№ 1890
гр. Плевен, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20254430104807 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от Ю. И. Д. от гр. *** против В. С. П. и Ф. Н.
П., и двамата от гр. ***. В молбата се твърди, че ответниците са съпрузи.
Твърди се, че на 31. 05. 2023 год. страните са сключили договор за паричен
заем за сумата от 6 000 лв., която е следвало да бъде върната от ответниците
на ищеца до 31. 07. 2023 год. Твърди се, че през различни периоди от време
ответниците са погасили с различни по размер суми част от дълга в размер на
2 700 лв., като остатъкът в размер на 3 300 лв. не е издължен. В заключение
ищецът моли съда да осъди ответниците да му заплатят солидарно сумата от
3 300 лв., представляваща остатък от непогасения паричен заем, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, както и да му заплатят солидарно
сумата от 1 000 лв., представляваща лихва за забава върху непогасената част
от заема за периода от 31. 07. 2023 год. до завеждане на делото. Претендира се
присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 25. 09. 2025 год. е приет за съвместно разглеждане в
настоящото производство предявеният от ответниците насрещен иск с правно
основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Ответниците ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
1
Ищецът ангажира становище, че насрещната искова молба е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.
От даденото в горната разпоредба определение е видно, че договорът за
заем е реален договор, т. е. неговият фактически състав включва освен
съгласие на страните и предаване на вещите, които са предмет на договора. От
това следва, че моментът на сключване на заемния договор се свързва не с
постигането на съгласие между страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума, а с предаването на тази сума от
заемодателя на заемателя. Доказателствената тежест за пълно и главно
доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора
заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване
на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължение
на последния /така: решение № 174- 2010- IV г. о., решение № 837- 2010- IV г.
о., решение № 524- 2011- IV г. о., решение № 262- 2017- IV г. о. и много
други/. В конкретния случай визираните по- горе елементи на фактическия
състав на договора за заем не са налице. По делото е приложен договор за
паричен заем с дата 31. 05. 2023 год. с нотариална заверка на подписите на
страните рег. № 3068 на помощник- нотариус С. М. от кантората на нотариус
*** с район на действие Плевенския районен съд. Видно е, че съгласно
договора ищецът Ю. И. Д. като заемодател е предоставил на ответниците В. С.
П. и Ф. Н. П. като заемополучатели заем в размер на сумата от 6 000 лв., която
е следвало да бъде върната до 31. 07. 2023 год. В съдържанието на договора не
е отразено, че заетата сума е била предадена на заемополучателите. Липсват и
надлежни писмени доказателства- разписка, декларация или друг документ,
изходящ от ответниците, които да удостоверяват получаването от тяхна страна
на сумата със задължението да я върнат на падежа. В обясненията си пред
съда, дадени по реда на чл. 176 от ГПК, ищецът е потвърдил, че няма
документ извън договора за предаване на сумата, но е заявил, че парите са
броени пред нотариус на посочената в договора дата. Тези твърдения на ищеца
се опровергават от показанията на разпитания свидетел С. М., който заявява,
че никога при даване на заем не се е извършвало плащане пред нотариус, като
2
неговите правомощия са се изчерпвали единствено с удостоверяването на
постигнатото съгласие по заемното правоотношение. Не следва да се
игнорират и показанията на свидетелите *** П. и ***, преценени при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, в които се съдържат
сведения, че заетата сума в размер на 6 000 лв. е била под условие-
прехвърляне на правото на собственост в полза на заемодателя на определен
недвижим имот- и не е била реално усвоена от заемополучателите. При тези
обстоятелства се налага изводът, че ищецът Ю. И. Д. не е провел изискваното
от процесуалния закон /чл. 154 ал. 1 от ГПК/ пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на договора за заем, поради което
предявеният от него иск за връщане на сумата от 3 300 лв. се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Този иск има акцесорен характер и съдбата му се определя от
произнасянето на съда по главния иск. Поради отхвърляне на иска по чл. 240
ал. 1 от ЗЗД като неоснователен следва да се отхвърли и иска за присъждане
на лихва за забава в размер на 1 000 лв. за периода от 31. 07. 2023 год. до 06.
