№ 94
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Христо Лазаров
Членове:Женя Д.а
Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело №
20231001000717 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.
Образувано е по въззивна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********,
която е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Данс енерджи“
ЕООД, срещу решение № 260005 от 03.02.2023г., постановено по т.д. № 110/2016г., по
описа на Окръжен съд град Враца, с което е прекратено производството по несъстоятелност
и е постановено заличаване на длъжника.
Въззивникът/кредиторът с прието вземане – „Първа инвестиционна банка“ АД счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният
съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 632, ал. 2 вр. с ал. 4 ТЗ, тъй като не е
съобразил наличието на неприключили изпълнителни производства, обезпечени с
имуществото на трето лице. Твърди, че били налице и двете хипотези на чл. 735, ал. 2 ТЗ –
учредени обезпечения от трети лица, като изпълнението срещу тези обезпечения не е
приключило и/или длъжникът да е страна по висящо съдебно производство. На следващо
място твърди, че синдикът не е предоставил информация относно хода и резултата на
исковите производства, по които „Данс енерджи“ ЕООД е страна, включително и срещу
„Елпина фуудс“ АД. На последно място твърди, че не са налице основанията за
прекратяване на производството, тъй като синдикът не е предоставил информация за
налично имущество на длъжника и за вземания от трети лица, включително за наличности
по банковите сметки на длъжника. Моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение и
1
да върне делото с изрични указания за възобновяване на производството по
несъстоятелност. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият/несъстоятелният длъжник - “Данс енержи” ЕООД не е подал отговор на
въззивната жалба и не се явява в открито съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна по делото против
подлежащо на въззивно обжалване решение на окръжния съд, поради което е допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена проверка на
решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от списъка на приети вземания в производството по несъстоятелност на „Данс
енерджи“ ЕООД, одобрен по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ, се установява, че „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК ********* е кредитор с прието вземане в общ размер на
9 362 154 лева. Следователно е легитимиран да обжалва решението по чл. 632, ал. 4 ТЗ.
С решение № 129 от 28.12.2016г., по т.д. № 110/2016, Окръжен съд – Враца е открито
производството по несъстоятелност на “Данс енержи” ЕООД, с начална дата 31.12.2015г. С
решение № 8 от 15.01.2020г., постановено на основание чл. 710 ТЗ, съдът е обявил в
несъстоятелност “Данс енержи” ЕООД, постановил е прекратяване на дейността на
дружеството, обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратил е
правомощията на органите на дружеството, лишил е длъжника от правото да управлява и да
се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановил
начало на осребряване на имуществото. С решение № 260077 от 24.08.2020г. по т.д. №
110/2016г по описа на ВрОС, производството по делото е спряно. С решение № 260108 от
11.08.2021г. по т.д. № 110/2016г по описа на ВрОС, производството по делото е възобновено
по молба на кредитора „Първа инвестиционна банка“ АД и привнесени разноски в размер
на 7 000 лева за продължаване на производството по несъстоятелност. С определение №
260551 от 01.11.2021г. съдът по несъстоятелността е указал на кредиторите на дружеството
на длъжника в едноседмичен срок от вписване на определението в търговския регистър, да
предплатят разноски в размер на 5 000 лева за продължаване на производството по
несъстоятелност, което е било вписано на 01.11.2021г. С решение № 260137 от 22.11.2021г.
(вписано в ТР на същата дата), съдът по несъстоятелността е спрял производството по
делото на основание чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 ТЗ, тъй като в указания от съда срок никой от
кредиторите на дружеството не е предплатил сумата от 5 000 лева за покриване на
разноските за продължаване на производството по несъстоятелност.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна
следното:
За да постанови обжалваното решение за прекратяване на производството по
несъстоятелност и заличаване на длъжника от Търговския регистър, първоинстанционният
2
съд е приел, че срокът по чл. 632, ал.2 от ТЗ е изтекъл, не е постъпила молба за
възобновяване на производството и не са предплатени разноските в едногодишния срок до
22.11.2022г.
