрез сключване на договор с кредитора и отговаряне пред
него солидарно с длъжника за всичките му задължения по договора за кредит, чрез
заплащане, при поискване от кредитора, на всички изискуеми задължения. Излага се и, че в
изпълнение на това свое задължение на 23.05.2025 г. „А.Т.“ ЕООД е погасило дължимите
суми на кредитора, претендирайки в настоящия процес заплащането им от длъжника, заедно
с дължимото възнаграждение по договора за поръчителство.
В случая, от клаузите на чл. 4, ал. 1 – ал. 3 от договора за потребителски кредит от
12.07.2024 г. (приложен към заявлението) следва, че кредитополучателят следва да
предостави обезпечение на кредита във вида, посочен в депозираното от него заявление за
отпускане на кредита. Сред възможните форми на обезпечение е и поръчителство от
юридическо лице, одобрено от „К.“ ЕАД, което да сключи договор с кредиторав срок до 48
часа от подаване на заявлението. В клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че в
този случай срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от представяне на обезпечението.
Съгласно чл. 4, ал. 2 при непредоставяне на обезпечението в срок ще се счита, че
заявлението не е одобрено от кредитора и договорът не поражда действие между
сключилите го страни. При заявяване на кредит без обезпечение срокът за одобрение на
заявлението е 14 дни от подаването му – арг. чл. 4, ал. 3.
При този начин на формулиране на договорните клаузи относно изискването
обезпечение по договора, съдът намира, че е налице противоречие с разпоредбата на чл. 16
ЗПК, предвиждащ задължение именно за финансовата институция да оцени
платежоспособността на потребителя и едва след това да прецени дали да предостави
заемната сума. Със сключването на възмезден договор за поръчителство по същество се
цели обезщетяване на вредите от евентуална неплатежоспособност на длъжника, което е в
противоречие с чл. 16 ЗПК, тъй като се прехвърля риска върху кредитополучателя.
Наред с това, съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство, пряко свързано с основния договор за кредит, доколкото е разход, известен
още към момента на сключване на последния, подлежи на включване в "общия разход по
кредита" по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, а оттук и при формиране на ГПР по договора за
кредит. В случая при невключването на възнаграждението при формиране на ГПР е налице
неясно и наточно посочване на този съществен компонент от съдържанието на договора,
което противоречи на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
предвиждаща максичалния размер на ГПР.
Всичко изложено обуславя извод за недължимост на процесното възнаграждение за
поръчителство, а оттук и за отхвърляне на заявлението в тази част, както и в частта относно
акцесорното вземане за лихва за забава върху същото и за съответната част от разноските по
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя „А.Т.“ ЕООД, с ЕИК: ********* за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Й. Б. за сумата от 159,44 лева,
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 12.07.2024
г., за сумата от 14,35 лева, представляваща лихва за забава по договора за поръчителство за
2
периода от 11.09.2024 г. до 01.04.2025 г., както и за сумата от 5,89 лева – разноски по
делото, съответна на отхвърлената част от заявлението.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3