№ 282
гр. ххх, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ххх, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАЛИН И.
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИН И. Гражданско дело №
20221630101307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.330 от ГПК, вр. с чл.50 от СК.
Съпрузите: Н. М. ИВ., ЕГН ********** с адрес: гр.ххх, ул.,,ххх ххх‘‘
№ 4, вх.Б, ет.1, ап.11 и Т. В. ИВ., ЕГН ********** с адрес: с.ххх, обл.ххх,
ул.,,ххх ххх‘‘ № 18 са подали молба за развод по взаимно съгласие. Отправя
се искане до МРС, да прекрати брака с развод, като утвърди постигнатото от
страните споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, с което окончателно уреждат
последиците на развода помежду си.
В молбата се излагат следните твърдения:
Страните са сключили граждански брак на 10.08.1991 г., първи по ред
и за двамата съпрузи.
От брака нямат непълнолетни деца.
Двамата съпрузи постигнали сериозно и непоколебимо съгласие за
развод и твърдо решили да прекратят гражданския си брак. Постигнали са
споразумение по чл. 51, ал.1 от СК, което прилагат, с което окончателно
уреждат помежду си всички последици на развода.
Към исковата молба са приложени относими по делото писмени
доказателства, надлежно приети от съда, включително и споразумение по чл.
51, ал.1 от СК, с което съпрузите окончателно уреждат помежду си
последиците от развода.
Страните в о.с.з. потвърдиха пред съда лично, своето сериозно и
непоколебимо взаимно намерение да извършат развод по взаимно съгласие,
като заявиха и, че доброволно са подписали молбата за развод и
1
споразумението и са съгласни с неговите последици.
Съдът се убеди, че съгласието на молителите да прекратят брака си с
развод е сериозно и непоколебимо, което те потвърдиха и в проведеното
открито съдебно заседание. Представеното от тях споразумение по чл. 51,
ал.1 от СК, което поддържат, урежда изцяло отношенията им след развода, не
противоречи на закона и морала. Съгласно чл. 5 от Семейния кодекс: ,,бракът
се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена, дадено
лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние‘‘.
След като взаимното съгласие на съпрузите да са в граждански брак
вече не е налице, което е задължително условие за съществуването на брака,
съдът намира, че брачната връзка между страните е лишена от своето
съдържание и нито в полза на съпрузите, нито в полза на обществото е този
брак да продължи своето съществуване.
Предвид изложеното и на основание чл. 330, ал.3 от ГПК, вр.с чл.50
от СК, съдът намира, че бракът между молителите следва да бъде прекратен с
развод по взаимно съгласие, а постигнатото от тях споразумение – утвърдено.
Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода
от 40,00лв., която страните следва да заплатят поравно.
Така мотивиран съдът, на осн. чл. 330, ал.3 от ГПК, вр.с чл. 50 от СК
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между: Н.
М. ИВ., ЕГН ********** с адрес: гр.ххх, ул.,,ххх ххх‘‘ № 4, вх.Б, ет.1, ап.11 и
Т. В. ИВ., ЕГН ********** с адрес: с.ххх, обл.ххх, ул.,,ххх ххх‘‘ № 18,
сключен на 10.08.1991г. в гр.ххх с акт за граждански брак № 217 от същата
дата, издаден от Община ххх, поради сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие на съпрузите.
УТВЪРЖДАВА постигнатото от молителите споразумение по чл. 51,
ал.1 от СК, както следва:
1. Упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата:
Съпрузите нямат ненавършили пълнолетие деца.
2. Издръжка между съпрузите:
Съпрузите не си дължат издръжка.
3. Ползване на семейното жилище:
Съпрузите не притежават семейно жилище по смисъла на Семейния
кодекс.
2
4. Фамилното име:
След развода Т. В. ИВ. ще носи предбрачното сим фамилно име ххх.
5. Имуществени отношения:
Съпрузите нямат придобито през време на брака имущество и нямат
претенции един спрямо друг.
ОСЪЖДА Н. М. ИВ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
РС-ххх, в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 20,00лв.
окончателна държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т. В. ИВ., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-
ххх в полза на бюджета на съдебната власт: сумата от 20,00лв. окончателна
държавна такса за допускане на развода, както и 5,00лв. в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.330, ал.5 от ГПК.
Съдия при Районен съд – ххх: _______________________
3