Страни в това производство са единствено кредиторът обжалвал решението по чл. 632, ал. 4
и несъстоятелният длъжник. Синдикът и останалите кредитори не участват в това
производство.
След постановяване на обжалваното решение е изменена разпоредбата на чл. 632, ал. 1, изр.
последно ТЗ/ДВ бр. 66 от 01.08.2023г., в сила от 05.08.2023г./, че спиране на производството
по делото на това основание се допуска само веднъж освен в случаите на чл. 735, ал. 2 ТЗ.
Съгласно § 99 от ПЗР на ТЗ: “Заварените производства по несъстоятелност се приключват
по реда на този закон, доколкото не е предвидено друго“. В процесната хипотеза не е
предвидена друго, поради което горецитираната правна норма следва да намери приложение
в настоящото производство.
Неоснователно е възражението на въззивника, че наличието на неприключили
изпълнителни производства, обезпечени с имуществото на трето лице са пречка за
постановяване на процесното решение, поради учредени обезпечения от трети лица,
неприключило изпълнението срещу тях, както и че длъжникът е страна по висящо съдебно
производство, на основание чл. 735, ал. 2 ТЗ.
Разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ, не намира приложение в хипотезата на чл. 632, ал. 4 вр. с
чл. 632, ал. 2 ТЗ. Кредиторът не се освобождава от задължение да привнася разноски за
продължаване производството по несъстоятелност, когато за обезпечаване на задълженията
на длъжника са учредени обезпечения от трети лица и изпълнението срещу обезпеченията
не е приключило или длъжникът е страна по висящо съдебно производство.
В този смисъл е и трайно установената и непротиворечив практика на съдилища, която
изцяло се споделя от настоящия съдебен състав - “В хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ, когато в
едногодишния срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ не е поискано възобновяване на производството,
съдът прекратява производството по несъстоятелност независимо от наличието на
обстоятелствата, посочени в чл. 735, ал.2 ГПК“ – решение № 265 от 01.08.2018г., по т.д. №
2553/2017г. на ВКС, ІІ т.о, определение № 60537 от 04.11.2021г., по т.д. № 1308/2021г. на
ВКС, І т.о, определение № 74 от 02.02.2023г., по т.д. № 2679/2022г. на ВКС, І т.о и много
други.
Неоснователно е възражението на въззивника, че не са налице основания за прекратяване
на производството, тъй като синдикът не е предоставил информация за налично имущество
на длъжника и за вземания от трети лица, включително за наличности по банковите сметки
на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, за възобновяване на производството е
необходима молба от длъжника или кредитора, както и удостоверяване, че е налице
достатъчно имущество или депозиране на необходимата сума за предплащане на началните
разноски по реда на чл. 629б ТЗ. В процесния случай, няма подадена молба за възобновяване
3
на производството и наличието на имущество не е основание за възобновяване на спряното
производство, тъй като предпоставките са дадени кумулативно.
Съгласно разпоредбата на чл. 632, ал. 4 вр. с ал. 6 от ТЗ, задължително изискване на закона
като предпоставка за постановяване на решението, е представяне на удостоверение от НАП
за предаване на ведомостите съгласно изискванията на чл. 5, ал. 10 от Кодекса за
социалното осигуряване. Синдикът е информирал съда по несъстоятелността, че
многократно е отправял искания до управителя на дружеството за предоставяне на
информация и предаване на търговски и счетоводни документи, но такива не са били
предавани и няма информация къде се съхраняват.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260005 от 03.02.2023г., постановено по т.д. № 110/2016г., по
описа на Окръжен съд град Враца, с което е прекратено производството по несъстоятелност
и е постановено заличаване на „Данс енерджи“ ЕООД/в несъстоятелност/, ЕИК **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в 14 –дневен срок от вписването му в
търговския регистър от страните по делото, както и от лицата по чл. 613а, ал. 2 ТЗ, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4