РЕШЕНИЕ
№ 130
гр.Поморие, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети
май през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Д.
при участието на
секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия
г.д.N 732 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е
образувано по искова молба от В.М.Т. ***, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Ж.Х., против Ж.М.Д. ***, с която е предявявен иск за осъждане на
ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищцата да ползва
съсобствен между страните имот – УПИ ХV-24, кв.3 по плана на с.Медово, общ.Поморие,
както и собствен на ищцата имот – УПИ ХVІІІ-24, кв.3 по плана на с.Медово,
общ.Поморие, като премахне
масивна постройка, навес и септична яма, находящи се в УПИ ХV-24, кв.3 по плана на с.Медово, общ.Поморие. Претендират се от ищцата и
разноските по делото.
Правното основание на иска е чл.109 ЗС.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис
от нея е връчен на ответника, който в срока по чл.131 ГПК, чрез пълномощник адвокат
е подал отговор на исковата молба, с който предявената претенция е оспорена
като неоснователна и недоказана.
В съдебно заседание страните се представляват от надлежно
упълномощени процесуални представители –
адвокати, които поддържат исковата претенция, респ. становището, изразено в
отговора на същата .
За
да разреши така поставения спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията
на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази
относимите законови разпоредби, прие от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, а и се установява от представените по
делото заверени преписи от договор за доброволна делба от 21.01.1998 г., нот.дело
№ 62/1998 г., на районен съдия при РС – Поморие, че ищцата В.М.Т. и ответника Ж.Ж.М.Д. са собственици при равни квоти, по ½
ид.ч., на УПИ ХV-24, кв.3 по плана на с.Медово, общ.Поморие,
урегулиран от 280 кв.м., както и че ищцата е собственик на съседния на
посочения имот УПИ ХVІІІ-24, кв.3 по плана на с.Медово, общ.Поморие,
урегулиран от 515 кв.м.
Съгласно приетото като доказателства заключение на вещото лице инж.К.М. по извършената по делото
съдебно-техническа експертиза, в УПИ ХV-24, кв.3 по плана на с.Медово, общ.Поморие, е изградена
полумасивна селскостопанска сграда (а не масивна, както сочи ищцата), с обща
застроена площ 33.03 кв.м., състояща се от две помещения – югоизточно (откъм
улицата), обособено като помощно битово помещение (за преобличане, за кратка
почивка и др.), с попивна битова яма (посочена от ищцата като „септична яма“),
която попивна битова яма не е видима, но по данните на ответника, е с размери в
план 2,00 х 1,00 м. и с дълбочина около 2,00 м., т.е. с обем около до 3,0
куб.м. и в която по данни на ищцата, тъй като връзките не са видими, в
попивната яма са включени битовите води от сгради в съседния през улицата УПИ I-37, кв.12, и северозападно
помещение – селскостопанско помещение за отглеждане на домашни животни.
Съгласно заключението тази селскостопанска сграда е на
разстояние от 3 см. във вътрешния край, през около 24 см. в средата, и на 17
см. от към улицата, спрямо дворищнорегулационната граница със съседния от
североизток УПИ XIV-25, а спрямо улицата процесната сграда е на разстояние - при североизточния
ъгъл - на 87 (осемдесет и седем) сантиметра, а най-южния и ъгъл е почти на
уличната регулационна линия (разликата е по- малка от 1 см.).
Съгласно заключението около част от югозападната и по цялата северозападна фасади на селскостопанската
сграда е изпълнен паянтов навес за селскостопански нужди с обща застроена площ
24 кв.м.
След навеса - до и по продължение на границата със
съседния УПИ XIV- 25, в имота има положен гумен шланг (маркуч), чрез който, по
данни на ответника, се източва събраната в поливната битова яма вода и се
отвежда към дъното на процесния парцел УПИ ХV-24, като шланга, като размер, не стига до дъното на
парцела.