08. 2025 год.
По насрещния иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 1 от 28. 05. 1979 год.,
уважаването на иска по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД предполага предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е налице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост- когато предаването е станало
след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало и без наличието на някакво правоотношение. Във всички случаи
ищецът следва да докаже единствено даването на сумата или друго
материално благо, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е
получил даденото. От представените по делото писмени доказателства-
платежни нареждания от Wise Payments Ltd.- се установява извършването на
редица преводи на парични суми от ответника В. П. по банковата сметка на
ищеца Ю. Д., открита в „Банка ДСК“. Горното се потвърждава и от
3
представените от самия ищец справки за операциите и движението по
сметката му за периода от 01. 01. 2023 год. до 31. 12. 2023 год. Видно е, че
общият размер на преведените от ответника суми в периода от 23. 02. 2023
год. до 16. 11. 2023 год. възлиза на 9 300 лв. За да изясни правното основание
на така преведените и съответно получени от ищеца парични средства, съдът
съобрази на първо място показанията на разпитаните свидетели *** П. и ***,
от които се установява, че през м. януари 2023 год. ответниците са взели от
ищеца заем в размер на 2 500 лв., за да заминат за ***. В обясненията си
ищецът не отрича наличието на такъв договор за заем от 04. 01. 2023 год., като
твърди, че заетата сума е била в размер на 4 500 лв. и същата е била върната
изцяло. Доколкото е налице противоречие между твърденията на ответниците,
подкрепени от свидетелските показания, и обясненията на ищеца, които
поначало нямат доказателствена сила, относно размера на заемните средства
по договора от м. януари 2023 год., съдът приема, че договорът е сключен за
по- малката сума, т. е. 2 500 лв., и е погасен с част от извършените от
ответника В. П. банкови преводи във Великобритания. Правното основание на
остатъка от преведените суми не беше установено в хода на съдебното дирене.
Оттам обоснована е тезата на ответниците, че плащането на процесната сума
от 6 800 лв. е недължимо, тъй като ищецът не е доказал причина /основание/
за получаването й. Казано с други думи, събраният по делото доказателствен
материал не потвърди наличието на облигационно или друго правоотношение
между страните, което да е съществувало към момента на извършването на
преводите и да оправдава получаването на сумите от ищеца. В заключение
може да се обобщи, че са налице условията за уважаване на предявения иск по
чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, но само по отношение на ответника В. П., доколкото
сумите са преведени от него и с това същият се е обеднил. Ответницата Ф. П.
няма участие в настъпилото разместване на парични средства и нейната
правна сфера не е засегната, поради което исковата й претенция се явява
неоснователна.
При този изход на делото ищецът Ю. И. Д. следва да заплати на
ответниците В. С. П. и Ф. Н. П. направените деловодни разноски в размер на
943, 30 лв.
По тези съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ю. И. Д. от гр. ***, ЕГН
**********, против В. С. П. от гр. ***, ЕГН **********, и Ф. Н. П. от гр. ***,
ЕГН **********, иск по чл. 240 ал. 1 от ЗЗД за заплащане при условията на
солидарност на сумата от 3 300 лв., представляваща непогасен остатък от
задължение по договор за паричен заем от 31. 05. 2023 год.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ю. И. Д. от гр. ***,
ЕГН **********, против В. С. П. от гр. ***, ЕГН **********, и Ф. Н. П. от гр.
***, ЕГН **********, иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за заплащане при условията на
солидарност на сумата от 1 000 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата от 3 300 лв. за периода от 31. 07. 2023 год. до 06. 08. 2025 год.
ОСЪЖДА Ю. И. Д. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на В. С. П.
от гр. ***, ЕГН **********, сумата от 6 800 лв., получена без правно
основание, ведно със законната лихва, считано от 11. 09. 2025 год. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска на Ф. Н. П. от гр.
***, ЕГН **********, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ю. И. Д. от гр. ***, ЕГН **********, да заплати на В. С. П.
от гр. ***, ЕГН **********, и Ф. Н. П. от гр. ***, ЕГН **********,
направените деловодни разноски в размер на 943, 30 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5