Р Е Ш Е Н И Е

№                                               11.03.2016  г.                       гр.Белоградчик

 

                                     В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

Белоградчишкият  районен съд                                                 втори състав

На седемнадесети февруари                две хиляди  и шестнадесета година

В публичното заседание в  следния състав: 

                                                                   Районен съдия : Антон Антов

Секретаря  Ж.Е.,

като разгледа докладваното от съдия Антов

гр.дело № 79 по описа за 2013 година, 

и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството по делото е във фазата по извършване на делбата.

       С влязло в сила решение от 06.03.2013г. е допуснато извършването на делба на следния съсобствен на страните недвижим имот : апартамент № 43, находящ се в гр. В.,к-с”..”, бл.., вх… на първи етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 78.00квм., ведно с избено помещение № 43 с площ от 5.21кв.м., както и 5.321% ид. части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху мястото с идентификатор10971.509.768.3.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., до съседи : на жилището : ап. 24 на Л. П. И., ап. 44 на Л. А. В., отдолу – мазета и при съседи на избеното помещение : отляво-коридор, мазе 44 на Л.А. В. при квоти : 1/2 ид. част - за С.Т.И. и  1/2 ид.част  - за П.В.П..

              По делото е приета за съвместно разглеждане предявената от съделителя П.В.П. претенция с/у С.Т.И. по реда на чл. 346 ГПК за извършени подобрения в същия имот  на стойност 4 750лв. с пр. осн. чл. 61 ал.2 33Д

Посочени са и разпитани св. Д. В. Т. и Г. С. Г..           

                      По делото е приета за съвместно разглеждане предявената от съделителя С.Т.И. претенция с/у  П.В.П. по реда на чл. 346 ГПК за заплащане на обезщетение, поради това, че е лишена от правото да ползва имота, предмет на делба в размер на  5 400 лв. с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС.

Посочени са и са разпитани св. И. Т. И.– на ищцата и П. М. Д. – на ответника по иска.

 

        По отношение начина на извършване на делбата.

              Съдът е назначил СТЕ със задача - представяне заключение относно  пазарната стойност  и поделяемостта на процесния недвижим имот - предмет на делба. Заключението не е оспорено от съделителите и е прието като доказателство по делото.

               Съдът преценявайки доводите на страните и заключението по назначената СТЕ, приема за установено следното :

               Вещото лице по назначената СТЕ е представило  заключение  за пазарната  стойност на процесния имот. От същото се установява и че имота е неподеляем съгласно изискванията на ЗУТ. Единствения законов способ за извършване на делба  при неподеляемост на имота  е изнасяне същия на публична продан.

Съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 348 ГПК и недвижимия имот, предмет на делба следва да бъде изнесен на публична продан.

 

                По претенцията с пр. осн. чл. 61 ал.2 ЗЗД

                          Претенцията е подробно индивидуализирана в предявената  на 16.04.2015г. писмена молба, препис от която е връчен на съд. ответник. Претенцията  е предявена в срок и е процесуално допустима.

               Съдът е назначил  СТЕ, в. лице по която е представило заключение по поставената задача и по допълнителната такава. Заключенията са приети като доказателство по делото.

              Съделителя-ответник по претенцията с пр. осн. чл. 61 ал.2 ЗЗД  е оспорил предявения иск по размер. Брани се и с правни доводи – кухненското обзавеждане може да се демонтира и не представлява подобрение.

              Съдът преценявайки доводите на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и заключението на вещото лице приема за установено следното от фактическа и правна страна:

        Страните са съсобственици/при квоти по 1/2 ид. част за всеки от тях/  на имота предмет на делба, в който ответника претендира, че е извършил подобрения.

От показанията на разпитаните в производството свидетели се установява, че в апартамента, предмет на делба са извършени множество подобрения. Свидететелите Д. В. Т. и Г. С. Г.  излагат, че лично са участвали в изграждането на подобренията, подробно посочват извършените видове работи, както и вложените материали в процеса на работа.

              От заключението на в. лице се установява, че стойността на претендираните подобрения към момента на извършването им възлиза на 8 845лв.  Установява се от показанията на свидетелите на ищеца, че подобрение – поставяне на ламиниран паркет е извършено в две стаи .

Не се установи подобренията да са извършени със съгласието на съд. С. Т. И., не се установи и противопоставяне от нейна страна.

Не се установи, че за извършването на подобренията е платил съделителя ищец по този иск.

             По отношение правата на съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл. 30 ал.3 ЗС - ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици. Ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна - по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили по правилата на чл. 59 ЗЗД. /така Решение № 743/11.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1811/2009 г., III г.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК/

Когато съсобственикът е извършил подобрения в имота без съгласието, но без изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в свой интерес /например за да осигури годно за обитаване за себе си жилище/, другите съсобственици отговарят за поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването им. Следователно, отговорността им се ограничава до по-малката сума между стойността на направените разходи и увеличената вследствие на подобренията стойност на съсобствения имот. / така Решение № 487/30.11.2011г. на ВКС по гр. д. № 1503/2010г., I г.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК.