Вещото лице сочи, че при оглед през дъното на парцела в
съседния УПИ XVI-26, следи от битови
отпадъци не се наблюдават.
Съгласно заключението строителни книжа и разрешения за
строеж на процесиите селскостопанска сграда, паянтов навес и попивна битова яма
не се представят от ответника и не са открити в община Поморие.
Част от заключението е изготвено от вещото лице
приложение № 1, съгласно отразяването в което около процесните постройки –
сграда и навес, в средата на имота е изградена ограда от телена мрежа и колове.
По делото са изслушани показанията на св. Милена Роева Желева (роднина на страните), която в показанията си сочи, че
в процесния имот има тухлена постройка, която е електроснабдена. Твърди, че постройката
е изградена след 2005 г. – 2006 г., едновременно с попивната яма (яма за
фекалии). Сочи, че ответника отглежда животни в процесния имот – пуйки,
прасета, кози, пилета, в резултат на която му дейност през лятото плъзват
бълхи, мухи, мирише на фекалии и ищцата не може да ползва пълноценно имота.
Твърди, че ответника отгражда и пуска животните навсякъде, те влизат и в
собствения на ищцата парцел.
В качеството на свидетел е изслушана и Соня Стоянова Т.
(дъщеря на ищцата), която също сочи, че ответникът отглежда животни в
процесната постройка, построена според свидетелката преди 5-6 години, които
животни са пуснати свободно и влизат в съседния парцел на ищцата. Твърди, че
животните са източник на паразити, както и че от септичната яма в имота се
събират фекалии и урина. Сочи, че ищцата е в невъзможност да ползва
съсобствения с ответника имот, който не е ограден.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът прие следните правни изводи.
По делото безспорно се установи, че в процесния
съсобствен на страните имот – УПИ ХV-24, кв.3 по плана на с.Медово, общ.Поморие,
са изградени незаконни строежи – полумасивна селскостопанска сграда със застроена
площ 33.03 кв.м., паянтов навес за селскостопански нужди със застроена площ 24
кв.м. и попивна битова яма.
По
реда на чл. 109 от ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. С такава възможност разполага и
съсобственик, ако спрямо него се предприемат неоснователни действия от страна
на другите съсобственици. Тези действия следва да са извършени без правно
основание и реално да възпрепятстват предявилото иска лице да упражнява правата
си върху съсобствения имот в съответствие с притежавания от него обем на
правото на собственост.
Построяването
на законна или незаконна сграда или пристройка в съсобствен имот само по себе
си не представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС, тъй
като всяко лице, което притежава право на собственост върху едно дворно място
разполага с правомощието и да го застроява. Още повече, че по правилото на чл. 92 от ЗС
построеното, ако то представлява самостоятелен обект, принадлежи на всички
съсобственици на мястото. Само ако построеното пречи на останалите
съсобственици да упражняват правата си в съсобствеността, последните могат да
искат премахване на постройката. Преценката дали застрояването или
пристрояването пречи на другите съсобственици на мястото да упражняват правото
си на собственост е индивидуална с оглед на събраните по конкретното дело
доказателства за характера и площта на строителството и за установения преди
това строителство начин на ползване на съсобствения имот –
Решение № 125/26.06.2013 г. по гр. д. № 939/2012 г.,
I г. о., ГК на ВКС.
В
случая по делото не се събраха доказателства площта от съсобствения имот, върху
която са изградени процесните сграда и навес, преди застрояването трайно да се
е ползвала от ищцата за други цели, а и изграждането на
процесните незаконни постройки не пречи на ищцата да упражнява правото
си на собственост върху притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от дворното място, тъй
като по площ същите заемат 57.03 кв.м. от дворното
място, а площта на последното е 280 кв.м., в
който смисъл е и цитираната съдебна практика.
