№ 1702
гр. Плевен, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430103362 по описа за 2025 година
да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от Н.Н.В. с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. Л.А. Г. - ***, със съдебен адрес: ***, против СИТИ КЕШ
ООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
град гр. ***, представлявано от Н.П.П., в качеството му на ***.
Съдът е сезиран с искане да прогласи за недействителен Договор за
потребителски кредит № **********/***г., сключен между Н.Н.В. с ЕГН
********** и Сити Кеш ООД с ЕИК ********** на основание чл. 22 ЗПК, вр.
с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и да приеме за установено на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че Н.Н.В. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на Сити Кеш ООД с
ЕИК ********** сумата в размер на 899 лв, включваща лихва в размер на
219,83 лв. и неустойка в размер на 679,17 лв., по сключения между страните
Договор за потребителски кредит № ********** от ***г.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна,
оспорва се искът като недопустим и неоснователен. Посочва се, че липсва
правен интерес.
Между страните е сключен Договор за потребителски заем № ***** към
искане № ******.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл. 124, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 9, ал.1 от ЗПК, чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл.
22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 26 от ЗЗД
.Безспорно е, че на *** г. между СИТИ КЕШ ООД, ЕИК ********** -
Заемодател, от една страна и Н.Н.В.,Заемател, от друга, е подписан Договор за
1
кредит. Страните са били в облигационни отношения, по силата на Договора.
Ищецът трябва да докаже, че клаузите на договора противоречат на добрите
нрави, а ответникът, че те са уговорени индивидуално. Всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Между страните е сключен Договор за потребителски заем № ***** към
искане № ******. В чл. 3 от Договора страните са уговорили основните
параметри па правоотношението. Съгласно посочената клауза размерът па
заема с 600 лв. За предоставения кредит заемополучателят дължи
възнаградителна лихва в размер на 40.05% годишно, като в чл. 3. г. 5 от
Договора е посочен годишен процент па разходите в размер па 49,85%.
Съгласно чл. 3 от Договора заемът следвала бъде върнат па 11 месечни
вноски, дължими с падеж петък, от които 1 вноска от 4,67 лв. и 10 вноски по
62,60 лв. В чл. 5.1 от Договора страните са се договорили, че в срок от три дни
кредитът да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, като са
поставени множество условия за това. При един поръчител същият следва да
получава възнаграждение в размер попе на 7 минимални работни заплати, а
при двама - поне 4; поръчителите да не са кредитополучатели или поръчители
по договори, сключени със заемодателя; поръчителят да няма задължения с
рейтинг, различен от ..редовен" в Централния креди тен регистър,
включително по погасени задължения: поръчителят да представи служебна
бележка или друг документ за размера на получавани те трудови доходи.
Съгласно чл. 11 ал. 2 от договора, при неизпълнение на условията по чл. 5 се
дължи фиксирана неустойка в размер на 172,33 лв. Въпреки формално
дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в
тридневния срок, още със сключването на Договора му е начислена така
наречената неустойката в размер на 172,33 лв. Същата е включена в
погасителния план още от самото начало, като е посочено, че погасителната
вноска се изменя в размер на 73 лв.. а общото задължение ще бъде в размер на
803 лв. Към настоящия Договор следва да се приложат разпоредбите на 3ПК.
Уговорената в чл. 11 от Договора неустойка противоречи на множество
императивни правни норми на 3ПK. поради което на основание: чл. 26 от 33Д
е нищожна. С уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения
максимален размер на Годишен процент на разходите/П 1Р/ - чл. 19, ал. 4 от
ЗГ1К. Това вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение
само и единствено е цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и
така същият да остане под установената граница, предвидена в закона.
Действително обаче същото отговаря на всички критерии, посочени в нар. 1, т.
1 от 3ПK. То представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски
кредит, извстен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Това се
потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за
неустойка е включен и дължим още с подписването на договора.
Очевидно е, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за
цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия
размер, поради което на основание чл. 21 от 3П
К тази клауза е недействителна. Дадената на потребителя възможност да
осигури обезпечение в тридневен срок не може да обоснове обратния извод.
Срокът е твърде кратък и е житейски логично да се предположи, че
потребителите на подобен тип кредити са материално затруднени, съответно
не могат нито да представят банкова гаранция, нито да осигурят поръчители
с големи трудови доходи. Освен това следва да сс има предвид, че в 31IK е
предвидено изрично задължение на кредитора да оцени кредитоспособността
на длъжника. С предоставянето на потребителя на заемната сума, кредиторът
е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради
2
което изискването на допълнително обезпечение е лишено от всякакъв
смисъл. В случай, че кредиторът действително е искал такова да му бъде
осигурено, то следва да се изиска преди предоставянето на кредита, каквато е
обичайната практика. Видно от представения погасителен план
възнаградителната лихва в размер на 40,05% за срока на договора се равнява
на 30,67 лв., а неустойката в размер па 172,33 лв, с което реалният ГПР става
близо 83,77%. Определянето в Договора на сумата в размер на 172,33 лв. като
неустойка за неизпълнение на задължение цели единствено заобикаляне на
забраната чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На следващо място, така уговорената
неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителпа, обезпечителна и
санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Същата
противоречи на закона и добрите прави, като излиза и извън пределите на
предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Нарушават се основни
принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между
потребител и кредитор. Съгласно т.З ог Тълкувателно решение № 1/2009г. от
/5.06.2010г. на ОСТК преценката за нищожност следва да се извърши в
зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства
при съобразяване на примерно посочени критерии, като естество и размер па
обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение
и други, различни правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Процесната
неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, а не за същинското задължение по договора за връщане на
заетата сума. Видно и от размера й същата е в размер на близо 28,72% от
предоставения заем. без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след
като кредиторът сам е оценил кредитоспособността па длъжника и е одобрил
отпускането на кредита преди да му е предоставено обезпечението. От
изложеното категорично следва, че с договарянето па тази неустойка
заемодателят цели единствено да се обогати. Излиза се извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Цитираната клауза е
нарушаваща добрите прави и противоречаща на чл. 26 ал. 1 и чл. 9. В този
смисъл е Решение № 181 от 26.02.2015 г., по т.д. 4386/2013г. на ВКС, 2-ро
отделение, ТК и Решение № 247 om 11.01.2011,’. по т.д. № 115/2010 г. на НКС.
За неизпълнението на задължение за предоставяне на обещано обезпечение в
чл. 71 от ЗЗД е предвидена достатъчно тежка санкция.
На следващо е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ад. 1 пр. 2
от ЗЗД на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. В нея се предвижда, че при
забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забава. С процссната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението
на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това,
че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно
тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва но чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е
недопустимо.
Освен това, клаузата на чл. 11 от Договора е изцяло неравноправна и
нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на
потребителите /33П/, Същата задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Тази клауза
не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от 3311.
Независимо от горното, налице са основания целият Договор за
3
потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води
до недействителност и на самата неустоечна клауза.
Съгласно чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следва да съдържа годишния
процент на разходите и общата сума, дължима по кредита. Съзнателното
погрешно посочване от кредитора на ПП\ както и непосочването на
компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК
следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия
договор по чл. 22 от ЗПК. В този смисъл Решение № 262394 от 15.07.2022 г. по
в. гр. д. № 3657/2021 г. на Възз. Трети състав на Софийски градски
съд:.....Тази част от сделката е особено съществена за интересите на
потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по
кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването: да служи за
сравнение на кредитните продукти, потребителя и да му позволи да прецени
обхвата па поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. “
В решение По дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено
на основание член 267 ДФНС от Софийски районен съд (България) с акт от 21
ноември 2022 г., постъпил в Съда На 22 ноември 2022 г. във връзка е
тълкуването на член 3. буква ж), член 10. параграф 2, буква ж) и член 23 от
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година кредити, СНС постановява:
Посочването на ГПP, който не отразява точно всички тези разходи,
лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по
същия начин както непосочването па този процент. Следователно санкция,
изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при
посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“
Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да
се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член
3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница"
Договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от
ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26. ал.1
ЗЗД. ВР. чл. 22, ВР. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
Клаузата на чл. 11 от договор за предоставяне на потребителски кредит №
***** е нищожна, като неравноправна по смисъла па чл.143 и като
нарушаваща разпоредбите на чл 10, ал.2, чл. 10 а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.
По изложените съображения, съдът, намира, че са налице пороци,
обуславящи нищожността на договор, сключен между ищеца и „Сити кеш" ,
адрес на управление: ***, представлявано от Н.П., на 1, т. 10 3ПK.,
евентуално на основание чл.26, ал. 1 чиято недействителност следва да бъде
прогласена.
При този изход на делото, ответникът следва да заплати на ищеца
разноските по делото.
4
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Прогласява, за недействителен Договор за потребителски кредит №
**********/***г., сключен между Н.Н.В. с ЕГН **********, *** и Сити Кеш
ООД с ЕИК **********, седалище и адрес на управление в град гр. ***,
представлявано от Н.П.П., в качеството му на ***, на основание чл. 22 ЗПК,
вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД и приема за установено, на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н.Н.В., с ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на Сити Кеш
ООД с ЕИК **********, сумата в размер на 899 лв, включваща лихва в
размер на 219,83 лв. и неустойка в размер на 679,17 лв., по сключения между
страните Договор за потребителски кредит № ********** от ***г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Сити Кеш ООД с ЕИК
**********, седалище и адрес на управление в град гр. ***, представлявано
от Н.П.П., в качеството му на ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС - ПЛЕВЕН,
разноските по делото в размер на 50 лв. за държавна такса, 263,48 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА, Сити Кеш ООД с ЕИК **********,
седалище и адрес на управление в град гр. ***, представлявано от Н.П.П., в
качеството му на ***, ДА ЗАПЛАТИ НА адв. Л.А. Г. - ***, със съдебен адрес:
***, адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5