Такъв и настоящия казус. Подобренията са извършени без знанието и при липса на съгласие от страна на съсобственика С. Т. И.. Не се установи обаче по какъвто и да било начин, че подобренията са извършени от съделителя ищец по този иск - П. В. П.. Свидетелите недвусмислено и категорично заявяват, че не познават П. В. П. и че за работата в апартамента, предмет на делба им е платило трето за процеса лице/А./, не се установи третото лице да е действало по поръчка на съделителя П. П.. По този начин не се установи, нито че П. П. е доставял материали за извършения ремонт, нито, че е платил на свидетелите за положения труд.

              Поради изложеното, съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 61 ал.2 ЗЗД в размер на 4 750лв. е неоснователен, поради което го отхвърля изцяло.

 

              По претенцията с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС

              Претенцията е подробно индивидуализирана в предявената  на 21.04.2015г. писмена молба, препис от която е връчен на съд. ответник. Претенцията  е предявена в срок и е процесуално допустима.

Посочени са и са разпитани св. И. Т. И. – на ищцата и П. М.Д. – на ответника по иска.

               Съдът е назначил  СТЕ, в. лице по която е представило заключение по поставената задача. Заключението е прието като доказателство по делото.

              Съделителя-ответник по претенцията с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗЗД  е оспорил предявения иск.

Оспорва правопораждащи факти на правата на  ищеца – на ищцата не е предлагано ползване на проц. апартамент.

               Съдът преценявайки доводите на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и заключението на вещото лице   приема за установено следното от фактическа и правна страна:

              Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право.

Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. /така ТР № 7/02.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК/

В конкретния случай  не се установи съделителя ищец да е искал от ответника да ползва общия недв. имот. Съделителя ответник с/у когото е предявен иска – П. В. П. не само не е пречил на съделителя ищец -С. Т. И. да ползва проц. апартамент, но видно от  показанията на св. П. М. Д. е предложил изрично и съд. ищец отказал на това предложение от страна на съделителя ответник такова общо ползване.

Освен това, за да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, законът изисква още едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал.2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи заплащането на обезщетение. /така Решение № 95/16.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1913/2014 г., II г.о. – постановено по реда на чл. 290 ГПК/

Не се установи по делото от страна на ищеца по иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС, че преди 01.04.2012г./началото на периода, за който се претендира обезщетение/ е отправил писмена покана за обезщетение до ответника. Следователно не е възникнало основание за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик – ответника П. В. П..

            Поради изложеното, съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС в размер на 5 400лв. е неоснователен, поради което го отхвърля изцяло.

             По иска за делба страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер по 880лв./ 4% от стойността на притежаваните от тях идеални части от процесния имот/ на осн. чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.

На страните не следва да бъдат присъждани разноски по делото за адв. възнаграждение и за в. лице по иска за делба./ така Определение № 335/01.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2015 г., I г.о./

С оглед изхода на спора по иска с пр. осн. чл. 61 ал.2 ЗЗД, ищеца П. В. П. следва да заплати държавна такса по сметка на БРС в размер на 190.00лв.  

С оглед изхода на спора по иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС ищеца С.  Т. И. следва да бъде осъдена да заплати по с/ка на БРС държ. такса в размер на 216.00лв.

                                Водим от горното, съдът

                                                                    Р Е Ш И 

            Изнася на публична продан следния недвижим имот : апартамент № 43, находящ се в гр. В.,к-с”..”, бл…, вх.. на първи етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ от 78.00квм., ведно с избено помещение № 43 с площ от 5.21кв.м., както и 5.321% ид. части от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху мястото с идентификатор10971.509.768.3.43 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., до съседи : на жилището : ап. 24 на Л. П. И., ап. 44 на Л. А. В., отдолу – мазета и при съседи на избеното помещение : отляво-коридор, мазе 44 на Л. А.В., като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно: 1/2 ид. част - за С.Т.И. с ЕГН ********** и  

1/2 ид.част  - за П.В.П. с ЕГН **********.

       Осъжда С.Т.И. и П.В.П. да заплатят в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС държавна такса по иска за делба в размер по 880.00лв. всеки един от тях, на осн. чл. 355, изр.1 ГПК и чл. 8 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и по 5.00лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.

       Отхвърля предявения от П.В.П. срещу С.Т.И. иск с пр. осн. чл. 61 ал.2 ЗЗД за сумата 4 750.00лв. – представляваща припадаща се на ответника част от стойността на извършени от ищеца подобрения в допуснатия до делба недвижим имот - апартамент № 43, находящ се в гр. В.,к-с”..”, бл…, вх… ет… като неоснователен.

        Отхвърля предявения от С.Т.И. срещу П.В.П. иск с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС за сумата 5 400.00лв. – обезщетение за лишаване от право на ползване на допуснатия до делба недвижим имот апартамент № 43, находящ се в гр. В.к-с”..”, бл…, вх… ет… през периода 01.04.2012г.-01.04.2015г.  като неоснователен.

             Осъжда П.В.П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса по иска с пр. осн. чл. 61 ал.2 ЗЗД в размер на 190.00лв. както и 5.00лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.

       Осъжда С.Т.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС държавна такса по иска с пр. осн. чл. 31 ал.2 ЗС в размер на 216.00лв. както и 5.00лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на съда.

             Решението може да се обжалва  пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                          Районен съдия :