На следващо място, в Решение № 493/24.06.2010
г. по гр. д. № 719/2009 г., I г. о., ГК на ВКС, е
посочено, че тъй
като искът по чл. 109 от ЗС е за защита на правото
на собственост, този иск е основателен, само когато при изграждането на
незаконен строеж в съседен имот се пречи на пълноценното упражняване на правото
на собственост на собственика. Незаконният строеж не създава такива пречки за
собственика на съседния имот, когато този строеж е изграден само без строително
или друго предвидено в закона разрешение, но в съответствие с установените с
благоустройствените закони строителни правила и норми. Незаконният строеж
безспорно създава пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато при
изграждането му са нарушение такива строителни правила и норми, които са
установени единствено с оглед осигуряването на възможност за ползване на
съседния имот по предназначение /например при нарушаване на правилата за отстояние
на незаконно изградената сграда до съседния имот, собственост на ищеца по иска
с правно основание чл. 109 от ЗС,
безспорно се нарушава правото на собственика на този съседен имот да ползва по
предназначение частта от дворното си място, граничеща с тази на ответника по
иска, или при нарушение на санитарно-хигиенни изисквания, които са установени с
цел опазване здравето на всички живущи в определено населено място или част от
него, нарушението на тези норми безспорно води до невъзможност собственика на
съседния имот да живее в имота си или да го ползва, без да излага живота и
здравето си на опасност/. В тези случаи самото нарушение на такива строителни и
санитарно-хигиенни норми предполага ограничаване правата на собственика на
съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по предназначение, поради което
в този случай ищецът по иска с правно основание чл. 109 от ЗС
не е нужно да доказва с какво един такъв незаконен строеж му пречи.
Несъмнено в случая от заключението на вещото лице се
установява, че процесните сграда, навес и яма са изградени в нарушение на
разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗУТ, без същите да са на калкан със сграда в съседния имот, а за ямата и в нарушение на чл.47, ал.2 ЗУТ, но посочените
нарушения касаят съседния УПИ ХІV-25, а не имота
на ищцата – УПИ ХVІІІ-24, поради което не може да се приеме, че нарушенията сами по себе си предполагат ограничаване
правата на ищцата да ползва своя имот пълноценно и по предназначение.
На последно място, по делото не се доказаха твърденията
на ищцата, че процесната попивна (септична яма) е източник на неприятни
миризми, че същата прелива и прави процесното дворно място, а и това на ищцата
неизползваемо.
Вещото лице е посочило начина на отводняване на попивната
яма – чрез гумен шланг (маркуч), отвеждащ събраната в ямата вода към дъното на
процесния парцел, но не е установило следи от отпадъци, включително такива в съседния
на процесния УПИ XVI-26, нито излив от ямата и
миризма, а показанията на свидетелите в тази насока, предвид тяхната
заинтересованост от хода на делото, с оглед близките им родствени връзки с
ищцата, са недостатъчни за пълно и главно доказване на твърдяните
обстоятелства.
В съвкупност от изложеното съдът приема, че предявеният
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен
изцяло.
Предвид възприетото от съда решение на спора, с оглед
направеното от ответника искане, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в тежест на
ищцата следва да бъдат възложени направените от ответника разноски в
производството в размер 506.74 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ищцата също е направила искане за присъждане на разноски
по делото, което с оглед изхода от спора е неоснователно и като такова следва
да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на В.М. К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника и съдебен адреса*** – адв.Ж.Х., против Ж.М.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.К.К., за
осъждане на ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищцата да
ползва съсобствен между страните имот – УПИ ХV-24, кв.3 по плана на с.Медово,
общ.Поморие, както и собствен на ищцата имот – УПИ ХVІІІ-24, кв.3 по плана на с.Медово, общ.Поморие, като премахне масивна постройка,
навес и септична яма, находящи се в УПИ ХV-24, кв.3 по плана на с.Медово,
общ.Поморие.
ОСЪЖДА В.М. К., ЕГН **********, да
заплати на Ж.М.Д., ЕГН **********, сума в размер 506.74 лв. (петстотин и шест
лева и седемдесет и четири стотинки), представляващи разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.М. К., ЕГН **********,
за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :