Протокол по дело №377/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 498
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Доротея Енчева Иванова
Дело: 20213330200377
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 498
гр. Разград , 30.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И. Частно
наказателно дело № 20213330200377 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
В. Н. М., чийто разпит пред съдия се иска, както и гл. разследващ полицай при
ОДМВР гр. Разград Н. И., П.В. – психолог при ОД на МВР Разград, инспектор ДПС Т.Б. и
назначеният особен представител адв. М. Т..
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРОИЗВОДСТВОТО по чл. 223 от НПК.
ДОКЛАДВА постъпилото искане за провеждане на разпит пред съдия на
непълнолетната В. Н. М. по досъдебно производство № 1873 3М-400/2021 г. по описа на
РУМВР РАЗГРАД.
СНЕМА самоличността на същата.
В. Н. М. – родена на *** г. в гр. Разград, живея в с. ***, по лична карта адреса ми е
гр. Русе, български гражданин, основно образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН
**********.
СЪДЪТ разясни на свидетеля правата му по НПК като свидетел:
Уведомена съм, че съгл.чл.290 НК нося наказателна отговорност за затаяване на
истина или потвърждаване на неистина и че предвиденото наказание е до 5 години
лишаване от свобода.
Уведомена съм, че съм длъжна: да се явя пред съответният орган, когато бъда
1
призован; да изложа всичко, което зная по делото, и да отговарям на поставените ми
въпроси, както и да остана на разположение на органа, който ме е призовал, докато това е
необходимо.
Уведомена съм за обстоятелството, че нямам задължението да дам показания по
въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление мен, мои
възходящи , низходящи, братя, сестри или съпруг или лице с което се намирам във
фактическо съжителство – чл. 121 ал.1 от НПК.
Уведомена съм, че мога да откажа да свидетелствам, ако съм съпруг, възходящ,
низходящ, брат или сестра на обвиняемия, както и ако се намирам във фактическо
съжителство с обвиняемия, съгласно чл.119 от НПК
Разяснени са ми правата, които имам, а именно: да си служа с бележки за цифри, дати
и други, които се намират у мен и се отнасят до моите показания; да получа възнаграждение
за загубения работен ден и да ми бъдат заплатени разноските, които съм направил; да искам
отмяна на актовете; които накърняват моите права и законни интереси – чл.122 ал.1 от
НПК.
Уведомена съм, че имам право да се консултирам с адвокат, ако смятам, че с отговора
на поставения въпрос се засягат правата ми по чл.121 от НПК и съгласно чл.122 ал.2 от НПК
разследващият орган е длъжен да ми осигури тази възможност.
Уведомена съм за правата си в нак.производство; да получа защитата за своята
сигурност и тази на близките си; да бъда информиран за хода на нак.производство; да
участвам в производството съгласно установеното в кодекса; да обжалвам актове които
водят до прекратяване или спиране на нак.производство; да имам право на повереник.

СВИДЕТЕЛКАТА В. Н. М.: Разбирам какви са правата ми. Обещавам да говоря
истината. Желая да давам показания по делото, запозната съм с това, че мога да откажа да
свидетелствам. Не се отказвам да свидетелствам. Явявам се с определения ми особен
представител, с която ще се консултирам. Ученичка съм в 8 клас, днес го завърших в ПГО
гр. Разград. Живея в с. Дянково с баба ми В.М.А.. С нас живееше и биологичния ми баща,
но нося имената на майка ми. Той се казва М.Ш.Ю.. С нас живееше и чичо ми, но той
почина. При нас никой друг не живееше, но той ходеше при Н. от с. Ясеновец. Баща ми по
принцип живее при нас, но там стоеше по 1 седмица, 2 седмици, месец при Н.то. Отдавна
ходи там при нея. От 7 години все са заедно. Майка ми сега е във Франция. Аз не съм
живяла при майка ми, но тя лятото ме взема и ходя в гр. Русе при нея за месец време. Тя ме
взема всяка година за месец време при нея в гр. Русе. Откакто съм навършила 1 годинка аз
все живея с баба ми и биологичния ми баща. Те са се грижили за мене. Основно за мен се
2
грижи баба ми. Баща ми също ме гледа, но той всеки ден пие и като пие започва да ни вика
защо няма ракия, псувани ме на майка и след това удря със шамари мене и баба ми. Това е
постоянно, отдавна, всеки ден, откакто бях малка. Удря ме по главата с шамари и ме рита по
гърба и навсякъде. Бях още малка като правеше така. Удрял ме е например защото съм
закъсняла до магазина, не ме пуска да ходя на училище, а аз искам да ходя. Аз исках да
живея при майка си, но той не ме пускаше там. Майка ми искаше да говори с баща ми по
телефона преди 1 седмица, говориха двамата по телефона и тя искаше да ме вземе при нея
във Франция, но той не ме пускаше. На мене ми каза, че няма да отида във Франция, след
това започна да пие ракия и започна да ми вика защо искам да ходя при майка ми и каза ми
повече да не говоря с нея и тогава ми удари шамари по лицето. Тогава като ме наби и ми
спука веждата. Аз и да му кажа да не ме бие, той изобщо не ме слушаше, защото беше пиян.
Искаше да ми вземе мобилния телефон, за да не говоря с майка ми, както и искаше повече
да не ходя на училище. Започна тогава и да се кара на баба ми. Когато пие той нищо не си
спомня. Като пие всеки ден той вика на баба ми и я бие с ритници. Нея също я псува, казва й
вече да умре, че щял да я коли. Мен ме изпраща да искам от комшиите пари за ракия. Аз
ходя да искам ракия от комшиите, ходя и да искам пари от тях, защото ако не отида ще ме
набие. Случвало се е да ни събужда в 12-01 часа през нощта. Праща ни двете с баба да ходим
да му търсим ракия. Аз отивам до комшиите, но те по това време спят и са заключили
вратата и като се върна и му кажа, че няма никой започва пак да ме бие. Започва със
шамарите, вика, псува. Аз даже така съм ходила на училище, окото ми е било синьо, имала
съм по лицето си синини. Не см виждала дали по гърба ми има синини, но ме болеше много.
Заплашвал ни е с нож мен и баба ми. Това беше един ден преди може би месец време от
днес ме изпрати до магазина да му купя ракия, но нямахме пари и аз помолих да ни дадат на
вересия и магазинерите казаха, че няма да ни дават на вересия и за се върнах в къщи и като
казах на баща ми, че няма да ни дават ракия на вересия той започна да вика, нерви се. Той
по принцип носи един нож на гърба си и една пръчка и извади ножа, баба започна да плаче
и само ни заплаши с ножа. Каза „ще Ви заколя, защо не ми намерихте ракия“. Това го каза
и на мене и на баба ми. Праща баба ми да ходи на работа. Баба ми работеше преди, но сега е
стара и има захар и вече не ходи. Ходеше да работи тютюн в нашето село, но сега вече не
ходи. Баба ми като се върнеше от работа той й вземаше всички пари и ги харчеше да си
купува само ракия и цигари. Когато ходи в с. Ясеновец, там нали има жена, връща се през
нощта и пак ни събужда. Като свърши парите и ракията пак ни праща да ходим да му търсим
ракия. Баща ми ни е заплашвал и с пръчката, която държи в себе си. Пръчката е метална. Тя
се отваря като замахнеш с нея. С тази пръчка баща ми ме е удрял един път. Беше отдавна,
тогава бях в 7 клас и пак ме беше ударил по същата причина, че няма ракия. Другия случай
за който се сещам беше, че пак искам да отида при майка ми, не ме пускаше да уча в
шивашкото и тогава ме заплаши пак с ножа. Извади ножа и каза „ще те кола, защо искам да
отивам при майка си“ и не ме пускаше да отивам на училище и тогава ме боцна в десния
крак, беше някъде в бедрото и каза, че няма да умра от крака като ме пореже, а само ще ме
нарани. Само ме натисна с ножа без обаче да ме пореже и ми каза тези думи. Само ме заболя
тогава.
3
На 18.06.21 г. тримата – аз, баба ми и баща ми намерихме превоз от комшиите и
отидохме в с. Черковна, защото Н.то беше там при сестра си. Баща ми на мен нищо не ми
каза, но каза на баба ми, че отиваме да искаме Н.то за булка на него. Като отидохме в с.
Черковна Н.то каза, че не иска баща ми, защото я биел. Думите й бяха „Не те искам, ти ме
биеш“. Когато тръгвахме за с. Черковна баща ми беше пак пиян. След това баща ми извика
Н.то и само двамата излязоха навън и говориха нещо. След това дойдоха при нас и Н. се
съгласи да дойде с нас. След като тя се съгласи я взехме и четиримата се прибрахме в с.
Дянково. Като се прибрахме в с. Дянково вечерта той пак беше пиян и започна най-напред
да вика на Н.то защо не е искала да дойде при него. После тя му каза, че не го иска, защото я
бие. След това те се прибраха в стаята си, за да спят, а аз легнах с баба ми в другата стая.
През нощта мисля, че беше 02.00 ч. и нямаше ракия пак и започна да вика на Н.то. Чуваше
се от другата стая, в която бяхме ние. Отново искаше ракия и я питаше защо не иска да
дойде при него. Незнам тя какво му казваше, не се чуваше. Ние двете с баба от страх не
смеехме да видим какво става там. После започна да я удря, чуваше се, че я удря. Тя викаше
и му викаше „недей да правиш така“, казваше му да не я бие. След това баща ми започна да
удря по вратите и започна да вика на нас и ние да станем. После жената Н.то му каза да ни
остави нас и той започна пак да я бие. На сутринта като станахме с баба видяхме, че
навсякъде има кръв и на жената плачеше и имаше кръв от носа й, беше синя около очите,
носа й беше син и имаше кръв. Баща ми все така продължи и на сутринта отиде на работа и
на обяд като се върна пак ме изпрати на магазина като ми даде 40 лв., за да му купя ракия.
После пак стана пиян, започна пак да вика на жената Н.то и й казваше, че цял ден стои в
къщи и не прави нищо, пращаше ни трите на работа. После се обърна към мене и започна да
ми вика защо ходя в училището, какво правя там. Отговорих му, че там учим. Той искаше да
идва с мене на училището. Той дойде с мен в училище, защото преди това не ме пускаше 1
месец да не ходя и той дойде и говориха с класната ми. Пита я дали уча и дали имам
двойки, както и дали някой ме закача в училище. След това ходих 2-3 дни на училище. Баща
ми ходеше на работа в едно друго село, забравих му името. На обяд се връщаше и чакаше аз
да се върна в 15.30 ч. от училище и после ме изпращаше на магазина да му купя ракия и пак
се напиваше с ракията и започваше пак да се нерви и да ни псува, удряше жената с
шамарите, удари баба ми с крака и мене също удряше с шамари. Това всяка вечер. Докато на
25.06.21 г. вечерта пак беше пиян, беше може би 12 или 01.00 ч.и пак ни събуди и пита дали
има ракия, че иска да пие. Мен ме изпрати до комшиите да искам ракия и цигари. Аз отидох
да търся, но вратите им бяха заключени и се върнах. Като се върнах видях, че баща ми
удряше Н.то по главата с шамари и юмруци и я псуваше. После и мен започна да ме удря,
защото не съм намерила ракия. След това баща ми и Н.то отидоха да спят в стаята и баща
ми чувахме, че продължава да бие жената в стаята. Ние чувахме, че вика жената. На
сутринта видяхме, че устата й е спукана и окото й беше синьо. Кръв нямаше, само на 18.06.
имаше кръв. Сутринта баща ми щеше да ходи на работа, но нямаше цигари и затова остана.
Дойдоха в къщи да го търсят от работа и ние излязохме с баба и казахме, че не е в къщи.
След това баща ми цял ден спа, а аз, баба и Н.то отидохме при сестрата на Н.то да заредим
телефоните си. Там седнахме при сестрата на Н.то, а баща ни ни чакаше да се приберем в
4
къщи. Сестрата на Н.то я видя, че е удряна и Н.то започна да плаче и й разказа всичко какво
е станало. Сестра й се ядоса, пита мене и баба ми дали да търсим полицаите и ние ги
потърсихме. На 26.06.21 г. сестрата на Н.то се обади на полицията.Сестрата на Н.то се
обади по телефона в полицията, а ние обяснихме какво се е случило. След това дойдоха
двама полицаи с кола и писахме за това, което е станало и направихме подпис с баба.
Полицаите отидоха да говорят с баща ми, а при нас дойде друга кола с полицаи и ни взеха и
отидохме в къщата ни в с. Дянково и на полицаите показахме, че имаше кръв на дивана в
стаята. Показахме ножовете и брадвата и пръчката, с която баща ми ме е бил. Сега сме само
двете с баба в с. Дянково. Аз и баба се страхуваме. Тази сутрин ходих до къщата ни в с.
Дянково, защото ние спим при чичо ми в друга къща в с. Дянково. Чичо ми се казва Исмаил,
но сутринта отидох до нашата къща, защото трябваше да се преоблека за училище, но не
влязох, защото видях, че колелото на баща ми беше там и беше отключено и питах
комшиите и те казаха, че е там и работил до обяд.
РАЗСЛЕДВАЩ ПОЛИЦАЙ Н. И.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
АДВ. Т.: Нямам въпроси.
РАЗПИТЪТ приключи в 16.10 часа.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание в два еднообразни оригинала.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
5